Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…...........…….,гр.София, …………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина
Ботева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова , като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 11268
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 65 състав под № 142571 от 07.07.2020г., постановено по гр.дело № 46457/2019г. , с което е уважен предявеният по реда на чл.422,ал.1
от ГПК от “У.А.Г. ПЕЙМЪНТ СОЛЮШЪНС“
АД , регистрирано в Република Чехия на 04.12.2000г. срещу „С.Т.“ ЕООД и Д.П.Р. положителен установителен иск с правно
основание чл.535 от ТЗ, като е признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000,00 лева по запис на заповед от 09.07.2018г., ведно
със законната лихва от 12.04.2019г.- до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК ч.гр.дело № 21259/2019г. на
СРС, 65 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските, които
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съобразно изхода на спора по делото.
Решението
се обжалва от ответниците.
Въззивниците „С.Т.“
ЕООД и Д.П.Р. поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Възразяват,
че исковата молба е подадена от процесуален представител – адв.П.К., която не е
надлежно упълномощена да представлява ищцовото дружество. В тази връзка се
позовават и на липса на решение на Управителния съвет на ищцовото дружество за
завеждане на настоящото дело.
Възразяват, че процесният запис на заповед не е „оформен“ съгласно
изискването на чл.538,ал.2 от ТЗ, тъй като издателят не е удостоверил лично, че
ценната книга му е предявена на посочената в нея дата. Възразяват, че датата, посочена като такава
на предявяване не е изписана от ответника – физическо лице в качеството му на
законен представител на ответното дружество-издател на записа на заповед и в
качеството му на физическо лице -
авалист. Поддържат възражение, че с обжалваното решение не е даден отговор на
въпроса дали записа на заповед е предявен на посочената в него дата или подписа
за предявяване му е поставен още при издаване на самата ценна книга, а датата
на предявяване е изписана впоследствие. На последно място
въззивниците-ответници поддържат, че по делото не е представен оригиналът на
записа на заповед, изискан от тях с отговорите на исковата молба , а само заверено от ищеца копие на ценната
книга. С изложените доводи въззивниците – ответници мотивират искането си за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна “У.А.Г. ПЕЙМЪНТ СОЛЮШЪНС“ АД , регистрирано в
Република Чехия на 04.12.2000г. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане
за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно.
Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище развива в депозирания в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата. Претендира присъждане на
разноските по делото за настоящата инстанция
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това,
съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
намира за неоснователно възражението на въззивниците-ответници за нередовност
на исковата молба, поради липсата на доказателства за представителната власт на
адв.П.К. за инициране на исковото производство. Възражението за ненадлежно
представляване е предоставено единствено на представляваната страна, която
разполага с правната възможност при доказана такава хипотеза /на липса на
представителна власт за лицето, указано като пълномощник/ по чл.42,ал.2 от ЗЗД
– за потвърждаване на действията на посочения представител без надлежно
пълномощно. Нещо повече, адв.П.К. е надлежно преуъпломощена от Адвокатското
дружество „В. и Б.“ в рамките на предоставената на последното представителна
власт с пълномощното, подписано от законния представител на ищцовото дружество
– Председателя на Управителния съвет М.В.,
който представлява същото еднолично, съгласно приложеното по заповедното
производство извлечение от търговския регистър воден от Градския съд на Прага,
дял В, партиден № 6682. Няма нормативно установено изискване за наличие на
решение на Управителния съвет на ищцовото дружество за упражняване правото на
искова защита по съдебен ред.
Предмет
на предявения по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск с правно основание с чл.535 от ТЗ е установяване дължимостта от страна на ответниците при условията на солидарна отговорност на сумата от 10000,00 лева по процесния запис
на заповед от 09.07.2018г., предявен на 02.04.2019г. на ответниците , по който
ответното дружество се е задължило в
качеството му на издател на ценната книга, ответникът- физическо лице в
качеството на авалист, а ищецът се явява поемател на същата.
Настоящият
съдебен състав намира за законосъобразни правните изводите на първата инстанция, с които е
обоснована основателността на предявения иск, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях. В допълнение на мотивите на СРС и във връзка с доводите, заявени с
въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Настоящият
съдебен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, с който е
прието, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, като
съдържащ всички законовоизискуеми реквизити от нормата на чл.535 от ТЗ.
От
съдържанието на процесния запис на запис на заповед е видно, че падежът е
установен в зависимост от изтичането на 3 дневен срок от датата на
предявяването му. От съдържанието на записа на заповед е видно, че той е
предявен на законния представител на издателя и на авалиста на 02.04.2019г.,
като към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.04.2019г.,
падежът за плащане е настъпил, тъй като е изтекъл 3 дневният срок от датата на
предявяването му.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците за недоказано предявяване на записа на
заповед на посочената в него дата, основано на твърдението , че цифрите на тази
дата – 02.04.2019г. са изписани от трето лице, а не от законния представител на ответното
дружество , респ.- не от физическото лице - авалист. Няма законоустановено
изискване датата да е изписана лично от издателя и авалиста. Заявеното с
отговорите на исковата молба по чл.131 от ГПК оспорване от ответниците на
датата на предявяване се основава само и
единствено на твърдението, че не е изписана лично от законния представител на
ответното дружество и съответно- от ответника- физическо лице- авалист, като то
е неоснователно, предвид горепосочената липса на нормативно установено
изискване за това. Възражението, че подписите
на законния представител на ответното дружество и на авалиста при полето за
предявяване на ценната книга са поставени при издаването на самия запис на
заповед, а датата на предявяване е поставена по-късно от трето лице, настоящият
съдебен състав не обсъжда, като преклудирани, на основание чл.266,ал.1 от ГПК ,
тъй като за заявени за пръв път с въззивната жалба на ответниците. На последно
място, по делото- в рамките на заповедното производство по ч.гр.д.№ 21259/2019г.
е представен оригиналът на записа на заповед – на л.7 от посоченото дело, в
което е удостоверено и предявяването му с подпис на законния представител на
ответника-издател и ответника-авалист, като препис от записа на заповед е връчен на ответниците заедно с поканата за
доброволно изпълнение, както и като приложения към отговора на исковата молба.
Ето защо, дори да се приеме, че предявяването не е настъпило на посочената в
записа на заповед дата, то това е реализирано най-късно към датата на връчване
на поканата за доброволно изпълнение и 3 дн.срок е изтекъл още преди
предявяване на исковата молба, поради което на ищеца се дължи сумата по записа
на заповед. В този смисъл е и разрешението, дадено с постановеното по реда на
чл.290 от ГПК – решение № 132 от 23.06.2016г- по т.д.№ 2316/2015г. на 1-во ТО
на ВКС.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, на основание чл.272 от ГПК, а въззивната жалба- оставена без уважение,
като неоснователна.
При
този изход на делото и на основание чл.78,ал.1, вр. с ал.8 от ГПК, в тежест на
въззивниците - ответници са направените
от възззиваемия –ищец разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 586,75лв.-
адвокатско възнажграждение.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 65 състав под № 142571 от 07.07.2020г., постановено по гр.дело № 46457/2019г.
ОСЪЖДА „С.Т.“
ЕООД и Д.П.Р. да заплатят на “У.А.Г.
ПЕЙМЪНТ СОЛЮШЪНС“ АД , регистрирано в Република Чехия на 04.12.2000г. –
сумата от 100,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1,вр. с ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 1
месечен срок от връчване на съобщението само в частта на уважения иск срещу
ответника - физическо лице при наличието
на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.