РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500801 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Детска
градина „Зорница“ с.Грозден, Бургаска област, ответник в първоинстанционното
производство, срещу Решение №260041/91.03.2021г., постановено от Районен съд
Карнобат по гр.д.№783 по описа на съда за 2020г., с което е признато за незаконно
уволнението на Б. А. М., извършено със заповед №167/08.09.20г.; ищцата М. е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник възпитател“;
въззивникът е осъден да заплати на ищцата М. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, в
размер на 3393.55 лева и 249.99 лева - съдебно – деловодни разноски и 235.76 лева по
сметка на КРС – държавни такси.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Излагат се подробни съображения, че съдът се е произнесъл по ненаведени
с исковата молба фактически и правни твърдения, доколкото с исковата молба
законосъобразността на уволнението е оспорена, поради липса на имената и
длъжността на лицето, което е издало заповедта и поради това, че лицето, което
ищцата замества – С. В. не се е върнала на работа. Според въззивника, след изтичане
на дадения й срок, ищцата е въвела нови твърдения, по които съдът не е следвало да се
1
произнася – че в трудовия й договор не е бил посочен титуляра на длъжността, до
завръщането на който ищцата ще я заема по срочното правоотношение; трудовото
правоотношение се е трансформирало в безсрочно, поради подписване на
допълнително споразумение.
Излагат се подробни съображения, че заповедта не е порочна поради
непосочване на името на лицето, което я е издало, доколкото не се спори, че тя е
подписана от директора на детското заведение, който е компетентен да сключва и
прекратява трудови правоотношения съобрз. КТ и Наредба №15/22.07.2019г.
Според въззивника не се спори, че ищцата е назначена на длъжността
„помощник – възпитател“, до завръщането на титуляра С. С. В., както и че ТПО с
последната е прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ. Излагат се съображения по
въпроса дали В. се е завърнала на работа, както и по въпроса дали срочното трудово
правоотношение на заместващия служител се трансформира в безсрочно, при
прекратяване на правоотношението със замествания служител, като се посочва съдебна
практика в тази връзка. Според въззивника такава трансформация не се осъществява.
Оспорват се твърденията на ищцата, основани на непосочване в трудовия й
договор на заместваното лице, като се излагат аргументи, че ищцата е била наясно, че
това е С. В. и го е посочила и в исковата молба, поради което не е налице порок в тази
насока.
Доколкото е било сключено допълнително споразумение с ищцата за
изменение на трудовото й възнаграждение, поради трансформиране на срочния трудов
договор в безсрочен, ищцата е следвало да наведе твърдение, че уволнението на осн.
чл.325, т.5 КТ е незаконосъобразно на това основание, но това не е сторено.
Въззиваемата Б. А. М., чрез адв. Вълева представя в срока по чл.263, ал.1
ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на обжалваното
решение. Въззиваемата прави изложение на твърденията на въззивника, направени с
въззивната жалба, като цитира подробно съдебна практика, за да аргументира тезата
си, че допълнителните фактически твърдения за незаконност на уволнението са
въведени своевременно и съдът правилно и законосъобразно се е произнесъл по тях.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити,
следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Не се спори, че по силата на заповед №117/09.09.2019г. между страните по
делото е възникнало трудово правоотношение (ТПО), по силата на което ищцата Б.М.
е заела длъжността „помощник – възпитател“. Като основание за възникване на
правоотношението е посочен чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, но не е посочено
името или други индивидуализиращи данни на замествания работник или служител.
Не се спори, че със заповед №167/08.09.2020г., трудовото правоотношение е
прекратено. Като основание за прекратяването е посочен чл.325, ал.1, т.5 от КТ поради
завръщане на замествания на работа.
Ищцата оспорва законосъобразността на уволнението. Заявява, че заповедта
за прекратяване на ТПО страда от пороци, като на първо място не съдържа името на
лицето, представляващо работодателя и неговото качество; заявява, че заповедта за
назначаването й и заповедта за прекратяване не съдържат и името на замествания
работник, поради което за нея е налице неяснота досежно срока, в който
правоотношението ще продължи. Оспорва и валидното прекратяване на основното
правоотношение със замествания работник.
Ищцата претендира отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО. Предявени
са и искове за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че заповедта за прекратяване на ТПО
е подписана от директора на заведението, като в тази насока ищцата не е заявила
оспорване, че подписът е на лице без представителна власт. Заявява, че видно и от
исковата молба, ищцата от самото начало е била наясно, че замества лицето С. С. В.,
като последната е ползвала неплатен отпуск. ТПО със заместваната било прекратено
със заповед №166/09.09.20г., считано от 08.09.20г., по взаимно съгласие по инициатива
на работника, с молба, отправена чрез социална мрежа „месинджър“. Поради това
работното място за длъжността „помощник – възпитател“ било обявено от
работодателя пред Бюрото по труда.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи
съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно
решението е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че решението
на първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
3
Разпоредбата на чл.325 КТ регламентира случаите, когато трудовото
правоотношение може да се прекрати без предизвестие. Една от хипотезите – чл.325,
ал.1, т.5 КТ е прекратяване на правоотношение, възникнало като срочно – на осн.
чл.68, ал.1, т.3 КТ, поради завръщане на замествания на работа. Касае се за
специфично основание за прекратяване, при което срокът по трудовия договор се
определя от продължителността на отсъствието на титуляра на длъжността. Тази
специфика изисква в договора за заместване изрично да бъде посочено името на
титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва този трудов договор,
както и факта, че договорът се сключва до неговото завръщане на работа. Посочването
на тези обстоятелства е необходимо, защото чрез тях се определя един от
задължителните елементи на договора – неговия срок, а от там и трудовата функция и
мястото на работата. Тези обстоятелства са необходими и с оглед законосъобразното
упражняване на правото на работодателя прекратяване на договора основание – чл.325,
ал.1, т.5 КТ, което е типично за трудово правотношение, възникнало на посоченото
основание. (Решение № 282 от 8.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2015 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Емил Томов; Решение № 264161 от 23.06.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 12317/2020 г., Решение № 1575 от 28.09.2018 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1992/2018 г.).
Поради изложените съображения и доколкото в трудовия договор, от който
ищцата черпи правата си не е било посочено изрично кой работник или служител ще
замества, което е съществено съдържание на договора, не може да се приеме, че е
възникнало трудово правоотношение по чл.68, ал.1, т.5 КТ, което да може да бъде
прекратено на специфичното основание по чл.325, ал.1, т.5 КТ. На това основание
процесната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, без да се обсъждат
останалите наведени твърдения за нейната незаконосъобразност.
Въззивната инстанция не споделя оплакванията на въззивника, че съдът се е
произнесъл по основания за незаконосъобразност на уволнението, които не са
своевременно наведени от ищеца. След отговора на исковата молба, представен от
ответника, ищцата е въвела уточнения на фактите и обстоятелствата в тази връзка,
преди съдът да докладва спора в съдебно заседание на 23.11.20г. Поради това
основанията за незаконосъобразност са надлежно въведени в предмета на спора.
Решението на Карнобатски районен съд, постановено в този смисъл е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради основателност на претенцията по чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателни са
и тези тази по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, КТ чието уважаване е поставено в зависимост от
уважаването на първия иск. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея
длъжност “помощник - възпитател ” в ответната детска градина. Следва да й бъде
4
присъдено обезщетение за оставането й без работа поради уволнението. Решението на
Карнобатския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, на осн. чл.272 ГПК.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260041/91.03.2021г., постановено от Районен
съд Карнобат по гр.д.№783 по описа на съда за 2020г.
ОСЪЖДА Детска градина „Зорница“ с.Грозден, Бургаска област, ул.
„Десета“, №7, ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. М. ЕГН**********, съдебно – деловодни
разноски, в размер на 300.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5