№ 376
гр. Червен бряг, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440101205 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.143 от СК и чл.
45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД
В РС – Червен бряг чрез пълномощника адв. Ц. Ц. е постъпила искова молба на А. Д. С., с
ЕГН ********** от ............., в качеството си на родител и законен представител на ..........
А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... г. против Д. М. О., с ЕГН ********** от ........., с
която на основание чл. 127, ал. 2, чл.127а, ал.2 и чл.143 от Семейния кодекс и чл. 45, ал. 1 и
чл.76, т. 9 от ЗБЛД се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на
родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете, с всички
произтичащи от това законни последици на него и да замести необходимото от майката,
съгласие и разреши на бащата и законен представител да подаде необходимите документи за
издаване на задграничен паспорт на .......... А.ов Д., и да получи същия след издаването му,
както и да разреши свободното пътуване на детето в чужбина. В исковата молба се твърди,
че на 09.06.2021 г. в гр. Червен бряг от съвместното им съжителство с ответницата се е
родило детето – .......... А.ов Д., с ЕГН **********. Твърди се още, че след едногодишно
съжителство майката напуснала семейното жилище в гр. Червен бряг, собственост на ищеца
и заживяла при родителите си в с. Радомирци, заедно с детето. Твърди се, че след
многократни усилия да върне нея и детето, ответницата категорично му заявила, че няма да
се върне. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения от съда срок по чл.131 от ГПК,
последната е възразила на изнесеното в исковата молба и предявява насрещен иск, като
желае родителските права над роденото от съвместното им съжителство дете да се възложат
на нея, с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба е направено и
1
искане за постановяване на привременни мерки по отношение на роденото от съвместното
съжителство на страните дете. Приложени са писмени доказателства: у-е за раждане на дете;
нотариален акт за собственост на недвижим имот; трудов договор; у-е за доходи; мед.
направление. Съдът е определил такива, като е предоставил упражняването на
родителските права над роденото от съвместното съжителство на страните дете на майката,
определил е местоживеене на детето при нея и режим на лични контакти с другия родител,
като е осъдил последния да плаща и ежемесечна издръжка за него.
Ищецът А. Д. С. – в съдебно заседание се явява лично и с адв. Цв. Ц. от ПлАК, който от
името на доверителя си поддържа предявените искове, оспорва насрещния такъв. Позовава
се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Ответницата Д. М. О., се явява лично и с адв. Д. Т. от ПлАК, която от името на
доверителката си оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, поддържа
насрещния такъв. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
В качеството си на заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Червен
бряг, чрез процесуалния си представител, заявява че и двамата родители имат желание,
възможности и подкрепяща среда да полагат грижи за детето. И ищеца и ответника излагат
противоречиви факти за раздялата помежду им и влошените им взаимоотношения. Според
доклада за осигуряване на благоприятна и спокойна среда, гарантираща нормалното му
развити, е необходимо да се подобри комуникацията между родителите по въпроси свързани
с бъдешото му отглеждане и възникващи потребности. Предвид ниската възраст на детето /1
г. и няколко месеца/, определят майката като по-подходяща за предоставяне упражняването
на родителските права.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое
убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и
от правна страна следното: Ищеца и ответницата са родители и законни представители на
малолетното .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... година. Страните не са
встъпвали в брак и както се установи в производството и не се оспори от ответницата почти
не са живяли съвместно. Установи се също, че отношенията между страните са обтегнати,
което се подбужда и от родителите им.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на водените от страните
свидетели, които в своята съвкупност преповтарят изложеното от страните в исковата молба
и насрещната такава, поради което съдът ги кредитира, но като заинтересовани от изхода на
делото и изцяло приема за достоверен изложеното в социалния доклад.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че
страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят
заедно и въпроса за местоживеенето на детето .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на
.......... година и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице
спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави
предявения иск допустим.
По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
2
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а
представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати
и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство
не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им,
т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения
съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен
интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост,
каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната
политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за
спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните
правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите
на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в
исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят
изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК,
по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични
отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения,
уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да
има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси.
Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го
препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите,
свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи
определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за
родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални
възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права
съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и
действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с
пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения
постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните
3
не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират
изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с
оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. От обстоятелствената част и
констатациите на представения по делото социален доклад от ДСП-Червен бряг се
установява, че към момента основните грижи за детето полага майката, която задоволява
потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение.
Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри
жилищни и битови условия. При отглеждането на детето е подпомагана от родителите си.
Социалният работник изготвил доклада, счита че за детето се полагат необходимите грижи в
дома на майката и се задоволяват потребностите му. Заключението в социалния доклад е, че
майката притежава родителски капацитет и изпълнява родителските си задължения за
осигуряване на правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето ...........
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от СК, родителите имат равни права и
задължения по отношение ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в
брак. Разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК допълва, че родителските права и задължения
се упражняват в интерес на детето. Основен критерии, рефлектиращ върху преценката
на съда при определяне на кого от двамата разделени родители да предостави
упражняването на родителските права е именно интереса на детето. Всички
обстоятелства, установени в процеса налагат решението на съда по чл.127, ал.2 от СК
да бъде в насока отхвърляне искането на ищеца. Отношенията между детето и майка
му, показваната от последната не само готовност да полага грижи за детето си, но и на
практика реализирана такава единствена родителска грижа мотивират у съда
решение да предостави упражняването на родителските права на майката Д. О..
Същото съответно касае и определянето на местоживеенето на детето при нея. В
настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да
живее детето .......... е обстоятелството, че от раждането му до настоящия момент майката е
полагала непосредствените и ежедневни грижа по отглеждането му, подпомагана от своите
близки и роднини. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така
предявения насрещен иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не
само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки,
но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и грижа,
възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като
пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. В тази насока е положителното становища
на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг. От
представения от контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен
бряг, Социален доклад се установяват данни за родителите, детето /условия на отглеждане и
социална интеграция/, роднински кръг и родителско сътрудничество. Според наблюденията
на социалния работник детето има изградена емоционална близост със своята майка и с
лицата от разширения семеен кръг. Създадена е спокойна среда за неговото развитие. Съдът
намира, че не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност
майката да продължи да полага грижи за детето или които да опровергаят родителските й
4
качества. Съобразявайки горното, както и ниската възраст на детето, възможност за
продължаване досегашното му обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с детето ........... Преценката е служебна и се извършва от
съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде
съобразен, както с възрастта на детето, така и с местоживеенето на бащата. Предвид
установената до момента изключителна рядкост в срещите на бащата с детето, специалния
режим на храна и сън, предвид ниската му възраст съдът намира, че на него следва да бъде
определен режим на лични контакти съобразен с константната съдебна практика, а именно:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., без
преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
Относно иска за издръжка в полза на детето: Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно
твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи,
като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето
/Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на
неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на
неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на
развитие на детето.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не
страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови
дейности. По делото не са налице данни за задължение на бащата да осигурява издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Майката претендира издръжка в
размер на 162,50 лв., който е по минимално определения от законодателя размер, поради
което по този въпрос Съдът ще се произнесе, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК.
5
Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 380.00 лв., като ищеца следва да поеме по – голяма част от нея в
размер на 200.00 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт, с падеж
пето число на месеца за който се дължи до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето следва да се поеме от майката. Само за пълнота, а и с оглед
предстоящото увеличение размера на МРЗ за страната, съдът намира за необходимо да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минималния размер на дължима
издръжка за дете е ¼ от МРЗ.
По основателността на иска по чл.127а, ал.2 от СК: Предявено е искане за разрешаване
на разногласие между родителите относно снабдяване на роденото от съвместното им
съжителство малолетно дете с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт и
възможността за пътуване на детето в чужбина. За осъществяване на това законодателят
изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия,
единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението на съда по
чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение заместващо съгласието на
родителя за снабдяване на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете с
документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт, е независимо от упражняването
на родителските права, след като дори и да има възлагане на родителски права в полза на
единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за това, без да е
необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на чл.127а от СК.
Наличието на несъгласие за даване разрешение за снабдяване на роденото от съвместното
съжителство малолетно дете с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт се
установи по категоричен начин в настоящото производство. Следователно налице е
възникнал спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния съд. При това положение
производството във връзка с отправеното от ищеца искане се явява допустимо. При
решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на
детето. Съгласно разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност във
възрастта, в която се намира роденото от съвместното съжителство на страните малолетно
дете, не разполага с документ за самоличност, носещ негова снимка, като такъв би бил
единствено задграничния паспорт. Изискването на закона за съвместното решаване на
родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето. Ето
защо Съдът намира, че не следва да даде възможност бащата да се снабди с такъв документ,
поради нежеланието на майката в подходящата форма /декларация и пълномощно с
нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за това, предвид изключително ниската
възраст на детето и обстоятелството, че упражняването на родителските права са дадени на
майката. Така изложеното определя предявения иск като неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските: По делото и двете страни претендират разноски. Предвид изхода на
6
делото – отхвърляне изцяло на предявените от ищеца обективно съединени искове и
уважаване на предявените насрещни такива, то на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответницата следва да й се присъдят такива, съобразно представения списък с разноски по
чл.80 от ГПК в размер на 450.00 лв. Ищеца също така следва да бъде осъден да заплати
държавна такса съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС върху: предявените неоценяеми
искове по чл.123 и чл127а от СК в размер на по 30.00 лв. за всеки от тях, определения
размер на издръжката за бъдеще в размер на 288.00 лв. или общо в размер на 348.00 лв. По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. С., с ЕГН ********** от ............. против Д. М. О., с
ЕГН ********** от ........., обективно и субективно съединени искова с правно основание чл.
127, ал. 2, чл.127а, ал.2 и чл.143 от Семейния кодекс и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД за
предоставяне упражнавянето на родителските права върху роденото от съвместното им
съжителство дете – .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... г., с всички
произтичащи от това законни последици на него, за заместване необходимото от майката,
съгласие и даване на разрешение на бащата да подаде необходимите документи за издаване
на задграничен паспорт на детето, и да получи същия след издаването му, както и да
разреши свободното пътуване на детето в чужбина, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на
.......... г. да е при майката Д. М. О., с ЕГН ********** на адрес: ..........
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо детето .......... А.ов Д., с ЕГН **********,
роден на .......... г. да се упражняват от майката Д. М. О., с ЕГН ********** на адрес: ..........
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на детето .......... А.ов Д., с ЕГН **********,
роден на .......... г. с бащата А. Д. С., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., без преспиване и 20 дни през лятото, които да
не съвпадат с ползването на редовния платен годишен отпуск на майката, като задължението
за взимане и връщане от дома на майката е на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК А. Д. С., с ЕГН ********** от ............. ДА
ЗАПЛАЩА на майката Д. М. О., с ЕГН **********, като майка и законен представител на
детето .......... А.ов Д., с ЕГН **********, роден на .......... г. ежемесечна издръжка в размер
на 200.00 (двеста) лв., считано от датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт, с
падеж пето число на месеца за който се дължи до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. Д. С., с ЕГН ********** от ............. да
заплати на Д. М. О., с ЕГН ********** на адрес: ......... сумата от 450.00 /четиристотин и
петдесет/ лв. направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. Д. С., с ЕГН ********** от ............. да заплати на държавата по бюджетната
7
сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху предявените неоценяеми искове по чл.123
и чл127а от СК, определения размер на издръжката дължима за бъдеще и минало време в
общ размер на 348.00 (триста четиридесет и осем) лв., съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка
с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПОСТАНОВЯВА , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8