О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 719 27.12.2019г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав
Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№875 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка
с чл.341 и чл.130 от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Велинградски
районен съд №1130 от 18.12.2018г постановено по гр.д.№1427/2018г. по описа на
същия съд, с което на основание чл.129 ал.3 от ГПК е върната искова молба /насрещна/
подадена от И.М.Ю. и е прекратено производството по делото.
В частната въззивна жалба с вх.№190 от
16.01.2019г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от ищеца в производството И.М.Ю.,***
чрез адвокат В. Д. от ПАК и адв. Х.К. от САК, се поддържа, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че
неправилно Велинградският районен съд е
приел, че предявените искове са недопустими и че ищецът не е изпълнил
указанията на съда за обосноваване на правния си интерес от предявяването на иск за делба на процесните
имоти, и че не бил въвел обстоятелства, които да обосновават активната му процесуална легитимация като ищец по иск за
делба на процесната къща. Неправилно съдът приел, че не са отстранени нередовностите в исковата молба /ИМ/, въпреки
удължаването на срока по чл.63 от ГПК и неправилно прекратил производството.Твърди
се, че предмет на предявения насрещен иск за делба, отделен в самостоятелно
производство и образувано по него
гр.д.№1427/2018г. по описа на същия съд, са недвижими имоти УПИ № VIII-66, в кв.12 по плана на с.Д.Д., обл.Пазарджик с площ
от 1215кв.м. при граници и съседи подробно посочени в исковата молба и на
застроената върху същия недвижим имот къща-на два самостоятелни жилищни етажа,
със застроена площ от 95кв.м., на застроена върху имота плевня, със застроена
площ от 36кв.м. и на помещение от 8кв.м.,намиращо се на първия етаж ,под
терасата на втория етаж. Твърди се, че по повод оставяне на насрещната исковата
молба без движение с разпореждане на съда №1957 от 21.11.2018г. с указание за
отстраняване на нередовности посочени в мотивите му и поискано и уважено от
съда удължаване на срока с две седмици, с молба вх.№5935 от 10.12.2018г. и с
приложения нередовностите били
отстранени както следва: По отношение обосноваване на правния интерес от
предявяване на иска за делба ищецът посочил, че е собственик на УПИ № VIII-66, в кв.12 с площ от 1215кв.м. въз основа на
нотариален акт №174 от 31.10.2018г., представляващ дворно място със същата
площ заедно с паянтова двуетажна
селско-стопанска сграда /плевня/ на 45кв.м., посочена в ИМ от 36кв.м. А
ответниците по иска за делба Х.А.Ю., М.Х.Т. , Р.Ю. Т. и М.И.Ю., били собственици на къщата с два
самостоятелни жилищни етажа, застроена
на 95кв.м. и с площ от 99кв.м. по скица №28 от 17.04.2018г. на Кметство с.Д.Д.,
построена върху същото дворно място, собственост на ищеца И.Ю.. Твърди се в
частната жалба, че ищецът е едноличен
собственик на цялото дворно място и на посторената плевня, а ответниците са
собственици само на застроената върху дворното място къща на два самостоятелни
етажа, като по този начин принадлежността на правото на собственост върху
поземления имот-дворното място е отделена от принадлежността на правото на
собственост върху съществуващата
двуетажна постройка-къщата на два етажа по реда на чл.63 ал.2 от ЗС и затова
поземленият имот не може да представлява и да бъде обща част нито по естеството
си, нито по предназначението си, който да се ползва от всички, тъй като
сградата етажна собственост може да съществува и да се ползва от всички съсобственици и без този поземлен имот; че единствено
частта от поземления имот върху който е застроена жилищната сграда-къщата
представлява обща част по естеството си и предназначението на тази част от
поземления имот не би могло да бъде променена, защото не може да се използва за
други нужди освен за основа на сградата, а останалата част от дворното място не
представлявала обща част по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС. Предвид изложеното
частният жалбоподател поддържа,че е налице съсобственост между страните по
насрещния иск за делба,че страните не са успели да разделят съсобствените си недвижими имоти, така че
всеки да ползва своята си част и да не пречи на останалите
съсобственици.Твърди, че ищецът има правен интерес да предяви насрещен иск за
делба и да иска да се прекрати съсобствеността върху процесните недвижими имоти, като процесното
дворно място представляващо УПИ VIII-66 в кв.12
се раздели на 3/три/ самостоятелни урегулирани имота, като на застроената върху имота двуетажна
жилищна сграда/къща/ с площ от 95кв.м. се обособи отделен поземлен
имот-единствено с прилежащ терен на обслужване
на сградата, съобразен с правото на собственост върху дворното чясто на
страните съделители; че активната процесуална легитимация на ищеца по иска за
делба произтича от налична съсобственост между собственика на дворното място и
съсобствениците на застроената върху това дворно място къща на два етажа, при
липса на обща част на дворното място, освен на частта от него върху която
е застроена жилищната сграда, и
представляваща обща част по естеството
си. Правният интерес жалбоподателят обосновава и с нежеланието на страните
процесното дворно място да се раздели доброволно на реални дялове, а именно на
три самостоятелни УПИ с обособяване
на отделен поземлен имот единствено за
жилищната сграда; че къщата е индивидуализирана съобразно актуалния й
регулационен статут -масивна еднофамилна жилищна сграда с №504.66.1-2 етажа, на
99кв.м., а по отношение представянето на
данъчна оценка и скица на къщата, ищецът
депозирал молба за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с
исканите от съда документи и направено искане за удължаване на срока за
представянето им с молба №5935 от 10.12.2018г., но с обжалваното разпореждане
от 18.12.2018г. съдът върнал исковата молба и
прекратил производството по делото.Моли да се отмени разпореждането и
делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответника М.Х.Т.
с който се поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и се моли да бъде
потвърдено, че е недопустимо да се извършва делба на къща, без ищецът да
притежава собственост върху нея и че същата е съсобствена между М.Т. и сестра
му, но не и И.Ю. поради което такъв иск е недопустим и за него липсва правен
интерес от предявяването му.
В отговора си ответницата Х.Ю. излага
доводи за правилност на обжалваното разпореждане и моли да бъде потвърдено. Счита,
че са правилни изводите на съда, че предвените
искове са недопустими и че ищецът не е обосновал правния си интерес и
процесуалната си легитимация като ищец за делба на процесната жилищна
сграда-двуетажната къща,построена в УПИ VIII-66 в кв.12 по плана на селото,която никога не е била
негова собственост и че той няма вещни права върх нея.
Няма постъпили отговори на частната
жалба от останалите двама ответници Р.Т. и М.И.Ю..
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
За да постанови връщане на насрещната
искова молба, подадена от И.М.Ю. и да
прекрати производството по гр.д.№1427/2018г. Велинградският районен съд е
приел, че предявените от ищеца искове са
недопустими, че ищцът не е изпълнил в срок указанията на съда, с които да обоснове
правния си интерес от предявяване на иск за делба на УПИ VIII-66 в кв.12, на плевня със застроена площ от 36кв.м.,
на помещение от 8кв.м. на първия етаж от къща, нито е въвел обстоятелства, обосноваващи
активната му процесуална легитимация като ищец по иска за делба на процесната къща, като нередовностите не са
отстранени и в удължения от съда срок по чл.63 от ГПК и като последица от процесуалното
му бездействие исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото прекратено.
Тези доводи се споделят напълно от
въззивната инстанция.
По образуваното в резултат на отделяне
на предявен насрещен иск за делба от И.М.Ю., в самостоятелно исково
производство по гр.д.№1427/2018г. е поискано от ищеца да се допусне и извърши
съдебна делба между него и ответниците Х.А.Ю.,
ЕГН-********** ***, М.Х.Т., с ЕГН ********** и Р.Ю.Т., ЕГН-**********,*** и М.И.Ю.,
с ЕГН-********** ***, на дворно място представляващо УПИ VIII-66 в кв.12 по
плана на с.Д.Д. с площ от 1215кв.м.,както и на застроената върху същия имот къща-на два самостоятелни жилищни
етажа, със застроена площ от 95кв.м. /99кв.м. по скица/, на застроена върху
имота плевня от 36кв.м. и на помещение от 8кв.м. на първия етаж на къщата под
терасата на втория етаж при квоти: 1/1
ид.ч. от дворното място за ищеца И.Ю.; 1/4 ид.ч. от първи и от втория жилищен
етажи на къщата заедно 1/1 ид. част от плевнята и с 1/1ид.ч. от помещението от
8кв.м. за М.И.Ю.; 3/4 ид.ч. от първия етаж от къщата за Х.А.Ю.; 3/4 ид.ч. от
втория етаж от къщата за М. Т. и Р.Т..
Проследявайки правото на собственост
върху посочените делбени имоти от 1994г. насам, към дата 29.11.2017г. ищецът И.Ю.
заявява, че той е собственик по покупко-продажба и е придобил от баща си М.Ю., последния
ответник по иска на 29.11.2017г. собствеността на УПИ VIII-66 в кв.12 с площ от 1215кв.м.; баща му М.Ю. е собственик
на плевнята от 36кв.м. и на помещение от 8кв.м., намиращо се на първия етаж от
къщата под терасата на втория етаж и на ¼
ид.ч. от първи и ¼ ид.ч. от
втория етаж на къщата, придобити по наследство от майка си Д.М.Х., починала на
07.07.1998г.; М.Х.Т. и Р.Ю.Т. са собственици в режим на СИО на 3/4 ид.ч. от
втория етаж от къщата по покупко-продажба от И. А.Х. на 11.12.2002г., а съделителката Х.А.Ю. е
придобила по дарение от същия праводател ¾ ид.ч. от първия жилищен етаж,
ведно с общите и прилежащи части от съответния етаж от къщата.
Исковата молба е оставена без движение
за обосноваване от ищеца на правния си интерес за делба на изброените в
исковата молба недвижими имоти, а по отношение на къщата да обоснове активната си процесуална легитимация, да
представи данъчна оценка и скица на къщата и да я индивидуализира по актуален
регулационен статут.
В определения от съда срок ищецът повтаря казаното в исковата
молба, че е едноличен собственик само на дворното място представляващо УПИ VIII-66 в кв.12 и
на плевнята, а ответниците Х.Ю., М.Т., Р.Т.
и М.Ю. са собственици на къщата с двата самостоятелни жилищни етажа, построена
върху дворното място, собственост на ищеца.Допълнено е, че правото на
собственост на дворното място е отделено от
принадлежността на правото на собственост върху двуетажната къща и че
поземленият имот не може да бъде обща
част нито по естеството нито по предназчението си, който да се ползва от всички
тъй като сградата етажна собственост може да съществува и да се ползва от
всички съсобственици и без този поземлен имот; че единствената обща част от
поземления имот е частта върху която
лежи конструкцията на сградата, която не може да бъде използвана за други нужди
освен за основа на сградата поради което ищецът счита, че е налице
съсобственост. Твърди, че е налице съсобственост между собственика на дворното
място и съсобствениците на застроената
върху него къща. Посочена е идентификацията на къщата по приложена скица като е
поискано издаване и на съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверение за данъчна
оценка на къщата и за нейното й точно описание и идентичност.
Въззивната частна жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна в исков процес против подлежащ на
обжалване акт на исковия съд с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството
и в предвидения едноседмичен срок.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
За ищецът И.Ю. липсва правен интерес да
предяви иск за делба за процесните имоти. Производството за съдебна делба
предполага по необходимост настъпила и висяща между страните съсобственост
върху определен правен обект и невъзможност същият да бъде доброволно разделен,
като целта на делбата е да се прекрати принудителната съсобственост върху този
правен обект-недвижими имоти или движими вещи и други, по някой от способите за
извършване на делбата, посочени в ГПК. Липсата на съсобственост между
съделителите спрямо даден самостоятелен обект лишава всеки един от тях от
правен итресе да иска делба му, тъй като този обект е еднолична собственост
било само на някой друг от съделителите било примерно на трето лице.Съсобствеността
върху имота е абсолютна предпоставка за допустимостта на делбата. От изложените
в насрещната искова молба обстоятелства и от направените допълнения се налага
извода, че ищецът е едноличен собственик единствено на дворното място и
същевременно с това останалите съделители не притежават права на собственост
върху това дворно място. За построената в двора плевня и помещение от 8кв.м. на
първия етаж под терасата на втория, се твърди, че са еднолична собственост на
бащата на ищеца, ответника М.Ю.. Ищецът
не твърди да има някакви права на собственост върху тези обекти. Другите
ответници също нямат права в тези два обекта нито от дворното място по твърдението
на ищеца. Отделно от това само ответниците имат права в къщата, като М.Ю. има
по 1/4 ид.ч. от всеки един от двата жилищни етажа, ответницата Х.Ю. притежава
¾ ид.ч. от първия етаж, а съделителите М. и Р.Т. притежават 3/ 4 ид.ч.
от втория жилищен етаж. При тази конфигурация на правата на собственост, за
ищеца липсва правен итерес да иска да се дели както дворното място, което
негова изключителна осбственост, така и на къщата, права върху която той изобщо
не притежава, както и върху плевнята и помещението, по същата причина. Ищецът
изобщо не твърди, че примерно дворното място е съсобствено между него и
останалите съделители, за да се дели, че жилищната сграда е съсобствена между
него и останалите четирима съделители за да бъде предмет също на делба,
респективно плевнята и помещението.Това, че къщата е посторена в дворното място
и собственикът на дворното място не твърди да има права в къщата, а пък от своя
страна собствениците на къщата нямат права в дворното място, а от друга страна всички взети заедно без М.Ю.
нямат права върху плевнята и помещението, означава, че няма годен съсобствен
обект, който да е в съсобственост между всички съделители и като такъв да може да
бъде предмет на делба и да се раздели. Предвид начина по който ищецът иска да
се извърши делбата чрез обособяване на самостоятелни парцели за дворното място
с оформяне на самостоятелен такъв само за къщата, по-скоро в случая ищецът би
могъл да реализира това си право по друг ред, примерно по реда на ЗУТ. Делбата
на имотите така както са посочени е недопустима тъй като липсва основния
елемент-обща съсобственост на недвижимите
имоти и сгради между всички съделители или всеки един от тях да притежава
идеална част от правото на собственост за всеки имот. Касае се за отделни имоти,
които са в различна конфигурация на съсобствеността-ищецът е собственик само на
дворното място, първият етаж от къщата е
съсобствен само между Х. и М.Ю., вторият
етаж от къщата е съсобствен между М. и Р.Т. и М.Ю., а плевнята в дворното място
и помещението на първия етаж е изключителна собственост на М.. Налице е с оглед
твърденията в исковата молба еднолична собственост на част от постройките /плевня
и помещение/ от един собственик и на дворното място от друг собственик и
съсобственост на всеки един от двата самостоятелни етажа от къщата в различна
конфигурация без ищеца. Условие да се допусне делбата е всички съделители да са
едновременно съсобственици на всеки от делбените имоти. Предвид твърденията в
исковата молба няма делбен имот който да се намира в съсобственост между всички
съделители за да е допустима делбата му.
Предвид изложеното частната жалба с явява неоснователна и ще
следва да се остави без уважение.
Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо
и правилно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Велинградски районен съд
№1130 от 18.12.2018г постановено по гр.д.№1427/2018г. по описа на същия съд, с
което на основание чл.129 ал.3 от ГПК е върната искова молба /насрещна/
подадена от И.М.Ю. и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд на Р България при условията на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.