Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, против Решение № 278 от 05.12.2023г., постановено по АНД №468/ 2023г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 117 от 22.03.2023г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение не е доказано по безспорен начин. Поддържа, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние – неизпълнение от И. В. на нормативно регламентираното му задължение да осигури достъп на контролните органи на БАБХ до животновъдния обект, в който отглежда селскостопански животни, в нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 117 от 22.03.2023г. на Директора на ОДБХ – Стара Загора, като правилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – И. Г. В., чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И. Г. В. от с. Александрово, общ. Павел баня, против Наказателно постановление (НП) № 117 от 22.03.2023г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2400199 от 26.09.2022г., на И. В. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 417, ал.1 от ЗВМД, за нарушение на чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 18.07.2022г. в 11.20 часа от длъжностни лица на ОДБХ – Стара Загора е извършена проверка в животновъден обект (ЖО) с рег. № 6154-0299 – неактивен, находящ се на адрес [улица], с. Александрово, общ. Павел баня, собственост на И. Г. В.. Съгласно данни от Интегрирана информационна система на БАБХ ВетИс И. В. е собственик на 105 броя дребни преживни животни (ДПЖ) – 75 броя овце и 30 броя кози, като обектът, в който И. В. отглежда ДПЖ, е ЖО според определението, дадено в § 1, т.36 от ДР на ЗВМД. При поискване от страна проверяващите контролни органи на достъп до ЖО, И. В. е отказал да осигури и не е осигурил достъп до животновъдния си обект и животните в него и не е оказал съдействие при извършването на проверката. С оглед на което е прието за установено от фактическа и правна страна, че И. В., в качеството му на собственик на ЖО по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД, находящ се на адрес [улица], с. Александрово, общ. Павел баня, чрез действията си, изразяващи се в пречене и недопускане на контролните органи на БАБХ, не е осигурил достъп до ЖО и не е оказал съдействие при извършването на проверката, с което виновно е нарушил чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че административнонаказателното обвинение за допуснато от санкционираното лице нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, е фактически и доказателствено необосновано, тъй като извършването на вмененото нарушение се свързва с неосигурен от собственик/ ползвател на животновъден обект със селскостопански животни достъп в ЖО на контролните органи на БАБХ, а в случая нито е обосновано, нито е доказано наличието на животновъден обект на мястото, което се сочи като такова на извършване на проверката, съответно не е доказано наличието на селскостопански животни.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не е доказано по безспорен начин. Процесното НП № 117 от 22.03.2023г. на Директора на ОДБХ - Стара Загора е издадено за ангажиране отговорността на И. В. за допуснато от лицето нарушение на чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД, в качеството му на собственик на животновъден обект по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД, находящ се на адрес [улица], с. Александрово, общ. Павел баня. В случая на първо място не е доказано, че И. В. е собственик на животновъден обект (с оглед на което именно качество лицето е определено като адресат на задължението по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД и съотв. като субект на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на това задължение). Съгласно § 1, т.49 от ДР на Закона за животновъдството, собственик на животновъден обект е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта. В случая не само че не е установено наличието на документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване на И. В. на животновъден обект, находящ се на адрес [улица], с. Александрово, общ. Павел баня, но по делото са налице достатъчно данни че на посочения адрес не е налице животновъден обект, на който санкционираното лице да е собственик/ ползвател. Ако и в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП да е посочено, че извършената проверка е в животновъден обект с рег. № 6154-0299 – неактивен, находящ се на адрес [улица], с. Александрово, изцяло е игнорирано обстоятелството (което би следвало да е служебно известно на актосъставителя д-р Н. Д. Н., видно от протокол от с.з по АНД 821/2022г. по описа на РС – Казанлък), че към момента на проверката издаденото на И. В. удостоверение за регистрация на ЖО на адрес [улица], с. Александрово, общ. Павел баня, е било обезсилено със заповед на Директора на ОДБХ – Стара Загора поради предоставена от В. информация с невярно съдържание в заявлението за регистрация – неверни данни относно притежаването на обект на [улица] с. Александрово. В този смисъл към 18.07.2022г. няма данни да е налице регистриран животновъден обект, находящ се на адрес [улица], с Александрово и съотв. за издадено валидно удостоверение за регистрация на И. В. като собственик/ползвател на ЖО на този адрес. Следователно дори и в регистъра по чл.137, ал.6 от ЗВМД да се съдържат данни за регистриран ЖО на [улица] с. Александрово, с извършеното заличаване на регистрацията тези данни не могат да бъдат разглеждани като такива, установяващи и удостоверяващи наличието на ЖО на посочения адрес. Действително за наличието на животновъден обект е ирелевантно дали същият е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД – съгласно легалната дефиниция по §1, т.36 от ДР на ЗВМД животновъден обект е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. В случая обаче нито сочи за установено, нито в съдържанието на АУАН и на НП са обективирани каквито и да е било данни, нито е доказано, че на мястото на извършване на проверката са се отглеждали временно или постоянно животни т.е че е имало животновъден обект по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД. Само по себе си обстоятелството, че по данни от Интегрираната информационна система на БАБХ, И. Г. В. е собственик на 105 броя дребни преживни животни – 75 броя овце и 30 броя кози, при липса на констатации и подкрепящи ги доказателства, че тези животни временно или постоянно са се отглеждали или са били настанени в обект, находящ се на [улица] с. Александрово, по никакъв начин не може да се приеме за установено и за доказано наличието на животновъден обект по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД на мястото, на което се сочи извършена проверката. Справката от Интегрираната информационна система на БАБХ, на която се позовава касаторът, ако и противно на приетото от Казанлъшкия районен съд да е била актуална към момента на проверката, удостоверява единствено и само броя и вида на селскостопанските животни – собственост на И. В., без да съдържа каквито и да е било данни за мястото, на което тези животни се отглеждат т.е за местонахождението на животновъдния обект (посоченият в справката адрес е адресът на физическото лице – собственик на животните). Данни за наличието на животни и съотв. на ЖО на мястото на проверката не се съдържат и в съставения за проверката Констативен протокол или в друг документ от преписката по съставяне на АУАН и издаването на НП.

С оглед на всичко изложено съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано, че към момента на извършената от служителите на ОДБХ – Стара Загора проверка на 18.07.2022г. на адрес [улица], с. Александрово, общ. Павел баня, на мястото на проверката е имало животновъден обект по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД, собственик или ползвател на който ЖО да е И. Г. В.. Съответно недоказано се явява и обстоятелството, че И. В. е субект на задължението по чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД в качеството му на собственик/ ползвател на животновъден обект по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД, находящ се [улица], с. Александрово, за неизпълнението на което задължение в това му качество е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. След като И. В. не е осигурил достъп до имота, проверяващите служители от ОДБХ – Стара Загора е следвало, както правилно е приел Казанлъшкият районен съд, по реда на чл.12 от Наредба № 24 от 28.12.2009г. да изискат съдействие от полицейските органи, вкл. с цел установяване има ли на мястото на проверката селскостопански животни/животновъден обект. Доколкото фактът на отглеждане на животни и наличието на ЖО по см. на §1, т.36 от ДР на ЗВМД на мястото на проверката, се явява обуславящ за възникването и съществуването на задължение по чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД за собственика/ползвателя на ЖО, очевидно установяването и доказването на този факт се свързва с установяване и доказване на съставомерни от обективна и субективна страна елементи на нарушението на чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая това не е сторено, поради което правилен е направеният от Казанлъшкия районен съд извод, че административнонаказателното обвинение за допуснато от санкционираното лице нарушение на чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, е фактически и доказателствено необосновано.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И. В. сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278 от 05.12.2023г., постановено по АНД №468/ 2023г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 117 от 22.03.2023г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора, да заплати на И. Г. В. [ЕГН], с адрес с. Александрово, общ. Павел баня, [улица], сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски за касационното производство.