РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500538 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№7554/02.03.2022г., подадена от Н. П. С., ЕГН **********, чрез адв.
Константин Тончев - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №9, ет.1, срещу
Решение №238/09.02.2022г., постановено по гр.д.№7123/2021г. по описа на Районен съд-
Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил иска на Н. П. С. от *** против
,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.,,Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център ,,Люлин
6“, ет.2, представлявано от Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович, за приемане на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи като погасени по давност,
суми по изпълнително дело №20218030401176 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№803,
район на действие –ОС-Бургас, по издаден изпълнителен лист от 11.10.2011г. по ч.гр.д.
№6139/2011г., а именно: сумата от 4087.96 лева- главница по договор за потребителски
паричен кредит от 18.02.2008г.; сумата от 2304.17лева- договорна лихва за периода от
30.04.2008г. до 29.10.2010г.; сумата от 1509.02лева- законна лихва за периода от 30.05.2008г.
до 24.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението до изплащането, както и сумата от 258.02 лева- разноски.
1
Със същото решение, съдът е осъдил Н. П. С., да заплати на ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД сумата от 250 лева- разноски по делото.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателят намира
същия за неправилен и незаконосъобразен, като излага подробни съображения,
На първо място се навеждат доводи относно изводите на съда, че с молбата за
конституиране на нов взискател по изпълнително дело от 29.08.2016г., се прекъсвала
давността. Твърди се, че горното се явявало в противоречие с института на перемпцията.
Посочва се, че изпълнителното дело, като прекратено по право не било висящо, поради
което не можело да се извършват каквито и да било процесуални действия, както от
страните, така и от съдебния изпълнител. Позовава се на съдебна практика -ТР№2 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС; Решение№3193 от 03.05.2019г. по в.гр.д.№4723/2019г. на
СГС.
Подчертава се, че процесната цесия не била съобщена на длъжника. Цитира се разпоредбата
на чл.99, ал. 4 от ЗЗД. Разиват се подробни съображения в тази насока.
Навеждат се доводи, че прехвърлянето на вземането пораждало действие спрямо длъжника
от датата на уведомяване от цедента (ТР№142-7/11.11.1954г на ОСГК на ВС).
Излага се становище относно изпълнителните способи, изчерпателно изброени в нормата на
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че в конкретния случай ТР№2 от 26.06.2015г. не намирало
приложение, тъй като към датата на постановяването му, изпълнителното производство било
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК..
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции.
С въззивната жалба е направено особено искане за спиране на производството по делото до
произнасяне на ВКС по образуваното тълкувателно дело№3/2020г., по въпрос който
жалбоподателят счита, че е от съществено значение за решаване спора по делото, а именно:
,,От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от
ТР№2/26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“.
В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, с който същата се оспорва изцяло.
Навеждат се доводи във връзка с изводите на райнния съд, че депозираната през 2016г.
молба за конституиране на нов взискател прекъснала погасителната давност. Позовава се на
съдебна практика (Решение№37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г.,на ВКС ІV-то г.о.;
Решение №93 от 17.05.2021г.по гр.д№2766/2020г. на ВКС, ІV-то г.о.; Опредление№60667 от
18.10.2021г. по гр.д.№1722/2022г. на ВКС,ІV-то г.о.; Решение№ 26463 от 12.07.2021г. по
в.г.д.№11391/2020г на СГС; Решение№266763 от 30.11.2021г. по в.-гр.д.№13842/2020г. на
СГС).
2
Подчертава се, че перемпцията имала значение при действието на Постановление №3/1980г.
на Пленума на върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност
започвала да тече от прекратяване на изпълнителното дело. Излагат се съображения в тази
насока, като е направено разграничение между перемпционния и давностния срок.
Посочва се, че съобщаването на цесията не съставлявало елемент от фактическия състав на
самия договор за прехвърляне на вземанията. Отбелязва се, че уведомлението до длъжника
не било получено, тъй като пратката останала непотърсена, което се удостоверявало с
обратна разписка.
Твърди се, че правилно първоинстанционният съд приел, че при действието на
ППВС№3/18.11.1980г., погасителна давност не е текла относно вземанията, за които е имало
висящо изпълнително производство.
Заявява се, че относно въпроса дали до постановяване на ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГК следва да се прилага Постановление№3/18.11.1980г., била налице
установена съдебна практика, включително на ЕСПЧ.
Навеждат се доводи, че извършената с т.10 от ТР№2/26.06.2015г. на ВКС, отмяна на
ППВС№3/18.11.1980г. пораждала действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение- 26.06.2015г. (Решение №252/17.02.2020г. по г.д.№1609/2019г на ВКС, ІІ-то г.о;
Решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г., ІV-го г.о. на ВКС; Решение
№911/22.10.2019г. по в.т.д.№1091/2019г. на ВКС, ІІ-ро .г.о.; Решение №170/17.09.2018г. по
гр.д.№2382/2017г. на ВКС,, ІV-то г.о.).
Развиват се съображения във връзка с направеното от въззивника особено искане за спиране
на производството по делото.
Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като
неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция
разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. При условията на
евентуалност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището
на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Съдът е сезиран с иск, предявен от Н. П. С. против ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, с предмет- установяване между страните, че ищецът не дължи на дружеството
3
ответник сумата от 4087,96 лв. главница по договор за паричен кредит от 18.02.2008г.,
сумата от 2304, 17 лв. договорна лихва за периода 30.04.2008г. до 29.10.2020г., сумата от
1509,12 лв. законна лихва за периода от 30.05.2008г. до 24.06.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението до изплащането, сумата 258,02
лв. разноски, присъдени с изпълнителен лист от 11.10.2011г. по ч.гр.д.№6139/2011г., които
суми са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№1176/2021г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. №803 с район на действие ОС Бургас.
Твърди се, че изпълнителния лист е издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, като по-късно взискателят е цедирал вземането си на ответника по настоящото дело.
Първоначално е образувано изп.д. №856/2012 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, по което
не били извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на повече от осем
години и същото е било прекратено на 12.05.2020г. През 2021 г били образувано ново изп.д.
за същите думи. Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като са
погасени по давност в резултат на неизвършване на никакви действия в продължение на
повече от осем години и е прекратено поради настъпила перемпция.
Ответникът- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, представляван от
юрисконсулт Вукадинова, е представил отговор в законния едномесечен срок от
получаването на исковата молба. С него искът е оспорен като неоснователен. Оспорени са
изложените в исковата молба твърдения. Излага хронология на действията по изп.д.
№856/201г., които счита, че са довели до прекъсване на давността.
Страните ангажират доказателства съобразно твърденията си. Приложени са копия на изп.д.
№856/2012 по описа на ЧСИ Таня Маджарова и изп.д.№1176/2021 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова.
За да уважи иска, съставът на районния съд е приел, че давността не е изтекла-не е текла до
26.06.2015г. и после е прекъсната през 2016г., 2019г. и 2021г. По отношение на цесия е
приел, че съобщаването може да стане в хода на изпълнителното производство, а и било
ясно, че длъжникът знае за нея, тъй като и насочил исковата си претенция към цесионера.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен състав на съда, в
писмена форма, при спазване изискванията на чл.236 ГПК, като волята на съда е ясна и
разбираема. Постановено е по редовна искова и допустима искова молба. Ето защо не са
налице процесуални пречки за разглеждането на спора по същество.
Не се спори, че ищецът е бил в договорни отношения с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, основани на договор за потребителски паричен заем №PLUS-01162615/18.02.2008г., по
който първият е кредитополучател. Същият е представен от ответника и приложен на л.26 от
делото. Не е спорно също, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е снабдило с
изпълнителен лист от 11.10.2011г., издаден по ч.гр.д.№6139/2011г. по описа на БРС
съгласно който ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
сумата от 4087,96 лв. главница по договор за паричен кредит от 18.02.2008г., сумата от
4
2304, 17 лв. договорна лихва за периода 30.04.2008г. до 29.10.2020г., сумата от 1509,12 лв.
законна лихва за периода от 30.05.2008г. до 24.06.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението до изплащането, сумата 258,02 лв.
разноски.
Въз основа на този изпълнителен лист, по искане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
на 10.04.2012г. е образувано изпълнително дело №856/2012г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова с район на действие БОС. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
На 10.05.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена
чрез залепване-л.148 от делото.
На 10.05.2012г. е изпратено запорно съобщение до Технополис София за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника. Наложен е запор върху сметки на длъжника в
ТБ ИНВЕСТБАНК-л.167 от делото, в ОББ АД. В резултат на наложените запори са
получени парични средства, които ЧСИ е превеждал по сметката на взискателя с преводни
нареждания от м. януари 2013 г. до м. септември 2013г. /последното е на 12.09.2013г./,
всички отбелязани на гърба на изпълнителния лист.
През 2016г. ответникът по делото е подал молба по изп.д.№856/2012г. да бъде конституиран
като взискател в качеството му на цесионер на първоначалния взискател-л.207 от делото
като е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
С молба от 24.07.2017г. е поискано от ЧСИ да извърши справка в електронния регистър на
БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника.
По искане на взискателя е насрочен опис на движим вещи на 20.09.2019г. като няма данни
съобщението да е връчена на длъжника.
С постановление от 12.05.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК ЧСИ е констатирал, че е
настъпила перемпция и е прекратил изпълнителното производство. Видно от намиращите се
в кориците на делото доказателства ЧСИ е вдигнал наложените запори.
Между страните не се спори, че въз основа на гореописания изпълнителен лист от е
образувано ново изпълнително дело, с взискател „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД и
длъжник ищецът по настоящото дело изп.д.№ 1176/20221 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова с район на действие ОС Бургас. Съгласно съобщението за образувано дело,
изпратено на длъжника- сега ищец, задължението на последния по изпълнителното дело
възлиза на 10 185,73 лв., от които главница в размер на 4087,96 лв. със законна лихва в
размер на 281,62 лв. за периода 31.07.2020г. до 05.04.2021г., 4633,83 лв. неолихвяеми
вземания, 150 лв. разноски, по изп.дело, 1032,32 лв. такси по Тарифа на ЗЧСИ към
05.04.2021г.
Във връзка с оспореното му качество на взискател по изпълнителното дело, ответното
дружество е представило по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2016г. съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на
продавач продава при условията на договора портофолио от вземания, произтичащи от
5
договор за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача
посочените вземания. Представено е извлечение от Приложение №1, съдържащо
информация за вземанията към договор за продажба и прехвърляне на вземания,
представляващо неразделна част от договора, потвърждение и пълномощно. От последното
се установява, че купувачът е бил упълномощен от продавача от негово име да уведоми
длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с договора за цесия, съгласно изискванията на
чл.99, ал.3 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следните
правни изводи.
С описания по- горе договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016г. /цесия/
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ответника „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си спрямо ищеца, за което е издаден описания по-горе
изпълнителен лист. Пред първата инстанция страните са спорили дали този договор е
произвел действие спрямо ищеца, т.е. дали той легитимира ответното дружество като
кредитор на ищеца и взискател по изпълнителното дело, тъй като от доказателствата по
делото е видно, че ищецът не е бил уведомен за цесията съобразно изискванията на чл.99,
ал.4 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд намира за неоснователно становището на ищеца, че цесията не е
произвела действие спрямо него, тъй като не бил уведомен за нея от цедента. За
извършената цесия ищецът е уведомен от цесионера като пълномощник на цедента, едва в
хода на гр.д.№7123/2021г. на РС-Бургас, с доклада на съда. Това обстоятелство обаче е
ирелевантно за прехвърлянето на вземането от цедента към цесионера. Изискването за
уведомяването на длъжника за извършената цесия от цедента /т.е. от първоначалния
кредитор/- чл.99, ал.3 ЗЗД, както и предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД- че прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, в който предишния кредитор го е уведомил за цесията,
няма последиците, претендирани от ищеца. Цесията е произвела действие и вземането на
банката е преминало в патримониума на ответника по делото още със сключването на
договора за прехвърляне на вземанията. За да породи действието си договора за цесия между
цедента и цесионера не е необходимо съгласие на длъжника, нито неговото уведомяване.
След сключването на договора за цесия цедентът няма вземане спрямо ищеца за сумите, за
които му е бил издаден изпълнителния лист. Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, сочеща, че
цесията има действие спрямо третите лица и длъжника, визира последиците в чл.75, ал.2,
изр.1 от ЗЗД при извършено изпълнение на задължението /т.е. погасяване на паричния дълг/
спрямо цедента и е мислимо при устен договор за цесия. Ако до уведомяването му за
цесията ищецът бе погасил процесните задължения спрямо цедента /„БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, или част от тях, той би били освободен от отговорност към цесионера, тъй
като щеше да е изпълнил добросъвестно на лице, което спрямо него недвусмислено се е
легитимирало като кредитор. Такива твърдения по делото обаче не са въведени от ищеца.
Вторият спорен въпрос е дали процесните вземания на ответника спрямо ищеца са били
6
погасени по давност.
Първото изпълнително дело против ищеца е образувано през 2012г., при действието на
ППВС №3/80г. на ВС. Съгласно това постановление, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, като по време на изпълнителния процес давност не тече.
До обявяването му загубило сила с ТР № 2/2013 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК,
постановено на 26.06.2015г., разрешенията, дадени с ППВС №3/80г. на ВС имат действие и
са приложими по отношение на заварените изпълнителни производства, каквото е изп.д
№856/2012 срещу ищеца /перемирано е на 13.09.2015г./. В тази връзка съдът възприема
изцяло съображенията, изложени в решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.
№2382/17г. на ВКС и др. по този въпрос, че отмяната на ППВС 3/80 г. няма обратно
действие. Т.е. отмяната на цитираното ППВС не заличава последиците за давността, които
вече са били настъпили преди тази отмяна, а именно- прекъсването и спирането на
давността.
При това положение от датата на образуването на изпълнително дело №856/12г. на ЧСИ
Таня Маджарова- 10.04.2012г. давността по отношение на процесните вземания на
ответника спрямо ищеца е била прекъсната. Молбата за образуване на делото е редовна,
посочено е възлагането на изпълнителни действия на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ. След
образуването на изпълнителното дело, давността е спряла да тече /така- ППВС №3/80/.
Безспорно е, че в резултата на наложените запори са постъпвали суми, които са изплащани
на взискателя, като последно това се е случило на 12.09.2013г. Следващо предприето
действие е на 29.08.2016г., когато е настоящият ответник е поискал да бъде конституиран
като взискател, а на 16.04.2019 г. е поискал да бъде насрочен опис на движим вещи.
Последният е насрочен на 20.09.2019г. При това положение перемпцията по чл.433, ал.1, т.8
от ГПК е настъпила на 13.09.2015г. /т.е. делото е било висящо/ макар изпълнителното дело
да е било прекратено с изричен акт на ЧСИ Таня Маджарова едва на 12.05.2020г.
Перемпцията е правно ирелевантна за давността- така Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.
№1747/2020г. на ВКС, Четвърто гр.отд. и Решение №3/4.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на
ВКС, Четвърто гр.отд.
Ето защо, в конкретния казус, с образуването на първото изпълнително дело през 2012г.
давността за процесните вземания на праводателя на въззивника е била прекъсната и е
спряла да тече. С молбата за конституиране от 29.08.2016г.давността е прекъсната т.е. тя е
текла от 26.06.2015г. до 29.08.2016г., когато е прекъсната.
Второто изпълнително производство срещу ищеца е образувано на 19.02.2021г.
Образуването на изпълнителното дело само по себе си не прекъсва давността- така
разрешението, дадено в мотивите на т.10 от ТР № 2/2013г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, което гласи следното:
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
7
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл.426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността…“.
В настоящото дело е безспорно образуването на второто изпълнително дело срещу ищеца,
при редовна молба за образуването му. При това положение въззивната инстанция намира,
че вземането на ответника спрямо ищеца не е погасено по давност. Тук е място да се
посочат съображенията залегнали в Решение №37/4.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС,
Четвърто гр.отд., а именно, че „правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ“. Отнесено към настоящия случай означава, че ЧСИ Таня Маджарова е следвало да
образува ново изпълнително дело още на 29.08.2016г. към който момент първото
изпълнителното дело вече е било перемирано. Изложените във въззивната жалба
съображения, че конституиране на нов взисикател след като делото е било перемерино са
изцяло неоснователно в светлината на цитирано решение.
За да бъде уважен искът по чл.439 ГПК, следва да са налице следните предпоставки,
визирани от Решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК, а именно: наличие
на изпълнително основание и изпълняемо право, образуван изпълнителен процес и
осъществяване на нов факт, който изменя или погасява защитеното със съдебното решение
материално право.
В настоящия случай са налице както изпълнително основание – изпълнителен лист издаден
въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение 11.10.2011г., така и
образуван и висящ изпълнителен процес въз основа на този изпълнителен лист-изп.д.
№1176/2021г. на ЧСИ Маджарова. Не е налице третата предпоставка, тъй като към
образуването на изпълнителното дело не е изтекла погасителната давност, която е пречка за
принудителното му събиране.
Предвид горните съображения искът по чл.439 ГПК е неоснователен и следва да бъде
8
отхвърлен.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи първата съдебна инстанция е
постановила правилно и законосъобразно решение, котето следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна- 250 лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от
ГПК.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №238/09.02.2022г., постановено по гр.д.
№7123/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Н. П. С., ЕГН **********, чрез адв. Константин Тончев - БАК, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №9, ет.1, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 250 лв., представляваща деловодни разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9