Мотиви към присъда N56/10.06.2015 година по нохд N184/2015г. по описа на ПОС.
П.ска окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимата С.Й.М. за извършено престъпление
по чл. 343 ал. 1 б.
„в”, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това че на 22.12.2013 г. в с. П., обл. П.,
на главен път ***, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил
„Опел” модел „Калибра” с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по
пътищата:
чл. 5 ал.
1 т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората, като е създала опасност за пешеходеца Т. П.
В.;
чл. 5 ал. 2 т. 1 пр. 1 от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”, не е била
внимателна и предпазлива като водач на ППС към пешеходеца Т. П. *** от ЗДвП –
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности: за населено място 50 км/ч”,
управлявала е МПС в населено място със скорост над 50 км/ч, а именно 98,92 км/ч;
чл. 116 пр. 1 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците” – не е била внимателна и предпазлива към пешеходеца Т. П. В.;
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” – като водач на
МПС при предприемане на маневра отклонение на ляво по платното за движение,
преди да започне маневрата, не се е убедила, че няма да създаде опасност за
участника в движението пешеходеца Т. П. В., който е минавал покрай нея, като не
се е съобразила с неговото положение, посока и скорост на движението;
чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от
ППЗДвП – „Единична непрекъсната линия” М1 на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат”, като водач на МПС е пресекла единична
непрекъсната линия М1, при което по непредпазливост е причинила смъртта на Т. П.
В..
Подсъдимата С.М. не се признава за виновен и дава
обяснения по делото.
Защитникът на подсъдимата адв.П. пледира за налагане
наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС под минималния
размер по реда на чл.55 от НК, намира, че пешеходеца също носи отговорност за
случилото се поради своето неправилно пресичане на пътя и иска също така преквалификация
на деянието по чл.343а ал.1 б.”б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така както е повдигнато и
иска налагане на наказания при условията на чл.54 от НК и с прилагане на
условното осъждане по чл.66 от НК.
Частната обвинителка Т.П., чрез повереника си адв.Я. също
иска налагане на наказания при условията на чл.54 от НК и с прилагане на
условното осъждане по чл.66 от НК. Оспорва съпричиняване на пострадалия относно
настъпилия престъпен резултат.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подс. С.М. е на 54 години, родена и
живее в гр.Г., с висше образование, омъжена, неосъждана, притежава свидетелство
за управление на МПС за категории „В” и „М”.
На
22.12.2013г. подс.М. предприела пътуване от гр.Г. до гр.П. с лек автомобил „Опел”
модел „Калибра” с рег. № ***. В автомобила се возели като пътници сина и
дъщерята на подсъдимата - Й.М. и Д.М.. Св. Д.М. била в напреднала бременност и
се возела на задната седалка, а на предната седалка до шофьора се возел св.Й.М..
Пътят на подсъдимата за гр.П.,
след гр.К. бил *** и минавал през центъра на село П., област П. Времето било
слънчево, видимостта била неограничена, а пътната настилка била суха.
Движението по тази пътна отсечка не било много натоварено от превозни средства.
След като навлязла с управляваният от нея автомобил в това село подсъдимата М.
не намалила скоростта на движение от подходящите за извънградско движение 83-84
км/ч. на законово изискуемите максимум 50 км/ч. за движение в населено място.
Подс.М. управлявала автомобила си в западната пътна лента, състояща се от една
пътна лента, отделена от другото платно за движение с единична непрекъсната
линия. Така управляваният от подс.М. лек автомобил около 12,50 часа приближавал
кръстовището, образувано от улиците „***” и „***” в селото, когато последната
видяла един човек на западния тротоар, който вървял към пътното платно с
намерение да го пресече. Този човек бил Т. П. ***, който се връщал от магазина
към дома си. Т. В. не бил употребил алкохол, а бил до магазина за да си купи
бира.
Пострадалият В. предприел
диагонално пресичане на пътя от запад на изток пред приближаващия лек
автомобил, управляван от подс.М.. Подс.М. решила да предотврати удар с Т. В.,
като намали скоростта и го заобиколи от ляво. За целта натиснала спирачката на
колата и завила в източната пътна лента, като пресякла разделящата пътните
ленти единична непрекъсната линия М1 и така се движела в насрещното платно за
движение. Пешеходецът В. обаче успял в това време също да пресече едното платно
за движение и се оказал и той в източното платно за движение. Така автомобилът
на подс.М., който не успял да спре напълно застигнал пострадалия В. на
източното платно за движение и го блъснал с предната си дясна част.
Непосредствено преди удара пострадалият Т. В. паднал на пътя пред автомобила и
така паднал на пътната настилка бил повлечен и притиснат между дясната предна
долна част на автомобила и настилката на платното. Малко след удара на
пострадалия автомобилът управляван от подсъдимата успял да спре на източното
платно за движение.
След удара
подс.М. излязла от колата и видяла, че пешеходеца е под колата й. След което
казала на сина си св.Й.М. да се обади на Спешна медицинска помощ и да окаже
помощ на пешеходеца, след което извела от колата дъщеря си св.Д.М., която
карала тежка бременност и я отвела на десетина метра встрани да не гледа какво
се случва. В това време спрели преминаващи автомобили, хора от тези автомобили
и Й.М. повдигнали лекия автомобил участвал в произшествието и издърпали от под
него пострадалия В.. Около двадесет минути след подаването на сигнала за помощ
в 13,06 часа на мястото пристигнал екип на ЦСМП П. от филиала в с.К.. Св.Е.П.
лекар в спешния екип, намерила пострадалия в безсъзнание, лежащ на пътя на
около два метра пред спрелия автомобил. Св.П. оказала *** помощ на пострадалия В.,
като му обездвижила главата с шийна яка, след което същия бил сложен в носилка
и транспортиран до спешен хирургичен кабинет на *** П. в 13,45 часа. Въпреки
лечението му здравословното състояние на пострадалият В. прогресивно се
влошавало и същият ден той починал в болницата.
Видно от
приетата СМЕ на труп /л.74-83 от ДП/ на пострадалия Т. В. са били причинени
следните травматични увреждания – счупване на черепната основа, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на главния мозък, кръвонасядане на моста,
продълговатия, междинния и малкия мозък, счупване на ребра в ляво и в дясно по
различни фрактурни линии, счупване на дясна скапула, кръвоизлив в дясната
половина на гръдната кухина, кръвоизлив в коремната кухина, обезкървени
вътрешни органи, кръвонасядане на капсулата на десния бъбрек, кръвонасядане на
тъканите на тази вдясно в ингвиналната област, счупване костите на тазовия
пръстен, разкъсно контузни рани по главата, множество охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото, крайниците.
Причинените
травматични увреждания са по най-общ механизъм причинени от удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет, както и от неговото тангенциално действие и е
възможно да се получат при удар на пострадалия от автомобил като пешеходец.
Причината
за смъртта на Т. В. е в резултат на комбинирана травма: счупване на черепната
основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на главния мозък,
кръвонасядане на моста, продълговатия, междинния и малкия мозък, кръвоизлив в
гръдната и коремната кухини, кръвонасядане на меките тъкани в областта на таза,
счупване на ребра и счупване костите на таза.
Видно от
приетата Химическа експертиза /л.86 от ДП/ в кръвта на пострадалия Т. В. е
нямало алкохол
Видно от
приетата комплексна АТЕ и СМЕ /л.74-93 от СП/ мястото на сблъсъка на автомобила
и пешеходеца се намира по широчина на платното на около 6-6,5 метра източно от
ориентира и на около 5-5,5 метра източно от западния тротоар на пътя, изцяло в
източната лента за движение /насрещна за лекия автомобил/. По дължината на
платното се намира на около 11 – 11,50 метра северно от ориентира. Скоростта на
движение на автомобила непосредствено преди водачката да задейства спирачната
система е била около 83-84 км/ч. В момента на сблъсъка с пешеходеца, скоростта
на автомобила е била около 46-47 км/ч. Скоростта на движение на пешеходеца при
предприетото от него пресичане на платното не може да бъде установена по
технически път. От техническа гледна точка, тя би могла да има стойност в целия
скоростен диапазон между описанията на движение от „бавен ход” до „бързо
бягане”. Опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на
движение /83-84 км/ч./, в конкретната пътна обстановка е била около 67 метра.
Водачката на автомобила е възприела опасността във време 2,69 секунди преди
сблъсъка, когато автомобилът е бил отдалечен от мястото на удара на разстояние
54,90 метра. От това място и в този момент тя не е имала техническа възможност
да предотврати сблъсъка, тъй като опасната зона за спиране на автомобила при
избраната от нея скорост за движение 83-84 км/ч. е била около 67 метра, която дължина
е по-голяма от отдалечеността на автомобила от мястото на удара /около 55
метра/. При така избраната скорост на движение от водачката 83-84 км/ч., тя би
имала техническа възможност да предотврати сблъсъка, ако не бе предприела
отклонение на траекторията на автомобила към насрещната лента за движение, а бе
продължила движението си в западната лента. Ако водачката бе запазила
траекторията си движение в собствената си лента /западната/, то автомобилът би
преминал зад пешеходеца и сблъсък не би се състоял. Водачката на автомобила би
имала техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара ако бе
избрала скорост на движение около 73-74 км/ч. или по-малка от нея. Експертизата
приема, че техническите причини за възникналото ПТП са следните – предприетото
от пешеходеца пресичане на платното, в момент в който в опасна близост към него
е приближавал автомобил и пресичането не е било безопасно. Втората причина е
изборът на водачката за скорост на движение, с който избор тя сама се е
поставила в невъзможност да спре преди мястото на удара. Третата причина е
изборът на водачката за промяна на направлението на движение на автомобила, с
което тя е застигнала пешеходеца и е настъпил сблъсък.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от
приобщените писмени доказателства и протоколи за процесуално следствени
действия и свидетелските показания на свидетелите П.А., Т.Д., Н.И., включително
и тези дадени на досъдебното производство на л.66 относно въпросите пил ли е
пострадалия В. и имало ли е спирачни следи на пътя, Д.М., Е.П., включително и
тези дадени на досъдебното производство на л.67 относно въпроса какво е чула за
механизма на ПТП на местопрестъплението, К.Б., Т.П., Й.М., прочетени по реда на
чл.282 ал.1 от НПК на л.69-70 от ДП, протокол
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.28-36 от ДП/, карта за медицински
преглед на ЦСМП П. /л.42-43 от ДП/, удостоверение за наследници/л.44 от ДП/,
справка в централна база КАТ /л.45 от ДП/, справка за нарушения по ЗДвП /л.47
от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.74-83 от ДП/, химическа експертиза /л.86 от
ДП/, справка за съдимост /л.120 от ДП/, характеристична справка /л.123 от ДП/, комплексна АТЕ и СМЕ /л.74-93 от
СП/. Горните събрани доказателства по един безсъмнен начин
описват приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Налице
са малко на брой противоречия в горния доказателствен материал, които
противоречия не могат да променят крайния извод относно приетата за доказана
фактическа обстановка от съда. Липсата
на употреба на алкохол от страна на пострадалия Т. В. преди инцидента е видна от показанията на
св.Н.И. и се подкрепя от изготвената химическа експертиза на кръвта на пострадалия
и показанията на св.Т.П. - майка на пострадалия. Относно противоречието в
показанията на св.Н.И. дали е имало спирачни следи на пътя, непосредствено след
удара, съдът приема за достоверни показанията му дадени пред съда, а именно че
е имало такива следи. Това се подкрепя от протокола за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, който ясно описва спирачните следи.
Съдът не дава вяра на показанията
на св.Д.М. относно твърдения от нея факт, че пострадалия пешеходец изобщо не се
е огледал преди да пресича пътя, след което явно не е видял тротоара и в
резултат на това си е преплел краката и е паднал на пътя пред колата им. Видно
от допълнителните отговори на вещите лица съдебни медици при спъване и
преплитане на краката човек пада веднага и е било невъзможно при слизане от
тротоара и преплитане на краката пострадалия да падне на мястото на удара. Като
видно от приетата комплексната АТЕ и СМЕ действителното разстояние от тротоара
до мястото на удара в зависимост от ъгъла на пресичана е от 5,90 метра до 10,30
метра, като е напълно ясно и за неспециалист, че човек при преплетени крака
няма как да прелети подобно разстояние и да падне пред колата точно на мястото
на действителния удар. Явно пострадалият си е вървял нормално изправен по
пътните платна, а е паднал на пътя точно на мястото на удара малко преди да го
застигне и блъсне колата управлявана от подс.М., видно от експертизата /л.91 от
СП/. Защо пострадалият е паднал на пътя непосредствено преди удара не е ясно.
Видно от отговорите на вещите лица в съдебно заседание причината за това падане
не е ясна, но най-вероятно се дължи на стреса, в който пострадалия е изпаднал
като е видял застигащия го автомобил и неизбежния удар, които ще последва. Съдът
не дава вяра на показанията на св.Д.М. и относно, това че майка й карала
по-полека. Скоростта 83-84 км/ч. е безспорно установена от комплексната АТЕ и
СМЕ, а дали е „по-лека” тази скорост е въпрос на субективни виждания. Съдът не
дава вяра на показанията на св.Д.М. и относно, това че в момента, в който
човекът започнал да пресича бил на 1-2 метра от колата. Разстоянието между
пресичащият пешеходец, когато престъпва тротоара и стъпва на пътя и колата е
установено от експертизата на 54,90 метра. Наличните спирачни следи в протокола
за оглед на местопроизшествие, са също достатъчно дълги, за да е ясно, че
показанията на св.М. не са достоврени. Следва да се има предвид и че св.Д.М.
сама признава в своя разпит, че има
проблем със зрението – не вижда надалеч. Това до голяма степен обяснява и недостоверните
й показания относно механизма на причиняване на инцидента.
Съдът
дава частично вяра на обясненията на подс.С.М.. Съдът не приема за верни
обясненията на подсъдимата, че е карала не толкова бързо колкото казват вещите
лица. Заключението на вещите лица относно скоростта се приема за достоверно от
съда, защото се опира на обективни изходни данни за скорост и спирачен път и
няма как да се окаже необосновано при тези факти. Ако е била налична по-ниска
скорост на движение на автомобила на подс.М., дори и над разрешената скорост от
50 км/ч., а именно 73-74 км/ч. при
спиране, след виждане на пресичането на пострадалия удар не би настъпил изобщо.
Същото важи и за обясненията на подс.М., че й се струва, че била доста
по-наблизо когато възприела пешеходеца.
Съдът не е прочитал и приемал
комплексната АТЕ и СМЕ изготвена на л.89-108 от ДП, поради ясното волеизявление
на вещото лице автоексперт П.П., че в нея са налични неправилни изчисления,
които водят до промяна в приетата скорост на движение на процесния автомобил.
Между тази експертиза и изготвената и представен пред съда комплексната АТЕ и
СМЕ всъщност няма никакви принципни разлики в експертните изводи освен в
скоростта на движение на автомобила преди удара от 98,92 км/ч. на 83-84 км/ч. и
съответната промяна в опасната зона от 87,93 метра на 67 метра.
Добавена е и нова техническа
причина за възникване на произшествието - предприетото от пешеходеца пресичане
на платното, в момент в който в опасна близост към него е приближавал автомобил
и пресичането не е било безопасно. Това според експертите може и да е
техническа причина за настъпването на ПТП, защото пострадалия се е намирал на
пътя на автомобила, но от правна гледна точка пострадалият не е нарушил закона
и неговото пресичане на платното не е в причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат.
Това е така защото от правна
гледна точка причина за настъпването на престъпния резултат е онова поведение,
което освен, че чисто фактически допринася за настъпването на резултата е и
противоправно, тоест налице е нарушение на закона. Така например ако автомобила
се качи на тротоара и сгази двама, трима пешеходци то от техническа гледна
точка тяхното вървене по тротоара точно в този момент ще е в причинна връзка с
престъпния резултат, защото ако същите не се намираха на тротоара или бяха
минали малко по-късно престъпния резултат не би настъпил. За да се приеме обаче,
че пешеходците са виновни за престъпния резултат, трябва същите да са и
нарушавали закона вървейки по тротоара.
В конкретния случай трябва да се
посочи и какви правни норми е нарушил пострадалият пешеходец В., пресичайки
пътя. Експертизата не сочи такива правни норми, а посочва, че пешеходеца е
пресичал, когато в опасна близост към
него е приближавал автомобил и пресичането не е било безопасно. ЗДвП не съдържа
подобни правни норми изискващи от пешеходците да пресичат, само когато
пресичането е безопасно, защото в такъв случай всички блъснати пешеходци на
пътното платно биха били виновни, защото щом са блъснати на пътя пресичането им
е било небезопасно. Чл.113 ал.1 от ЗДвП ясно сочи, че при пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на определени правила. Факт е че пострадалия В. не е пресичал на
пешеходна пътека. Чл.113 ал.2 от ЗДвП обаче дава две изключения от този
принцип, като едното от тях е това, че по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал.1, т. 1, 2 и 4. Настоящия случай е точно този.
В с.П., през центъра на селото преминава двулентов двупосочен път, на който
няма множество пешеходни пътеки. Видно от показанията на св.Н.И. *** само една
пешеходна пътека на около 300 метра от мястото на удара. При това положение пострадалия
В. е имал право да пресече пътя и не на пешеходна пътека. При това пресичане на
пътя пострадалият не е нарушил и останалите изисквания на закона за пресичане,
визирани в чл.113 ал.1, т. 1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП. Пострадалият В. се е съобразил
със скоростта и движението на автомобила на подсъдимата М., не е удължавал
ненужно пресичането си и не е спирал на пътя, в това число и не е падал на пътя
ненужно, не е прескачал огради или други ограждения, не е навлизал внезапно на
пътя и не е имало ограничена видимост. Видно от приетата комплексната АТЕ и СМЕ
дори подс.М. да не бе намалявала скоростта си, тя пак би се разминала с
пешеходеца, ако не бе напускала пътната си лента, защото пешеходеца вече ще е
бил преминал в другата пътна лента за насрещно движение и до удар не би се
стигнало. Тоест пресичането на пострадалия е напълно правомерно и като такова
не е създавало опасност за движението и не е причина за настъпилия престъпен
резултат.
Вярно е че комплексната АТЕ и СМЕ
не е стигнала до единодушие дали пострадалия е бил прегазен от колата на
подсъдимата или само е бил притиснат от предната част на колата към земята и
влачен по пътя до спирането й. Съдът приема, че е налице само притискане, без
прегазване, защото при това положение липсват категорични доказателства за
последното. Като за правото е напълно без значение дали смъртта е резултат само
на притискане или и на прегазване, защото така или иначе престъпния резултат е
един същ, правните изводи също.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимата С.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинена, защото го е
извършила като пълнолетна и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимата С.М. е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „в”, вр. с чл.
342 ал. 1 от НК, защото на 22.12.2013 г. в с. П., обл. П., на главен път ***,
при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел” модел
„Калибра” с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата:
чл. 5 ал. 2 т. 1 пр. 1 от ЗДвП –
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците”, не е била
внимателна и предпазлива като водач на ППС към пешеходеца Т. П. *** от ЗДвП –
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности: за населено място 50 км/ч”,
управлявала е МПС в населено място със скорост над 50 км/ч, а именно 83 - 84
км/ч;
чл. 116 пр. 1 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците” – не е била внимателна и предпазлива към пешеходеца Т. П. В.;
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” – като водач на
МПС при предприемане на маневра отклонение на ляво по платното за движение,
преди да започне маневрата, не се е убедила, че няма да създаде опасност за
участника в движението пешеходеца Т. П. В., който е минавал покрай нея, като не
се е съобразила с неговото положение, посока и скорост на движението;
чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от
ППЗДвП – „Единична непрекъсната линия” М1 на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат”, като водач на МПС е пресекла единична
непрекъсната линия М1, при което по непредпазливост е причинила смъртта на Т. П.
В..
Нормата на - чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – „ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората” е обща норма, която се изключва при приложението
на специалните правни норми на чл.5 ал.2 т.1 пр.1 и чл.116 пр.1 от ЗДвП. При
това положение подсъдимата следва на основание чл.304 от НПК, да се оправдае
частично за това нарушение на закона.
Доколкото и при скорост от 98,92
км/ч. и при 83-84 км/ч. е налице нарушение на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП,
то такова нарушение обективно има и не се налага подсъдимата частично да се
оправдава за размера на скоростта.
Съдът не приема за законосъобразно и обосновано
възражението на защитника на подсъдимата, че в конкретния случай подс.С.М. след деянието си е направила всичко зависещо от нея
за оказване помощ на пострадалия. Липсват по делото доказателства за обективни действия
извършени от подсъдимата за оказване на помощ на пострадалия. Видно от
събраните по делото доказателства подс.М. е казала на сина си да се обади на
бърза помощ, след което е извела дъщеря си от района на произшествието и се е
грижела за нея, защото е била с проблемна бременност, като от време на време е
ходела на местопроизшествието да види какво става. Помощ на пострадалия са
оказали починалия свидетел Й.М. и неизвестни лица спрели на
местопроизшествието, които вдигнали колата, за да може от под нея да се измъкне
В.. Като следва да се има предвид, че реална медицинска помощ на пострадалия е
оказана от дошлия на мястото екип на ЦСМП П., но здравословното състояние на В.
е било така увредено, че никаква медицинска помощ, в това число и в болница, не
е могла да предотврати смъртта му. Ето
защо в настоящия казус не е налице хипотезата на чл.343а ал.1 б.”б” от НК.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. С.М. е извършила престъплението при форма на вината
съзнавана непредпазливост. Подсъдимата е съзнавала, че нарушава ЗДвП и
управлява МПС с около 33 километра по-висока скорост от максимално разрешената
за този пътен участък. Същата е съзнавала, че се движи в населено място и при евентуално
пресичане на пешеходец на пътното платно трябва да реагира много
бързо и да спре преди да го удари. В конкретната пътна обстановка подсъдимата е
мислила да предприеме спасителна маневра – заобикаляне на пешеходеца и спиране
на автомобила и така да избегне сблъсъка, с пресичащия пред нея
пешеходец. Тази субективна увереност на подсъдимата обаче е била обективно
необоснована, защото при тази маневра с оглед скоростта и най-вече посоката на
движение на пешеходеца и скоростта на автомобила е било невъзможно да не
настъпи сблъсъка между пешеходеца и автомобила. Така поради надценяването на
своите възможности да управлява МПС и подценявайки пътната обстановка подсъдимата
е причинила по непредпазливост ПТП, от което е последвала смърт за пострадалия.
При индивидуализацията на наказанието на подс. С.М. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – липса на минали осъждания. Отегчаващи отговорността обстоятелства – твърде тежки нарушения на ЗДвП.
Съдът не приема за налични по
делото на следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни, оказана
помощ на пострадалия и съжаление за извършеното. По отношение на характеристичните
данни от рода на - работи, млада възраст, напреднала възраст и тем подобни
съдът приема следното. Възрастта на дееца /млада, средна или напреднала/, неговата трудова
ангажираност или липсата на такава, наличието или липсата на деца не се явява
смекчаващо отговорността обстоятелство, а още по-малко няколко отделни такива
обстоятелства. Това е така поради принципа за равенство на гражданите в процеса
въведен в чл.11 от НПК, който не допуска права или привилегии основани на
лично, обществено или имуществено състояние. Това са обстоятелства от
гражданския статус на лицето и съдът не може да се позовава на тях при
индивидуализацията на наказанието, като се сочи и в решение №293/27.07.2012г.
по н.д. №912/2012г. на ВКС ІІІ н.о.
По
отношение на евентуално оказана помощ на пострадалия от дееца съдът приема, че
от доказателствата по делото не се доказва такава помощ след инцидента.
Съжаление
за извършеното от страна на подсъдимата няма, защото това понятие съдържа в
себе си и признаване и осъзнаване на собственото престъпно поведение. Подс.М.
обаче не се признава за виновна, а се опитва да прехвърли ако не цялата, то по
поне част от отговорността за случилото се на пострадалия. На досъдебното
производство подс.М. не се признава за виновна. На съдебната фаза подс.М. също
не се признава за виновна и дори твърди, че към момента на деянието е смятала,
че маневрата й е правилна. Същата иска да свали от себе си отговорността за
случлото се като твърди, че не е имала достатъчно време за реакция, но не иска
да признае, че за това си е виновна само тя като виновно се е поставила в това
положение управлявайки автомобила с твърде висока скорост. При това положение
трудно може да се приеме искренно, а не декларативно съжаление за извършеното.
Степента на обществена опасност
на деянието и дееца е изключително висока, защото се касае до ПТП, настъпило след две тежки
нарушения на ЗДВП – превишена скорост с 33 км/ч. в населено място и навлизане в
насрещната пътна лента, при забрана за това от пътната маркировка и в момент,
когато там пресича пешеходец. Пълната неадекватност на тази маневра е ясно
видна от заключението на комплексната АТЕ и СМЕ, която сочи че удар е нямало да
настъпи ако подсъдимата бе останала в нейното платно за движение, дори и да не
бе намалила скоростта си на движение със спиране. Това е изключително рядък
случай на ПТП със смърт, които би бил изцяло предотвратен дори и водачът нищо
да не бе направил, само да си бе карал по пътя, дори и с превишена скорост.
Престъпният резултат тук се дължи не на спасителна маневра, а на догонваща и
убиваща маневра. Това сочи на изключително висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца. Факт е че и до приключване на делото пред ***та инстанция
подсъдимата едва ли не извинява напълно неадекватната си маневра по навлизане в
насрещното движение с липсата на време за реакция с неправилно пресичане на
пешеходеца, с негово недоглеждане и други такива обстоятелства.
При тези обстоятелства съдът
приема, че е налице лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
случая следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК ориентирано
малко под средата на предвиденото, а именно три години и шест месеца лишаване
от свобода. Съобразно правилата на чл.59 ал.1 вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС това
наказание следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ
първоначален режим. На основание чл.343г
във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК на подсъдимата следва да се наложи и
комулативното наказание лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и съгласно нормата
на чл.49 ал.2 от НК се индивидуализира към максимално възможното в случая в
размер на шест години лишаване от право да се управляват МПС.
Подс.С.М. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да се осъди плати
направените разноски по досъдебното и съдебното производство, както следва. По
сметка на ОД на МВР гр.П. следва да се плати сумата от 1 180 /хиляда сто и
осемдесет/ лева разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство. В полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на П. окръжен съд
следва да се плати сумата от 300 /триста/ лева разноски, направени в хода на
съдебното производство.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: