№ 205
гр. Разград , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200241 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от Р. П. Р. от гр. Разград, срещу Наказателно постановление №21-
1873-000032 от 18.03.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР Разград, РУ Разград, с което
на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от
ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му. В съдебното заседание на РРС
жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не изпраща представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №21-1873-000032 от 18.03.2021г. на Началник
Сектор към ОДМВР Разград, РУ Разград на жалбоподателя Р. П. Р. на основание чл.183,
ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №Д803501/11.03.2021г. съставен от
полицейски инспектор при ОДМВР гр. Разград на жалбоподателя за това, че последният на
08.03.2021г. около 10.35 часа в гр. Разград на ул. Цар Симеон като водач на лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. №************, паркирал автомобила си на разстояние по-малко от
1
пет метра от пешеходна пътека. Тези обстоятелства са отразени и в НП, като при
квалификацията на нарушението е прието, че жалбоподателят е извършил следното
нарушение: Спира за престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна
или велосипедна пътека, с което виновно нарушил чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел И. П. –актосъставител, който сочи, че автомобилът
на жалбоподателя бил спрял в близост до пешеходната пътека – на не повече от един метър.
Жалбоподателят бил излязъл за да закупува цветя /така обяснил/ и се върнал при автомобила
докато полицейските служители още били там. Според актосъставителя автомобилът стоял
там повече от десет минути. Приложена е и снимка, видно от която разстоянието от спрелия
автомобил до пешеходната пътека действително не надхвърля един метър. Разпитана е и
съпругата на жалбоподателя – св. В. Р.а, която сочи, че жалбоподателят само я изчаквал
дзокато отиде до близка аптека. Представено е копие от карта за паркиране на хора с трайни
увреждания, издадена на жалбоподателя. Всъщност съдът приема показанията на
актосъставителя за достоверни, доколкото няма причина да се съмнява в твърденията му и
от показанията на същия се установява, че самият жалбоподател бил напуснал автомобила и
се върнал впоследствие, което действително определя ситуацията като паркиране, което е
продължило повече от десет минути, както сочи този свидетел. При това съдът, като
изхожда и от доказателствената сила на съставения акт и всички събрани доказателства,
намира, че обстоятелствата отразени в НП са доказани.
Анализирайки събраните доказателства, съдът намира следното: Съставения Акт и НП не
страдат от пороци и в административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения. В НП е налице изчерпателно описание на обстоятелствата по
случая, съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение се доказва. Установява се по несъмнен начин, че жалбоподателят действително
паркирал автомобила си на недопустимо малко разстояние преди пешеходна пътека, като
дори и краткотрайно такова паркиране създава реална опасност за движението,
ограничавайки видимостта. Фактът, че жалбоподателят е инвалид не го оневинява и
опасността на визираното нарушение не намалява от това. От тази гледна точка съдът
намира, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят е нарушил изискването на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и правилно е
санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП като му е наложена глоба в
абсолютния законов размер. С оглед изложеното съдът намира, че НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1873-000032 от 18.03.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР Разград, РУ Разград, с което на жалбоподателя Р. П. Р. от гр.
2
Разград на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3