РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Исперих, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20243310100871 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 4745/17.12.2024 г. от
„Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Иван Атанасов Иванов, Радослав Йорданов Иванов, действащи
чрез Е. М. – юрисконсулт, срещу А. М. А., ЕГН: **********, от гр. Исперих, с
която моли съда да постанови решение, с което да се установи със силата на
присъдено нещо, че ответникът им дължи заплащане на сума от 571.5 лв.
(петстотин седемдесет и един лв. и 50 ст.) за обект на потребление заведен с
абонатен номер ********** (гр. Исперих, ул.*** № 22), включваща 525.3 лв.
(петстотин двадесет и пет лв. и 30 ст.), представляваща главница за ел.
енергия по фактури издадени в периода 15.11.2023 - 18.12.2023, както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46.2 лв. (четиридесет и
шест лв. и 20 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура за ел. енергия от падежа й до 22.08.2024, посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с
абонатен № **********, находящ се на адрес: гр. Исперих, ул.*** № 22, като
тези облигационни отношения били регламентирани в Общите условия на
Договора за продажба на ел.енергия. За процесния период ответникът не бил
изпълнил задължението си да заплаща доставената му и консумирана от него
ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. По този повод ищцовото
1
дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№
541/2024 г. по описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощеният юрисконулт Е.
М., която поддържа така предявените исковите претенции и заявява, че
ответникът е заплатил изцяло претендираната сума след завеждане на
исковата молба и преди съдебното заседание. В тази връзка моли да бъде
отхвърлен иска, но да бъде осъден ответникът да им заплати сторените в
производството разноски, за което представя и списък на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. А. представя такъв чрез
служебно назначения особен представител адв. А. М. от АК - Разград, като
счита исковете на този етап за процесуално недопустими, а по същество и
неоснователни. Основните му възражения са свързани с твърдения, че по
делото липсват доказателства за наличието на договорни отношения между
ищеца и ответника, които да обосновават исковата претенция. Не възразява
срещу направените доказателствени искания. Счита, че ищецът следва да
представи писмени доказателства, удостоверяващи валидно сключен договор
за покупко-продажба на ел.енергия между него и ответника, както и
официални документи, доказващи съществуването на вещни права по
отношение на процесния обект на потребление от страна на ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от служебно
назначения му особен представител адв. А. М., който с оглед направеното
изявление в с.з. от страна на процесуалния представител на ищеца за
извършено плащане от страна на ответника на претендираните по делото суми
– главница и лихви, моли искът да бъде отхвърлен, а претенцията за разноски
– уважена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-Про
Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България
Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо
предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи”
АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/ срещу заплащане,
като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на
територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия,
издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен снабдител за указаната
територия /представени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД, одобрени с Решение №
ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.
Видно от представеното извлечение от сметка към 22.08.2024 г. и Справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и от фактури
№**********/15,11,2023 г. и № **********/18,12,2023 г., на името на А. А.
има открита партида като клиент на ищцовото дружество с кл. № **********
за продажба на ел.енергия за обект с абонатен № ********** и адрес на
потребление: гр. Исперих, ул.*** № 22.
Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото 2 бр.
Фактури през периода от 04.10.2023 г. до 04.12.2023 г. ищцовото дружество е
2
доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана
електрическа енергия на обща стойност от 525.30 лева. Цитираните фактури
са относими към периода на исковата претенция, като по тях е извършено
плащане от страна на ответника след завеждане на исковата молба,
включително и за дължимата лихва в размер на 46,20 лв., видно от
представеното от ищеца Извлечение за фактури и плащания за период от
24,06,2025 г.
Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените по-горе
парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по
ч.гр.д.№ 541/2024 г. по описа на РС - Исперих, по което и по реда на чл. 410 от
ГПК се снабдява със Заповед № 207 от 27.08.2024 г. за изпълнение на парично
задължение.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 650.00 лева, от които – 75.00 лева -
доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 400.00 лв. –
възнаграждение на особен представител, 25.00 лв. ДТ и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в настоящото исково производство на
основание чл. 78, ал. 8 отГПК, във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане
на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 541/2024 г. по описа на съда,
дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
23.08.2024 г.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че А. А. е
клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в гр. Исперих,
ул.*** № 22. Действително между ищеца и ответника няма сключен
индивидуален договор, но по делото са налични достатъчно писмени
доказателства, установяващи факта, че А. А. е ползвател на предоставена
ел.енергия от ищцовото дружество за посочения имот и е поел изцяло правата
и задълженията на клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД. Обстоятелството,
че ответникът е заплатил потребената от него ел. енергия ведно с лихвите е
индиция, че той не оспорва договорните отношения между него и ищцовото
дружество и свързаните с него задължения. При това положение за съда се
налага извода, че между страните е сключен договор за доставка и
потребление на ел.енергия за посочения адрес при действието на ОУ, с всички
произтичащи от това права и задължения и за двете страни.
В качеството си на клиент на ищцовото дружество на ответника е била
доставяна ел. енергия, но той не е изпълнила своевременно задълженията си за
заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени между страните,
поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от
приложените писмени доказателства и не се оспорват от ответника.
3
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. В
настоящия случай процесуалният представител на ищцовото дружество както
писмено с молба вх. № 2230/25.06.2025 г., така и в с.з. на 26.06.2025 г. заявява,
че ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихви след
образуване на исковото производство, за което прилага и актуално извлечение
за фактури и плащания за периода, от което е видно, че към дата 24.06.2025 г.
А. А. не дължи суми по процесните фактури.
С оглед така направеното изявление от страна на ищеца и представените
писмени доказателства, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, тъй като в хода на съдебното дирене се установи по безспорен
и категоричен начин, че ответникът е заплатил претендираните суми за
главница и лихва. Действително това плащане е настъпило след завеждане на
исковата молба, но съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е
длъжен при постановяване на решението да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право.
Доколкото обаче с поведението си ищецът е станал причина за завеждане
както на заповедното, така и на настоящото исково производство, същият
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените от него
разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 541/2024 г. (съобразно т.
12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 250.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 422 от ГПК, предявения от „Енерго-Про
Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван
Атанасов Иванов, Радослав Йорданов Иванов, действащи чрез Е. М. –
юрисконсулт, срещу А. М. А., ЕГН: **********, от гр. Исперих,
установителен иск, с който се иска да се установи със силата на присъдено
нещо, че ответникът им дължи заплащане на сума от 571.5 лв. (петстотин
седемдесет и един лв. и 50 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен
номер ********** (гр. Исперих, ул.*** № 22), включваща 525.3 лв.
(петстотин двадесет и пет лв. и 30 ст.), представляваща главница за ел.
енергия по фактури издадени в периода 15.11.2023 - 18.12.2023, както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46.2 лв. (четиридесет и
шест лв. и 20 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура за ел. енергия от падежа й до 22.08.2024, посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. М. А., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр.Варна,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов,
Радослав Йорданов Иванов, сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет)
лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№
541/2025 г. по описа на РС – Исперих.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
4
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 541/2024 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл.
416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5