№ 48780
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110128950 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. В. срещу
„К.Л.С.“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от М. М. В. срещу „К.Л.С.“ ЕООД ЕАД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
осъждането на ответника заплати следните суми, а именно: сумата от
10400,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за юни и юли
2021 г.; сумата в размер на 5200,00 лв., представлява обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ; сумата от 1728,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 26.06.2021 г. до 20.05.2024 г. по отношение на дължимото трудово
възнаграждение в размер на 5200,00 лв. за положен труд през месец юни 2021
г.; сумата от 1685,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
26.07.2021 г. до 20.05.2024 г. по отношение на дължимото трудово
възнаграждение в размер на 5200,00 лв. за положен труд през месец юли 2021
г.; сумата от 1588,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.10.2021 г. до 20.05.2024 г., дължима върху обезщетението по чл. 221 КТ в
размер на 5200,00 лв., ведно със законната лихва върху главниците, дължима
за периода от 20.05.2024 г. до окончателното плащане на вземанията.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Трудов договор от 21.12.2020
г., по силата на който е започнал работа при ответника на длъжността
„Приложен програмист“, считано от 04.01.2021 г. След изтичане на
тримесечния срок за изпитване, Трудовият договор останал в сила като
безсрочен трудов договор. Твърди, че през цялото време на действието на
договора е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си, при спазване
на Трудовия договор и на всички допълнителни правила и изисквания на
1
работодателя. Посочва, че съгласно трудовия договор работодателят следвало
да му изплаща трудовото възнаграждение до 25-тия календарен ден на всеки
месец. Въпреки това работодателят не изплатил дължимото трудово
възнаграждение за месеците юни и юли 2021 г. Твърди, че опитал да се свърже
с работодателя, но не получил отговор и обратна връзка. Посочва, че след като
не получил възнаграждение и за месец юли е прекратил сключения Трудов
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, като ответникът
издал Заповед № 00001/09.08.2021 г. за прекратяване на Трудовия договор на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи, че продал сигнал за нарушение на
трудовото законодателство с вх.№ 21078799/13.08.2021 г. до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ София
- гр. София. В резултат на извършената проверка Дирекция „Инспекция по
труда“ са констатирали нарушение на трудовото законодателство, изразяващо
се в неизплащане на дължимите трудови възнаграждения на ищеца за
месеците юни и юли на 2021 г., като дали предписание за изплащане на
същото, което предписание не било изпълнено от работодателя. Сочи, че
съгласно чл. 4.2. от Трудовия договор месечното трудово възнаграждение на
ищеца е било в размер на 5 200 лв., а общо за месеците юни и юли 2021 г.
същото било 10 400 лв. (десет хиляди и четиристотин лева). Посочва, че
съгласно чл. 8.1 срокът за предизвестие предвиден в договора бил един месец.
С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
Доказателствена тежест:
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по
делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал
работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което
следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на
претенцията, т. е. че същата е равна на разликата между размера на трудовото
възнаграждение, което ищецът счита, че му се дължи, и този (размера) на
действително полученото от ищеца трудово възнаграждение; 4. неизпълнение
от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца
трудово възнаграждение в дължимия размер.
2
Първите три предпоставки следва да се установят от ищеца при
условията на пълно и главно доказване, а касателно последната – необходимо
е само да се твърди отсъствието на плащане.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно
доказване положителния факт на плащането.
По отношение на иска по чл. 221, ал. 1 КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 221, ал. 1 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. трудовото правоотношение между страните по делото да е
прекратено без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ –
работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 2. трудовото
правоотношение между страните по делото да е било безсрочно; 3. размерът
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
В тежест на ищеца е да установи наличието на тези предпоставки.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. 221, ал. 1 КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. В случая ищецът следва да
установи падежа на всяко месечно задължение и датата на прекратяване на
договора.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
04.03.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4