Определение по дело №1445/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1728                        , 24.06.2020 г.  гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росен Парашкевов

Членове: Кремена Лазарова

    мл. съдия Красен Вълев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.ч.гр.д.№ 1445 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК., във вр. чл. 274 – 278 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. №2265 от 18.05.2020 г. на Районен съд – Айтос от Л.Д.Ч. срещу Определение №179 от 12.03.2020г. по гр.д. №1172/2019  на Районен съд-Айтос.

Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно  и постановяване на ново, с което да се допусне изменение на Решение №33 от 13.02.2020 г. по гр.д. №1172/2019 г. на Районен съд-Айтос в частта за разноските. Твърди се, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2  от ГПК, тъй като до завеждане на исковата молба ответникът не е заплащал по-високия размер на издръжка. Оспорва се и извода на съда, че се цели промяна на фактическата обстановка по делото.

  Ответникът по частната жалба Е.Т.Т. оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се съображения, че с молбата на ищцата не се иска изменение, нито допълване на решението в частта за разноските, а се иска отмяна на решението по същество и постановяване на ново, като редът за това е с въззивна жалба по същество. Претендират се разноски за настоящото производство.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и материалите по гр. д. №1172/2019 на Районен съд – Айтос по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 33 /13.02.2020 година по гр.д. №1172/2019г съдът изменил размера на определената с Определение № 231/ 28.04.2016 година по гр.д № 155/2016 година на Айтоски районен съд, месечна издръжка, която бащата Е.Т.Т., следва да заплаща на детето Т.Е.Т., чрез неговата майка и законен представител Л.Д.Ч., като размерът на издръжката е увеличен от 120.00 лева на 180.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Със същото решение на основание чл.78, ал.2 от ГПК Л.Д.Ч., ЕГН: ********** адрес: град А., област Б., ул.“Г.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.* е осъдена да заплати  на Е.Т.Т., ЕГН **********, адрес: град А., обл.Б., ул.“К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 300.00 лева – възнаграждение за адвокат.

По делото е постъпила молба с вх. №1248 от 24.02.2020 г. от Л.Д.Ч. за изменение на решението в  частта за разноските, като се твърди неправилно приложение на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като независимо, че е признал иска ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба.

Районен съд – Айтос с обжалваното определение е оставил без уважение молбата, подадена от Л.Д.Ч., като е приел, че с молбата на ищеца се иска изменение на решението в частта относно разноските, в посока да бъде изменено изцяло приетото от съда от фактическа страна. Прието, е че молбата е неоснователна, тъй като  с нея ищцата чрез адв.Илиева цели да постигне правен резултат, който следва да бъде постигнат чрез въззивната жалба.

 

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Според разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК:  „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска“, а съгласно чл.78, ал.2 ГПК: „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.

Произнасянето по чл. 78 от ГПК е винаги произнасяне по разноските, съответно преценката дали ответникът е дал повод или не за завеждане на иска по смисъла на ал. 2 не е по съществото на правния спор. Ето защо несъгласието с преценката на съда по приложение на разпоредбата на ал. 2 на чл. 78, касаеща разноски се изразява в молба по чл. 248 от ГПК.

Видно от преписката по делото, ответникът Е.Т. не е оспорил исковата молба. Заявил е, че е съгласен да заплаща претендирания размер издръжка за детето и е молил разноските по делото да не бъдат поставени в негова тежест.

С обжалваното определение АРС, след като е поставил разноските по делото в тежест на ищцата, е отхвърлил молбата ѝ за изменение на решението в частта по разноските, съобразно резултата от делото.

Безспорно е, че ответникът е признал иска и това е станало преди първото съдебно заседание. Действително, с влизане в сила на новия размер на минималната за страната работна заплата, бащата дължи по-висок размер издръжка на малолетното си дете, доколкото е осъден да заплаща такава, съответстваща на минималната, допустима от закона издръжка и той не го оспорва. В същото време липсват данни от завеждане на исковата молба, станала повод за образуване на гр.д.№ 1172/2019г. АРС, до постановяване на съдебното решение по същото дело, доброволно да е започнал да заплаща за детето си суми над определените по предходното съдебно решение

Следва да се посочи и, че изменението на издръжка по чл. 150 СК се реализира по съдебен ред, чрез депозиране на искова молба. Изменение на издръжка, веднъж определена по съдебен ред, следва да се реализира също по съдебен ред, след като страните не са постигнали доброволно съгласие за това, за да има възможност страната, на която се дължи издръжката, да може да се снабди с изпълнителен титул при незаплащане на увеличения размер.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В съдебната практика по приложението на посочената разпоредба се приема, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК). Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца (Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК).

Приема се обаче, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото винаги липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК).

Ето защо с оглед данните по делото съдът намира, че не е налице първата предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Поради това ответникът Е.Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на ищцата Л.Д.Ч. сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения Договор за правна защита и съдействие на л. 19 от производството пред АРС. 

С оглед изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №179 от 12.03.2020г. по гр.д. №1172/2019  на Районен съд-Айтос,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на Решение №33 от 13.02.2020 г. по гр.д. №1172/2019г. на Районен съд-Айтос в частта за разноските както следва:

ОТМЕНЯ Решение №33 от 13.02.2020 г. по гр.д. №1172/2019 г. на Районен съд-Айтос в частта, в която на основание чл.78, ал.2 от ГПК Л.Д.Ч., ЕГН: ********** адрес: град А., област Б., ул.“Г.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.*  е осъдена да заплати  на Е.Т.Т., ЕГН **********, адрес: град А., обл.Б., ул.“К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 300.00 лева – възнаграждение за адвокат, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Т.Т., ЕГН **********, адрес: град А., обл.Б., ул.“К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*,  да заплати на Л.Д.Ч., ЕГН: ********** адрес: град А., област Б., ул.“Г.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.*  сумата от 300.00 лева – възнаграждение за един адвокат.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи обжалване.

 

Председател:                       

       Членове: 1.                                           

 2.