№ 577
гр. Благоевград, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500289 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Б., пълномощник на И. В. И., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу протоколно Определение № 252 от
14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, с което делото
е прекратено на осн. чл. 238 ал.2 от ГПК, а В. И. М., от гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, е осъден да
заплати на М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., сума в размер на 600лв., съставляващи
разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
С частната жалба са наведени от жалбоподателят, чрез процесуалния му пълномощник
доводи за неправилност на атакуваното определение на първоинстанционния съд, както и
оплакване че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Поддържа се с частната жалба, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 142 ал.1 от
ГПК и не е разгледал делото на второ четене, а веднага е прекратил производството по гр.д.
№ 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, при условията на чл. 238 ал.2 от ГПК.
Оспорва се законосъобразността на определението, с което първоинстанционното дело е
прекратено и в частта му за разноските, като е наведено оплакване че съдът неправилно е
осъдил бащата В. И. М., да заплати на ответницата М. К. Т., разноските в размер на 600лв.
пред първата съдебна инстанция. Излагат се съображения, че бащата само е дал съгласието
си, дъщеря му И. В. И., която е на 17 години да предяви иск срещу нейната майка М. К. Т.,
но същият не е страна по делото, поради което недопустимо е да бъде осъждан да поеме
разноските по делото.
Поради изложените съображения поддържат се доводи за неправилност на обжалвания
1
съдебен акт, поради противоречието му със закона и се иска като краен резултат, отмяната
на обжалваното Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по
описа на РС Благоевград, като постановено в противоречие с процесуалните правила на
ГПК.
В срока по чл. 276 ал.2 от ГПК, постъпил е писмен отговор на частната жалба от М. К. Т.,
ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. В.У., с който се оспорва частната жалба като
неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.
С писмения отговор се поддържа че са били налице от обективна страна всички обективни
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 238 ал.2 от ГПК, като основание за
прекратяване на делото поради бездействието на ищеца. Отделно липсват каквито и да е
било уважителни причини за отсъствието на ищеца и неговия пълномощник от насроченото
от съда открито съдебно заседание. Посочено е от адв. Б. като причина „закъснение“ за часа
на насроченото съдебно заседание, но не се сочи никаква извинителна причина за
отсъствието на страната, която адв. Б. представлява по делото.
С писмения отговор се оспорва твърдението с частната жалба за „закъснението“ на адв. Б.,
на което се основават доводите за неспазване на разпоредбата на чл. 142 от ГПК за
повикването на делото на второ четене. Сочи се с отговора на частната жалба, че съдията
докладчик няколко пъти е направил повикване чрез ел. уредба, като е дал ход на делото 20
мин. след обявения час за насроченото съдебно заседание. Към този момент нито ищеца,
нито неговия пълномощник- адв. Б. са били пред съдебната зала. Отделно възразява се, че
съдът дори е извършил от процесуално страна повече от предвиденото в закона, тъй като
съдът е направил повече от две повикванията на делото, след настъпване на часа на
насроченото съдебно заседание.
С писмения отговор на частната жалба, възразява се от въззиваемата, чрез процесуалния и
пълномощник, че от страна на ответника в процеса- И. В. И., нейният пълномощник адв. У.
още с отговора на исковата молба е възразила срещу нередовността на активната
процесуална легитимация по предявения иск, като е изложила доводи че иска по чл. 127а от
СК е предоставен на родителя, като това в настоящия случай е бащата на детето, а исковата
молба по делото е подадена и приета от съда като депозирана от детето, със съгласието на
неговия баща. Възрязава се, че исковата молба е подадена от лице, което не е носител на
материалното право и не е активно легитимирано да предяви пред съда иск по чл. 127 от СК.
Сочи се с писмения отговор, че въпреки своевременно направеното възражение за липса на
надлежна активна процесуална легитимация по делото, съдът не е взел отношение по така
направеното възражение и до прекратяването на делото, не се е произнесъл по него със
съдебен акт.
При изложените съображения, изказва се становище, че обжалваното определение на РС
Благоевград е правилно и законосъобразно, като обжалвания съдебен акт не страда от
пороците, посочени в частната жалба от В. И. М., поради което се иска от съда да бъде
потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение.
2
Претендират се разноските, направени пред въззивната съдебна инстанция.
Съставът на ОС Благоевград, след собствен анализ и оценка на наличните доказателства по
делото и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано въз основа на депозирана пред съда
искова молба от И. В. И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, лично и със
съгласието на нейния баща В. И. М., от гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, чрез пълномощника адв. М.
Б., срещу М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., като са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, във връзка с чл. 143 от СК.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата М. К. Т., чрез пълномощника си
адв. У. е възразила че е налице ненадлежна активна процесуална легитимация по делото,
доколкото предявения иск по чл. 127 ал.2 от ГПК е предоставен от закона на родителите на
детето, като същият не можа де бъде предявяван от самото дете, когато е непълнолетно със
съгласието на неговия родител. Предявените искове са били оспорени от ответната страна
като неоснователни.
С Определение № 131 от 28.01.2022г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
изготвил проекто доклада си по реда на чл. 140 от ГПК, като е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, за 14.03.2022г. от 09.00часа, за която дата
страните са били редовно призовани, като ищцата е била призована чрез пълномощника си
адв. М. Б., който е бил и съдебен адресат по делото, доколкото съобщенията и книжата по
делото, са изпращани на адреса на неговата кантора.
От ищцовата страна, не е било направено писмено искане за разглеждане на делото в
отсъствието на страната или на нейния пълномощник.
На именното повикване на 14.03.2022г. в 09.00часа, от съда за съдебното заседание,
провеждано в една от залите на РС Благоевград, ищцовата страна е била редовно призована,
като не са се явили лично нито страната, нито пълномощника адв. Б.. По делото не е била
депозирана молба и не са боли посочени уважителни причини за неявяването на ищцовата
страна и на нейния пълномощник за насроченото съдебно заседание, като няма и молба за
отлагане на делото. Не е депозирана писмена молба и за разглеждане на делото в
отсъствието на представител на ищцовата страна.
От отбелязаното в съдебния протокол, няма данни съдът да е направил повторно повикване
по делото в по- късен час, като не се установява дали за същия час/09.00/ часа е имало
насрочени от същия съдебен състав и други дела за разглеждане в открито съдебно
заседание на същия ден.
След даване ход на делото, направено е било от пълномощникът на ответната страна- адв.
У., изрично искане до съда да прекрати производството по делото, поради наличието на
условията на чл. 238 ал.2 от ГПК и като санкция за бездействието на ищцовата страна.
Съдът е намерил че са налице от обективна страна предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 238 ал.2 от ГПК, като с обжалваното Определение № 252 от
3
14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, е прекратил
производсвото по делото, при условията на чл. 238 ал.2 от ГПК.
С обжалваното с частната жалба по настоящото дело Определение № 252 от 14.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, съдът е осъдил В. И. М., от
гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, да заплати на М. К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., сума в размер на
600лв., съставляващи разноски по делото пред първата съдебна инстанция.
При така изложените съображения от фактическа страна, съдът навежда следните правни
доводи:
Частната жалба е процесуално допустима в частта с която се иска отмяната на
определението за прекратяване на делото по реда на чл. 238 ал. 2 от ГПК. Същата е подадена
в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. В производството по разглеждане на частни жалби въззивният
съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на
атакуваното определение и ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да
са наведени оплаквания за това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира. В тази насока е
и приетото в ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2
ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че обжалваното Определение № 252 от
14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, е валидно
постановено, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, в частта с която се оспорва
прекратяването на делото на основание чл. 238 ал.2 от ГПК, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено първоинстанционното дело,
съдът се е позовал на наличие на изпълнена хипотезата в правната норма на чл. 238 ал. 2,
предложение първо от ГПК. Въззивният състав на ОС Благоевград, намира че от обективна
страна, налице са били предвидените в разпоредбата на чл. 238 ал.2 от ГПК предпоставки от
обективна страна, които законът свързва с настъпването на неблагоприятни последици за
ищеца, като санкция за неговото процесуално бездействие в процеса. Пред
първоинстанционния съд ищецът не е взел становище по отговора на ИМ, не се е явил в
първо съдебно заседание и не е направил изрично искане с писмена молба- делото да се
гледа в негово отсъствие, поради което и по изрично искане на ответника, съставът на РС
Благоевград е прекратил производството по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград,
и е присъдил разноските на ответника в тежест на ищеца.
Целта на разпоредбата на закона/чл. 238 от ГПК/ за установяване на процесуална
дисциплина изисква, пълномощникът на страната чрез предприемането на процесуални
действия по образуваното дело, да осигури липсата на поне една от кумулативно
предвидените предпоставки в хипотезиса на цитираната правна норма, което би осуетило
предвидената в нея възможност за ответника- да иска прекратяване на делото и присъждане
на разноските или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
4
Причините за неявяването на ищеца, респ. неговия процесуален представител, са
ирелевантни, поради което и обстоятелството поради което ищеца и неговия пълномощник
не са се явили пред съда на датата и в часа на насроченото открито съдебно заседание, не
може да обоснове извод за липсата на една от горните предпоставки за приложението на чл.
238 ал. 2 ГПК./Определение № 181 от 12.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 174/2011г.,II г.о.,ГК/
Впрочем в настоящия казус не се и навеждат доводи за наличието на извинителни причини
или пречки извън волята на страната и нейния пълномощник, които да са попречили същите
да се явява своевременно в съда за насроченото открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 142 ал.1 от ГПК- неявяването на страната или на нейния пълномощник, след
като същите са редовно призовани за насроченото съдебно заседание, не са причина за
отлагане на делото. В настоящия случай ищцовата страна е била редовно призована за
насроченото съдебно заседание, чрез пълномощника по делото- адв. Б., който като адресат
на ищеца е получил призовката на адреса на кантората му.
Съдът не е длъжен да извършва повторно повикване по делото, ако при първото повикване
страните, редовно призовани за съдебното заседание не се явяват, тогава когато няма
депозирани от тях и молби за отлагане на делото или за даване ход на същото в тяхно
отсъствие. С разпоредбата на чл. 142 ал.1 пр. II от ГПК, предвидено е задължение на съда,
да пристъпи към разглеждането на делото, като разгледа първоначално делата насрочени за
един и същи час, по които страните се явяват. От съставения протокол по гр.д. №
2746/2021г. по описа на РС Благоевград, не се установява съдията докладчик да е извършил
повторно повикване по прекратеното дело, след като на първоначалното повикване, една от
страните не се е явила.
Липсата на представени по настоящото дело доказателства че същият съдебен състав е имал
насрочени за същия ден и час и други дела за разглеждане, води до извода за
неоснователност на наведеното възражение, че съдът е дал ход на делото и разглеждал
същото, без да спази разпоредбата на чл. 142 ал.1 пр. последно от ГПК. Въззивният състава
не намира за доказано да е допуснато съществено процесуално нарушение на цитираната
законова разпоредба, което да обуславя извода за неизпълнението на служебните
задължения на съда за надлежното повикване и разглеждане на делото, което от своя страна
да обуславя извода и за незаконосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 238 ал.2 от
ГПК и прекратяване на първоинстанционното дело.
Частната жалба, с която се обжалва определението на първоинстанционния съд по гр.д. №
2746/2021г. по описа на РС Благоевград- в частта му за разноските, въззивният съд намира
че същата съставлява молба по чл. 248 от ГПК, за изменение на определението в тази му
част, поради което производството пред въззивния съд в тази му част следва да бъде
прекратено като недопустимо, а частната жалба изпратена на РС Благоевград за разглеждане
на искането за изменение на определението в частта му за разноските, направено от
частният жалбоподател, чрез пълномощника му адв. Мария Б..
Поради изложените съображения, въззивният състав на ОС Благоевград счита, че
обжалваното определение на РС Благоевград, с което е прекратено гр.д. № 2746/2021г. по
5
описа на РС Благоевград на осн. чл. 238 ал.2 от ГПК, е правилно и постановено в
съответствие с процесуалните правила и норми на ГПК, поради което същото следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г.
по описа на РС Благоевград, с което делото е прекратено на осн. чл. 238 ал. 2 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 289/2022г. по описа на ОС Благоевград,
образувано по частна жалба подадена от адв. М. Б., пълномощник на И. В. И., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу протоколно Определение № 252 от
14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по описа на РС Благоевград, в частта му,
в която за разноските- с която В. И. М., от гр. Б., ул. „П. Т.“ № *, е осъден да заплати на М.
К. Т., ЕГН **********, от гр. Б., сума в размер на 600лв., съставляващи разноски по делото
пред първата съдебна инстанция.
ИЗПРАЩА частна въззивна жалба с вх. № 4106/13.04.2022г., подадена от адв. М. Б.,
пълномощник на И. В. И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу
протоколно Определение № 252 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. № 2746/2021г. по
описа на РС Благоевград, в частта му за разноските, като имаща правен характер на молба
по чл. 248 от ГПК за разглеждане по компетентност, на Районен съд Благоевград, по гр.д. №
2746/2021г. по описа на РС Благоевград.
Определението на съда подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщението му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6