Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                        гр. София, 29.11.2021г.

                                     

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

        

 

Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                        Председател: Анна Ненова

                                                                                          

при участието на секретаря Димитринка И., като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 9581 по описа за 2016г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г. (отм.), чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.  чл. 34, ал. 1, изр. 2 от  ЗНФО от 2011г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

В първоначалната искова молба по делото, уточнена с молба от 20.01.2017г., и в допълнителната искова молба, с уточнение и справка по чл. 366 от ГПК от първото открито съдебно заседание на 23.11.2017г., ищецът „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) е изложил твърдения, че дружеството е било кредитна институция (банка) по смисъла на ЗКИ,  осъществяващо дейност, регламентирана в чл. 2 от ЗКИ, както и във всички действащи разпоредби относно дейността на банките в Република България.

На основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, с Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на  Българската народна банка, поради опасност от неплатежоспособност, „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) е била поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са били квестори, ограничена е била дейността й, както и е било забранено да извършва дейностите съгласно банковия й лиценз, отстранени са били от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на УС на БНБ е бил  продължен срокът, за който банката е била поставена под специален надзор, а с Решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ лицензията за банкова дейност на банката е била отнета, на основание чл. 36, ал. 2, т.  2 от ЗКИ.

С решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателно стабилизирана с влизане в сила на решението на Софийския апелативен съд.

От 2009г. до 2014г. одитор на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) е бил ответникът, като всички годишни финансови отчети, както и надзорните отчети, определени от БНБ, на ищеца за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.  са били проверявани и заверявани от ответника.  За осъществяването на дейността по извършването на одита страните са подписвали споразумения – писма за ангажимент и приложения към тези писма, регламентиращи общите условия по възникналите между ищеца и ответника взаимоотношения  - на 01.03.2011г., на 28.03.2011г., на 05.07.2011г., на 17.10.2011г., на 22.11.2011г., на 02.03.2012г., на 14.03.2012г., на 19.03.2012г., на 27.02.2013г., на 14.03.2013г., на 25.03.2013г., на 02.07.2013г., на 31.10.2013г., на 08.11.2013г., на 27.02.2014г., на 14.03.2014г. и на 25.03.2014г.

По тези договори ответникът е поел задължения да отговаря дали индивидуалните и консолидираните финансови отчети дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на банката, получения финансов резултат и промените в паричните потоци и собствения капитал за годината, както и дали са правилно изготвени в съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане. По тези договори ответникът е поел отговорност  за това дали съществуват предпоставки за съмнение, че изготвените индивидуални  и консолидирани финансови отчети не дават честна и вярна представа в съответствие с приложената рамка за финансова отчетност. Ответникът не е изпълнил цитираните задължения, тъй като индивидуалните и консолидирани отчети не дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на банката, за получения финансов резултат и за промените в паричните потоци  и собствения капитал за годината, както и съществуват предпоставки за съмнение, че изготвените индивидуални и консолидирани финансови отчети не дават честна и вярна представа в съответствие с приложената рамка за финансова отчетност.   При осъществяването на  своята дейност по одитирането ответникът е допуснал констатиране на факти и обстоятелства, различни от действителното фактическо положение за състоянието на банката. Ответната страна е допуснала контролните органи да не бъдат информирани за фактическото състояние на банката.  Контролните органи на банката са получавали информация за състоянието на банката, некореспондиращо с реалното фактическо състояние на кредитната институция. При одитирането ответникът като специализирано одиторско предприятие е нарушил действащото на територията на Република България законодателство, регламентиращо одитната дейност на специализираните одиторски предприятия.

През 2011г. е имало отпуснати необезпечени кредити, които не са събрани, в размер на 1 016 939 260. 10 лева, през 2013г. – 1 766 781 795. 13 лева, общо 2 783 721 055. 23 лева. Ответникът като одитор е отчел в своите доклади, че тези кредити са обезпечени и ще бъдат събрани изцяло, но това не е отговаряло на действителността. Вследствие на тези доклади банката не е провизирала кредитите. Непровизирането на тези кредити, които  е трябвало да бъдат  провизирани на сто процента, е оказало влияние върху финансовото състояние и финансовия резултат на банката. Предоставянето на суми в този размер е причина за  отнемане на лиценза за банкова дейност и обявяване на банката в несъстоятелност. Ищцовата страна е претърпяла загуби в размер на 2 783 721 055. 23 лева, която сума се равнява на отпуснатите необезпечени и несъбрани до момента кредити.  От страна на ответника физическите лица, които са били ангажирани във връзка с одитната дейност на „К.т.б.“ АД през 2011г. и 2013г. са били М.Т.Г., К.А.Х.и Г.П.М.. В резултат на дейността на ответната страна по независимия финансов одит на ищеца, на банката са нанесени непоправими вреди и е накърнено доброто й име. За нанесените от ответника вреди, той носи имуществена отговорност в размер на трикратния размер на договореното възнаграждение, както и дължи обезщетение в размер над дължимата имуществена отговорност на одитора.

За извършваната дейност ответникът е получил възнаграждение, което за 2011г. е в размер на 333 791. 76 лева, а за 2013г. – 567 443. 03 лева и ищецът претендира сумата съответно 1 001 375. 28 лева и 1 702 329. 09 лева  сбор от трикратния размер на получените възнаграждения, съгласно уговореното по писмата за ангажименти и приложените към тях общи условия (Раздел ХІ Обезщетения. Лимит на отговорност) и закона (с първоначалната искова молба е посочена  разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗНФО – ДВ, бр. 95/29.11.2016г., в сила от 03.12.2016г., а в последствие - ЗНФО от 2001г. (отм.)), със законната лихва за забава за периода от 01.01.2014г. до 30.12.2016г. в размер  съответно 304 763. 84 лева и 518 095. 82 лева,  както и 1 000 000 лева (по 500 000 лева за всяка от годините), част от нанесените от ответника на ищеца вреди в пълния размер от 2 783 721 055. 23 лева, със законната лихва за забава за периода от 01.01.2014г. до 30.12.2016г. в размер съответно по 152 172. 64 лева върху главниците и  със законните лихви за забава върху главниците от предявяване на исковете (30.12.2016г.) до окончателното плащане и с направените разноски.   

Съдът приема предмет на делото и договорите от 25.03.2014г., сключени между страните, тъй като те, като писмени документи, са били приложени към първоначалната искова молба на ищеца, а съгласно уточнението му от 20.01.2017г. той претендира сумите по делото на основание приложените към исковата молба писма за ангажимент и общите условия към тях.

Конкретните размери на претендираните суми са съгласно представените в открито съдебно заседание на 23.11.2017г. (първото по делото съдебно заседание) уточнение със справка по чл. 366 от ГПК, което съдът е допуснал.

 

С подадени първоначален и допълнителен отговор ответникът „К.О.“ ООД, с предходно наименование „К.Б.“ ООД, оспорва предявените искове.

 

Не оспорва, че е специализирано одиторско предприятие по смисъла на ЗНФО (отм.), че ищецът е бил работеща търговска банка на територията на Република България, че индивидуалните и консолидираните годишни финансови отчети за финансовите от 2009г. до 2013г., включително, на ищеца са били одитирани от ответника и заверени с неговия одиторски печат, че между страните са били подписани цитираните и приложени към исковата молба писма за  ангажименти с идентични общи условия, както и постановяването на посочените в исковата молба решения на БНБ и на съда във връзка с несъстоятелността.   

Възразява, че по договорите с ищеца, в относимата им по делото част, не са възникнали твърдените от ищеца задължения, като одиторът във всички случаи дължи единствено полагане на усилие и надлежна грижа, а не постигане на определен резултат; възложената работа е изпълнена и приета от ищеца;  липсват противоправни действия или бездействия, съставляващи виновно неизпълнение на задължения на ответника, съответно на приложимата нормативна рамка или клаузите на подписаните между страните писма и приложимите общи условия, в резултат на които като пряка и непосредствена последица за ищеца да са настъпили предвидими вреди, за което да носи отговорност ответникът като регистриран одитор – специализирано одиторско предприятие; че отговорността на ответника е ограничена до размера на трикратния размер на получените възнаграждения, които са и по-ниски от твърдените от ищеца; налице са обстоятелства изключващи и намаляващи отговорността на ответника във връзка с неполагане на дължимата от самия ищец грижа и неоказване на съдействие и сътрудничество на ответника по договора – отпускането на необезпечени кредити е действие на самата банка (оспорва се размера на отпуснатите, необезпечени и несъбрани кредити, както и причините кредитите да са несъбрани, съответно, че сумите по кредитите могат и ще бъдат събрани), че е имало неефективно управление от страна на администраторите на банката, за което отделно се водят съдебни дела, както и ръководството на банката е било отговорно за пълното, вярно и точно отчитане на дейността, съответно решаването на въпроса кои експозиции подлежат на обезценка (провизиране) – чл. 68 и сл. от Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД. От непровизирането не би могла и да настъпи твърдяната вреда, както и преквалифицирането на част от кредитите на банката в по-рискови групи, извършено през 2014г. от квесторите на БНБ е резултат от одобряването от страна на същите квестори  на нова Политика за определяне на загуби от обезценки на банки, одобрена със заповед от 20.08.2014г.  Ответникът прави възражение за погасяване на претенциите по давност по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, както и съобразно разпоредбите на чл. 111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, както и при условията на евентуалност прави възражение за прихващане на сумата по  исковете по  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г.(отм.) със сумата от 136 908. 10 лева задължение по писмо за ангажимент за предоставяне на посреднически услуги от 31.10.2013г. и за което е била издадена фактура № **********/19.06.2014г., евентуално  прави възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД.   

Ответникът се позовава на съдебна практика, както и на правната теория, с посочването на конкретни съдебни решения. 

Ответникът също иска присъждане на направените по делото разноски.

 

 

         По предявените искове

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:

 

„К.т.б.“ АД е дружество,  регистрирано по ф.д. № 3989/1994г. на Софийски градски съд, въз основа на разрешение по чл. 17, ал. 1 от ЗБКД (отм.) и разрешение (лиценз) по чл. 9, ал. 1 от ЗБКД (отм.) за извършване на банкова дейност в страната и чужбина, пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г. Банката е била универсален правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на БСФК “Б.“, създадена по реда на Указ № 535/1980г.

Ответникът е търговско дружество, регистрирано по ф.д. № 25553/1992г. на Софийски градски съд и пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г. То е  част от световна мрежа от независими фирми, използващи марката „КПМГ“, членки на КПМГ Интернешънъл Кооператив – юридическо лице,  учредено и съществуващо   съгласно законите на Швейцария.

Предмет на дейност на ответното дружество до 2017г. е било осъществяване на независим финансов одит на финансови отчети на предприятия, както и консултации на български и чуждестранни физически и юридически лица в областта на корпоративното управление и финанси, преструктуриране, данъчно планиране и облагане, информационни технологии, организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети по реда на Закона за счетоводството и други дейности, незабранени от закона, съответно основна дейност  по НКИД са били счетоводни и одиторски дейности, както и данъчни консултации.  При предмета  на дейност  - осъществяване на независим финансов одит, дружеството е било вписано в регистъра на регистрираните одитори в България към Института на дипломираните експерт-счетоводители. 

Обстоятелствата не са спорни и се установяват  от представените по делото писмени доказателства, изслушаните свидетели,   както и от вписванията и обявяванията в търговския регистър, определени по делото като общоизвестни (чл. 155 от ГПК).

На 22.11.2011г. от името на ответното дружество е било издадено писмо за ангажимент за предоставяне на външни одиторски услуги  на „К.т.б.“ АД с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2011г., за която да бъде извършен одит на консолидираните и индивидуалните  годишни финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните  стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния  доклад за дейността съответства, във всички съществени аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа да финансовото състояние на дружеството към 31.12.2011г., както и за финансовите резултати и паричните потоци за годината. 

Също съгласно писмото при приключване на ангажимента е трябвало да бъде издадено одит мнение („Одиторски доклад“), не по-късно от 31.03.2012г.

Лицето, отговаряло за изпълнението на ангажимента от страна на ответника като одитор е бил К.А.Х., тогава съдружник в  дружеството.

Предложеният хонорар за извършените услуги е бил 60 000 евро за одита за годишните финансови отчети и 3 000 евро за докладите върху историческата финансова информация, изготвена от ръководството и представена в годишните доклади за дейността на банката, при издаване на фактурите в евро, но платими в лева, като за трансформацията се използва валутният курс на Българската народна банка.    

Към писмото са били приложени  Общи условия, в сила за работата, посочена по-горе,  ръководещи взаимоотношенията с дружеството.

Съгласно клаузата на т. 2 от Раздел ІХ – „Обезщетения.  Лимит на отговорност“ по Общите условия, общият размер на отговорността за претърпени от банката вреди, произтичащи или свързани с предоставянето на услугите, без оглед на това как са причинени, освен при груба небрежност или умисъл от страна на ответника, при никакви обстоятелства не са надвишавали размера на възнаграждението (без ДДС) платено за съответната услуга. Съгласно т. 3 от същия раздел на Общите условия никоя от разпоредбите на общите условия, която е изключвала или ограничавала отговорността на ответника, не се е  отнасяла до отговорността, която не е можела да бъде изключвана или ограничавана съгласно закон или подзаконов нормативен акт. 

От ищцовата банка не е било възразявано с условията на писмото за ангажимент и приложените към него Общи условия, а те са били приети, като за работата на ответника по изготвянето на одитните доклади е  било съдействано с представяне на годишните отчети. Било е заплатено и уговореното възнаграждение.

Писмото за ангажимент е представено по делото като писмено доказателство от самия ищец, постигнатото съгласие за извършване на независим финансов одит от ответника с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2011г., не е спорно по делото, както и  извършеното плащане от ищеца по договора е потвърдено от първоначалната експертиза по делото и тази по чл. 200, ал. 3 от ГПК.

В срока до 31.03.2012г., съгласно договора от 22.11.2011г., ответникът е представил своите одитни доклади  (с дата още преди 31.03.2012г. – 22.02.2012г.). Изразеното мнение е било, че консолидираният и неконсолидираният финансов отчет на банката са давали вярна и честна представа за нейното финансовото състояние  към 31.12.2011г., както и финансовите резултати от дейността и паричните потоци за годината, завършваща на тази дата.

Докладите са били подписани от представляващо ответното дружество лице (управител) и от  К.А.Х..    

Идентично писмо за ангажимент за предоставяне на външни одиторски услуги  на „К.т.б.“ АД с приложими Общи условия, но с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2013г., е било изготвено още на 08.11.2013г., със срок за изготвяне на одиторското мнение до 31.03.2014г. и дължимо възнаграждение съответно 75 000 евро и 3 000 евро, платими в лева след издадена фактура. Лице, отговарящо за изпълнение на ангажимента от страна на одитора – ответник е била М.Т.Г. – тогава съдружник в ответното дружество.

Това писмо също е представено по делото от самия ищец, постигнатото съгласие между страните за извършване на одита не е спорно,  както и от вещите лица е потвърдено плащането на сумите по възнаграждението от банката.

И тук в срок до 31.03.2014г.  са били представени одиторски доклади (датирани от ответника преди 31.03.2014г. – от 24.01.2014г.), с мнение, че  консолидираният и неконсолидираният финансов отчет на банката са давали вярна и честна представа за финансовото й състояние  към 31.12.2013г., както и финансовите резултати от дейността и паричните потоци за годината, завършваща на тази дата.

Докладите са били подписани от представляващо ответното дружество лице (управител) и М.Т.Г..    

Идентични ангажименти от ответника са били поемани и за 2009г., 2010г. и 2012г. – обстоятелствата също не се спорни по делото.  

Видно от обявяванията по партидата на ищеца в търговския регистър, годишният консолидиран финансов отчет за 2011г. и годишният неконсолидиран финансов отчет за 2011г. на „КТБ“ АД с одитните доклади, след представянето им на надзорния съвет и приемане на одитираните финансови отчети на общо събрание на акционерите на банката, са били заявени за обявяване в търговския регистър със заявление обр. Г1 вх. № 20120503151250 и обявени на 07.05.2012г.

Годишният консолидиран финансов отчет за 2013г. и годишният неконсолидиран финансов отчет за 2013г. на банката, с одитните доклади,  не са били заявявани за обявяване в търговския регистър, нито са били обявявани, но одитираните отчети са били приети на общо събрание на акционерите на 11.06.2014г., свикано с решение от 28.04.2014г. на управителния съвет, съгласно обявяването в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на търговското дружество.   

Последно заявени за  обявяване и обявени в търговския регистър са били годишният консолидиран финансов отчет за 2012г. и годишният неконсолидиран финансов отчет за 2012г. (заявени със заявление обр. Г1 вх. № 20130522151139 и обявени на 29.05.2013г.). Ведно с тях е бил обявени и одиторските доклади, изготвени от ответника.  

На 28.03.2011г., 19.03.2012г., 25.03.2013г. и 25.03.2014г. от ответника са били изготвени писма за ангажименти за предоставяне на одиторски услуги изразяване на одит мнение  („Одиторски доклад“) върху РИФО (одит на рамката за индивидуално финансово отчитане) на банката, съответно за годините, приключващи на 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г., със срок за представяне на докладите съответно 14.04.2011г., 15.04.2012г., 15.04.2013г. и 15.04.2014г. От „КТБ“ АД е било изразено съгласие с поетия ангажимент, включително към предложените от ответника Общи условия, при които са били предоставяни одиторските услуги. Писмата за ангажимент са представени от самия ищец. Постигнатото между страните съгласие за извършването на одиторските услуги не е спорно по делото.  

Също съгласно представените по делото писма за ангажименти, на 01.03.2011г., 02.03.2012г., 27.02.2013г. и 27.02.2014г. ответникът е поел писмено ангажименти  съгласно изискванията на чл. 76, ал. 1 от ЗКИ във връзка с изготвянето и представянето в Българската народна банка на одитирани неконсолидирани и консолидирани годишни отчети по Наредби № 7, 8, 9, 11 и 17 на БНБ, съдържащи информация да основните регулатори на банковата дейност, както и извършването на процедури за анализ на основните регулатори за банкова дейност съобразно категориите собствен капитал, рискови експозиции и концентрации за кредитен риск, ликвидност и вложения  по чл. 47 от ЗКИ (Наредба № 14 на БНБ). В тези случаи, съгласно изрично посоченото в документите, не се е изразявало мнение (договорените процедури не са представлявали одит или преглед, извършени в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед), а се е издавал доклад за фактически констатации.

От ищеца е било изразено съгласие с всеки един от поетите от ответника ангажименти, включително представените от ответника Общи условия, при които той е предоставял услугите. Обстоятелството не е спорно по делото, както и  писмата за ангажименти се представят от самия ищец.

На 28.03.2011г., 14.03.2012г., 14.03.2013г.  и 14.03.2014г.  от ответника са били поети ангажименти за извършване на процедури от одит естество по отношение на системите да вътрешен контрол на „КТБ“ АД с цел изпълнение на изискванията на чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗКИ. И в тези случаи се е издавал доклад за фактически констатации.

Писмата за ангажимент отново са представени по делото от ищеца, като е имало съгласие от банката с предоставянето на услугите, посочени в писмата, включително и с представените от ответника като приложими Общи условия.     

На 05.07.2011г. и 02.07.2013г. от ответника  е бил поет ангажимент за  извършване на преглед на индивидуалните и консолидирани междинни финансови отчети на „КТБ“ АД, съответно за шестмесечните периоди, приключващи на 30.06.2011г. и на 30.06.2013г., съставляващи доклад за преглед.

Банката се е съгласила с предоставянето на услугите от ответника при приложимите при него Общи условия. Договорите с общите условия са представени по делото от ищеца и постигнатото между страните съгласие не е спорно.

 На 17.10.2011г. и 25.03.2014г.  от ответника са били поети още ангажименти за извършване на договорени процедури - прегледи на решения на управителния съвет и на надзорния съвет на банката, на сключени договори и на документация, приключващи с издаване на доклад за фактически констатации, а на 31.10.2013г.  са били поети ангажименти за предоставяне на финансов, данъчен и правен преглед (консултантски услуги), както и ангажименти за предоставяне на посреднически услуги във връзка с придобиван от банката на акции в трето търговско дружество.

Писмата за ангажименти са представени по делото от  ищеца, изразил съгласие с извършване на услугите при приложимост на Общи условия, действали при ответника. 

От 12.06.2014г. е започнало засилено теглене на средства от сметки на клиенти на „КТБ“ АД в брой и чрез нареждания за превод по банков път.

На 20.06.2014г.,  в часовете преди и около обяд, от „К.т.б.“ АД е било направено уведомление до Българската народна банка, че наличните средства на банката по сметки и в брой няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката, а в последствие - че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията и всички видове банкови операции, считано към 11.45 на 20.06.2014г.

Тези обстоятелства са били съобразени от Управителния съвет на Българската народна банка и определени като опасност от неплатежоспособност. Възприето е било още, че акционерите, притежаващи повече от 10% от акциите с право на глас на банката, не са оказали необходимата капиталова и ликвидна подкрепа, а членовете на управителния и надзорния съвет не са се справили с възникналата ситуация.  С оглед на всичко това, с решение от същия ден на УС на БНБ  (Решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на управителния съвет и надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й.

Членове на управителния съвет към този момент са били О. Н. Р., А.М.П., Г.П.Х.и И.А.З., а членове на надзорния съвет –Ц.Р.В., З.К.С., Ф.А.М.А.Р., Л.К.Д.и А.С.М.А.А.М..

Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г.

Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.

Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото й състояние  и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително  са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/2014г. -  на  дружествата „Ъ.И Я.О.ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД.

С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори.

Докладът на „Ъ.И Я.О.ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД е бил внесен в БНБ  на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на длъжности лица от Българска народна банка, които също са правили проверка.

С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е  било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г.  да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г.

На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ“В. ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“. В доклада е било посочено, че  на основа на данните от анализа, оценката и заключението  на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква „К.т.б.“ АД да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. 

След множество дискусии и обсъждания, на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността  за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал.

На 04.11.2014г. квесторите на „К.т.б.“ АД са внесли в Българска народна банка с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания (COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.

  Констатациите по доклада  са били приети и обсъдени от Управителния съвет на БНБ. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към  Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета. На 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД.

 Решението за отнемане на лицензията не е било отменявано от Върховния административен съд. Постъпилите жалби са били приети недопустими и след сезиране от Българска народна банка  на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност срещу „К.т.б.“ АД, с решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е било производство по несъстоятелност, както и е била обявена несъстоятелността на банката.

С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено единствено  в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. От въззивния съд е било прието, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката, макар да са към 30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г., а след 20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, банката не е извършвала дейност.

Тази дата на неплатежоспособността е била окончателната. Подадените жалби от акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по несъстоятелност са били оставени без разглеждане (така определение № 172 от 06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., потвърдено с определение № 583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), а във връзка с конституционността на разпоредби на ЗБН е било постановено и Решение № 6 от 14.06.2016г. по к.д. № 1/2016г. на Конституционния съд.

Предприетите от Българската народна банка действия за времето след 20.06.2014г., както и постановените в производството по несъстоятелността на „КТБ“ АД съдебни актове не са спорни по делото, представени са множество писмени доказателства, отделно, че обстоятелствата следват от вписванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията,  както и от данните по електронните страници на Българска народна банка и „К.т.б.“ АД, обявени от съда в доклада по делото за общоизвестни (чл. 155 от ГПК).

Съгласно изслушаната по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК тройна експертиза на вещите лица С.Е.И., проф. д.ик.н. М.Д.П. и О.Г.М., последните двама регистрирани одитори в България, а С.И. – също с надлежна професионална квалификация, одитните доклади по договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. относно годините, приключващи на 31.12.2011г. и 31.12.2013г. е трябвало да бъдат заверени от ответника със забележка  (бележка), а не да се издава чист доклад. В този смисъл е  уточнението в открито съдебно заседание на 18.02.2020г.

Това е било поради множество предоговаряния на банката с кредитополучатели,  данни за невъзможност на кредитополучатели да погасяват кредитите, тъй като това са били  новоучредени дружества, без дейност, без ГФО във всички съставни части и без одит на отчетите, както и поради съществуването на необезпечени кредити. Обстоятелствата са били установени от вещите лица при работата им, но данни за състоянието на дружествата – кредитополучатели е имало и в бележките на членовете на екипа по одитите.  В експертизата конкретно е бил уточнен относителният дял на необезпечите кредити от общия размер на изследваните от експертизата за 2011г. – 86.3%, а за 2013г. – 84.4%, съответно непогасени към 31.07.2019г. – 12. 1% от общо отпуснатите през 2011г. кредити (560 555 хил. лева) и 15. 7% от общия брой на отпуснатите през 2013г. кредити (1 298 841 хил. лева). Подробно в отговорите си в писменото заключение вещите лица са обосновали и обстоятелствата по неизпълнението на одиторските ангажименти на ответника във връзка с осъществения независим финансов одит на годишните финансови отчети за 2011г. и за 2013г.  

 Също съгласно обясненията на вещите лица от съдебното заседание на 18.02.2020г. при приемане на основното заключение, няма данни за умисъл при работата на ответника, а по-скоро е налице предоверяване поради годините на сътрудничество между страните. Ответникът е трябвало  да  подходи с по-голяма професионална скептичност.

Съдът не намира основание да не приеме заключението на вещите лица относно договорното неизпълнение на ответника и обстоятелствата, при които то е настъпило, тъй като изводите на вещите лица  съответстват на фактите и  доказателствата по делото.

Заключението е дадено единодушно, включително от вещото лице проф. д.ик.н. М.Д.П., предложено на съда от  ответника, така както страните не са възразили да  процедира съдът в случая, съгласно изявленията в открито съдебно заседание на 02.10.2018г., съответно от вещото лице  С.Е.И., предложено на съда от ищеца при същите условия.

Експертизата  е била допусната след оспорване от ищеца на първоначално приетото заключение на вещите лица експрерт-счетоводители, посочени на съда от Института на дипломираните експерт-счетоводители – Т.Н.П., Л.Г.П. и В.Д.П., но и в първоначалната експертиза няма категорично заключение, че одитните доклади е трябвало да бъдат със съдържанието, изготвено от ответника – че годишните финансови отчети на „КТБ“ АД към 31.12.2011г. и към 31.12.2013г.  са давали вярна и честна представа за финансовото  състояние  на банката, както и за финансовите резултати от дейността и паричните потоци за годината, завършваща на тези дати.

Вещите лица и по двете експертизи  са работили въз основа на  всички доказателства от делото, по документи при ответника, но и  въз основа на наличните при ищеца кредитни досиета, включително информация за разрешени кредити и състояние на кредитите, подадена в Централния кредитен регистър, с данните по синтетична оборотна ведомост към 31.12.2011г. е 31.12.2013г. За системите при ищеца е установено, съгласно заключението на вещото лице проф. д-р В.Д. от катедра „Компютърна информатика“ към ФМИ на СУ“Св. Климент Охридски“ по допуснатата съдебна техническа експертиза, най-общо, че не се констатират действия по изменение на софтуера и данните,  които не се дължат на обичайно боравене с данни от системата. 

Заключението по чл. 200, ал. 3 от ГПК е било дадено и изрично потвърдено след представяне от ответника, във връзка с дадената  му   възможност,  на всички намиращи се при него документи му по договорите. 

По делото се установява, че между одитора и бивш съдружник при ответника  М.Т.Г. иЦ.Р.В., член на надзорния съвет на „КТБ“ АД отпреди 2009г., е съществувало познанство. Съгласно разпита на свидетеля О.С.И., служител в Туристическа агенция „Й.“, и „Т.Т.къмпани“, М.Г. е участвала в туристическа група заедно сЦ.В.  – екскурзия в Перу и Колумбия. При разпита си като свидетел самата М.Г. не е отрекла познанството си сЦ.В. и неговата съпруга (от студентските години), съответно участието в туристически групи,  но определя отношенията като „епизодични социални контакти“.

Не се установяват близки отношения между М.Г. иЦ.В., нито  че такива отношения са повлияли на работата на М.Г. при одита. Тя е отрекла изрично това обстоятелство, а няма други събрани доказателства в тази връзка.     

Свидетелката Г. е свидетелствала още за извършваните с нейно участие одити на годишните отчети на „КТБ“ АД,  което е и съгласно показанията на свидетеля К.А.Х., но показанията не обосновават изпълнение на задълженията по договорите.

От Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е била извършена проверка за контрол върху качеството на дейността на ответника  за периода от 01.07.2012г. до 30.06.2013г. с извод за осъществяване на дейността в съответствие със всички съществени изисквания за качество на одиторските услуги при прилагане на процедурите, определени в професионалните стандарти (така доклад от 29.11.2013г.) . Проверката не касае конкретните договори от 22.11.2011г. и от 08.11.2013г. и също не може да обоснове договорно изпълнение на ответника на договорите.  

След влизане в сила на новия ЗНФО (обн. ДВ, бр. 95/29.11.2016г.) и въведеното изискване основният предмет на дейност на одиторско дружество да бъде извършване на финансов одит, ответникът е продължил да извършва дейност само като одиторско дружество, при прехвърляне на част от търговското си предприятие (01.09.2017г.) на „К.Б.“ ООД, с ЕИК ********, съответно с извършена промяна на наименованието на ответника на „К.О.“ ООД. 

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

С приемането на Закона за независимия финансов одит от 2001г., дейностите, свързани с независимия одит, са били отделени в самостоятелен закон, различен от Закона за счетоводството (тогава ЗСч от 2001г. (отм.)), за да се  постигане максимално съответствие на вътрешното законодателство с изискванията на Осма (84/253/ЕО) Директива на Европейската общност и създаване на предпоставки за приемане и пълно прилагане на Международните одиторски стандарти при осъществяване на независимия финансов одит. В този смисъл са били и  Мотивите към проекта на ЗНФО от 2001г. 

В ЗНФО от 2001г. (отм.) независимият финансов одит е бил дефиниран като съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички  аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство (чл. 2, вр. т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗНФО от 2001г. (отм.), вр. чл. 38, ал. 4 от ЗСч от 2001г. (отм.)).

Одитът е бил  извършван от регистрирани одитори, членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители, включително специализирани одиторски предприятия (чл. 3, вр. т. 1 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗНФО от 2001г. (отм.)), всички подлежащи на независим публичен надзор (чл. 4 от ЗНФО от 2001г. (отм.)).

В разпоредбата на чл. 8 са били определени  отчетите, предмет на одита  –  годишни, както и междинни и други финансови отчети, когато това е определено в закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на финансова информация.

Също в закона отношенията между регистрирания одитор и одитираното предприятие са били уредени като възникващи от самостоятелен вид двустранен консенсуален формален възмезден договор (чл. 9 - чл. 13 от ЗНФО от 2001г. (отм.)), включително при предмет на договора годишен финансов отчет.

По-конкретно е било предвидено изрично писмено изявление от страна на одитора, че приема  да извърши независим финансов одит на финансовия отчет на предприятието (чрез изготвяне на писмо за приемане на одиторски  ангажимент, взаимствано от МОС) с оглед безспорността на поеманите от регистрирания одитор задължения и възникналите права, както и представяне от ръководството на предприятието на финансовия отчет за одит (след неговото приемане по установения ред) съгласно представително писмо от ръководството,  също потвърждаващо изразеното съгласие с дейността по одита съответно на МОС.

При акционерните дружества представянето на регистрирания одитор на годишния финансов отчет, като съществена част от отчетите, подлежащите на независим финансов одит,   е съгласно чл. 245 от ТЗ във връзка с документите по годишното приключване.

За одитора при този финансов отчет е бил предвиден още предварителен изричен избор -  от общото събрание на акционерите (чл. 221, т. 6 от ТЗ, вр. чл. 9, ал. 4 от ЗНФО от 2001г. (отм.)). Акционерите са взимали решение за избор на регистриран одитор, който да провери и завери годишните финансови отчети, въз основа на сключен договор за независим финансов одит (чл. 248 от ТЗ).

Акционерите, като собственици на капитала на дружеството, са били  съществена част от лицата, за които одитният доклад относно годишния финансов отчет е бил предназначен. Такива са били и членовете на управителните и надзорни органи в предприятието (при акционерно дружество с двустепенна система на управление – членовете на управителния и надзорния съвет) – чл. 250 и чл. 251 от ТЗ, но и служители, кредитори, инвеститори, надзорни органи и други лица, заинтересовани от финансово-икономическото състояние на предприятието, поради което одитният доклад е подлежал допълнително на обявяване в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на търговското дружество (чл. 40, ал. 2 от ЗСч от 2001г. (отм.), вр. чл. 251, ал. 4 от ТЗ, вр. чл. 5  и чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ), всичко до 31.07. на съответната година. Независимото мнение на одитора относно достоверността  на финансовия отчет на предприятието за съответната финансова година,  изразявано в доклад за заверка със стандартизирано съдържание, съответно на Международните одиторски стандарти, е било от значение не само по себе си (не е  самоцелно), а поради  информацията от финансовите отчети, която се е  потвърждавала или не като достоверна и която е от значение за потребителите им. В този смисъл е било понятието „същественост“ по т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗНФО от 2001г. (отм.), във връзка с определението за  независим финансов одит, и възможността да се повлияе или промени решение на потребителите на финансовия отчет.     

Високият брой предприятия, чиито годишни финансови отчети задължително са подлежали на одит (съгласно чл. 38 от ЗСч от 2001г. (отм.) – всички акционерни дружества, предприятия по ЗППЦК и кредитни институции), голямата  по обем осъществявана от тези предприятия икономическа дейност и широкият кръг заинтересовани лица, е правила, освен другото, уредената с ЗНФО от 2001г. (отм.) дейност по независим финансов одит, дейност от обществен интерес.

Поради това върху дейността на одиторите и Института на дипломираните експерт-счетоводители е бил установен публичен надзор, но и в голямата си част правните норми, уреждащи дейността по независим финансов одит, включително относно договора за одиторски ангажимент (извършване на независим финансов одит), са били от публичен характер. От тях страните по договора не са можели да се отклоняват.

 Такива следва да се приемат разпоредбите относно отговорността на регистрираните одитори по сключен договор за независим финансов одит относно годишен финансов отчет.

В ЗНФО от 2001г. (отм.), в рамките на сключения договор с одитираното предприятие, е била предвидена  отговорност на одитора по отношение на одитираното предприятие за изразеното независимо одиторско мнение – чл. 34, вр. чл. 7, т. 8 от ЗНФО от 2001г. (отм.).

Касаело се е за гражданска отговорност, предпоставена от виновно неизпълнение на задължението на одитора да изрази  адекватно и независимо  мнение, поради което на предприятието са причинени вреди, които е можело да бъдат предвидени. Регистрираният одитор, който не е бил специализирано одиторско предприятие, е бил лично отговорен за изразеното от него мнение, а специализираното одиторско предприятие е носило отговорност за изразеното от негово име одиторско мнение.

По-конкретно съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗНФО от 2001г. (отм.) регистрираните одитори са носили имуществена отговорност до трикратния размер на договореното им възнаграждение за одит за вредите, които са причинили на своите доверители, ако вредите са били пряка и непосредствена последица от техните виновни действия и бездействия, а  съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗНФО от 2001г. (отм.) ограничаването на отговорността не се е прилагало в случай на умишлено неправомерно поведение от страна на регистрирания одитор. 

Размерът на предвидената отговорност на одитора не е можел да бъде намаляван по уговорка между страните по договора за независим финансов одит, тъй като се е касаело за императивни правни норми, по вече изложеното. Възражението на ответника за такава възможност, включително с позоваване на уговорки по приложимите към  процесните договори общи условия (т. 2 от Раздел ІХ – „Обезщетения.  Лимит на отговорност“), е неоснователно.

В хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. 1 от ЗНФО от 2001г. (отм.) е било достатъчно неполагането на дължимата грижа (несъответстващо на дължимата грижа поведение на одитора - небрежност), а в хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. 1  възникването на отговорността  е било предпоставено от наличието на по-тежка форма на вина – умисъл. В последния  случай неполагането на дължимата грижа е трябвало да бъде при знание за неизпълнението и възможните негови последици и допускане или искане тези последици да настъпят.  Посоченото  отношение към неизпълнението, включително когато се касае за специализирано одиторско предприятие,  се основава на конкретните извършвани от името на предприятието действия (бездействия) във връзка с договора за независим финансов одит – на лицата, удостоверяващи изразеното мнение върху одитирания отчет. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 2 от ЗНФО (отм.), изразеното мнение върху финансовия отчет се е удостоверявало от  представляващия предприятието, който го подписва,  и с подписа на  регистрирания одитор, отговорен за одита.   

Отговорността на одитора се е осъществявала съгласно ЗЗД (чл. 34, ал. 2 от ЗНФО (отм.)) и  формата на вина, предпоставяща реализирането на имуществена отговорност, следва да се приема така, както тя се  определя в  гражданското право.     

От характера на изпълняваната от одитора дейност при годишния финансов отчет – даване на мнение за достоверността на този  отчет като структурирана информация за финансовото състояние на предприятието (активи, пасиви и собствен капитал) и за финансовите му резултати (приходи, разходи и друг всеобхватен доход), съгласно чл. 14 и сл. от ЗСч от 2001г. (отм.), и значението на дейността на регистрирания одитор – да информира заинтересованите лица, които са и потребители на  финансовите отчети, за тяхната достоверност, следва, че евентуалните имуществени вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи) за одитираното предприятие  са от следващото одита влошаване на финансовото състояние на предприятието или пропускане на възможността то да бъде подобрено, което съответно  не би или би настъпило, ако  от  лицата, за които годишният финансов отчет на предприятието представлява интерес, се предприемат конкретни фактически и правни действия.

 По-конкретно ако изразеното мнение от регистрирания одитор е било адекватно и независимо, т.е. договорът за независим финансов одит е бил изпълнен, всяко от лицата - потребители е можело да предприеме  действия по отношение на одитираното предприятие, а при договорно неизпълнение от страна на одитора (изразеното мнение е неправилно) тези действия е нямало да се извършат, тъй като не е било известно, че  финансовият отчет на предприятието е недостоверен.

Доводът на ответника, че по договора за независим финансов одит не се е дължал резултат е неоснователен – дължало се е  адекватно (правилно) и независимо мнение. Одиторът е можел да откаже да завери отчетите или да ги завери, но при резерви.

 Възможните вреди пряка и непосредствена, както и предвидима последица  от договорното неизпълнение на одитора в този случай са тези, настъпили през следващата финансова година и максимално до момента, когато е обявен или е трябвало да бъде обявен следващият одитен доклад за предприятието, съответно действителното му финансово-икономическо състояние е установено по друг начин (надзорна проверка или друго).

Изтичането на следващата финансова година (при принципа в счетоводството за независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗСч от 2001г. (отм.)) и задължението на ръководството на предприятието да състави следващ годишен финансов отчет, съответно да бъде проведен следващ избор на независим одитор, който да изрази независимо одиторско мнение относно достоверността на този годишен финансов отчет, въз основа на нов договор, със задължителното обявяване както на годишния финансов отчет, така и на одитния доклад в търговския регистър, изключват пряката причинно-следствена връзка между настъпилите след това вреди и неизпълнението на задълженията по предходния договор с предмет осъществяването на независим финансов одит, съответно предвидимостта на тези вреди.   Неизпълнението  по предходния договор след датата на обявяване на следващия одитен доклад, датата, на която той е трябвало да бъде обявен, или установяване на действителното положение на одитираното предприятие, вече е без значение.

Такава връзка следва да се приеме изключена и ако няма лице, което да извърши правно или фактическо действие, чрез което да се предотврати влошаването на имущественото положение  на предприятието, съответно да съдейства  това състояние да се подобри.  За да е налице основание за ангажиране на отговорността на регистрирания одитор,  действията от страна на потребителите на финансовия отчет трябва да са били възможни, както и изобщо да е имало такива потребители.

  При действието на ЗНФО (отм.) на регистрираните одитори е било делегирано изключително право да извършват независим финансов одит на финансовите отчети на предприятията, но те са могли още да извършват  експертизи, консултантски и други услуги, свързани с тези финансови отчети. При действието на следващия ЗНФО от 2016г. тази дейност  не е била възможна. Забраната за предоставяне на услуги извън одита е, за да се гарантира независимостта на регистрираните одитори. Предвидени са били и правила относно периода (годините), за което един регистриран одитор е можел да одитира предприятие, също с оглед неговата независимост.        

На независим финансов одит относно годишните финансови отчети при действието на ЗНФО от 2001г. (отм.) са подлежали и банките – специфично стопанско предприятие, което произвежда и предлага парично-кредитни и финансови услуги, с формата на акционерно дружество с двустепенна система на управление, при приложимост на разпоредбите, освен другото, на ЗКИ и ТЗ (чл. 2, ал. 1  и чл. 7, ал. 1 от ЗКИ). Банките са изготвяли финансовите си отчети въз основа на ЗСч и съгласно изискванията на БНБ (чл. 75, ал. 1 от ЗКИ), съгласували са избора на одитор (чл. 76, ал. 4 от ЗКИ), при потвърдени изисквания към дейността на одиторите и по ЗКИ (чл. 76, ал. 7 от ЗКИ).

При съществуването на кредитен риск в дейността на банките (риск от евентуална невъзможност на кредитополучател да изплати своя кредит изцяло или съобразно посочените в договора условия) и пряката връзка  между отделната банка, банковия сектор и цялата икономика, законодателно са били установени механизми за намаляване на този риск - чрез банковия надзор по ЗБНБ (координиране и регулиране на дейността на търговските банки от БНБ), включително с установеното задължение банките да се придържат към адекватни политики, практики и процедури за оценка на качеството на активите и адекватността на провизиите и резервите срещу загуба по кредити с лимити за банкови експозиции към единични кредитополучатели или група свързани кредитополучатели и изисквания за минимална капиталова адекватност; чрез изисквания към вътрешните организационно-управленски структури на търговските банки и техния мениджмънт (ЗКИ); чрез вътрешни контролни процедури и вътрешен одит в банките (чл. 74 от ЗКИ), както и чрез външен одит (независим финансов одит).

В този смисъл адекватното изразено мнение от регистрирания одитор относно годишните финансови отчети на банката (че финансовите отчети честно отразяват състоянието на банката), включително че са спазени изискванията за формиране на специални резерви за покриване на безнадеждни и съмнителни вземания (образуване на задължителни специални резерви – провизии), са решаващи относно  финансовото състояние на банката и рентабилността на дейността й. 

В хипотеза, че финансовото състояние на банката вече е такова, че банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото й състояние и по преценка на Българската народна банка не може да се очаква изплащане на изискуемите  парични задължения в приемлив период от време (чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ), лиценза за извършване на банкова дейност се е  отнемал, при приемане  неплатежоспособност, с  предприемането на действия за откриване на производство по несъстоятелност от съответния окръжен съд и  без възможност банката да се оздрави. 

В случая твърденията на ищеца, осъществявал търговска дейност като  акционерно дружество – банка, въз основа на лицензия, но с открито производство по несъстоятелност по ЗБН,  са за възникнала договорна отговорност на ответника във връзка с неизпълнение на задълженията му като регистриран одитор по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от ЗНФО от 2001г. (отм.) - ограничена имуществена отговорност, и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗНФО (отм.) - пълна имуществена отговорност, за финансовите 2011г. и 2013г., когато лицензията за банкова дейност на дружеството все още не е била отнета, съответно срещу дружеството не е било открито производство по несъстоятелност. 

От процесните договори от 01.03.2011г., 02.03.2012г., 27.02.2013г. и 27.02.2014г. във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗКИ (надзорни отчети), договорите от  28.03.2011г., 14.03.2012г., 14.03.2013г.  и 14.03.2014г. във връзка с чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗКИ (надзорни отчети), договорите от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. във връзка с междинни финансови отчети на „КТБ“ АД, договорите от 28.03.2011г., 19.03.2012г., 25.03.2013г. и 25.03.2014г. за предоставяне на одиторски услуги изразяване на одит мнение  („Одиторски доклад“) върху РИФО  на банката, съответно за годините, приключващи на 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г., както и договорите от  17.10.2011г.,  31.10.2013г.  и 25.03.2014г.  за преглед и предоставяне на  консултантски услуги на банката,  такава отговорност на ответника не може да бъде изведена, тъй като по същественото си съдържание тези договори не са за   осъществяване на независим финансов одит по ЗНФО от 2001г. (отм.) – с поето от одитора  задължение за представяне на мнение относно достоверността във всички  аспекти на същественост на финансов отчет срещу възнаграждение, дължимо от одитираното предприятие – поет от ответника ангажимент за изразяване на сигурност, допълнително, че частично касаят години извън 2011г. и 2013г.

По-конкретно с договорите от 01.03.2011г., 02.03.2012г., 27.02.2013г. и 27.02.2014г. ответникът е поел писмено ангажименти  съгласно изискванията на чл. 76, ал. 1 от ЗКИ (надзорни отчети за пред БНБ),  като е издавал доклад за фактически констатации. Касаело се е за анализ на основните регулатори на банковата дейност, съгласно Международните стандарти за свързани по съдържание услуги.

Това е било и с договорите от  28.03.2011г., 14.03.2012г., 14.03.2013г.  и 14.03.2014г. с поети ангажименти за извършване на процедури от одит естество по отношение на системите да вътрешен контрол на „КТБ“ АД, когато също се е издавал  доклад за фактически констатации (за надзорни цели).

Договорите от 28.03.2011г., 19.03.2012г., 25.03.2013г. и 25.03.2014г. за предоставяне на одиторски услуги изразяване на одит мнение  („Одиторски доклад“) върху РИФО  на банката, също са били за надзорни цели. Представяне на база за изготвяне на годишния финансов отчет от ръководството  и критерии за одита на финансовия отчет от одитора.

При договорите от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. е бил извършван преглед на индивидуалните и консолидирани междинни финансови отчети на „КТБ“ АД (изготвен доклад за преглед), съгласно Международните стандарти за ангажимент за преглед (ангажимент за преглед на исторически финансови отчети), а договорите от  17.10.2011г.,  31.10.2013г.  и 25.03.2014г. са били или за преглед или за консултантски услуги -  прегледи на решения на управителните и надзорни органи на банката,  на сключени договори и на документация, съответно предоставяне на финансов, данъчен и правен преглед и посреднически услуги. Сключването на договори за консултантски услуги от регистрирани одитори, като услуги извън одита, по ЗНФО от 2016г. е било забранено, но при действието на ЗНФО от 2001г. (отм.) това е било допустимо действие.

Възраженията на ответника, че не всички договори между страните са такива по ЗНФО от 2001г. (отм.) са основателни и исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г.(отм.), чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.  чл. 34, ал. 1, изр. 2 от  ЗНФО от 2011г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по  отношение на тези договори не могат да бъдат уважени.   

Договори, имащи за предмет осъществяването на независим финансов одит, сключени при действието на ЗНФО от 2001г. (отм.), са били  договорът от 22.11.2011г. за предоставяне на външни одиторски услуги  на „КТБ“ АД с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2011г., с издаване на одит мнение („Одиторски доклад“), както и  договорът от 08.11.2013г. с обхват на ангажимента на ответника  годината, приключваща на 31.12.2013г

По отношение на договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. съдът възприема следното:

По делото не се установява  изпълнение на  договорите от 22.11.2011г. и от 08.11.2013г. от ответника – обстоятелство в негова доказателствена тежест.

  Само докладът от 29.11.2013г. на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори или други действия на надзорни органи, потвърждаващи по принцип осъществявана от ответника  дейност като такава в съответствие с изискванията за качество на одиторските услуги не са достатъчни за установяване на изпълнението на тези конкретни договори, както и единствено  показанията като свидетели на участвалите в одитите одитори К.А.Х.и М.Т.Г.. Неоснователни са и възраженията на ответника за приемане на работата му по договорите 22.11.2011г. и от 08.11.2013г. Към договора за независим финансов одит по ЗНФО от 2001г. (отм.) не са били приложими разпоредбите на чл. 264 и чл. 265 ЗЗД относно договора за изработка - за приемане на извършената работа, при презумпция, че при липсата на възражения работата се счита приета и при  установен  краен срок за упражняване на правата на поръчващия ако има отклонение от възложената работа или нейни недостатъци. В ЗНФО от 2001г. (отм.) няма  препращане към разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, нито те могат да бъдат съответно прилагани, въпреки, че изпълняваната от ответника дейност като регистриран одит по одита има елементи на договора за изработка. Както се посочи, договорът за независим финансов одит е уреден като самостоятелен вид договор.

  Напротив, от доказателствата по делото може да се направи категоричен извод за неизпълнение на задълженията на ответника по договорите. Одитните доклади на ответното дружество, представени в изпълнение на договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г., са потвърждавали годишните финансови отчети на банката, а съгласно възприетото от фактическа страна, въз основа на заключението на експертизата на чл. 200, ал. 3 от ГПК,  заверката  е трябвало да бъде при бележка. 

Това договорното неизпълнение, с оглед възприетото от фактическа страна, не се установява да е умишлено. От ответника, регистриран одитор (специализирано одиторско предприятие, вписано в регистъра на регистрираните одитори към ИДЕС) по т. 1 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗНФО от 2001г. (отм.) не е била положена дължимата грижа, но не се  установяват обстоятелства, обосноваващи умисъл. Доказателствата по делото са за  предоверяване, резултат на дългогодишната работа на ответника с „КТБ“ АД като работеща банка, така както е уточнено от вещите лица по експертизата на чл. 200, ал. 3 от ГПК. При работата му по договорите от ответника не е бил проявен  професионален скептицизъм и внимание, част от дължимата грижа. Установяването на  наличието на по-тежка форма на вина при неизпълнението на задълженията на  ответника по договора  е било в тежест на ищеца, но обстоятелството е останало недоказано.

За обстоятелството  фактически  е посочено едно обстоятелство –  близки връзки на М.Г. – тогава съдружник в ответното дружество и лице, отговарящо за изпълнение на ангажимента от страна на ответника по договора от 08.11.2013г.,  сЦ.В.,  член на надзорния съвет на банката отпреди 2009г., повлияло на нейната независимост.

Дори познанство да е  съществувало (което по делото се установява), това, само по себе си, не може да установи липса на независимост и  умисъл при неизпълнение на задълженията на ответника по договора от 08.11.2013г. Не се установява обстоятелството да е повлияло на работата на М.Г. по договора, но по-важното - конкретни извършвани от името на ответното дружество действия от нея или от представляващия дружеството, заверил одитните доклади,  които убедително да сочат на целенасочено съзнателно неизпълнение на договора, както и допускано или искано  настъпване на последиците от такова неизпълнение. По делото няма доказателства за такива обстоятелства.  Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 7, т. 8 от ЗНФО от 2001г. (отм.) за изразеното от негово име одиторско мнение носи отговорност специализираното одиторско предприятие, при което преценката относно  умишлено неизпълнение следва да е по отношение на дружеството – регистриран одитор въз основа на действията на всички действали от негово име лица – заверилите отчета представляващ дружеството и одиторът, отговарящ за изпълнението на одитния ангажимент.  

С оглед изложеното не се установява основание за реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника по договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г.  по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.  чл. 34, ал. 1, изр. 2 от  ЗНФО от 2011г. (отм.) и тези предявени искове, с акцесорните претенции за лихви са неоснователни.  

По  договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. регистрираният одитор не би могъл да носи отговорност за обстоятелствата, при които са сключвани  договорите за кредит от „К.т.б.“ АД, като действаща банка,  и по-специално, че през 2011г. от „К.т.б.“ АД е имало отпуснати необезпечени кредити, които не са събрани, в размер на 1 016 939 260. 10 лева, а през 2013г. – 1 766 781 795. 13 лева, общо 2 783 721 055. 23 лева, дори ако вземанията по тези договори за кредит  не могат да бъдат събрани изцяло. Както се изясни, одитът по ЗНФО от 2001г. (отм.) относно годишен финансов отчет не е предварителен одит, а последващ, отделно че  договорът за независим финансов одит не съдържа отговорност на регистрираният одитор  за несъбрани задължения на длъжник на одитираното предприятие. Възражения в този смисъл са направени от ответника и съдът ги споделя.

 Съгласно изложеното по-горе, принципно основателно е твърдението на ищеца, най-общо, че при задължението  банките периодично да оценяват кредитите и други рискови активи и да формират провизии за покриването на рискове от загуби по тях, неадекватното изразено мнение относно годишния финансов отчет на банка, че задължението за провизиране е спазено, би могло да доведе до отговорност на одитора по чл. 34, ал. 1 от ЗНФО от 2001г. (отм.), ограничена или пълна в зависимост от формата на вина при неизпълнението. Неизвършеното провизиране на вземания, води до недостоверно счетоводно отразяване, което регистрираният одитор е длъжен да съобрази. Дължимо е  надлежно равнище на провизии срещу кредитни загуби, особено при оценяване на експозициите на кредитния риск и капиталовата адекватност. Също съгласно изложеното по-горе обаче, и съответно на общите правила на гражданската отговорност, това договорно неизпълнение трябва да е довело до вреди - влошаване на финансовото състояние на банката (включително настъпване на неплатежоспособност на установените в ЗБН основания) или  пропускане на възможността финансовото положение да бъде подобрено. Това трябва да е за времето до края на следващата финансова година и най-късно до датата на обявяването на следващия одитен доклад, съответно до датата, на която това обявяване е трябвало да бъде направено или до момента, когато действителното финансово-икономическо състояние на предприятието е изяснено по друг начин, при съществуването на потребители на финансовия отчет на банката, от които е можело да бъдат извършени конкретни правни и фактически действия.

При така възприетото относно характера на вредите от договора за независим финансов одит на годишен финансов отчет, се установява влошаване на финансовото състояние на „КТБ“ АД в периода след датата, когато ответникът е представил своите одитни доклади въз основа на договора от 08.11.2013г.  Определената начална дата на неплатежоспособността на банката в производството по несъстоятелност е била 20.06.2014г., което преди това не се установява да е било.

Не се  установява обаче договорното неизпълнение на ответника на договора от 08.11.2013г. да е в причинна връзка с настъпилите вреди – влошаване на финансовото състояние на банката от момента на  изготвяне и предаване на одитните доклади въз основа на договора, до 20.06.2014г. - да са били възможни действия на лица във връзка с тези доклади.

Фактически за времето от тяхното изготвяне и до 20.06.2014г.  за докладите, които не са били заявявани за обявяване и обявявани в търговския регистър, не се установява да са били  известни на други лица, освен   членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на банката, както и на акционерите (за последните най-късно от 11.06.2014г., датата на общото събрание на акционерите на „КТБ“ АД). Не се  установяват  конкретни фактически и правни действия, които тези лица са можели и са щели да извършат, дори неизвършеното провизиране на вземания  към 31.12.2013г. да е било съобразено от ответника като одитор.

  Както е било констатирано с Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, дори към 20.06.2014г., при възникналата ликвидна криза и при опасността банката да бъде поставена под особен надзор,   акционерите, притежаващи повече от 10% от акциите с право на глас на банката, не са оказали необходимата капиталова и ликвидна подкрепа, а членовете на управителния и надзорния съвет не са извършили действия за  справяне с възникналата ситуация – т.е. всички тези лица  или не са искали или не са можели да извършат правни и фактически действия за  подобряване на финансово-икономическото състояние на банката. Допълнително със същото решение от 20.06.2014г. на УС на БНБ  са били отстранени от длъжност членовете на управителния съвет и надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й и след 20.06.2014г. тези лица са били лишени от възможност да извършват действия във връзка с финансово-икономическото състояние на банката, дори да са искали и да са можели да извършат действията. Тези действия вече са били изцяло задължения на  квесторите и банковия надзор. Или при конкретното установено състояние на банката към 20.06.2014г. – неплатежоспособност, не се установява какви действия са били възможни за подобряване на финансовото състояние на банката и от кого е можело да бъдат извършени, дори ако няколко месеца преди това ответникът е заверил докладите по установения като правилен начин – с бележка. 

 Към 20.06.2014г., след взетото решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ,  е била преустановена дейността на ищеца като банка, но също е  започнало усилено установяване на текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ,  при неограничения  достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ.  Обстоятелството за неин отрицателен капитал е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) на 20.10.2014г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, въз основа на който  е било взето и  Решение № 138 от 06.11.2014г. на управителния съвет на Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност. Успоредно е бил изготвен и докладът на „Ъ.И Я.О.ООД, „Д.О.“ ООД и „А.“ ООД, както и  докладът на БНБ от 27.10.2014г.   При започналото от 20.06.2014г. установяване на текущото състояние на банката,  одитният доклад на ответника за годината, приключваща на 31.12.2013г., вече не е бил съобразяван и дори да е бил известен на лица извън членовете на управителния и надзорния съвет, както и на акционерите, той не е бил от значение за  никое заинтересовано от финансово-икономическото състояние на банката лице. Договорното изпълнение или неизпълнение от страна на ответника по договора от 08.11.2013г. вече не е можело да е от значение нито за имущественото положение, нито за финансовите резултати на банката. 

Договорното неизпълнение на ответника по договора от 08.11.2013г. не  може да се свърже с неплатежоспособността на банката, обосновала отнемане на лицензията за банкова дейност и искането за откриване на производство по несъстоятелност (установена, както се посочи, от съда в производството по несъстоятелност с начална дата 20.06.2014г.), поради огромната отрицателна стойност на собствения капитал, обосновало неплатежоспособността, в размер на минус 3 745 313 хил. лева. Както се посочи, с Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета, със сезиране на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност.  Дори всички отпуснати кредити през 2013г. – 1 766 781 795. 13 лева, да са били трудносъбираеми и несъбираеми, те не покриват отрицателната стойност на капитала, която е значително по-голяма, нито се установява, че и при приспадане на стойността на тези кредити е било възможно банката да бъде оздравена чрез прилагане на предвидените в чл. 116, ал. 2 от ЗКИ мерки. Отрицателният собствен капитал на банката се съобразява при правилото, че за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл. 39, ал. 1 от ЗКИ), а съгласно окончателното решение на съда по несъстоятелността, към 20.06.2014г. обективното финансово състояние на „КТБ“ АД е било с показатели, които препятстват възможността за възвратимост на капиталовата адекватност.

Или не се установява основание за реализиране на отговорността на ответника по договора от 08.11.2013г. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г. (отм.), така както са предявените искове по делото, със заплащане на трикратния размер на платеното по този договор възнаграждение.

Като акцесорни, неоснователни са и претенциите за лихви за забава.

По отношение на вземанията за обезщетение за неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г. (отм.) от  22.11.2011г., със законната лихва, следва да се приеме, че дори да са били претърпени всички твърдени от ищеца вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи), при наличието и на всички останали предпоставки за заплащане на обезщетение, то исковете за обезщетение  не могат да бъдат уважени. Това е, тъй като е основателно възражението на ответника за погасяване на вземанията за договорно неизпълнение по давност – за главницата, съответно лихвата като акцесорно вземане.

Претендираното вземане има обезщетителен характер, като произтича от договорно неизпълнение  и е приложим специалният давностен срок по чл. 116, б.”б” от ЗЗД (така напр. и Решение № 60 от 08.09.2010г. по т.д. № 763/2008г. на ВКС, ТК, І т.о, Решение № 82 от 02.06.2015г. по т.д. № 1799/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение по т.д. № 1506/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

 Съгласно  разпоредбата на чл. 111, б.”б” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД) и от възникване на вземането за обезщетение или неустойка  започва да тече погасителната давност относно тези вземания (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

В случая вземането на ищеца за обезщетение от договорното неизпълнение на ответника по договора от 22.11.2011г.  би възникнало най-късно на 29.05.2013г., когато са били обявени следващите одитни доклади относно годишните финансови отчети на банката  (за следващата финансова година – 2012г.) и на 29.05.2016г. е изтекъл периодът на приложимата погасителна давност. Предявеният по делото иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г. (отм.)  относно договора от 22.11.2011г. е от 30.12.2016г. и е погасен по давност.

Погасена по давност е и акцесорната претенция за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (чл. 119 от ЗЗД).

От ищеца не се установяват, нито твърдят  обстоятелства по спиране и прекъсване на давността – обстоятелства в негова доказателствена тежест.

Или като неоснователни предявените по делото искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед фактическите и правни изводи на съда са без значение водените от ищеца искове по чл. 57 от ЗБН срещу администратори, съответно искове срещу одитори като физически лица, както и е безспорна самостоятелната отговорност на ръководството на банка при съставянето на годините финансови отчети, но тя е без значение в случая.

Реализирането или не на административно-наказателна отговорност по отношение на ответника за извършваната от него дейност като регистриран одитор няма връзка с гражданската му отговорност, която се претендира по делото и тези обстоятелства също са неотносими. 

 Тъй като по делото се твърди неизпълнен договор за независим финансов одит, като се претендират последиците от това неизпълнение,  без значение са твърденията на ищеца в допълнителната искова молба за неизпълнено задължение на ответника да информира БНБ по ЗКИ. Това задължение не е част от договора за независим финансов одит, който е предмет на делото. 

Поради отхвърляне на исковете съдът не се произнася и по възраженията на ответника за прихващане, съответно за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД.

 

По разноските

 

При отхвърляне на предявените искове разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не се дължат.

 

Разноски се дължат на ответника – 67 102 лева, от които 18 092 лева за икономическите експертизи, 1 000 лева за съдебно-техническата експертиза, 48 000 лева платено адвокатско възнаграждение и 10 лева платени такси за съдебни удостоверения, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, така както тези разноски са уточнени в списък по чл. 80 от ГПК.

За разноските за адвокат на ответника от ищеца е възразено, че са прекомерни по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Възражението е неоснователно.

Минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед интереса по делото от 4 830 909. 31 лева (съгласно последното уточнение на ищеца от първото открито съдебно заседание) е 59 839. 09 лева (чл. 7, ал. 2, т. 6). Платеното от ответника адвокатско възнаграждение е под този минимум и няма основание да бъде  намалявано. 

 

На основание чл. 57, ал. 6 от ЗБН от ищеца е дължимо заплащането на държавна такса по исковата молба – 193 236. 37 лева, основана на цената на предявените искове.  

 

Воден от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „К.О.“ ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***/А, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от  ЗНФО от 2011г. (отм.), чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 2 от  ЗНФО от 2011г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

 

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „К.О.“ ООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***/А, сумата от 67 102 лева (шестдесет и седем хиляди сто и два лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 57, ал. 6 от ЗБН, сумата 193 236. 37 лева (сто деветдесет и три хиляди двеста тридесет  и шест лева и тридесет  и седем стотинки) държавна такса по исковата молба, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                 

   Съдия: