Решение по дело №1620/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), подадена чрез главен юрисконсулт А.Т. , срещу Решение № 841/01.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110201043/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 11-01-690/13.02.2023 г.

В жалбата се навеждат доводи, че решението на районния съд е постановено при допуснато нарушение на закона. Счита се, че въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване от нея, както и цялостен анализ на доказателствата релевантни към предмета на делото. Сочи се, че административното нарушение за което е санкционирано лицето е формално, извършеното деяние не е резултатно, т.е. не следва да се отчита липсата или незначителност на вредните последици, съответно не следва да се обосновава маловажност на случая. По изложените съображения, поддържани в съдебно заседание от процесуалния му представител, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г.Л.К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана чрез своя пълномощник. Счита, че решението на ВРС е валидно и правилно. Претендират се сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Производството АНД 20233110201043/2023 г. е образувано по повод на постъпила жалба от „СБАЛОЗ-Варна“ ЕООД, насочена срещу Наказателно постановление (НП) № 11-01-690/13.02.2023 г. издадено от директора на АДФИ, с което на основание на основание чл. 255а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (Нов - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), във връзка с чл. 261, ал. 2 ЗОП и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на министъра на финансите, на Директора на „СБАЛОЗ – Варна“ ЕООД – в качеството му на възложител по обществена поръчка с предмет „Доставка чрез периодични заявки на медикаменти, заплащани от НЗОК извън цената на клиничните пътеки и процедури, за нуждите на „СБАЛОЗ д-р М.А.М.– Варна“ ЕООД“, му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП (в сила от 15.04.2016 г., обн. ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 22 октомври 2019 г.).

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че възложителят правилно е прекратил процедурата поради наличието и на двете хипотези по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. Решаващият състав на районния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но отговорността на наказаното лице е била ангажирана за нарушение, което не е доказано по безспорен начин, с оглед на което НП е отменено.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът обаче, не споделя направените от ВРС правни изводи за липса на осъществен състав на нарушението на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП.

Въззивният съд правилно е установил фактите по делото, но неправилно ги е отнесъл към материално правния закон, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.

По делото безспорно се установява, че с Решение № 1/14.02.2020 г. директорът на „СБАЛОЗ – Варна: ЕООД е открил Обществена поръчка (ОП) с предмет „Доставка чрез периодични заявки на медикаменти, заплащани от НЗОК извън цената на клиничните пътеки и процедури, за нуждите на „СБАЛОЗ д-р М.А.М.– Варна“ ЕООД“, като в същата под пореден № 74, е включен лекарствен продукт „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18. С решение от № 21/07.08.2020 г., на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, ОП е прекратена по отношение на процесния лекарствен продукт (под пореден № 74 в същата е вписан лекарствен продукт „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18 с прогнозно количество в единица мярка - 200 000 mg). Мотиви за прекратяването на ОП са, че въз основа на писмо рег. № 20-00-458/17.07.2020 г. Министърът на здравеопазването и ЦОПСЗ и сключени 2 (два) броя рамкови споразумения - № РД-11-270/22.06.2020 г. и № РД-11-277/24.06.2020 г., в които са включени заявените от „СБАЛОЗ – Варна“ ЕООД лекарствени продукти.

За Възложителя е било налице задължение преди прекратяване на обществената поръчка по отношение на лекарствен продукт под пореден № 74, а именно „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18, да установи всички релевантни към предмета й факти и обстоятелства, респ. налице ли са били прекратителните основания по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, като мотивира отпадналата необходимост от провеждането й. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че при прекратяването на ОП по отношение на лекарствен продукт „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18, не са били налице основание за прекратяване й в тази част, тъй като процесния лекарствен продукт не е включен в предмета на рамковите споразумения. Обстоятелството, че лекарствен продукт „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18, не е включен в рамковите споразумения, обуславя неправилно приложението на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП.

Настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на ВРС за липса на нарушения на чл.110, ал.1, т.8 ЗОП. Според разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗОП възложителите са длъжни да прекратят процедурата по възлагане на обществена поръчки при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в т. 1 до т. 9. Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.8 ЗОП действително задължава възложителя с мотивирано решение да прекрати процедурата, ако са изпълнени кумулативно двете предпоставки - 1. отпаднала е необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора и 2. тази необходимост да е в резултат на съществена промяна на обстоятелствата.

В случая липсват доказателства, че са изпълнени кумулативно двете условия на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. В тежест на оспорващия е било да представи документи, доказващи твърденията му. Обратното, в хода на административнонаказателното производство и в съдебното производство се установява, че от страна на Г.К. *** ЕООД (в качеството си на възложител) не са положени необходимите действия да установи, дали безспорно лекарствен продукт „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18 е бил включен в рамковите споразумения сключени от МЗ, респ. при наличието му би било основание за прекратяване на ОП по реда на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, в тази й част. Видно от писмо с peг. № 20-00-458/17.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, с което са предоставени копие от двете рамкови споразумения № РД-11-270/22.06.2020 г. и № РД-11-277/24.06.2020 г., в предмета им не е включен лекарствен продукт под пореден № 74 - „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC18, респ. възложителя неправилно е прекратил ОП в тази й част с което е нарушил чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП.

Доводът, че при прекратяване на процедурата Г.К. съобразявайки йерархическата си подчиненост и спазвайки разпоредбите на ПМС № 146/09.06.2015 г., не е имала възможност да не изпълни даденото му указание от МЗ в тази насока е несъстоятелен. Отговорността на лицето на което по закон е възложено да ръководи провеждането на обществената поръчка е лична и тя не следва да зависи нито от йерархични, нито от лични отношения. Именно поради тази причина субект на конкретното административно нарушение е Г.К. - Директорът на „СБАЛОЗ – Варна“ ЕООД и възложител на процесната ОП.

Ирелевантно се явява твърдението на директорът на „СБАЛОЗ-ВАРНА“ ЕООД възприето и от въззивният съд, че не му е било изпратено уведомление за влязло в сила решение за класиране и избор на изпълнители по проведената от МЗ обществена поръчка с уникален номер в РОП 00080-2019-0022, предхождащо писмо № 20-00-458/17.07.2020 г. Действайки в условията на оперативна самостоятелност възложителят е следвало да установи наличието на предпоставки за прекратяване на процедурата по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. Следва да се отбележи, че в предмета на представените с писмо № 20-00-458/17.07.2020 г. рамкови споразумения лекарствен продукт „К.“ с международно непатентно наименование „Pembrolisumab“ и анатомично-терапевтичен код L01XC1 не е включен. Обстоятелство, което е било известно за директорът на „СБАЛОЗ-ВАРНА“ ЕООД.

С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП е осъществено.

Правилно е определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 255а ЗОП (в редакцията си към ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) е предвидена санкция за Възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 110, ал. 1, или не прекрати процедура при наличие на тези основания, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

По тези съображения, касационната жалба се явява основателна. Решението на районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

От касатора е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд– Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 841/01.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110201043/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 3 състав и вместо него постановява:

ОСТАВЯ В СИЛА Наказателно постановление (НП) № 11-01-690/13.02.2023 г, издадено от директор на АДФИ, с което на Г.Л.К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл. 261, ал. 2, във връзка с чл. 255а ЗОП за нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП.

ОСЪЖДА Г.Л.К. да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) разноски в размер 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: