№ 32
гр. К. , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20201850200403 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от В. Г. Б., ЕГН **********, чрез
адвокат Д. Х. П. от САК, съдебен адрес: град С., ул.”П.П.“ № 41, ет.1, ап.2
против наказателно постановление № 19-1204-003042 / 30.10.2019 година,
издадено от началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция. Моли
съда да отмени НП изцяло като незаконосъобразно, тъй като са налице
процесуални нарушения при издаването му. Развива подробни съображения в
тази насока.
Въззиваемата страна вземат становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение от
20.09.2019 година, на 30.10.2019 година е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 800 лева и „лишаване от правоуправление на
1
МПС за срок от 3 (три) месеца“, на основание чл.182, ал.1, т.6, вр. чл.21, ал.1
от ЗДП, за това, че на 02.04.2019 година около 08,00 часа, в община К., по
ВП-81, до фирма „Санитекс“ е управлявал в населено място лек автомобил
“Ауди А 4”, с ДК № СО 8991 АМ, негова собственост, като при ограничение
за населено място от 50 км./ч., се е движел със 112 км./ч., а скоростта е била
измерена с АТСС ТFR1-M, фабр.№ 504, със снимка от клип № 3657.
Съдът намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на 57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че нарушението е извършено на територията на населено място – гр.К., но в
наказателното постановление и в акта не може да се установи на какво
отстояние от знака е констатирано нарушението – движение с превишена
скорост.
В НП не са посочени улицата и номера на мястото на установяване на
нарушението, нито посоката на движение на МПС, нито вида и
местоположението на ограничителния скоростта знак по ЗДП.
От представената разпечатка, в която е отразено и показанието на
техническото средство, при установяване на нарушението от страна на
жалбоподателя, както и от представените инструкции за работа с конкретното
техническо средство не може да се установи на какво разстояние се е намирал
автомобила, управляван от жалбоподателя в момента, когато с техническото
средство е била отчетена скоростта му на движение. Видно е от инструкциите
за работа, че техническото средство има режим на постоянно засичане “Н”, а
така също и режим на единично засичане “Е”. В инструкцията е посочено
изрично, че в случаи, когато разстоянието до засичаното МПС е от значение
следва да се използва режима на единично засичане, при което да се следи
визуално кога автомобила ще навлезе в зоната на ограничението и една тогава
да се задейства единично засичане на скоростта му на движение. Видно от
разпечатката с отчетите на техническото средство, конкретно при засичане
скоростта на движение на жалбоподателя, в този момент техническото
средство е работило в режим “Н” – обозначаващ постоянна работа на
2
техническото средство. Доколкото техническото средство не отчита
разстоянието до засичаното превозно средство, и предвид установеното
нарушение при работа с техническото средство съдът счита, че не може да се
направи несъмнен извод, че скоростта, отчетена за движение на автомобила,
управляван от жалбоподателя е била засечена в зоната на действие на
ограничението, въведено със знак, който не е упоменат от наказващия орган.
Безспорно е налице превишение на скоростта, но не може да се установи
несъмнено, че това е бил автомобила на жалбоподателя.
Освен това, съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДП „при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство”,
В АУАН и в НП липсва посочване и описание на ал.2 на чл.21 от ЗДП,
тъй като не е посочен съответния вид пътен знак, разрешаващ или
забраняващ определена скорост, нито къде се е намирал към момента на
извършване на проверката, което поставя жалбоподателя в невъзможност да
разбере точно за какво нарушение му се налага съответно наказание. Не е
посочена и съответната категория на пътното превозно средство, съгласно
лимитативно изброените хипотези на запретителната норма на ал.1 от чл.21
от ЗДП.
Наред с горното съдът счита, че е нарушено и изискването на чл.34, ал.1
от ЗАНН, тъй като нарушението е било констатирано на 02.04.2019 година, а
от снимковия материал и съответните служебни справки самоличността на
нарушителя е била установена незабавно, още повече, че същият се явява и
собственик, и водач на МПС, призовката за явяване пред органите на КАТ е
била изпратена чак през месец септември, като жалбоподателят веднага се е
отзовал, а АУАН е съставен на 20.09.2019 година, т.е. близо шест месеца от
установяване на нарушението и извършителя му, извън тримесечния
преклузивен срок.
Гореописаните и обсъдени процесуални нарушения съдът приема, че се
явяват от категорията на съществените, което не може да бъде преодоляно
3
или санирано в настоящия процес и води до незаконосъобразност на
издаденото и обжалвано НП.
В резултат на гореизложените съображения съдът следва да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и съгл.предсавения списък за разноски – л.59
от делото, съдът следва да осъди ОДМВР-С. да заплати на В. Г. Б., ЕГН
********** сумата от 300 лева – сторени разноски за един адвокат.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 19-1204-003042 /
30.10.2019 година, издадено от началник група към ОДМВР С., сектор Пътна
полиция, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на В. Г. Б., ЕГН ********** сумата от
300 лева.
Решението може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от
съобщението за въззиваемата страна и жалбоподателя, пред Административен
съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4