О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Добрич, 07.12.2020 год.

 

             ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, шести състав в закрито съдебно заседание на седми декември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ  ДЖЕНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3551 по  описа на съда за 2020 на ДРС, констатира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

  Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, претендира съдебно установяване вземането на ответника А. А.М. с ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 1104/2020г. по описа на РС Добрич.

След справка с частното дело, с оглед преценка процесуалната допустимост на предявеният иск, настоящия състав установи неговата недопустимост по следните съображения:

Заповедното производство е отпочнато по заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като с разпореждане от 03.06.2020г. съдът е уважил заявлението на заявителя и издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, установено е , че лицето не живее на постояния си и настоящ адрес и че няма актуално трудово правоотношение, заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за съдебно установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК в едномесечен срок.

Съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК установителният иск се предявява в едномесечен преклузивен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска.

Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск - т. 10 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай указанията на заповедния съд, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение, е връчено на заявителя на 14.10.2020 г. Едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтекъл на 16.11.2020 г. /14.11.2020г.е неприсъствен ден - /, а исковата молба с предявен иск по реда на чл. 415 ГПК е представена пред заповедния съд на 30.11.2020г. – след като преклузивния срок е изтекъл. В кориците на заповедното производство е и разписката от куриер, която потвърждава изпращане на пратката с исковата молба на 30.11.2020г., т.е след изтичане на законовия срок.

Гореизложеното обосновава извод, че особените абсолютни положителни процесуални предпоставки на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допустимост на иска не са удовлетворени и респективно ищецът не разполага с правен интерес от претендираната съдебна защита, доколкото заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, което, от своя страна, мотивира съда да постанови на основание чл. 130, изр. І-во от ГПК връщане на исковата молба и прекратяване на производството.  

Водим от горното, и на основание чл. 130, изр. І-во от ГПК съдът   

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА искова молба вх.266865 /30.11.2020г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд Добрич.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:................