№ 6385
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110169919 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молба с вх.
№ 25025742/10.12.2024 г., от В. М. т. против Н. А. Т., с която е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 26.11.2019 г. до
26.11.2024 г., в резултат на изнесени клеветнически и обидни твърдения, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съседи и се познават
много добре. Поддържа, че по време на разпита й като свидетел по гр.д.№ 17311/2019
г. по описа на СРС, 124 състав, ответницата изрекла обида и клевета срещу ищеца, че
бил злоупотребил със средства на блока през периода, когато бил управител на същия.
Според ищеца, обидните думи от ответницата били отправени при отговор на въпроса
„Как реагираха хората, след запознаването с този доклад“, на който същата заявила
„Хората бяха учудени, защото до момента в нашия блок нямаше такава злоупотреба
с пари“. Поддържа, че обидата се изразява в това, че изказването било отправено в
негово присъствие, пред съда и адвокатите по делото. Ищецът твърди, че със същото
изявление ответницата го е и оклеветила, тъй като изнесеното от нея не отговаря на
действителността. Поддържа, че по време на неговото управление, той не е
злоупотребил със средства на бл.13. Поддържа, че в резултата на изявлението на
ответницата отношенията му с живущите в блока са се влошили, изпаднал в
депресивно състояние. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
1
ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за уважаването му.
Претендирано и заплащане на сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор предявения иск се оспорва
изцяло, като се излагат доводи, че ответницата не е осъществила от обективни и
субективна страна фактическия състав на чл.45, ал.1 ЗЗД. Оспорват се твърденията на
ищеца, че с изречените от ответницата думи, последната е осъществила съставите на
обида и клевета при условията на идеална съвкупност. Сочи се, че изявлението на
ответницата е по повод зададен й въпрос, поради което същото представлява мнение,
оценка на въздействието на коментирания в заседанието доклад за дейността на ищеца
като управител на етажната собственост на бл.13. Поддържа се, че ответницата не е
твърдяла конкретна злоупотреба на ищеца със средства, а е изнесла пред съда общо
оценъчно съждение за предизвикания от доклада ефект, което е имала всички
основания да направи, с оглед отразеното в доклада. Сочи се, че доклада е изготвен от
трети лица, а ответницата не е имала задължение да проверява информацията в него.
Ето защо, ответницата не е осъществила противоречащо на общоприетите норми
поведение, а изявлението й не е било насочено пряко към уязвяване достойнството на
ищеца. Оспорват се и твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответницата през
процесния период. В тази насока се поддържа, че свидетелските показания на
ответницата са станали достояние единствено на съдебния състав и адвокатите, които
сан присъствали по делото. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен протокол от проведено на 26.11.2019 г. открито съдебно
заседание по гр.д.№ 17311/2019 г. по описа на СРС, 124-ти състав, от който се
установява, че ответницата в настоящото производство е разпитана в качеството на
свидетел. Видно още от протокола е, че ответницата е отговаряла на поставени
въпроси от процесуалните представител на страните, като на въпрос „Как реагираха
хората, след запознаването с този доклад?“ тя е отговорила „Хората бяха учудени,
защото до момента в нашия блок, нямаше такава злоупотреба с пари.“
По делото е приложена и исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.
№ 17311/2019 г. по описа на СРС, 124-ти състав, от чиято обстоятелствена част се
установява, че ищецът е предявил и искове за претърпени неимуществени вреди и
срещу трети за спора лица, поради „неоснователни твърдения и лъжи“, в качеството
му на домоуправител на ЕС.
По делото е приложено влязло в сила решение от 16.08.2022 г., постановено по
в.гр.д.№ 12409/2020 г. по описа на СГС, от което се установява, че решението на
2
първоинстанционния съд гр.д.№ 17311/2019 г., с което предявените от Т. против трети
за настоящ спор лица искове с правно основание чл.45 ЗЗД са били отхвърлени, е било
отменено, а предявените искове частично уважени.
По делото е приложен протокол от проведено на 13.03.2014 г. ОС на ЕС, от
което се установява, че ищецът е бил управител на етажна собственост на бл.13 в
ж.к.Изток, гр.София. Видно от обективираното в протокола е, че собствениците са
приели единодушно решение за съставяне на комисия, която да извърши проверка на
документацията по извършените от управителя разходи.
По делото е приложен доклад от членовете на избраната на горепосоченото ОС
на ЕС комисия, от който се установява, че липсват документи във връзка с извършвани
разходи от домоуправителя, няма приемо-предавателни протоколи за извършени
ремонти, както и други действия, без надлежно упълномощаване от страна на ЕС и без
съставяне на документи. Видно още от доклада е, че комисията е предложила да бъде
предявен иск срещу домоуправителя – настоящ ищец за причинени вреди.
По делото е приложен протокол от проведено на 04.04.2014 г. ОС на ЕС, от
който се установява, че на събранието е прочетен доклада на ревизионната комисия и
е гласувано освобождаването на Т. от длъжността управител на бл.13.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.Д.П.. В
показанията си св.М. разказва, че познава ищеца от 10 години. Бил е свидетел и по
друго водено от него дело през 2019 г., но не помни за какво е свидетелствал. Когато
ищецът излязъл след това от залата бил разстроен, защото свидетелката Т. казала, че е
злоупотребил с големи размери от паричните средства на блока, където живее, а това
не било така. Свидетелят разказва още, че ищецът бил афектиран от изявлението, а
след това потиснат, оплаквал се от главоболие и високо кръвно налягане. Това
състояние на ищеца продължило около 3-4 месеца „след тази случка“.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на
чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа
в нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму”. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на
деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно: твърдяното деяние /действие на
ответника/; че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди и
техния размер, както и причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на ответника и настъпилите вреди.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази
3
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В конкретния случай, в сезиращата съда искова молба ищецът обосновава
правния си интерес от предявения иск, като сочи, че показанията на ответницата, в
качеството й на свидетел в съдебно производство – „Хората бяха учудени, защото до
момента в нашия блок, нямаше такава злоупотреба с пари.“, представлява обида и
клевета.
Легалната дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбите на чл.147
и чл.148 НК. При клевета изпълнителното деяние се осъществява чрез разгласяване –
довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия
обстоятелство, което не е вярно. В Решение № 172 от 27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014
г., II н.о., НК, ВКС е пояснил: „При клеветата не се дава личностна оценка за
пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва
неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При
клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от
миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца
отпада при установяване на нейната истинност“. В Решение № 75 от 12.03.2012 г. по
н. д. № 3142/2011 г., II н. о., НК, ВКС се казва „…позорното обстоятелство е твърдение
на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище
на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име
в обществото ….. е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско…“.
Настоящият съд не приема за клеветнически твърдения заявеното от
ответницата в отговор на поставения й от процесуален представител на страна по
делото въпрос „Как реагираха хората, след запознаването с този доклад?“. В
изявлението на ответницата не се съдържа нито невярно, нито позорно обстоятелство
за ищеца. Видно от приложените по делото протоколи от ОС на ЕС и съставен доклад
е, че етажните собственици са установили неправомерно поведение от страна на
ищеца, в качеството му на управител на етажната собственост, изразяващо се в липса
на разходно-оправдателни документи във връзка с извършвани разходи от общите
средства на етажната собственост. Заявеното от ответницата в отговор на поставения й
въпрос отговаря на действителното положение, видно от събраните по делото писмени
доказателства. Нещо повече, заявеното от ответницата дори не представлява оценка
относно личността на ищеца, а нейно субективно възприятие относно отношение на
останалите етажни собственици по отношение на управлението на етажната
собственост. Дори да се приеме, че заявеното от ответницата съдържа внушение, че
поведението на ищеца не е правно регламентирано, то тя на може да се квалифицира
като клевета щом почива на конкретни факти, нито да се окачестви като обида.
Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие
на обида, е характера на използваните от дееца думи - дали те са от естество да
накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за
4
неприемливо, унизително и непристойно отношение. Следва да се има предвид, че не
всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това
би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със
сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации
по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно
впечатление за пострадалия.
С оглед предходното настоящият със приема, че в изявлението на ответницата
„Хората бяха учудени, защото до момента в нашия блок, нямаше такава
злоупотреба с пари.“, не се съдържат обидни думи по отношение на личността на
ищеца. Отделно от предходното не би могло да се приеме, че посредством
използването на изрази, представляващи оценка за определено поведение, ответницата
е нанесла обида на ищеца. Изказването й, дори да се възприеме като изразяващо
негативна оценка, не съдържа оскърбителни изрази, нито би могло да се възприеме
като унизително за честта и достойнството на ищеца.
За пълнота настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че по делото не
се събраха и доказателства относно претърпени от ищеца неимуществени вреди, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответницата. Това е така,
тъй като видно от събраните по делото доказателства е, че от 2019 г. ищецът води дело
с аналогичен предмет срещу трети за настоящия спор лица.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева. Макар съдът да констатира, че в представения по делото договор за правна
защита и съдействие договореното и платено възнаграждение е в размер на 700,00
лева, то следва да бъде зачетена волята на страната в горецитирания списък на
разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. Т., ЕГН ********** против Н. А. Т., ЕГН
********** иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди през периода от 26.11.2019 г. до 26.11.2024 г., в резултат на
изнесени клеветнически и обидни твърдения, ведно със законната лихва, считано от
5
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. М. Т., ЕГН ********** да заплати на
Н. А. Т., ЕГН ********** сумата от 500,00 лева, представляваща направени по
производството пред първоинстанционния съд разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6