Р Е Ш Е Н И Е
№ 77 27.03.2019г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 428 по описа на
съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
Л.Д.С.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-23/05.09.2018г. на директора на ТП
на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против
разпореждане №**********/05.07.2018г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
добавка по чл.84 от КСО и наследствена пенсия. Релевира основанието за
оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон се свързва с
положен осигурителен стаж през периода 01.10.1986г. – 08.10.2003г. в „**** – Б.
д.“ ЕАД от 2-ра
категория труд по т.66г от ПКТП /отм./. Моли за отмяна на решението и
признаване правото на пенсиониране.
В
с.з. жалбоподателят поддържа жалбата.
Представителят
на ответния директор на ТП на НОИ – Кюстендил с административен адрес:
гр.Кюстендил, бул.”България” №46 оспорва жалбата като неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Със
заявление вх.№2113-09-549/22.06.2018г. до директора на ТП на НОИ Кюстендил С. е
поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84
от КСО, представяйки трудови книжки и удостоверения от осигурители.
Съгласно
трудова книжка №1042 през спорния период 01.10.1986г. – 08.10.2003г.
жалбоподателят е заемал при осигурителя „**** – Б. д.“ ЕАД с вид дейност
„ремонт“ следните длъжности:
-от
01.10.1986г. до 26.01.1994г. е бил „апаратчик“,
-от
26.01.1994г. до 01.07.1994г. е заемал длъжността „отговорник“ в група
„Кислородна“ и
-от
01.07.1994г. до 08.10.2003г. е заемал отново длъжността „апаратчик“ /вж.
л.41-43 и л.62-65/.
В
издаденото от осигурителя Удостоверение обр.УП-3 с изх.№1056/01.06.2017г.
положеният през процесния период трудов стаж е отбелязан от 3-та категория труд
и като такъв е зачетен в описа на осигурителния стаж от пенсионния орган /вж.
л.17 и 26/.
С
разпореждане от 05.07.2018г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ - Кюстендил е отказало на заявителя отпускане на лична пения за осигурителен
стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО от починалата му съпруга, както и
наследствена пенсия. Органът е изчислил, че лицето има придобит осигурителен
стаж само от 3-та категория от 38г.,09м.,15д. и възраст към датата на
заявлението 58г.,04м.,04д.. По чл.68, ал.1-2 от КСО пенсията не се дължи, т.к. С.
няма необходимият стаж от 39 години и 6 месеца и необходимата възраст от 64
години и 7 месеца, поради което няма право и на добавката по чл.84 от КСО, т.к.
не е пенсионер. Посочено е, че лицето няма право и на наследствена пенсия от
починалата си съпруга, т.к. не е навършил необходимата възраст от 59 години и 7
месеца, т.е. 5 години по-рано от възрастта му за пенсиониране по чл.68, ал.1-2
от КСО. Прието е и че няма право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, т.к. няма 15
години осигурителен стаж, положен при условията на 2-ра категория труд и 100
точки сбор от възраст и общ осигурителен стаж, превъртат в 3-та категория труд.
Жалбоподателят е оспорил разпореждането, като
е представил заповед №08900/17.10.1986г. на директора на поделение „**** – Б.
д.“ за преназначаване на длъжност „апаратчик“ в Кислороден цех, считано от
01.10.1986г. и Удостоверение обр.УП-3 с №2697/30.09.2015г. от осигурителя за
положен труд през периода от 3-та категория /вж. л.13-14, 33 и 40/. С
оспореното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. Органът е приел, че
заявителят не отговаря на изискванията за пенсиониране по чл.68, ал.1-2, чл.82,
ал.2 и чл.69б и чл.84 от КСО, като трудът през спорния период 01.10.1986г. –
08.10.2003г. не може да се зачете по т.66г от ПКТП /отм./ поради липса на данни
в Удостоверение обр.УП-3 с №1056/01.06.2017г., а в Удостоверение обр.УП-3 с
№2697/30.09.2015г. осигурителят е записал труда от 3-та категория.
Оспореното
решение е връчено на адресата на 07.09.2018г. Жалбата е подадена чрез органа на
18.09.2018г.
От
представените в съдебното производство писмени доказателства се установява
следното:
В
длъжностната характеристика за длъжността „апаратчик“ при „**** – Б. д.“АД като
основни функция е вменено обслужване на въздухоразпределителен апарат КНС АНС
004 с производителност 40кум.м./ч, а със заповед №II-26/09.02.1994г. на директор на ДФ „****“
– София, поделение Б. д. жалбоподателят е назначен като ръководител група
„Кислородна“ при „****“ – Б. д. със задачи да следи за правилната, безопасна и
безаварийна експлоатация на съоръженията с повишена опасност, монтирани в
пълначна станция за кислород, да спазва изискванията за работа при свръх налягане
по-високо от 0.07МРа, да извършва основен преглед на външните повърхности на
бутилките с кислород преди тяхното пълнене и при получаването им от клиентите и
тяхната арматура, да води съответната документална отчетност за дейностите и да
упражнява ръководство и контрол върху персонала в групата.
От
приетото заключение на вещо лице Н.С.С. се установява, че осигурителят е в
ликвидация, като в съхраняваните ведомости за заплати за цех „Кислороден“ за
процесния период жалбоподателят фигурира на посочените длъжности с начислени
възнаграждения за труд и доплащания за условия на труд и нощен труд. От
съдържането на длъжностната характеристика за длъжността „апаратчик“ вещото
лице прави извод, че задълженията на длъжността е да следи и регулира режима на
работа на съоръженията за производството на кислород – периодично отчитане на
контролно-измервателните уреди, отчитане анализа и качеството на кислорода,
водене режима на разпределителния апарат, блок за очистване, блок за разделяне
на кислородната помпа и компресора, наблюдаване на пълначната станция.
Съдържанието на задълженията като ръководител група „Кислородна“ са посочени
такива от съда по-горе. Вещото лице сочи, че осигурителят не е миннодобивно
предприятие и не е обслужвал мините. По-голямата част от неговото предназначение
е да обслужва ТЕЦ-ове, но не се съхраняват договори за това. Вещото лице прави
следните изводи: 1/на длъжностите през процесния период лицето е работило със
съоръжения, които произвеждат кислород, зареждат го в бутилки и снабдяват
дейностите на ТЕЦ и други потребители и 2/поради неточност при определяне на
технологията на производството на кислород не е възможно категорично да се посочи,
че работата на жалбоподателя като апаратчик и ръководител група кислородна може
да се причисли като работа в компресорна, азотна или зарядна станция за батерии
в мините по см. на т.66г от ПКТП /отм./. При условие, че се приеме, че труда
през периода 01.10.1986г. – 31.12.1999г. е такъв от 2-ра категория, то
осигурителният стаж на С., превърнат в 3-та категория възлиза на 41г.,02м.,16д.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно в частите по изложените
данни от прегледаните писмени доказателства при осигурителя и длъжностните
характеристики. В частта относно обсъждането на трудовите функции за длъжността
„котляр“ и уточненията в открито съдебно заседание вещото лице е излязло извън възложените
задачи и предмета на делото, като е формирало правни изводи, неотносими към
спора.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147,
ал.1 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й
съд и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил е издадено от оправомощен орган в
пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО и в
изискуемата се форма. Мотивите в решението съответстват на волеизявлението на
органа. Спазени са процесуалните правила за постановяване на акта.
Решението
е издадено при спазване на материалния закон.
От
доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят не отговаря на
изискванията на чл.68, ал.1-2 от КСО. Към момента на подаване на заявлението
има навършени 58г.,04м.,04д. вместо изискуемите се по закона 64 години и 7
месеца, поради което не е необходимо да се преценява дали отговаря на второто
комулативно изискване по посочените правни норми за осигурителен стаж от 39
години и 6 месеца.
Жалбоподателят
не отговаря и на изискванията по чл.69б, ал.2 от КСО, т.к. няма 15 години
работа при условията на 2-ра категория труд. Неоснователно е възражението му,
че трудът през периода 01.10.1986г. – 08.10.2003г. следва да се зачете като
положен осигурителен стаж от 2-ра категория по записа на т.66г от ПКТП /отм./.
Изначално, съгласно чл.16, ал.2, т.2 от НПОС възможност за подобно зачитане има
само за периода 01.10.1986г. – 31.12.1999г., т.к. за този период важат
правилата на отменения ПКТП. От 01.01.2000г. до края на периода 08.10.2003г.
важат нормите на чл.1-3 от НКТП и Инструкция №13/31.10.2000г. за прилагане на
НКТП, относно категоризирането на положения труд, където липсва възможност труда
по т.66г от ПТКП /отм./ да се зачете от 2–ра категория. Нормите от НКТП са
материално правни без обратно действие. Налице е различен правен режим за категоризиране
на труда преди и след 01.01.2000г., който се отразява върху пенсионния статут
на лицето. Следователно, преценката на съда за приложението на т.66г от ПКТП
/отм./ се дължи в рамките на действието на нормата, т.е. от 01.10.1986г. до
31.12.1999г.
Процедурата
за установяване на осигурителния стаж е по правилото на чл.40 от НПОС, като
приложима е и забраната по чл.104, ал.10 от КСО категорията труд да се доказва
със свидетелски показания.
От съдържанието на трудовата книжка,
длъжностните характеристики, удостоверенията от осигурителя обр. УП-3 и
заключението на вещото лице се установи, че от 01.10.1986г. до 31.12.1999г. С.
е работил на длъжностите „апаратчик“ и „отговорник група кислородна“ в цех
„Кислороден“ с трудови задължения, свързани с обслужване на съоръжения за
производство на кислород, пълнене на бутилки с кислород и ръководство на дейностите.
Тези дейности обаче са извършвани в цех за кислород, а не в компресорна, азотна
или зарядна станция за батерии в мините по см. на т.66г от ПКТП /отм./. От една
страна, трудовите задължения не са били свързани с работа в посочените станции,
които са различни от цеховете за производство на кислород, а от друга - мястото
на работа не е в мините, а в надземно предприятие без териториална връзка с
минното дело. Неприложимо е правилото на т.67 от ПКТП /отм./ за причисляването
на труда към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството
е положен, т.к. не се установи, че работата на С. е била свързана със същата
вредност и тежест, каквато са имали работниците по т.66г от ПТКП /отм./. Следователно,
правилен е записа в удостоверенията от осигурителя за положен труд от 3-та
категория до 31.12.1999г. Такъв е трудът и след 01.01.2000г. до 08.10.2003г. по
правилото на чл.3 от НКТП.
Добавката по чл.84 от КСО се дължи на
пенсионер, каквото качество жалбоподателя не е придобил с подаване на
заявлението пред пенсионния орган.
Правото на наследствена пенсия по
чл.82, ал.2 от КСО не е настъпило. Липсва изискването за възраст от 59 години и
7 месеца /формирана като 5 години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1-2 от КСО
от 64 години и 7 месеца/ и алтернативното такова заявителят да е
неработоспособен. Напротив, след подаване на заявлението С. е продължил
трудовата дейност до 28.11.2018г., когато със заповед №81/27.11.2018г. е
прекратено трудовото правоотношение поради прекратяване дейността на
предприятието и откриване на производство по ликвидация /вж. л.50/.
Изложеното обосновава извод за
правилна преценка на органа в оспореното решение относно липсата на
материалноправните предпоставки за отпускане на исканите пенсии и добавката по
чл.84 от КСО.
На основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски, като не претендира такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Л.Д.С.
/с посочени лични данни/ срещу решение №2153-09-23/05.09.2018г. на директора на
ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му
против разпореждане №**********/05.07.2018г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
добавка по чл.84 от КСО и наследствена пенсия.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: