Решение по дело №10953/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, .......................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 10953 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 33937/04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 15076/2013 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, е отхвърлен изцяло предявения от  „И.” ЕООД против Д.Г.Д. и С.  Т.Д.,  при условията на пасивна солидарност между ответниците главен иск по чл.79, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД за сумата 18 390 лв.-обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение от ответниците на договорни задължения, представляващи възнаграждение за изработване на проект на сграда с административен адрес гр. София, ул. „********платено от ищеца на основание чл.12 от предварителния договор за учредяване на право на строеж срещу построяване на жилища от 30.08.2004 г., сключен между ищцовото дружество и ответника Д.Д. и са отхвърлени предявените от  „И.” ЕООД против Д.Г.Д. и С.  Т.Д.  евентуални искове по чл.79, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД срещу двамата ответници, за сумата 9 196,00лв. срещу всеки от тях при условията на разделност-обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения, която сума представлява възнаграждение за изработване на проект на сграда с административен адрес гр. София, ул. „********платено от ищеца на основание чл.12 от предварителния договор за учредяване на право на строеж срещу построяване на жилища от 30.08.2004 г., сключен между ищцовото дружество и ответника Д.Д..

Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „И.” ЕООД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че съдът е следвало да остави исковата молба без движение като нередовна. Посочва, че е неоснователен изводът на съда за липса на достоверна дата на представения писмен договор за проектантски услуги. Поддържа, че е правноирелевантно за спора, че еотменено одбрението на инвестиционния проект. Релевира доводи, че ако ответниците бяха собственици на процесния имот инвестиционнния проект след съответната преработка щеше да бъде одобрен и реализиран. Не споделя изводите на съда, че исковете са погасени по давност. Аргументира, че давността започва да тече от деня на влизане в сила на решението, тъй като от този момент е налице пълно неизпълнение на задължението.

 Ответникът по жалбата в законоустановения срок е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарност и при условията на евентуалност искове със същото правно основание за осъждане на ответниците при условията на разделност.

Основателността на предявен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните по договор за покупко-продажба, наличието на вещни права на трето лице върху прехвърления имот, които изключват правото на собственост на ищеца и да са претърпени неблагоприятни последици в претендирания размер, като тези последици следва да са в пряка причинна връзка с длъжниковото неизпълнение.

Безспорно по делото е обстоятелството и се установява от приложения като писмено доказателство предварителен договор, че между страните е сключен договор на 30.08.2004 г., по силата на който ответниците се задължили да учредят в полза на ищцовото дружество право на строеж върху УПИ ІV-619, кв.116 Б по плана на гр. София с площ 216 кв.м., срещу задължението на дружеството да построи монолитна жилищна сграда в имота съгласно одобрен архитектурен проект и заплащане в полза на собствениците на сумата 20 000,00 евро, от които 6 000,00 евро-при подписване на договора. Съгласно чл. 12 от договора ищецът се е задължил да изготви архитектурен проект за негова сметка.

Видно от приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за построяване на апартаменти, офиси, магазини и гаражи № 007/31.03.2005 г., том ІІ, рег.№4465, н.д.№192/2005 г. ответниците са учредили на ищцовото дружество право на строеж върху имота.

С влезли в сила Решение №36/15.03.2007 г. по гр.дело №4442/2007 г. на СРС, 27 с-в и Решение от 16.02.2009 г. по в.гр.д.№1165/2008 г. на СГС, ІІ Г възз.с-в нотариалният акт, с който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот, е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК, поради уважен положителен установителен иск на трето лице срещу страните по настоящото дело за собствеността върху недвижимия имот.

Следователно от така установените факти въззивният съд прави правния извод за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба между страните по делото и наличието на вещни права на трето лице върху прехвърления имот, които изключват правото на собственост на ищеца.

По делото е представен договор за проектантски услуги от 07.09.2004 г., по силата на който ищецът е възложил изработването на проекти във връзка с проектирането на строежа в процесния имот срещу уговорена цена от 18 800,00 лв.

Видно от приетите като псимено доказателство пет броя разходни касови ордери ищецът е платил на 30.03.2005 г. на А.Н.М. сумата от 6980 лв. за Архитектурен проект идейна и работна фази, на А.Г.П.сумата от 2010 лв. за РП-част ВиК, на 22.06.2005 г. на П.З.К.сумата от 2010 лв. за РП-част електро, на  07.06.2005 г. на Д.Й.Г.сумата от 5380 лв. за РП за част конструкции и на 19.06.2005 г. на Д.Н.Г.сумата от 2010 лв. за РП-част ОВ. Същите са оспорени от ответната страна. По делото е прието заключение на съдебно-почерковата (графическа) експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От заключението на вещото лице се установява, че разходните касови ордери са подписани от лицата посочени в тях като получатели на съответните суми.

От така установените факти въззивният съд прави правния извод, че ищецът се е задължил да изготви архитектурен проект за жилищна сграда за негова сметка и че е заплатил на трети лица сумата в общ размер на 18390 лв. за изработени проекти за процесния строеж.

От приетата по делото Заповед №ДК-04-33/04.04.2006 г. на началника на Столична РДНСК се установява, че са отменени одобрените на 28.07.2008 г. инвестиционни проекти и издаденото на страните по настоящото дело разрешение за строеж №589/28.07.2005 г., тъй като одобрения проект за жилищна сграда (М+5+А)с офиси и гаражи в партера” в УПИ IV-619, кв. 116 б не съответства на предвижданията в ПУП в част от градоустройствените му показатели, като са посочени четири несъответствия. Следователно не се установява да е налице последната изискуема предпоставка за основателност на предявения иск – причинно-следствена връзка между плащането на претендираната сума за проектантски услуги и неизпълнение на договорното задължение на ответниците, доколкто разрешението за строеж за което са направени процесните разходи не е дадено не поради наличието на съдебен спор, завършил със съдебно отстраняване на ищеца от имота, а поради несъответствие на проекта с предвижданията на ПУП.

Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.

 

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за въззивното производство има ответникът на въззивната жалба в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

                     

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33937/04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 15076/2013 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.

ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на С.Т.Д., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляващи разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.                   

 

      2.