№ 475
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500595 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от ОБЩИНА- Плевен срещу
Решение № 867/ 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 119/ 2022 г. по описа на
Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
и да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 ЗЗД,
като бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Г. А. В. с ЕГН********** не е изразил
становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл.
45 вр. чл. 49 ЗЗД ОБЩИНА ПЛЕВЕН с ЕИК*** да заплати на Г. А. В. с
ЕГН********** сумата от 4000 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и неудобства
вследствие на ухапване на безстопанствени кучета на 30. 06. 2021 г. в гр.
Плевен, в района на Автогара Север, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30. 06. 202 г. до окончателното заплащане на сумата.
С решението Община- Плевен е осъдена да заплати на Г. В. направените по
делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 670 лв.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства е приел за установено, че на 30. 06. 2021 г.
въззиваемият е ухапан от безстопанствени кучето, които са били под надзора
на общината и са му причинени рани посттравматичен стрес от инцидента,
което е наложило оперативно лечение чрез хирургично обработване на
раната, ваксиниране против тетанус и посещение при психиатър поради
отключена зоофобия. Въз основа на показанията на свидетелите- очевидци
К.С. и М.С. съдът е приел, че ухапването е било извършено от
безстопанствени кучите, които са имали ушни марки и съответно са били под
надзора на общината. Съдът е приел, че вследствие на ухапването
въззиваемият е изпитвал силни болки в лявата ръка, не е можел да се
обслужва след ухапването, което е изисквало помощта на друг човек. Съдът е
приел, че е налице страх от животни ( зоофобияя) въз основа на показанията
на свидетелите и представените документи от посещението при психиатър,
което е свързано с неприятни емоции при напускане на дома, бил е нарушен
сънят му и не е могъл да започне нова работа поради получената контузия на
ръката.
Въз основа на обсъдените обстоятелства и доказателствата по делото
съдът е приел, че е налице причинно следствена връзка между ухапването и
констатираните телесни увреждания и психичните проблеми на въззиваемия.
2
Съдът е приел въз основа на доказателствата, че безстопанствените кучета е
следвало да се контролират от въззивника (общината), като е приел, че с
оглед обърнатата доказателствена тежест по чл. 45, ал. ЗЗД въззивникът е
следвало да докаже, че кучетата не са безстопанствени и съответно, че не е
налице връзка между уврежданията на въззиваемия и описания инцидент.
Съдът е приел при съобразяване критериите по чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/ 1068
г., че на въззиваемия са нанесени неимуществени вреди изразяващи се във
физическа болка от ухапването от кучетата и посттравматично стресово
разстройство изискващо прием на успокоителни медикаменти, в
невъзможност да се обслужва самостоятелно за определен период от време.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е 4000 лв., което справедливо компенсира
претърпените болки и страдания и неудобства.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на обжалваното решение,
като счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на правната квалификация на иска въззивният съд счита,
че правното основание на претенцията е чл. 45 вр. чл. 50,изр.2 вр. чл. 52 ЗЗД,
тъй като се отнася до нанесени неимуществени вреди от поведението на
животно, което се намира под надзора на въззивника.
Въззивният съд счита, че ухапването е причинено от безстопанствени
кучета, като това се установява от събраните по делото гласни доказателства.
От показанията на свидетелите става ясно, че двете кучета, които са ухапали
въззиваемия, са били с ушна маркировка и са се движели свободно в мястото
на инцидента и липсват данни тези кучета да са имали стопанин – частно
лице. Въз основа на данните от свидетелските показания се налага изводът, че
това са безстопанствени кучета, които са били уловени, маркирани и са
върнати обратно на мястото на залавянето им. Съгласно разпоредбата на чл.
47, ал.3 ЗЗЖ кучетата, за които не се явят лица за осиновяване, се маркират и
се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински
съвет или се връщат по местата, от които са взети. Разпоредбата определя
тези кучета да са под надзора и грижите на общините, като в настоящия
случай това и въззивникът Община- Плевен. На територията на Община-
Плевен е приета Наредба №12 за овладяване популацията на
3
безстопанствените кучета, като съгласно чл. 7, ал.2 от наредбата кучетата
върнати по местата на залавянето им са под надзора и грижите на общината.
Следователно в настоящия случай кучетата, които са ухапали въззиваемия, са
били под надзора и грижите на въззивника, поради което е налице
отговорността на въззивника за инцидента по чл. 50, изр.2 ЗЗД. В този смисъл
съдът не възприема доводите на въззивника затова, че не е доказано, че
кучетата са безстопанствени, тъй като от доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че тези кучета са били под надзора и грижите
на общината.
Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че не е доказана
причинно- следствената връзка между ухапването и настъпилите телесни и
психични увреждания на въззиваемия. Въззивният съд счита, че тези доводи
са неоснователни, тъй като по делото са представени медицинска
документация за телесните увреждания на въззиваемия от съдебен лекар и от
хирургичен кабинет и от лекар психиатър, от които се установява също по
несъмнен начин връзката между ухапването от кучетата и настъпилите болки
и страдания за въззиваемия.
Що се отнася до размера на исковата претенция въззивният съд също
счита, че претендираната сума в размер на 4000 лв. в пълен размер
справедливо компенсира болките, страданията и неудобствата на
въззиваемия, преживени от него след инцидента, още повече че освен
телесните увреждания е налице и постравматично стресово разстройство,
което изисква по- продължително лечение и възстановяване.
По изложените съображения съдът счита, че следва решението на
районния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото
разноски във въззивната инстанция в размер на 510 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1 пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 867/ 09. 06. 2022 г. по гр. д. № 119/ 2022 г. по описа на
Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК
ОБЩИНА – гр. Плевен с ЕИК*** да заплати на Г. И А. В. с
ЕГН********** направените във въззивната инстанция деловодни
разноски в размер на 510 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, а.3, т.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5