№ 7
гр. Плевен, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103597 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е подадена от „***” АД, против С. С. ИВ., с ЕГН
********** от гр.П., с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за
установяване на дължимост на сумата 1159.54 лв. – главница, за периода от
01.01.2019 г. – 31.01.2021 г.; сумата 104.33 лв. лихва от 04.03.2019 г. до
05.03.2021 г. и законна лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № ***/2021г. на РС П., по което
съдът е издал заповед за изпълнение, а впоследствие след възражение от
длъжника, му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът
твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна
енергия на адрес: гр. П., ***, аб. № ***, и същата не е заплатена. Това
обстоятелство, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането по издадената Заповед за изпълнение № *** / ***г. по ч.гр.д. №
1
***/2021г. на ПлРС. Претендира разноски.
Ответникът твърди, че исковите претенции са неоснователни и следва
да се отхвърлят. Оспорва верността на представените препис-извлечение и
таблица за задължения по пера, като сочи, че в тях липсва позоваване на
първични счетоводни документи. Счита, че не са налице валидни ОУ на
ищеца. Счита, че и претенцията за обезщетение за забава е неоснователна.
Оспорва, че е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на
уредите. Твърди, че ищецът не е доказал какво количество ТЕ е предоставено
и разпределено. Оспорва представените доказателства, счита, че при
изготвяне на СТЕ са били ползвани хипотетични данни и методика, която е
отменена. Счита, че начисляването на ТЕ за щранг-лира е всъщност за тръби,
предназначени да обслужват други етажни собственици, и всъщност тя е
обща част и за нея не следва да се начислява ТЕ за отопление.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на 15.03.2021г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми: 1159.54 лв. –
главница, за периода от 01.01.2019 г. – 31.01.2021 г.; сумата 104.33 лв. лихва
от 04.03.2019 г. до 05.03.2021 г. и законна лихва от 15.03.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 25.28 лева и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***/***г.,
възразена от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 05.05.2021г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на 07.06.2021г./първи раб.ден/, той касае сумите по
издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно по делото твърдението на ищеца, че ответникът е
собственик на процесното жилище на адрес: гр.П., ***, това е заявено от
ответника на ищеца и в подаденото от него Заявление от ***г., с което отв.
С.И. е поискал разпечатка на дължимата сума за имота като наследник. От
представеното удостоверение за наследници на ***, е видно, че тя е починала
2
на ***г. и оставила ответника за единствен свой наследник. От изготвената по
делото СИЕ се установява, че през процесния период от 01.01.2019 г. –
31.01.2021 г. е била начислена сума в общ размер на 1159.54 лв., която е за
отопление без ИРУ – 926.94лв., за ТЕ, отдадена за сградна инсталация –
227.06лв., и за дялово разпределение – 5.54лв., а лихвата от 04.03.2019 г. до
05.03.2021 г. е изчислена в размер на 104.33 лв. Експертизата сочи също, че
съгласно счетоводните записвания, плащания по партидата към датата на
изготвяне на заключението не са извършвани, че цената на ТЕ е съобразена,
т.к. е имало промяна в периода. Доставянето на ТЕ до ЕС и конкретно до
имота на ответника, се доказва и от изготвената по дело съдебно-техническа
експертиза, която сочи, че сградата, в която се намира процесния имот е
присъединена към топлопреносната мрежа, в процесния период до абонатната
станция е доставяна ТЕ от топлоснабдяващото предприятие, т.е. и до имотите
в ЕС също е доставяна такава. Извършеното дялово разпределение на
доставената ТЕ е направено в съответствие с Методиката за разпределение на
ТЕ в СЕС и съгласно нея са изчислени и отделните компоненти в
индивидуалната сметка на ответника, разпределението е извършено правилно
и в съответствие н нормативната база. Вещото лице е посочило, че
отоплението в банята на ответника е с щранг-лира. Ежемесечните отчети на
общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на абоната, а самият
топломер е монтиран съгласно техническите изисквания на производителя,
преминал е през първоначална и последващи проверки. Заключението сочи,
че не е установено разминаване в изчисленията на фирмата за дялово
разпределение и данните за доставена ТЕ. При поставени в с.з. въпроси на
вещото лице, изготвило СТЕ, то е отговорило, че е работило въз основа на
данните в дружеството, изготвило дяловото разпределение и тези, при ищеца.
Посочи, че техническите компоненти са били 4 – дял на апартамента от
сградна инсталация; ТЕ, отдадена от щранг-лира/в банята/; ТЕ от лира в
коридора на жилището; ТЕ от два радиатора без топлоразпределители, като
последните три компонента са пресметнати по един и същи начин. Вещото
лице подробно е обяснило разликата между лира и щранг-лира, последната е в
банята и не може да бъде изключена без съгласието на всички, живеещи във
веритикалата й. Посочило е също така, че ако ответникът желае да изключи
начисляването на ТЕ за двете отоплителни тела в жилището, то той следва да
им постави топлоразпределители, за да може да ги изключва, ако не се
3
ползват телата. Независимо, че вещото лице не е посетило лично жилището
на ответника, то то е посочило, че е работило на базата на данни от фирмата
за дялово разпределение, които са заснети от нея в конкретния апартамент,
съобразен е размера на щранг-лирата във вертикалата при монтирането на
приборите на другите апартаменти, които са си монтирали
топлоразпределители. Независимо от възраженията на ответника по
отношение на изчисленията в заключението на СТЕ, които са направени
несвоевременно – в четвърто по ред съдебно заседание и в писмената защита,
съдът кредитира изцяло това заключение. Видно от отговорите на вещото
лице в съдебно заседание, то изцяло е запознато при работата си с данните за
конкретното процесно жилище, които са били заложени и които не са
променени /при евентуална действителна промяна/ от ответника в
дружеството, извършващо разпределение на ТЕ. Следва да се отбележи, че в
съдебно заседание на 10.12.2021г. ответникът лично е заявил, че не е слагал
разпределители и не е търсил ФДР, не се е свързвал с нея. Липсата на
посещение в жилището при изготвянето на експертизата, не е основание тя да
не се кредитира, доколкото такова посещение би фиксирало положение на
уреди към момента на изготвяне на експертизата, но не би могло да даде
отговор на въпроса за броя и използването на уредите към един минал период
– процесния период 01.01.2019 г. – 31.01.2021 г. За този период данни могат
да бъдат получени само въз основа на документацията, която е имал
топлинния счетоводител и която би била променена, ако потребителят е
правил промени и своевременно е уведомявал за тях топлинния счетоводител.
Такива обаче категорично се отричат от самия ответник. Поради горното,
съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ и на ССчЕ, те са отговорили
ясно и аргументирано на всички поставени към тях въпроси, и съдът счита, че
заключението на СТЕ не може да бъде преразглеждано на базата на
възражения за използваната норма от Методиката, които възражения са
направени едва в устните прения/писмената защита/, касаят част от периода и
не са достатъчно конкретизирани. Приетите по делото две експертизи
потвърждават съдържанието на всички представени по делото доказателства,
които са били общо оспорени от ответника - извлечение от счетоводна сметка
на абонат № *** – С. С. ИВ., фактурите за исковия период, подробната
помесечна справка за консумацията на абонатния номер. Ищецът е
представил по делото Договор от ***г. със срок от 10 години и
4
споразумителен протокол между „***” ЕООД и етажната собственост в ***, с
който ЕС е възложила на „***” ЕООД индивидуалното измерване на ТЕ и
разпределение на разходите за ТЕ, представени са и ОУ на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Доказателствата, представени от ищеца, съобразени от съда
в своята цялост и последователност, сочат, че за процесния период 01.01.2019
г. – 31.01.2021г. ответникът е бил собственик на имота, за който се
претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Собствеността върху
топлофицирания имот придава на собственика качеството на потребител на
топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантен в случая
е въпросът дали съществува индивидуален договор между страните -
договорните отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от
ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и
публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са
оспорени от ответника, независимо от неговите възражения в съдебно
заседание, че те не го обвързват. Установи се безспорно от изготвената СТЕ,
както и от представените договори, че в сградата има изградена абонатна
станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, като има избран и топлинен счетоводител на
сградата – ЕС за срок от 10 години, като исковият период попада в този
период. В случая не е необходимо ответникът да е сключвал индивидуален
договор, договорът е бил сключен през 2016г. от ЕС, преди той да стане
собственик, на базата на наследяване от своята майка, починала през 2017г., и
го обвързва валидно. Следва да се посочи по отношение на претендираната
5
ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права,
следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Възражението, че щранг-лирата е обща част на ЕС, е неоснователно, т.к.
както подробно е аргументирано от в.л., изготвило СТЕ, тя може да бъде
изключена по общо съгласие не на всички собственици в ЕС, а на
собствениците само на апартаменти във вертикалата й, т.е. тя има по-
различно предназначение, цолажът във всяко жилище е различен във
височина, статутът й е на уред за отопление на банята, тя не захранва с ТЕ
всички жилища. Поради горното съдът приема, че по делото се доказа от
всички събрани доказателства в тяхната цялост, че за исковия период е имало
потребление на ТЕ в общ размер на 1159.54 лв. Тежестта на доказване на
плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника,
но в случая изготвената СИЕ не констатира плащане от него, а и самият
ответник не твърди такова.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в
заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници
възлиза в общ размер на 104.33 лв., за периода 04.03.2019 г. - 05.03.2021 г,
съгласно заключението на ССчЕ.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на
ответната страна, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по
делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница са
дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите
по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца, дължими са и начислените лихви в
претендирания размер, и исковете се явяват основателни и доказани и следва
да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 25.28лв. държавна такса,
240.00лв. - депозит за експертизи, и 100.00лв. юрк. възнаграждение
6
/определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 365.28лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство,
възлизащи на 75.28лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че С. С. ИВ., с ЕГН
**********, от гр.П., ***, ДЪЛЖИ на „Т.-П.” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ***, сумата от 1159.54 лв. – главница, за периода
от 01.01.2019 г. – 31.01.2021 г.; сумата 104.33 лв. - лихва от 04.03.2019 г. до
05.03.2021 г., и законна лихва от 15.03.2021г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** / ***г. по ч.гр.д. №
***/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА С. С. ИВ., с ЕГН **********, от гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.-П.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
разноски в исковото производство в размер на 365.28лв.
ОСЪЖДА С. С. ИВ., с ЕГН **********, от гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.-П.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
разноски по ч.гр.д. № ***/2021г. на ПлРС в размер на 75.28лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7