№ 510
гр. Габрово, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20224210101161 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Н. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 21 срещу „ВЕГМАНН
АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Батак" № 29 за защита от незаконно уволнение.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че работил по трудово правоотношение в ответното дружество
"ВЕГМАНН АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД по силата на трудов договор от
28.08.2017г., като заемал длъжността „машинен оператор" с код по НКПД 8189 2022.
Със Заповед № 5 от 28.04.2022г. връчена заедно с Предизвестие изх. № 4 от
15.04.2022г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 29.04.2022г.
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, поради липсваща способност за
справяне и за решаване на възникващи текущи проблеми; Липса на способност за
извършване на необходимите настройки на машината и за ефективно отстраняване на
настъпилите смущения в работата на машината, вследствие на което не се постига
необходимата производителност.
Предвидено било при прекратяване на трудовото правоотношение на
работника да бъдат изплатени обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл. 224, ал. 1 КТ, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
предизвестие. Ищецът признава, че тези обезщетения са му изплатени.
Посочената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била
незаконосъобразна по следните съображения:
Заповед № 5 от 28.04.2022г. била подписана от лице без представителна власт
1
по отношение на работодателя, доколкото подписалия я С.С. нямал правомощия да
прекратява трудови правоотношения. В заповедта също така не бил визиран издателят
на акта, който се обжалва, не бил посочен кой е работодателят и от чие име се издава
същата, независимо, че текстът бил записан на бланка с посочени адреси на ответното
дружество. Поради това била нищожна.
Заповедта била немотивирана, тъй като в нея не било посочено какви качества
за ефективно изпълнение на работата липсват на работника.
Дори обаче да била мотивирана, не били налице твърдените в нея фактически
основания. В продължение на повече от пет години бил работил в ответното дружество
без да има никакви забележки към качеството или количеството на изпълняваната
работа, при наличието на придобит и натрупан професионален стаж, опит и умения, за
което бил многократно награждаван с годишни бонуси. През годините дори обучавал и
предавал своя производствен опит на новоназначени работници как да работят със
съответна машина. След като имал опита и правото, дадено му от работодателя, да
обучава новопостъпили служители, това означавало, че има необходимите качества.
Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била плод
единствено и само на субективната преценка на ръководството, която била неправилна
и не отговаряла на действителността.
Неправилно при прекратяване на трудовото му правоотношение не бил
извършен подбор.
Още при връчването на Заповедта му била представена за подпис декларация,
изготвена от работодателя, с която декларирал, че в момента не бил здрав, не бил
болнични и не се ползвал от закрила по чл. 313 и чл. 333 от КТ. Въпреки, че в
представената му бланка било записано, че се декларира, че лицето не е здраво
работодателят не е изяснил в какво се изразява това обстоятелство.
Искането на ищеца е:
1. Съдът да признае уволнението на ищеца за незаконно и на основание чл.
344, ал. 1, т. от КТ да го отмени;
2. Да осъди ответника да му заплати обезщетение на основание чл.225 от КТ за
два месеца от времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение,
равняващо се на две месечни брутни трудови възнаграждения /за периода от 29.04.2022
г. до 29.06.2022 г./ в размер на 3180,00 лева, частично от предвидените по закон до
шест брутни месечни възнаграждения, ведно със законната лихва за периода от датата
на подаване на исковата молба /28.06.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
2. От страна на ответника:
Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.
Заповед № 5 от 28.04.2022г., с която се прекратявало трудовото
правоотношение между ищеца и „ВЕГМАНН аутомотив България" ЕООД, на
основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, била подписана от С.П.С., назначен с Трудов
договор от 28.01.2022г. и заемащ длъжността мениджър производство в предприятието
на „ВЕГМАНН аутомотив България” ЕООД. С пълномощно с peг. № 1028 от
07.04.2022г. на нотариус Ангелина Георгиева, нотариус в район PC София с per. № 437
на НК, С.С. бил упълномощен от управителя на „ВЕГМАНН аутомотив България"
ЕООД - Маркус Фоглер, да представлява дружеството пред служителите на същото,
като сключва, изменя и прекратява трудови договори, одобрява и подписва молби за
2
отпуск, подписва други документи на служителите, включително трудови книжки.
Ищецът правел опит да аргументира незаконосъобразността на Заповедта и като
твърдял, че в нея не се визира издателят й, не било посочено кой е работодател и от чие
име се издава същата. Това твърдение било необосновано, тъй като Заповедта имала
всички необходими реквизити, изискуеми от закона, напечатана била върху бланка на
дружеството, с търговското лого на същото и подпис на валидно упълномощено лице,
поради което било ясно кой е нейният издател.
Не отговаряло на истината и твърдението в исковата молба, че Заповедта била
немотивирана. Във въпросната заповед били посечени както конкретното липсващо
качества, така и начинът, доказващ невъзможността на г-н Т. Ц. да се справя
ефективно с дейности, пряко свързани с работния процес. Съдебната практика и
утвърденото разбиране в доктрината сочели, че изричното посочване на отделните
качества не било необходимо, ако бил посочен начинът, по който работникът се справя
с възложената работа и/или били посочени задълженията, които работникът не бил в
състояние да изпълни. /Решение № 96 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 3201 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, III. г.о./. Липсващите качества можели да бъдат посочени
както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника документ, като например доклад, съставен за конкретния случай.
В този смисъл изложеният в исковата молба аргумент, че успешно
преминатото от ищеца обучение било трайна гаранция за обективното наличие у него
на нужните личностни качества и работни навици, било напълно несъстоятелно.
Наличието на съответните качества обективно се преценявали от работодателя, но
самото проявление на тези качества зависело от субективните нагласи и възможности
на работника. Липсата на качества за ефективно изпълнение на работата, визирани в
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ се преценявали от работодателя по обективен
начин, но било негово субективно преобразуващо право, едностранно да прекрати
трудовия договор.
Ефективността на труда била степента на постигане на възложените цели при
съпоставяне на действителните и очакваните резултати от трудовата дейност. В
приложения към отговора на исковата молба протокол за несъответствие, съставен на
30.03.2022г. се констатирало, че на 25.03.2022 г. Т. Ц. не уплътнил работното си време
и постигнал 520 бр. от продукт Нор 93. От същия протокол става ясно, че на 22.03.2022
г. Ц. отново не уплътнил работното си време и успял да постигне трудов резултат,
изразяващ се в постигнати 294 бр. от продукт Tab 153.
Гореспоменатият протокол не бил израз на субективна реакция спрямо
действията на ищеца, а намирал своето законово основание в разпоредбите на чл. 126
КТ. Според разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 3 КТ работникът бил задължен да
използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. В т. 4 на същата
алинея се предвиждало, че работникът има задължение да изпълнява работата си в
изискуемото се количество и качество. Протоколът за несъответствие имал
констативен характер спрямо конкретни случаи от трудовата дейност на ищеца. В
случая протоколът установявал фактически състояния, свидетелстващи за трайно
отсъствие на качества у ищеца, необходими за ефективното протичане на трудовия
процес, а именно- липсваща способност за справяне и за решаване на възникващи
текущи проблем и липса на способност за извършване на необходимите настройки на
машините и за ефективно отстраняване на настъпилите смущения в работата на
машината, вследствие на което не се постигала необходимата производителност.
В отговор на този констативен протокол, ответникът Т. Ц. депозирал своите
3
писмени възражения. Там твърдял, че на 22.03.2022г. работел на машина Аубург 1,
която през целия работен процес давала индикация за наличие на софтуерна грешка.
Това налагало машината да бъде рестартирана. Освен това, според твърденията на
ищеца, в машината имало заседнал детайл, чието отстранявано отнело около 1,30 ч.
След всичко това, в същия работен ден, ищецът бил преместен на друга машина. За
25.03.2022г. обяснява своята ниска продуктивност посредством твърдението, че
кутиите, в които трябвало да подрежда продукцията били неизправни и му се е
наложило да ги привежда в необходимия за експлоатация вид. Също така твърдял, че
машината, на която работил на 25.03.2022г. /Аусбург/ давала многократни индикации
за грешки, чието отстраняване му коствало допълнително време.
Поради основателни съмнения относно горните твърдения, изложени във
възраженията на работника, базирани на несъответствия между твърдяното и
отразеното в констативни документи за конкретно споменатите работни дни и липса на
конкретизация относно това, какви точно грешки са се появили в хода на работа на
машините, С.С. инициирал процедура по сформирането на вътрешно работна комисия,
която да се занимае с изясняването и да даде конкретно становище по съответните
обстоятелства. Съставената комисия имала следния състав: Г.Г. /Производствен
Мениджър/председател на комисията и С.Г. /Мениджър Качество/ - член на
комисията. След проверка на работните и производствени дневници на Т. Ц. с перс. №
2016 било установено, че на 24.03.2022г. и 25.03.2022г. работникът работил по продукт
Hop 93 и постигнал респективно 620 бр. и 520 бр. за смяна от 7,5 часа, при норма от
1195 бр./смяна, като това представлявало едва 63% респ. 53 % от постигнато от М.Д. на
29.03.2022г. при обработка на същия продукт, а именно 974 бр. От Приложение 2-
Производствен Дневник било видно, че на 21.03.2022 г. и на 22.03.2022г. работникът Т.
Ц. е работил по продукта Tab 153 и постигнал респективно 414 и 294 бр. за смяна от
7,5 часа. За сравнение на 17.03.2022г. Т. Ц. постигнал 785 бр. Tab 153, което
представлявало едва 52%, респ. 37% от неговата нормална производителост.
От попълнения от Т. Ц., перс. № 2016 запис за работата на машината на
22.03.2022г. било видно, че работил 8 часа на машината и не посочил да са възникнали
проблеми и/или дефекти, което напълно не съответствало на посоченото в
предоставените възражения.
От попълнения от Т. Ц., перс. № 2016 запис за работата на машината на
25.03.2022г. било видно, че работил 8 часа на машината и не посочил да са възникнали
проблеми и/или дефекти, което напълно не съответствало на посоченото в
предоставените възражения.
В заключението на доклада Комисията сочела, че обичайната до преди това
производителност на Т. Ц. била два пъти по-висока. Комисията установила по-ниските
трудови резултати, невъзможността за справяне с възникналите проблеми, липсата на
способност за извършване на настройки, както и непостигането на необходимата
производителност.
Изготвеният доклад от комисията засягал поредност от работни дни през
месец март, която поредност очертавала един константен период от време, в който се
наблюдавало трайно състояние на неспособност за ефективно изпълнение на трудовите
задължения у г-н Ц../ TP № 4/2017 от 01.02.2021 г. на ВКС/
Докладът на комисията можел да бъде възприет като друг документ, който
мотивирал решението за прекратяване на трудовото правоотношение между
„ВЕГМАНН аутомотив България" ЕООД и Т. Ц. /Решение № 96 от 27.07.2020 г. по гр.
4
д. № 3201 / 2019 г. на Върховен касационен съд, III. г.о./. Именно позовавайки се на
доклада, С.С. взел решение да докладва конкретния случай на управителя на
дружеството Маркус Фоглер и да предприеме съответните действия по прекратяването
на трудовия договор с ищеца. При това била допусната алтернативна възможност за
прекратяване на трудовото правоотношение, което било очевидна проява на
добронамерено отношение към работника, изразяващо се в предоставено право на
избор, да приключи трудовото си правоотношение с „ВЕГМАНН аутомотив България"
ЕООД на законово основание, което безспорно го поставяло в по-благоприятно
положение.
Ответникът се запознал с длъжностната си характеристика на 30.08.2017г.,
като удостоверил това чрез подписа си. В длъжностната му характеристика изрично се
съдържали основните длъжности и задължения, отнасящи се до позицията, която заема
в предприятието на ответника. В длъжностната характеристика изрично било
посочено, че от работника се изисква да работи и участва активно в производствения
процес, обслужва машините и извършва всички други необходими за производствения
процес дейности. Освен това в длъжностната характеристика били очертани и
необходимите личностни качества, които работникът трябва да притежава, а именно
екипност и коректност. Длъжностната характеристика ясно очертавала какви са
трудовите задължения на работника, за изпълнението на които се плаща договореното
трудово възнаграждение. Поведението на Т. Ц. в конкретните случаи било нарушение
на разпоредби от длъжностната му характеристика, които той поел задължение да
спазва. Нещо повече, Ц. освен, че не бил в състояние да прояви нужните способности и
качества за да изпълни поетите по трудовото си правоотношение задължения, но дори
той самият признавал липсата на тези качества и способности във възраженията, които
правел. Видно от записите, които самият ответник направил на 22.03.2022г. и на
25.03.2022г. в работния дневник на машината, не се установявало в работата на същата
да имало някакви повреди или дефекти. Но дори такива смущения и дефекти да
настъпели в работния процес на машината, без значение на коя дата, било редно ако
работникът, въпреки дългогодишния му опит и поети задължения не бил в състояние
да отстрани, да прояви умение за работа в екип и коректност в процеса на престиране
на труда си, като потърси помощ от свои колеги или да уведоми своя пряк
ръководител. Такова поведение, плод на личностни качества, в което да се проявят
необходимите и залегнали като задължителни изисквания към позицията способности,
категорично липсвало.
Възражението в исковата молба за неизвършване на подбор било
неоснователно, т.к. при уволнение по чл. 328 от КТ подбор не се извършвал.
Неоснователно било и възражението на ищеца, че при прекратяване на
трудовото правоотношение му била предоставена за подпис декларация, съдържаща
формулировка „ не съм здрав". Това било резултат от допусната техническа грешка, а
целта на декларацията била да се установи, че ищецът не се ползва от някаква
специална закрила при уволнение. Нещо повече, въпросната декларация категорично
не бил единственият по своята същност документ, който удостоверявал здравното
състояние на ищеца.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и
данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация на претендираните права:
5
Пред съда са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КТ.
2. Обстоятелства от значение за претендираните права:
2.1. Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ:
- трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което
ищецът е имал качеството на работник/служител, а ответникът качеството
работодател;
- длъжността, която ищецът е заемал преди прекратяване на трудовото му
превоотношение;
- че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от ответника
законосъобразно, по причините посочени в заповедта за прекратяването му.
2.2. Относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ - същият е в зависимост от
уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като от значение са и следните
обстоятелства:
- че ищецът действително е останал след уволнението без работа за
претендирания период от време, като за иска е релевантен шестмесечния срок от
датата на уволнението;
- размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца;
- размерът на обезщетението за претендирания период /но за не повече от шест
месеца след уволнението/, изчислено въз основа на брутното му трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
3. От фактическа страна :
Не се спори от страните, че между ищеца, в качеството на работник и
ответника, в качеството на работодател, бил сключен трудов договор от 28.08.2017 г.
Съгласно трудовия договор ищецът заемал длъжността „машинен оператор" с код по
НКПД 8189 2022.
Със Заповед № 5 от 28.04.2022г., издадена от Административен директор на
ответното дружество, връчена на ищеца заедно с Предизвестие изх. № 4 от
15.04.2022г., трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 29.04.2022г.
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5. Конкретните качества, поради чиято липса трудовото
правоотношение се прекратява, посочени в заповедта, са следните:
Липсваща способност за справяне и за решаване на възникващи текущи
проблеми;
Липсa на способност за извършване на необходимите настройки на
машината и за ефективно отстраняване на настъпилите смущения в работата
на машината, вследствие на което не се постигала необходимата
производителност.
4. От правна страна:
6
4.1. Относно законосъобразността на извършеното уволнение:
Нормата на чл. 328, ал.1, т.5 от КТ дава възможност на работодателя да
прекрати трудовия договор при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата.
Съгласно т. 3 от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017
година на ОСГК на ВКС съдържанието на понятието „липса на качества за изпълнение
на работата“ включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение
в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в
писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания,
умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа).
И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или
служителят могат да упражнят правото си на защита.
В конкретният случай заповедта е мотивирана съгласно изискванията на т. 3
от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на
ВКС, чрез посочване на липсващите качества. Затова в производството по оспорване
на уволнението работодателят следва да посочи факти и обстоятелства от които, в
случай, че бъдат доказани, да се направи обоснован извод, че работникът или
служителят не притежава необходимите за ефективното изпълнение на работата
качества. Възможността за посочване на такива факти и обстоятелства в исковото
производство не е обусловена от това дали същите са посочени в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Също така не е необходимо липсата на
качествата за ефективното изпълнение на работата да е налице през целия период,
посочен в заповедта. За да е законосъобразно уволнението е достатъчно липсата да е
налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и за част от
периода по заповедта, който обаче трябва да е достатъчно продължителен, за да
обоснове приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ / Решение № 60258 от 18.08.2022 г.
по гр. д. № 3443/2020 г. на Върховен касационен съд, IV. г.о., ГК/.
Съгласно соченото от ответника Решение № 96 от 27.07.2020 г. по гр. д. №
3201/2019 г. на Върховен касационен съд, III. г.о., липсващите качества може да бъдат
посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг
известен на работника документ. Известният на работника друг документ в случая е
протоколът за несъответствие от 30.03.2022 г., връчен на ищеца, видно от
възраженията му върху него. Заповедта за уволнение и посоченият протокол очертават
мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, които
задават и предмета на настоящото производство.
В конкретният случай обстоятелствата, които работодателят изтъква, като
основание за извода си, че работникът не притежава необходимите за ефективното
изпълнение на работата качества са неизпълнение от ищеца на трудовите норми на
22.03 и 25.03.2022 г. Съдът намира, че безспорно от доказателствата по делото се
установява, че производителността на ищеца на посочените две дати е била значително
под постиганата – на 22.03 – около 37% от постигнатата от него на 18.03.2022 г. и на
25.03.2022 г. – около 53% от производителността на друг работник, работещ в
дружеството.
7
Както беше посочено по- горе периодът по заповедта трябва да е достатъчно
продължителен, за да обоснове приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Съдът не
намира, че указаните две дати 22.03.2022 г. и 25.03.2022 г. обуславят достатъчно
продължителен период, за да се приложи чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Достатъчната
продължителност на периода е относително понятие с оглед изпълняваната трудова
функция и изискванията към работника, но по делото няма доказателства, които да
оборват извода, че съгласно общоприетите схващания период от четири работни дни
/очертан от датите 22.03.2022 г. и 25.03.2022 г./ не е достатъчно продължителен. Тъй
като достатъчната продължителност на периода е задължителна предпоставка за
приложението на чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ, то уволнението на ищеца следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Посоченият извод прави безпредметно обсъждането дали производството по
прекратяване на трудовото правоотношение страда от други пороци или не.
4.2. Относно иска чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ:
Съгласно посочената разпоредба работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя поради уволнението в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но
за не повече от 6 месеца. В конкретният случай се претендира обезщетение за за два
месеца – за периода от 29.04.2022 г. до 29.06.2022 г.
Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено от ответника
незаконосъобразно, считано от 29.04.2022 г., видно от представеното копие от стр. 12-
13 на трудовата книжка на ищеца, на която е отразено, че последният работен ден на
ищеца е бил на 28.04.2022 г. и двумесечният период обхваща интервала от 29.04.2021 г.
до 29.06.2022 г.
В тежест на ищеца е доказването на обстоятелството, че през посочения
период е останал без работа и размерът на обезщетението /което му е указано с доклада
по делото/. Констатациите, направени от трудовата книжка на ищеца в откритото
съдебно заседание по делото на 11.10.2022 г. са, че след записа за прекратяването на
трудовото му правоотношение с ответника, в трудовата му книжка не са отразени
други записвания. Поради това съдът приема за доказано, че ищецът е останала без
работа в двумесечния период след уволнението си.
Налице са двете комулативни предпоставки за присъждане на обезщетение на
ищеца за претендирания период, предвидени в чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, а именно
уволнението да е незаконно и ищецът да е останал без работа поради уволнението.
Налице е и третата предпоставка предвидена съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от
КТ, а именно периодът за който се претендира обезщетението да е в 6-месечния период
след уволнението.
Относно размера на обезщетението за претендирания период: Съгласно
разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ месечното обезщетение се определя в размер на
брутното трудово възнаграждение. Съгласно трайната съдебна практика
обезщетението се определя въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение
за последния отработен пълен работен месец на работника/служителя, включващо
8
възнагражденията, имащи траен характер. Видно от извършената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, последният пълен отработен месец на ищеца е месец февруари
2022 г., за който е получил основно трудово възнаграждание в размер на 1500 лева и
допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер
на 90,00 лева. Допълнителното трудово възнаграждание за придобит трудов стаж и
професионален опит представлява допълнително възнаграждение с постоянен
характер, поради което следва да бъде включено в брутното трудово възнаграждение
на ищеца, което с оглед посоченото, е в размер на 1590,00 лева. Въз основа на него
следва да бъде изчислено обезщетението му за двумесечния период, което е в размер
на 3180 лева и в този размер то следва да му бъде присъдено. Изискуемостта му обаче
настъпва след изтичане на двумесечния период от уволнението и поради това
претендираната законна лихва върху обезещетението следва да бъде присъдена от
30.06.2022 г., а не от датата на завеждене на исковата молба.
5. Такси и разноски:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на РС-
Габрово държавна такса в общ размер на 177,20 лева, от която 50 лева по неоценяемия
иск и 127,20 лева върху оценяемия такъв.
По делото са направени от бюджетната сметка на съда и разноски в размер на
120 лева за съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на ищеца, който е
освободен от такси и разноски по производството, на осн. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК. Тъй
като експертизата изяснява делото, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК разноските за нея
следва да бъдат възложени на ответника.
От страна на ищеца се претендират и са направени 800 лева разноски за
адвокатски хонорар, които с оглед уважаването на исковете следва да му бъдат
присъдени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Т. Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „*********" № 21, извършено със ЗАПОВЕД № 5/28.04.2022 г., издадена от
Административен директор на „ВЕГМАНН АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Батак" № 29 за
НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „ВЕГМАНН АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Батак" № 29 ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Н. Ц. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 21
сумата 3180,00 лева, представляваща обезщетение за двумесечния период след
9
прекратяване на трудовото правоотношение, през който е останал без работа поради
уволнението /от 29.04.2022 г. до 29.06.2022 г./, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
ОСЪЖДА „ВЕГМАНН АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Батак" № 29 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на
РС-Габрово сумата 177,20 лева - държавна такса върху уважените искове, на
основание чл. 71 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВЕГМАНН АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Батак" № 29 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на
РС-Габрово сумата 120,00 лева - разноски от бюдежета на съда, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ВЕГМАНН АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Батак" № 29 ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Н. Ц. , с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 21
сумата 800,00 лева - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в
двуседмичен срок от 25.10.2022 г., за което на страните е съобщено в откритото
съдебно заседание по делото.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10