РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Враца, 18 .02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.01.2020 г.
/двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 784 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Н.В.К.“ ЕООД ***, представлявано от * П. Б., против Решение № 107/20.09.2019 г., постановено но АНД № 200/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е
потвърдено издаденото против
дружеството Наказателно постановление №
06-001125/30.05.2019 г. на Директора на
Дирекция “ИТ” гр. Враца, за налагане на наказание „имуществена санкция“
от 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1
от същия кодекс.
В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като
неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Развиват се съображения за
превратно възприемане на фактите, липса на преценка от
административнонаказващия орган за причините,
довели до минимално закъснение на изпълнението на задълженията по КТ, както
и необсъждането на възможността
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая.
Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
бъде отменено изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител * М. К. в писмена защита и
в съдебно заседание оспорва същата и иска отхвърлянето й като неоснователна,
като изтъква съображения, че решението на Районния съд е правилно и при
постановяването му не са допуснати твърдените
в касационната жалба нарушения.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
жалбата, а решението на Районния съд намира за законосъобразно, обосновано и
правилно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет на делото е
Решение № 107/20.09.2019 г., постановено по АНД № 200/2019 г. на Районен съд –
Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001125/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Враца. С
последното на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева за това, че не е изпълнил даденото му с протокол № 1913122 от
19.04.2019 г. задължително
предписание да изплати дължимите
обезщетения на основание чл. 224 ал. 1 от КТ на И.Ц. Д. след прекратяване на
трудовото му правоотношение в срок до 13.05.2019 г. В оспореното решение е
прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора от събраните
писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че на 14.05.2019 г.,
който е първият работен ден след изтичане на срока за изпълнение на даденото
предписание, същото не е изпълнено. Прието е за безспорно установено, че касаторът
е осъществил състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
с издаденото НП. Районният съд е развил доводи, че случаят не е маловажен по
смисъла на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която като норма от специален
закон изключва прилагането на общата такава, предвидена в чл. 28 от ЗАНН. В
резултат на изложените в тази насока мотиви, въззивният съд е приел, че
оспореното пред него НП е законосъобразно и с постановения от него съдебен акт
го е потвърдил в неговата цялост.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд. От събраните доказателства се
установява, че с протокол за извършена проверка на 16 и 19 април 2019 г. ПР
№1913122 са констатирани нарушения,
изброени в 24 точки и се съдържат
предписания, дадени също в 24 точки за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 220 от КТ, чл. 222 ал. 3 от КТ и чл.
221 от КТ, с конкретно изброени лица с прекратени трудови правоотношения, с
еднакъв срок за изпълнение – 13.05.2019
г. С протокол за извършена проверка на 14 и 16 май 2019 г. ПР №1915546 е установено неизпълнение на дадените
предписания в 23 точки и изпълнение само на даденото в т.1 предписание за
изплащане на трудови възнаграждения. На съда е служебно известно, че въз основа
на тези констатации са съставени АУАН и са издадени НП
съответно на броя точки, в които е описано неизпълнението на
предписанията.
Даването на
задължителни предписания по КТ е вид принудителна мярка, която се обективира в
съответния административен акт, в случая Протокол ПР№ 1913122. Дадените
предписания за изплащане на дължимите обезщетения, макар и конкретизирани в
отделни точки, представляват един административен акт и
административнонаказващият орган е
следвало да проведе само една
административнонаказателна процедура със
съставянето на един АУАН и съответно издаването на едно НП, като в съответствие с тежестта на
нарушението е следвало да определи
размера на санкцията. След като е дадено едно предписание, макар и разбито в
отделни точки, пълното или частично неизпълнение на същото следва да се счита
за едно нарушение и да се наложи една
санкция. Издаденото НП за неизпълнение само на част от даденото предписание
противоречи на материалния закон и на неговите цели, поради което следва да бъде отменено на това основание.
Освен това, нито в
АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на деянието, което е
задължителен реквизит съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 5,7 т. 5 от ЗАНН и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Като
не е констатирал тези нарушения на административно-наказателната процедура при
съставянето на АУАН и издаването на НП и е потвърдил последното, въззивният съд
е постановил неправилен съдебен акт, поради неправилно прилагане на материалния
закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да
бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение същият следва да се произнесе по съществото
на спора, тъй като не се констатираха съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за
които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе
съображения оспореното НП следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 348 ал. 1, т.
1 от НПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 107/20.09.2019 г., постановено по
АНД № 200/2019 г., по описа на Районен съд - Мездра, с което е потвърдено НП №
06-001125/30.05.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца
и вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ОТМЕНЯ НП № 06-001125/30.05.2019 на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Враца, с което на „Н.в.к.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция от 1500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.