№ 711
гр. Б....., 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б....., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120202286 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на „С............. Б............ З.....-Б.....“
АД с ЕИК ....... със седалище в гр.Б....., ул.“Т........... чрез управителя на „К......“
ЕООД с ЕИК ......... в качеството му на изпълнителен член на съвета на директорите
срещу наказателно постановление № 92-02-21/15.05.2024г издадено от главния
секретар на Агенцията по вписванията надлежно упълномощен от изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията, с което за нарушение по чл.63 ал.6 вр.§9
ал.2 от на Зак..... за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
неправилност и незаконосъобразност. Претендират се разноски, но доказателства в
тази насока за направени такива не се представят.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован (чрез
адв.К.), не се явява. За него се явява адв.К..
Административн.....казващият орган не изпраща представител. Не се изразява
становище по повод жалбата. Не се претендират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена извън рамките на 14 дневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, но срещу неподлежащ
1
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Административн.....казателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение бланков №92-02-21 от
11.03.2024г от свидетеля С. Г. в качеството й на главен специалист в Агенцията по
вписванията в присъствието на свидетелите С. К. и С. Х. и двете главни
специалисти в АВп. Актът е съставен на жалбоподателя за това, че до 01.06.2019г
жалбоподателят е следвало да заяви действителния си собственик съобразно
изискванията на чл.63 ал.6 от ЗМИП.
Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетелите, както от
упълномощеното лице без възражение. Последният получил екземпляр от акта. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 92-95 от
делото).
Като взел предвид акта и останалите доказателства
административн.....казващият орган издал атакуваното НП №92-02-21 от
15.05.2024г (лист 18-21 от делото). В него при пълна идентичност на фактологията
и правната квалификация на нарушителя била наложена имуществен санкция в
размер от 1000 лева на основание чл.63 ал.6 от ЗМИП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло
жалбоподателят оспорва констатираното нарушение, като намира, че е нямал
такова задължение по простата причина, че към момента на констатирането му не е
имало лице, което да е попадало в дефиницията на „действителен собственик“ по
смисъла на ЗМИП.
Административн.....казателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
2
Посочването на точната дата на извършване на нарушението е задължителен
реквизит както в АУАН, така и в НП и има съществено значение за
индивидуализацията н нарушението, в същото време е и предмет на доказване,
поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на
наказателното постановление. Наред с изтъкнатото, съдът намира, че в
производството е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, което е опорочило самото производство до степен, изискваща безусловна
отмяна на НП.
При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена
констатация, че крайната дата на законоустановения срок -31.05.2019г въззивникът
„С............. Б............ З.....-Б.....“ АД не е изпълнило задължението си да заяви
вписване на обстоятелствата по чл.63 ал.4 от ЗМИП относно действителния
собственик на дружеството, с което и в първия ден след изтичането на съответния
срок -01.06.2019 г е осъществил съответно нарушение по чл.63 ал.6 от ЗМИП.
Приетите констатации относно датата на извършване на твърдяното нарушение се
налага извод, че в хода на образуваното първоинстанционно производство е
изтекла абсолютната давност за реализирана на администриативн.....казателна
отговорност. В ЗАНН липсва регламентация относно абсолютната погасителна
давност за административно наказателно преследване и в чл.34 ЗАНН няма
формулирана норма, аналогична с разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК уреждаща
абсолютната погасителна давност. Според Тълкувателно решение №1/2015 г
постановено по тълк.д.№1/2014г на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС, разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването
на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото за процесното
нарушение е предвидена имуществена санкция, абсолютният давностен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК възлиза на четири години и шест
месеца, считано от момента на извършване на нарушението, което в случая е от
01.06.2019г, при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е
изтекъл на 03.12.2023г. НП е било издадено на 15.05.2024г
При този изход на спора съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените разноски, но тъй като
не е представен списък на разноските, съдът не следва да се произнася.
Мотивирано от горното, Б.....кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-21/15.05.2024г издадено от
главния секретар на Агенцията по вписванията надлежно упълномощен от
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с което на „С.............
Б............ З.....-Б.....“ АД с ЕИК ....... със седалище в гр.Б....., ул.“Т........... за
нарушение по чл.63 ал.6 вр.§9 ал.2 от на Зак..... за мерките срещу изпирането на
пари (ЗМИП) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с жалба пред
Административен съд –Б..... в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.....: _______________________
4