РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 21.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7708 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ищцата М.К.Х. чрез процесуалния си
представител твърди, че на 14.08.2018г. починала Н Н.К.,
нейна и на третата ответница майка и баба на първата и втория ответници.
Приживе родителите й са прехвърлили на двете си дъщери Т.К.К.
и Е К. Г собствените си 2/3 ид.ч. от недвижим имот в
гр. ******************, който в момента представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.5.375.5.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе, самостоятелният обект се намира в сграда №5, разположена
в ПИ с идентификатор 63427.5.375, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ 81.25 кв.м., заедно с прилежащите изба №25 с
площ 3.61 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж:
63427.5.375.5.16, под обекта: 63427.5.375.5.12, над обекта: 63427.5.375.5.18,
срещу задължението на приобретателките да полагат за
двамата прехвърлители заедно и поотделно всички
грижи, да им осигуряват издръжка и добри условия на живот, като прехвърлителите си запазват правото на пожизнено ползване и
плодоползване, както и лично да ползват пенсиите си.
При прехвърлянето е било съобразено, че Т.К. притежава 1/3 ид.ч.
от имота още от придобиването му, затова е получила 1/6 ид.ч.
и така двете дъщери са станали собственици при равни права на целия имот при
условията, посочени в акта. Приобретателката Е К. Г
починала през 2013г. и оставила за наследници ответниците
Р.Х.З. и К.К.И.. Твърди още, че от 1992г. трайно се е
установила да живее във Виена, Австрия, но въпреки това постоянно е поддържала
връзка с родителите си и редовно им е изпращала дрехи, храна, подаръци. Особено
им е помагала през 90-те години, както и след смъртта на баща си, с майка си
поддържала постоянна връзка, следяла състоянието й, а през 1995г. майка й
сключила договор за социален патронаж от Община Русе и ежедневно при нея ходел
домашен асистент, който й помагал. След смъртта на сестра й Е К. майка й
получила психичен срив и през март 2015г. личният й лекар по сигнал на
асистента я настанил в болница с инфекция в крака. Ангажирана от нея приятелка
върнала майка й в дома й след изписването. Когато през месец август се прибрала
в България и се настанила при майка си, установила, че на моменти тя губи
ориентация и че в хладилника й няма храна. Завела я на основен преглед и тъй
като лекарите установили, освен съпътстващите я заболявания, определена
инвалидност и деменция, подала молба в ТЕЛК за
освидетелстване. Върнала се в Австрия, но след два месеца пристигнала отново,
за да финализира освидетелстването, в резултат на
което на майка й била призната 100 % инвалидност с право на придружител. Тогава
разбрала за прехвърляне собствеността на апартамента. Уточнила се със сестра си
Т. тя да поеме грижите за майка им и през зимата да бъде при нея в София. През
месец февруари 2016г. сестра й върнала майка им в Русе. Последвали обаждания от
приятели и съседи, че тя създава проблеми в блока. Потърсила сестра си Т.К., но
тя й отговорила, че има свои проблеми и няма време, потърсила връзка с
племенницата си Р.З., но тя не отговаряла. На 12.05.2016г. настанила майка си в
Центъра за психично здраве – Русе и се уточнила с Р.З. тя да поеме и да
изпълнява задълженията по договора за гледане и издръжка с уговорката, че при
невъзможност да се справи – тя, ищцата, да поеме грижите. В началото на месец
юни се завърнала в България, където заварила жилището на майка си заключено и
със сменен патрон, а тя била настанена в частен дом за стари хора в с. Рояк,
област Варна, където била доведена с рана на главата от Р.З. на 12 юни и
оттогава никой не я бил посещавал. Твърди, че майка й не е била обгрижвана, изпитвала ужас само при споменаване на името Р.,
с която през двумесечния си престой в страната не могла да се свърже. Отказала
настаняването на майка си в Старческия дом в гр. Русе поради мизерните условия
там, въпреки получената заповед за настаняване и решила да я вземе в Австрия,
за да й осигури лечение. В резултат на адекватното лечение във Виена,
състоянието на майка й се подобрило. През месец ноември 2017г. се наложило да
претърпи операция, поради което временно настанила майка си в дом за отглеждане
на възрастни болни хора, където била под непрекъснат лекарски контрол. Поради
влошаване на психичното й състояние провела процедура за поставяне под
запрещение по австрийския закон и била назначена за неин попечител. През месец
август 2018г. майка й починала в дома. Уредила всички документи съобразно
международното законодателство и извършила погребението й в България, на което
не присъствал никой от ответниците. Всички разходи само за погребението са над
3000 евро. От заминаването с майка й за Австрия през 2016г. до нейната смърт
никой не се е обадил, нито е проявил интерес към нея. В този периода тя се е
грижила за нея, плащала е всички разходи и такси за консумативи, в т.ч. и тези
за жилището й в гр. Русе, осигурявала й е здравословна храна, купувала й е
скъпи лекарства, изпълнявала е всички задължения, които по силата на договора,
като наследници на сестра й Е К., трябвало да изпълняват нейните деца и сестра
й Т.К.. Поради това счита, че договорът следва да се развали за цялата 1/3 ид.ч. на майка й, а по отношение на баща й – само за
нейната наследствена 1/9 ид.ч., тъй като за него
никой освен нея не се е грижил. Моли съдът да развали сключения между К Г К и Н
Н.К. от една страна и Е К. Г и Т.К.К., от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.375.5.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, намиращ се в сграда
№5, разположена в ПИ с идентификатор 63427.5.375, с предназначение жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ 81.25 кв.м., заедно с прилежащите изба №25 с
площ 3.61 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи: на същия етаж:
63427.5.375.5.16, под обекта: 63427.5.375.5.12, над обекта: 63427.5.375.5.18 срещу гледане и издръжка, сключен с
нотариален акт №30/08.10.1993г., том XXVIII, дело
№7739/1993г. на нотариус при РРС до размер на 2/18 ид.ч.
за Е К. Г (по 1/18 ид.ч. за К.И. и Р.З.) и 2/18 ид.ч. за Т.К.К.. Претендира
разноски.
В съдебно заседание на 26.09.2019г.
процесуалният представител на ищцата е
допълнил и уточнил в какво се състои искането на ищцата, така: Съдът да развали
сключения между К Г К и Н Н.К. от една страна и Е К.
Г и Т.К.К., от друга, договор за прехвърляне срещу
гледане и издръжка на описания в исковата молба недвижим имот, сключен с
нотариален акт №30/08.10.1993г., том XXVIII, дело
№7739/1993г. на нотариус при РРС до размер на 14/18 ид.ч.
за М.К.Х., 2/18 ид.ч. за Е К. Г (по 1/18 ид.ч. за К.И. и Р.З.) и 2/18 ид.ч.
за Т.К.К..
Ответниците Р.Х.З. и К.К.И. чрез процесуалния си представитнел вземат становище за неоснователност на иска. Оспорват изложените в исковата
молба обстоятелства.
Оспорват твърдението за неизпълнение на договора за
издръжка и гледане, тъй като са
направили всичко необходимо, за да осигурят спокоен
живот и адекватни грижи на Н К..
Заявяват, че по волята на
прехвърлителите ищцата не е била включена
като страна в договора за издръжка
и гледане, тъй като те не
са искали да бъдат обгрижвани
от нея, както
и поради обстоятелството, че тя е получила
от прехвърлителите право на строеж
и е построила свой апартамент. Твърдят, че от сключване
на договора до смъртта си
тяхната майка Е Щ е полагала изцяло грижите за родителите
си, въпреки че е живеела в Австрия. Позовават се на изтекла
погасителна давност за предявяване на иска по
чл.87, ал.3 ЗЗД по отношение
притежаваните идеални части от К К,
починал през 1995г. Заявяват, че през 2012г. ответницата Т.К. продала своята ½ ид.ч. от
апартамента, придобита с нотариалния акт за гледане и издръжка,
на майка им Е Щ, която е поела задължение да се грижи
за родителите си. След нейната смърт през 2013г. те
двамата със съгласието на баба
си Н К. са продължили да се
грижат за нея вместо покойната
си майка и по общо съгласие
между Р.З., ищцата М.Х. и Т.К.
решили Н К. да живее в дома на
първата от тях. Неизвестно защо и без да я предупредят Н К. била взета от Т.К. ***. Предвид психичното заболяване на баба им
и по настояване на К.И.Р.З. я настанила в частен Дом за
предоставяне на социални услуги в с. Рояк. На 12.08.2016г. получила телефонно
обаждане от управителя на дома,
че ищцата пристигнала в дома, представила нотариално заверено пълномощно от 12.05.2016г. от Н К., която я упълномощила да извършва всякакви
правни действия от нейно име,
да я представлява пред всички физически
и юридически лица в страната и извън нея, както и че
имала прокурорско разпореждане да я отведе от Дома.
След връщането им в Русе, ищцата
отказала всякакви контакти между Р.З. и баба й, след което
я отвела в Австрия. Правят възражение, че с действията си М.Х. съзнателно и тенденциозно ги е ограничавала и препятствала да се грижат
за баба си
Н К., която в резултат на заболяването си е била манипулирана
с користни цели от нея. Регистрирането
й в социалните служби на Австрия и поставянето
й под запрещение в Австрия са извършени
от ищцата, за да получи
парични добавки върху пенсията на Н К.. Заявяват, че
от 12.09.2018г. К.И. е дарил на сестра
си Р.З. с нотариален акт за дарение
идеалните си части от наследствения
имот. Молят по отношение на тях искът
да бъде отхвърлен.
Ответницата Т.К.К. взема писмено становище по
предявения иск, в което заявява, че изложените в исковата молба обстоятелства са
верни и признава иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения с нот. акт №30/08.10.1993г. алеаторен
договор поради неизпълнение на договорно поетите задължения. Моли същият да
бъде уважен като основателен.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е гр. дело №782/2016г. на Русенски
окръжен съд, разпитани са свидетели, прието е заключение на почеркова
експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представените по делото удостоверения за наследници изх. №№1-4932
от 05.09.2014г. (л.175) и 1-4931/03.09.2018г. (л.10), двете на Община Русе, се
вижда, че К Г К, б.ж. на гр. Русе, е починал на 26.08.1995г. и е оставил за
свои наследници съпруга Н Н.К., починала на 14.08.2018г.,
дъщеря М.К.Х., дъщеря Т.К.К. и дъщеря Е К. Щ, починала на 22.03.2013г. От
приложените по гр. дело №782/2016г. на Окръжен съд-Русе в заверен превод от
немски на български език Смъртен акт от 26.03.2013г. и Официално потвърждение
по дело за наследство на починалата в гр. Линц, Австрия, Е Щ се вижда, че тя е оставила
за свои наследници дъщеря Р.З. и син К.И..
Видно от нотариален акт №192/19.05.1978г., том ІІІ, нот.
дело №1312/1978г. на русенския нотариус Цвятко Миланов, К Г К, Н Н.К. (двамата приживе) и Т.К.К.
са придобили при равни права собствеността на жилище в гр. ************,
състоящо се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ
81.25 кв.м., с избено помещение №22 със застроена площ 3.61 кв.м., заедно с
0.693 % ид.ч. от общите части на сградата.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка №30/08.10.1993г.,
том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на русенския нотариус Цвятко Миланов, К Г К и Н Н.К. са прехвърлили срещу гледане и издръжка на дъщерите
си Е К. Г и Т.К.К. притежаваните от тях части от недвижим имот в гр. ************, състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 81.25
кв.м., с избено помещение №25 със застроена площ 3.61 кв.м., а по Схема №15-405574 от
17.08.2016г. на СГКК-Русе - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.375.5.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе,
намиращ се в сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор 63427.5.375, адрес на имота: гр. ************, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво,
с площ 81.25 кв.м., заедно с прилежащите
изба №25 с площ 3.61 кв.м. и съответните
ид.ч. от общите части на
сградата, при съседи: на същия
етаж: 63427.5.375.5.16, под
обекта: 63427.5.375.5.12, над
обекта: 63427.5.375.5.18, срещу
задължението на приобретателките да полагат за двамата
прехвърлители грижи до края на живота на всеки един
от тях поотделно, да им осигуряват
добри условия на живот и прехвърлителите да имат правото да живеят в
апартамента до края на живота си и да го ползват изцяло – всеки един от тях, а така също и да получават евентуалните му доходи от
наеми, без да имат право дъщерите – приобретателки да
живеят в него, ако не бъдат изрично повикани за тази цел, както и прехвърлителите лично да ползват и изразходват пенсиите си за свои нужди. В нотариалния акт е посочено, че на Е К. Г се прехвърлят 3/6 ид.ч. от описания апартамент, а на Т.К. само 1/6 ид.ч., тъй като тя притежавала отпреди 2/6 ид.ч. от имота по нот.
акт №192/19.05.1978г., том ІІІ. Така по волята на страните и при условията, посочени
в нотариалния
акт, двете дъщери са станали съсобственички с равни права
на целия имот. В акта изрично е указано апартаментът да не се продава и ипотекира.
От
съдържанието на конкретния алеаторен договор е видно,
че задълженията за издръжка и гледане са поети към две лица, без да е уговорено
разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем. Следователно
задължението на приобретателите е неделимо по см. на
чл.128, ал.1 ЗЗД, както по своя характер, така и поради намерението на съдоговорителите, чиято воля е да се изпълнява общо,
едновременно и неделимо по отношение на двамата правоимащи.
Другата
особеност според изричната уговорка в този алеаторен
договор е, че издръжката и гледането са задължения на две лица - дъщерите Е и Т.
К, които са поели едно неделимо задължение и са солидарно отговорни пред
двамата прехвърлители да им ги дадат. Със смъртта на
дължащата грижи и издръжка Е Щ, настъпила преди тази на прехвърлителката
Н К., не настъпва прекратителното действие на
договора по право и съгласно чл.60 ЗН, наследниците й ще отговарят пред прехвърлителката при евентуално прекратяване на договора
поради неизпълнение от тяхна страна.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №189/10.07.2012г., том І, рег. №1970, дело №130/2012г. на
русенския нотариус Любен Шилков (л.61-62) е сключен втори
договор за прехвърляне на недвижимия имот, предмет на делото, съгласно който Т.К.К. продава на Е К. Щ своята 1/2 ид.ч. от имота за сумата 9900 лв. В нотариалния акт е
посочено, че купувачката Е Щ е знаела, че по силата на основния нотариален акт
- №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на нотариус при РС-Русе, за прехвърлената
й 1/2 ид.ч. от имота има поето задължение за гледане
и издръжка на Н Н.К.. От съдържанието на нот. акт №189/10.07.2012г. се установява, че Н Н.К., кредитор по задължението за гледане и издръжка, не е участвала
заедно със страните по втория договор, за да изрази съгласие Т.К. от своя
страна да прехвърли частта си от имота на Е Щ и в нотариалния акт нейно
волеизявление за съгласие със сделката не фигурира. Според писменото становище
на ответницата Т.К., майка им въобще не е знаела за сключването на новия
договор. Следователно, нотариалното действие е засегнато от недостатъци, които
се отнасят до неизпълнение на предвидени изисквания за извършването му и които
изисквания са условие за действителност (по арг.
чл.26, ал.2 ЗЗД).
От
обясненията на страните е установено, че през 1993г., когато К и Н К са
прехвърлили своите 2/3 ид.ч. от жилището си в гр.
Русе, дъщерята Е К. вече е била трайно установена в Австрия, където е и
починала през 2013г., а дъщерята Т.К. отпреди е живеела със семейството си в
гр. София.
От данните
по делото безспорно установено е и обстоятелството, че до смъртта на К К през 1995г. двамата прехвърлители
живеели в жилището си в гр. Русе, били “самостоятелни” (отв. К.И.) и въпреки здравословните
си проблеми се грижили един за друг. Останала сама след смъртта на съпруга си, правоимащата Н К. продължила да си живее в апартамента,
като според обясненията на К.И. в съдебно заседание на 19.11.2019г.,
искала до себе си да има “хора”, но нито той, нито сестра му Р.З., имали
възможност да са при нея, тъй като и двамата работели, имали свои семейства.
От приложените медицински
документи: Епикриза от 10.08.2006г., издадена от СБАЛ
по физикална и рехабилитационна
медицина “Медика” ООД-Русе, Амбулаторен лист №2187/08.11.2005г., Експертно
решение №3786/26.10.2015г. на ТЕЛК, Общи заболявания, Епикриза
от 26.05.2016г., издадена от Център за психично здраве-Русе, ЕООД, История на
заболяването от ЦПЗ-Русе ЕООД с дата 12.05.2016г., Епикриза,
издадена от МБАЛ “Медика”-Русе ООД от 18.08.2016г., Амбулаторен лист №2412/07.10.2016г.,
Медицински протокол на ЛКК при МБАЛ-Русе АД от 17.10.2016г., Етапна епикриза от 26.10.2016г., офталмологична
находка, медицинска находка и писмо на лекаря, всички в заверен превод от
немски на български език и др. медицински изследвания, се установява, че
здравето на Н К. през следващите години се е влошавало, имала е коксартроза, болки в кръста и левия крак, била е с
ограничена подвижност, придвижвала се е на къси разстояния с помощни средства, страдала
е от хипертонична болест III степен (л.109), от глаукома,
старческа катаракта, атрофия на зрителния нерв (л.103). В периода 31.07 - 10.08.2006г.
е била хоспитализирана в болница “Медика” ООД-Русе и лекувана. В следващите години
здравословното й състояние продължило да се влошава, поради което е била
освидетелствана и преосвидетелствана с определена 100 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, пожизнено - ЕР №3786/26.10.2015г. (л.89), с
водеща диагноза смесена корова и подкорова
съдова деменция. На 12.05.2016г. Н К. е
постъпила за лечение в Център за психично здраве-Русе ЕООД, тъй като психичното
й здраве се влошило - била объркана, тревожна, неориентирана за време. От
данните в приложената обилна медицинска документация се установява, че Н К. е
страдала и от коронарна болест на сърцето, двустранно намален слух от години,
напълно сляпо ляво око и силно ограничена зрителна острота на дясно око поради хронична
глаукома, гръдна сколиоза, спондилоатроза,
гонартроза и още др.
Получавала
е лична пенсия за изслужено време и старост в размер на 140.00 лв (л.91).
Нуждаела
се е от издръжка, от ежедневни и постоянни грижи.
Свидетелят
И.М.А., съсед, заявява, че за покойната Н К. се грижели неговата съпруга и
приятелката й П. (свид. Н.), помагали й и две жени от
социалните служби. Той пък й помагал при решаване на битови въпроси относно
апартамента, прибирал я от улицата, когато тя, излизайки на разходка, не можела
да намери пътя към дома. Дъщеря й Т. *** често идвала, но дали, за да я гледа
или е идвала на гости, не може да каже. Виждал дъщерята Е К. един-два пъти в
годината да посещава майка си, внукът К.И. срещнал два пъти, внучката Р.З. въобще
не е виждал да идва при баба си. Дъщерята М. контактувала с майка си по
телефон, чувал, че много “неща” й пращала от Виена, а когато си идвала в
страната, й носела подаръци. Категоричен е, че никой от посочените не е идвал
при Н К., за да я гледа. Описва състоянието й като тежко, когато ищцата я
върнала в Русе от дома за стари хора във Варненско, погрижила се за нея и след
като “укрепнала”, я взела при себе си във Виена.
Свидетелката
Р.Д.Р. заявява, че се запознала с ищцата М.Х. през 2012г. при пътуване за гр. Ферара като доброволка към БЧК, заедно с други жени от
различни държави, за участие по Европейски проект по програма оказване помощ на
възрастни жени. От нея разбрала, че има възрастна майка в Русе, която живеела
сама. Помолила я да й предаде 100 евро, свидетелката предала сумата на Недка К.
и оттогава отделяла по два часа седмично, за да я посещава и да й бъде “полезна”.
Носела й храна, която е готвела в дома си и това продължило няколко години. При
Н К. идвала и жена от социалните служби да се грижи за нея, но определените за тази
цел два часа дневно, не били достатъчни - тя имала много проблеми. През 2015г.
получила абсцес на крака и се нуждаела от лечение. Ищцата от Виена се свързала
с личния лекар на майка си, който я настанил за лечение в “Медика”.
Свидетелката дала на болничната администрация координатите си, като близка на
пациентката, за връзка при нужда, а след изписването й продължила да я посещава
в нейния дом. Н К. вече не можела да се грижи сама за себе си. В края на 2015г.
съвсем случайно свидетелката разбрала, че тя имала внучка в Русе. Заявява, че
внукът К.И. е виждала на снимки в апартамента на Н К.. Единствено се “засичала”
с внучката й П.П.,*** на гастрол в Русенската опера.
Свидетелката
П.Ц.Б. заявява, че от 2013г. е помагала на Н К., тъй като била близка на дъщеря
й М.Х.. “Тя беше абсолютно самичка…”, установява свидетелката. Сама си
пазарувала, сама си готвила, никой от близките й не е присъствал до нея, за да
я гледа. Била добре до към 2015/2016г. После казвала, че иска някой да се грижи
за нея. За установяване за здравословното състояние на майка й, за поставяне на
диагноза и за лечение дъщерята М.Х. я настанила през 2016г. в Психодиспансера, където свидетелката я посещавала всяка
седмица. При едно от тези посещения срещнала Р.З. и К.И., преди това не ги била
виждала в апартамента при баба им. След като била изписана, Н К. постъпила в
старчески дом, откъдето ищцата я върнала в Русе и положила много грижи, за да я
възстанови, тъй като състоянието на
майка й било много тежко.
Свидетелят
Б.М. М е управител на дом за стари хора “Топъл дом” в с. Рояк, община Дългопол,
област Варна, където ответницата Р.З. през месец юни 2016г. настанила баба си. Свидетелят
не си спомня, Н К., няма представа за времето на престоя й в дома, дори не е
разбрал, кога тя е била изписана от там. Спомня си “визуално” ответницата,
която бил виждал, като идвала на свиждане.
Свидетелката
Д.С.Д., съседка на семейство З, заявява, че Р.З. през лятото на 2015г. взела
баба си Н в своя дом, за да се грижи за нея, защото не била добре здравословно,
не била “адекватна”. Осигурила й нормални условия, но после се наложило да я
настани в дом за стари хора, защото психическото й състоянието се влошавало, “изпадала”
в някакъв свой свят и в такова състояние чупела, думкала по прозореца, ставала
нощем, търсела нещо, искала да си ходи. Живяла в дома на Р.З. и съпруга й около
месец, но после те се принудили да я настанят в дом за стари хора, където да
получава медицински грижи.
Свидетелката
И.Т.Д., съседка, заявява, че К К приживе претърпял
много тежка операция на гръбначния стълб, след която осакатял и тогава за него
се грижили съпругата му и дъщерята М.Х., която до 1992г. живеела в Русе. След
неговата смърт Н К. имала личен асистент от Социални грижи, “уреден” от
съседите и приятелката й П. (свид. Н.) и това са
хората, които са се грижели за нея. От 1992г. дъщерята М.Х. живеела в Австрия, дъщерята
Е К. идвала на гости на родителите си, най-малката дъщеря Т. ***. При съпрузите
Н и К К не е живял никой.
Свидетелката
П Н.Н. също познава добре страните по делото и
заявява, че за “гледане” при Н К. нямало никой. През 2010г. тя лично и с друга
нейна съседка ходили да я уредят за социален патронаж, което включвало по 2-3
часа дневно жена да й пазарува и почиства жилището, но не и да готви. Н си
готвела сама. Лично свидетелката поне два пъти седмично ходела да се грижи за
нея – пазарувала й, изпълнявала всички поръчки. Дъщеря й Т. *** от време на
време, била социално слаба. Другите две дъщери били в Австрия, виждала ги е,
когато си идват. Внукът К.И., когато пристигал от Австрия при баща си на село,
идвал да види и баба си. Един-два пъти виждала и Р.З. да я навестява.
Свидетелката
П.П.П., дъщеря на ответницата Т.К., заявява, че баба
й Н К. ежедневни грижи и помощ в бита е получавала от съседката Д (починала
през 2015г)., от съпруга й - свид. И.А. и от
свидетелката П.Н.. Идвала и жена от Социални грижи по два часа на ден да й
чисти и пазарува, на която тя сама плащала. Двете дъщери М. и Е К не били в
България. Третата дъщеря Т.К. със семейството си живеели в София, няколко пъти
я приемали в жилището си, но баба й искала да си бъде в своя дом, не искала да
дойде в София. В Русе живеела само внучката Р.З., но според споделеното от баба
й, тя нито се обаждала, нито я е посещавала. През 2016г. Н К. не можела вече да
живее сама, имала нужда от някой, който “... да седи с нея и да я гледа” поради
психичното й състояние. Тогава братовчедка й Р.З. взела баба си от Психодиспансера и поела ангажимент да се грижи за нея, но се
оказало, че Н К. е била настанена в старчески дом в с. Рояк.
Анализирайки
доказателствата по делото, съдът намира, че ответниците не са изпълнявали
задълженията по договора за гледане и издръжка, с който се легитимират като
съсобственици на имота за частите на прехвърлителите,
по вид, обем и размер на уговорената престация,
съответни на обективните нужди на Н К. и с оглед нравствено-етичния характер на
този вид задължения. Срещу извършеното прехвърляне на частта от имота си тя не
е получила реален материален еквивалент - гледането и издръжката, от които се е
нуждаела с оглед напредналата си възраст, увреденото си здраве и ниския размер
на пенсията си за изслужено време и старост. От непротиворечивите показания на
свидетелите И.А., Р.Р., П.Б., И.Д., П Н. и П.П. е установено, включително и чрез признания на
ответниците, че “чуждите хора” са й помагали и са се грижели за нея. На
показанията на посочените свидетели не могат да се противопоставят тези на
свидетелката Д.С.Д., която заявява, че Р.З. за около месец приела баба си в
къщи да се грижи за нея, но тъй като това било непосилно предвид
“неадекватното” й състояние, я настанила в старчески дом.
Изяснено е по делото, че приобретателите
Е и Т. К, както и дъщерята М.Х., посещавали Н К. в дома й, пращали й пари,
носели й подаръци, но тези спорадични грижи не означават изпълнение на поетите
задължения към своята майка. Като кредитор по договора за гледане и издръжка тя
е имала ежедневни нужди да й бъде осигурявана храна, домът и да бъде почистван,
да бъде обслужвана при болест и немощ и те е трябвало да се изпълняват
постоянно и цялостно. Престирането от време на време
на грижи и добри взаимоотношения или само за определен период не означава
“точно” изпълнение на договора от страна на длъжниците
по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД.
По
делото е представена в оригинал нотариално заверена декларация, в която Н Н.К. е декларирала, че до 22.03.2013г. за нея са полагани
добри грижи и е получавала издръжка от двете си дъщери Т.К.К.
и Е К. Щ, както и от двамата си внука К.К.И. и Р.Х.З.,
деца на починалата Е К. Щ (л.227).
От
заключението на почерковата експертиза, потвърдена
устно от вещото лице Н.Й.М. в съдебно заседание на 25.02.2020г., се установява,
че подписът за декларатор в нотариално заверената декларация с рег.
№1476/30.04.2013г. не е изпълнен (положен) от Н Н.К.,
не е положен (изпълнен) и от Т.К.К..
Заключението
на експертизата е прието от съда без възражения от страните.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че през целия период от
сключването на договора за гледане и издръжка с нотариален акт №30/08.10.1993г., том XXVIII, дело
№7739/1993г. на нотариус при РРС до смъртта на прехвърлителите договорът не е изпълняван точно,
допуснатото неизпълнение е
съществено и значително, поради което обуславя основание за развалянето на
договора.
Неоснователно
е възражението на ответниците Р.З. и К.И., че ищцата е
създавала затруднения за реално изпълнение на задължението да се грижат за баба
си Н К.. Преди всичко няма данни самата тя
като правоимаща да е отказвала съдействие за
изпълнение на задълженията, а обстоятелството, че ищцата не допускала ответниците до Н К. е недоказано. Това е така, защото няма
никакви данни те да са предлагали реални натурални грижи постоянно и
непрекъснато, както и издръжка, нито са поискали трансформация на задължението
с парична равностойност или да са предоставили парично изпълнение, вместо
изпълнение в натура и то в размер, който да съответства на вида и на обема на
дължимите от тях грижи.
Искът е
предявен от ищцата като наследник на К Г К, починал на 26.08.1995г. и на Н Н.К., починала на 14.08.2018г. В наследственото имущество
се включва и правото на иск, респ. правото да се иска разваляне на договора
поради неизпълнение, допуснато приживе на прехвърлителя/ите. В качеството си на техен наследник тя може да упражни
правото да развали договора по отношение на неизправните длъжници
в обема на притежаваните от нея права, т.е. съобразно дела си, а не и по
отношение на целия договор, след като не е единствена наследница.
Съгласно чл.87, ал.5 ЗЗД, правото да се развали договорът се
погасява с 5-годишна давност. Когато задължението за издръжка и грижи е
прекратено със смъртта на прехвърлителя, правото на
иск за разваляне на договора в съответната част по отношение на неизправните длъжници от неговите наследници се погасява с изтичането на
5 години от деня на смъртта.
Настоящият
иск е предявен след смъртта на двамата прехвърлители
К Г К и Н Н.К., като първият от двамата е починал на
26.08.1995г. и исковата
претенция на наследницата М.Х. за разваляне на договора поради неизпълнение
относно неговата прехвърлена част е погасена поради изтичане на 5-годишна
давност от смъртта му. Направеното в т.см. възражение от ответниците Р.Х.З.
и К.К.И. е основателно.
Искът се явява основателен само досежно частта на прехвърлителката
Н Н.К., която възлиза на 1/3 ид.ч.
от имота, предмет на договора и нейната наследница – ищцата може да упражни
правото да развали договора по отношение на неизправните длъжници
в обема на притежаваните от нея права, които съгласно чл.5, ал.1 ЗН са 1/3.
При
това положение договорът следва да бъде развален частично съобразно дела на
ищцата или до размер на 1/9 ид.ч. (1/3 от 1/3) от
имота, предмет на делото. Искът следва да се отхвърли за разликата до претендираните 14/18 ид.ч. или
7/9 ид.ч.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на
ищците 87.50 лв разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл;78, ал.3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответниците Р.З. и К.И. 1000 лв разноски по
делото, съобразно отхвърлената част на иска.
Ответницата
Т.К. не е направила разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
частично - до размер на 1/9 ид.ч., договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
нотариален акт №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на русенския
нотариус Цвятко Миланов, съгласно който Н Н.К.,***,
починала на 14.08.2018г. и К Г К, б.ж. на гр. Русе, починал на 26.08.1995г.,
прехвърлят на дъщерите си Е К. Г (Щ), починала на 22.03.2013г. и Т.К.К., ЕГН **********, притежаваните от тях части от следния
недвижим имот в гр. *****************, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ 81.25 кв.м., с избено помещение №25 със
застроена площ 3.61 кв.м., а по Схема №15-405574 от 17.08.2016г. на СГКК-Русе -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.375.5.15 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Русе, намиращ се в сграда №5, разположена
в ПИ с идентификатор 63427.5.375, адрес на имота: гр. ******************, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 81.25 кв.м., заедно с прилежащите изба
№25 с площ 3.61 кв.м. и съответните ид.ч. от общите
части на сградата, при съседи: на същия етаж: 63427.5.375.5.16, под обекта:
63427.5.375.5.12, над обекта: 63427.5.375.5.18, при което на Е К. Г се
прехвърлят конкретно 3/6 ид.ч. от описания апартамент, а на Т.К.К. само 1/6 ид.ч., като по волята на страните и при условията, посочени в нотариалния акт, двете дъщери
са станали съсобственички с равни
права на целия имот, срещу задължението на приобретателките да полагат за двамата прехвърлители
грижи до края на живота на всеки един от тях поотделно, да им осигуряват добри
условия на живот и прехвърлителите да имат правото да
живеят в апартамента до края на живота си и да го ползват изцяло – всеки един
от тях, а така също и да получават евентуалните му доходи от наеми, както и прехвърлителите лично да ползват и изразходват пенсиите си
за свои нужди.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.К.Х., родена на ***г., живуща във гр. Виена, Австрия, иск срещу
Р.Х.З. ***, ЕГН **********, К.К.И., роден на ***г.,
живущ в гр. Линц, Австрия и Т.К. ***, ЕГН ********** за разваляне на същия
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
по чл.87, ал.3 ЗЗД за разликата над 1/9 ид.ч. от имота,
предмет на същия.
На
основание чл.115, ал.1 и ал.2 ЗС, дава 6-месечен срок на М.К.Х. да впише
съдебното решение след влизането му в сила.
ОСЪЖДА Р.Х.З.
и К.К.И. да заплатят на М.К.Х. сумата 87.50 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА М.К.Х.
да заплати на Р.Х.З. и К.К.И. сумата 1000 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: