№ 7
гр. ****, 14.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело
№ 20214150200173 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по реда на чл. 243,
ал. 4 от Наказателно процесуалния кодекс
Постъпила е жалба от М. Й. М. от гр.Т. чрез адв. П.Д. против
постановление от 02.07.2021г. на РП-**** за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №60/2016г. по описа на РУ на МВР
****, водено за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 от НК. В жалбата се сочи, че
прокурорския акт е необоснован и в противоречие с материалния закон и с
процесуалните правила. Счита, че анализа на доказателствата води до извод
за доказаност на обвинението. Моли съда да отмени обжалваното
постановление. Излага подробни съображения за това.
Съдът, като разгледа жалбата, постановлението на прокурора и
събраните материали по ДП №60/2016г. по описа на РУ ****, намира за
установено следното:
Досъдебното производство било образувано на 18.02.2016г. за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, за това, че на същата дата причинил
на П.Р.Т. и М. Й. М. леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на
здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
В хода на производството бил били привлечени в качеството на
обвиняеми Ф. Ш. ДЖ., Б.. Р. ДЖ. , Р. СВ. Д., В.Ю. Д. и ИВ. ЮЛ. Д., както
следва:
1. Ф. Ш. ДЖ.:
- по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 и чл. 20, ал.2 НК- за
1
причинена на М.М. средна телесна повреда,по хулигански подбуди, в
съучастие с обвиняемите Р. СВ. Д., В. ЮЛ. Д. и ИВ. ЮЛ. Д.;
- по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 НК - за
причинена на П.Т. лека телесна повреда, по хулигански подбуди, в съучастие
с обвиняемите В. ЮЛ. Д., Р.Ю. Д. и Б.. Р. ДЖ..
2. Б.. Р. ДЖ.:
- по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 НК - за
причинена на П.Т. лека телесна повреда, по хулигански подбуди, в съучастие
с Ф.Д., Р.Д. и В.Д..
3. Р. СВ. Д.: - по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 и чл.20,
ал.2 НК- за причинена на М.М. средна телесна повреда по хулигански
подбуди в съучастие с Ф.Д., И.Д. и В.Д.;
-по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 НК - за причинена
на П.Т. лека телесна повреда по хулигански подбуди в съучастие с Ф.Д., В.Д.
и Р.Д..
4. В. ЮЛ. Д.:
- по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 й чл.20, ал.2 НК - за
причинена на М.М. средна телесна повреда по хулигански подбуди в
съучастие с Ф.Д., Р.Д. и И.Д..
-по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 НК -за причинена
на П.Т. лека телесна повреда по хулигански подбуди в съучастие с Ф.Д., Р.Д.
и Б.Д..
5. ИВ. ЮЛ. Д.:
-по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,ал.1 и чл.20, ал.2 НК- за причинена
на П.Т. лека телесна повреда по хулигански подбуди в съучастие с Ф.Д., Р.Д.
и В.Д..
В постановлението е приета за установена следната фактическа
обстановка: Н на 17.02.2016 г., около 22.00 часа обв. Ф.Ш. Д., обв. Б.. Р. ДЖ.,
обв. Р. СВ. Д., обв. В. ЮЛ. Д. и обв. ИВ. ЮЛ. Д. отишли в питейно заведение
„***”, стопанисвано от св. Б.А.. Същото се намира в централната част на гр.
****, в близост до *****. Обвиняемите седнали в последното сепаре от
редицата, която се намира в ляво от входната врата.
На 17.02.2016 г., вечерта, св. М.М. бил в дискотека „****“ в гр. ****,
2
заедно със свои приятели и колеги от ******, където празнувал рождения си
ден. В компанията били св. Е.Б., св. М.М., св.С.Ж., св. М.Н., св. П.Т., св. Г.Г.
и св. С.Н.. Около 4.00 часа сутринта, на 18.02.2016 г. посочените лица
напуснали дискотеката и отишли в намиращото се в близост заведение „***“.
Компанията се настанила на второто сепаре, в ляво до входната врата. То се
намирало през едно сепаре от сепарето, на което били обвиняемите.
В първото сепаре, непосредствено до входната врата били седнали
св. В.Й., св. П.М. и други неустановени по делото лица.
На бара, на столове тип „Щъркел“, с гръб към сепаретата били
седнали св. Д.И.Й., св. О.Б.А., св. А.И.А., К.А. и други неустановени по
делото лица. Св. А.П. и св. С.В. се намирали в същия бар, в другия край от
мястото, на което се намирали обвиняемите лица, но с пряка видимост към
тази част на заведението.
В заведението се намирала и св. М.В.М. (посочена от св. А.П. като
’’М.”), както и св. А.Ч., която е близка приятелката на обв. И.Д..
Компания на обвиняемите била шумна и с това привлякла
вниманието на компанията на св. М.М. още при идването им. Някои от
обвиняемите били съблечени до кръста, а двама от тях били и с нахлупени на
главата плетени шапки, с прорези на очите и устата „като за обир“. Св. Т. бил
с лице към тях и ги наблюдавал, а св. Ж. била седнала с гръб, но се обръщала
да ги гледа. Това било забелязано от обвиняемите, които възприели този
интерес като провокация /„...със сядането ни гледаха лошо“ - обв. И.Д./.
Междувременно заведението се напълнило с посетители и обвиняемите се
облекли, като свалили и плетените шапки. В заведението звучала музика, а
осветлението било намалено. В тази обстановка, на присъстващите направило
впечатление поведението на св. М.М.. Същият бил видимо повлиян от
алкохола и обикалял „по масите из цялото заведение“ (св. П.М. - л. 32, т. II
ри). Св. А.П. (т. II, л. 47) възприел М., който ходел при св. М. М.. От своя
страна св. И.А. (л. 68, т. II) забелязал, че св. М. „закачал” и св. А.Ч., по време
когато тя контактувала с обв. И.Д.. Последният предупредил св. М. да
престане, като му казал, че „всички са тук, за да се забавляват”. След
известно време св. М. се върнал на масата при своите приятели. Малко по-
късно към тях се приближил обв. Б.Д. (посочен при разпознаването от св.
Г.Г.) и казал „Вие сте дошли с приятелките да се веселите, ние сме дошли с
3
приятели да се веселим, няма да има проблеми“. Около четири сутринта
заведението вече било пълно с посетители, които идвали от дискотека „****“.
По това време осветлението в заведението било все така намалено, музиката
силна, а между масите имало танцуващи.
В 04:45:06 часа св. М.М. танцувал до сепарето на своята компания.
Той бил обърнат с лице към масата и леко приведен към св. Г. Ж.. Последната
била седнала от външната страна на сепарето. До нея се намирала св. Г.Г.,
която по това време наблюдавала прегърнатите св. Е.Б. и св. М.М..
Последните двама били изправени на пътеката. Те били наблюдавани и от св.
С.Н. /който в този момент пляскал с високо вдигнати ръце/ и от св. П. Ж.,
който танцувал със св. М.Н.. В 04,45:21 св. М. се насочил към мястото, където
се намирали обвиняемите лица. Св. М. стигнал до сепарето им и застанал с
лице към св. А.Ч.. Малко преди това тя танцувала в близост до сепарето на
обвиняемите, (св. Г., св. Ч. —л.8,т.У и сн. 3.19 и 3.20 на л.58 т. III). Св. М.М.
се пресегнал към св. Ч. (сн.4 л.7, т. III) и я хванал за ръката. Тогава той бил
избутан настрани и загубил равновесие. Вследствие на това залитнал и се
подпрял на облегалката на фотьойла във второто сепаре, поставен от към
страната на масата на обвиняемите лица. В този момент св. М. бил с лице към
масата на обвиняемите и непосредствена близост до тях. Тогава към него
приближил обв. Б.Д. (разпознат от св. Г.Г. като лицето, което се приближило
първо) и двамата си разменили реплики, като започнали „да се дърпат“
(видно от показанията на св. М.М.). Обв. Б.Д. бил последван от обв. Ф.Д..
Конфликтът се задълбочил, като тримата постепенно се изместили към
сепарето на св. М.. В този момент към тях се приближил св. М.М., за да
разбере какво се случва. Междувременно конфликтът се задълбочил още. Св.
С.Ж. също се намесила, като застанала между обв. Б.Д. и св. М. М., обърната
с лице към Д., плътно притисната към М.. Последният избутал с тялото си
напред св. С.Ж., така че тя се оказала в непосредствена близост до Б.Д..
Почти всички от приятелите на М. се приближили също към мястото, където
се намирали обвиняемия и М.. Към мястото се присъединили също обв. В. Д.
и обв. Ю. Д.. Единствено св. П.Т. стоял малко по-настрани. Св. С.Н. в това
време бил с гръб към всички, защото говорел с неустановена по делото жена,
седнала на първото сепаре до вратата.
Според данните в записа от охранителната камера, в 04:45:55 часа,
обв. Ф.Д. замахнал с донесената от него стъклена бутилка от бира и ударил
4
св. М. М. в главата. Бутилката се счупила и порязала М. в лявата част на
лицето. В този момент св. С.Р. Ж. стояла между св. М.М. и обв. Б.Д.,
обърната с лице към обвиняемия. Пръснатите стъкла попаднали и в лицето на
св.М.Н., която отстъпила назад, с ръце вдигнати към лицето. Тогава св. М.
изместил св. Ж. настрани, за да не пострада. От лицето му вече течала кръв,
но въпреки това останал на място. Св. П.Т. се намесил, за да защити св. М., но
неустановено лице го ударило зад коленете. Св. Т. загубил равновесие и
паднал на земята, като последвали ритници в тялото и главата.
Междувременно, вследстивие на получените удари, св. М.М. се отдръпвал
назад, като кръвта му течала по лицето и накрая седнал на сепарето, където
били настанени през вечерта неговите приятели. В размяната на удари се
включил и обв. Р.Д., който допреди това бил в тоалетната. Виждайки, че
сбиването не спира, св. Б. и св. Т. преместили масата на сепарето, където били
настанени първоначално, като я поставили напречно на сепарето. По този
начин тя създавала преграда към участниците в побоя и не позволявала
сбиването да се пренесе и в сепарето. Св. Г.Г. издърпала св. С.Ж., за да не
пострадат. Св. М.Н. поискала да се намеси, за да помогне, но св. С.Н. я
издърпал назад и застанал пред нея, за да я предпази. Междувременно св.
М.М. бил издърпан почти до изхода на заведението от непознато за него лице.
Св. М. се върнал и се опитал да помогне на св. П.Т., който непосредствено до
връщането на св. М. бил съборен на земята и бил ритан. В опита си да възпре
обвиняемите, св. Е.Б. хвърлила бутилка към групата, в която се намирал св.
М.М.. Последният вече бил замаян и отстъпил назад като седнал в сепарето на
неговата компания. В опит да преустанови сбиването, в него се намесил и
барманът на заведението - св. Д.П.. В 4,46 часа то било прекратено и
обвиняемите веднага напуснали заведението през задния вход.Сбиването
протекло стихийно и било с продължителност около две минути.
От доказателствата по делото се установява, че ударът с бутилката
по главата на св. М.М. бил нанесен от обв. Ф. Д..
Според заключението на назначената по делото съдебно -
медицинската експертиза, на св. М. Й. М. са причинени следните
травматични увреждания: порезни рани по главата, лява ушна мида и лицето,
хирургично обработен с наложен шев, разкъсно контузна рана на шията и на
дясната китка,белези от зараснали порезни и разкъсно - контузии рани по
съответните места, кръвонасядане по лицето, мозъчно сътресение, протекло с
5
главоболие, гадене, световъртеж и светобоязън. Описаният по лицето груб,
хлътнал под нивото на околната кожа масивен посттравматичен белег е ясно
доловим от близко и по- далечно разстояние на фона на околната нормална
кожа, причинява загрозяване на лицето и нарушава неговия нормален
анатомичен вид, съпроводено с допълнително анатомични белези около
основния като единият е келоидно (грубо разрастнал се белег), променен и
това е причинило обезобразяване на лицето, обусловило наличието на средна
телесна повреда. Останалите травматични увреждания са причинили на М.
лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Описаните наранявания са причинени в резултат от удар с или върху
твърд предмет с остър връх и режещ остър ръб и удари с твърд, тъп предмети
и е възможно да са получени по начин, описан в делото - удари със стъклена
бутилка, юмруци и крака по главата.
При сбиването са причинени телесни увреждания и на св. П.Т.. Те се
изразяват в разкъсно - контузии рани по главата, хирургично обработени с
наложен шев,мозъчно сътресение, протекло с главоболие и липса на ясен
спомен за станалото. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, травматични увреждания с или върху с твърд тъпоръбест
предмети и е възможно да са получени по начин, описан в Според
заключението на назначената по делото съдебно - медицинската експертиза,
на св. М. Й. М. са причинени следните травматични увреждания: порезни
рани по главата, лява ушна мида и лицето, хирургично обработен с наложен
шев, разкъсно контузна рана на шията и на дясната китка,белези от зараснали
порезни и разкъсно - контузии рани по съответните места, кръвонасядане по
лицето, мозъчно сътресение, протекло с главоболие, гадене, световъртеж и
светобоязън. Описаният по лицето груб, хлътнал под нивото на околната
кожа масивен посттравматичен белег е ясно доловим от близко и по- далечно
разстояние на фона на околната нормална кожа, причинява загрозяване на
лицето и нарушава неговия нормален анатомичен вид, съпроводено с
допълнително анатомични белези около основния като единият е келоидно
(грубо разрастнал се белег), променен и това е причинило обезобразяване на
лицето, обусловило наличието на средна телесна повреда. Останалите
травматични увреждания са причинили на М. лека телесна повреда - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните наранявания са
причинени в резултат от удар с или върху твърд предмет с остър връх и
6
режещ остър ръб и удари с твърд, тъп предмети и е възможно да са получени
по начин, описан в делото - удари със стъклена бутилка, юмруци и крака по
главата.
При сбиването са причинени телесни увреждания и на св. П.Т.. Те се
изразяват в разкъсно - контузии рани по главата, хирургично обработени с
наложен шев,мозъчно сътресение, протекло с главоболие и липса на ясен
спомен за станалото. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, травматични увреждания с или върху с твърд тъпоръбест
предмети и е възможно да са получени по начин, описан в делото - удари със
стъклена бутилка, юмруци и крака по главата.
В хода на разследването обв. ИВ. ЮЛ. Д. е предал ( на 18.02.2016 г. )
в РУ на МВР — **** 1 брой анцузно долнище, 1 бр плетена текстилна шапка
и 1 бр. черен текстилен панталон с метална катарама с обяснението, че анцуга
и шапката са негови, а панталонът е на „Р.” ( обв. Р.С. Д.). За предаването е
оформен протокол (л. 93) , т. 1ви. Ф.Ш. Д. е предал доброволно 1 бр. син
дънков панталон, 1 брой текстилна връхна дреха, сива, с червени орнаменти и
петна от засъхнала червеникаво- кафява субстанция / протокол, л. 94, т. 1-ви
от делото/. От заключението на съдебно - медицинската експертиза на
веществени доказателства се установява, че по дънков панталон (носен
вечерта от обв. Ф.Д.), син на цвят с петна от червеникаво- кафява субстанция
се установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество
петна - локализирани предимно по десен крачол над коляното. Не е
определена кръвна група, поради антигенна активна на основата. Отделена е
проба от следи от кръв чрез изрязване, приложена под № ВТ16 116.01.1. По
сива текстилна връхна дреха (носена вечерта от обв. Ф.Д.) се установяват
следи от кръв с човешки произход, във вид на множество петна -
локализирани предимно по задната част от дрехата Не е определена кръвна
група, поради антигенна активност на основата. Отделена е проба под № под
№ ВТ161116.02.1. По анцузно долнище сиво на цвят(носено от обв. И.Д.) не
са установени следи от кръв. По плетена маска/шапка ( на обв. И.Д.) с
прорези за очите и устата, черна на цвят, не са установени следи от наличие
на кръв. По черен текстилен панталон, с поставен бял текстилен колан с
метална катарама (носен от обв. Р.Д.) са установени следи от кръв във вид на
неусно зацапване по предна горна лява част на ляв крачол, недостатъчно
7
количество за определяне на видов произход и кръвногрупово типизиране.
В рамките на същата експертиза са изследвани приобщените към
делото проби от червеникаво - кафява течност, иззета при огледа на
заведението. Съгласно заключението кръв с човешки произход и кръвна група
„0” е открита по обект № А012590 /ВД2/, № А 012589 /ВДЗ/,№ А 012588
/ВД4/, № А 012584 /ВД7/, № А 012583 /ВД9/. Тези следи е възможно да
произхождат от лице с кръвната група на постр. М.М..
Кръв с човешки произход и кръвна група „0” е открита по обект № А
012587 (ВД5), № А 012586 (ВД6). Тези следи е възможно да произхождат от
лице с кръвната група на постр.П.Р.Т..
С обжалваното постановление прокурорът е прекратил
наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т. 2 и ал. 2 от НПК, в
частта относно обвинението по чл. 131 ал.1 т. 12 от НК по отношение на
всички обвиняеми лица, изцяло по отношение на обвиняемите Р. СВ. Д., Б.. Р.
ДЖ., В.Ю. Д. и ИВ. ЮЛ. Д. и разпоредил наказателното производство да
продължи да се води срещу обв. Ф.Ш. Д. за престъпление по чл. 129 от НК.
Прокурорът е констатирал противоречие между показанията на
свидетелите от компанията на постр. М. и обясненията на обвиняемите
относно поведението на пострадалия М. от влизането на компанията му в
заведението до момента на нанасяне на ударите. Приел, че в своите показания
св. М., св.Ж., св.М., св. Б., св. Т. , св. Н., св. Г. и св. Н. категорично отричат
някой от тях да е проявил провокативно поведение към обвиняемите.
Категорично заявяват, че никой от тяхната компания не е ходил при
обвиняемите. От своя страна обвиняемите твърдят, че конфликтът е настъпил
поради поведението на постр. М.М., който въпреки предупрежденията
продължавал да „досажда“ на св. А.Ч.. Прокурорът е обсъдил и останалите
събрани гласни доказателства от разпита на свидетелите П.М., О.А., А.П., М.
М. и А.Ч.. След направения анализ на гласните доказателства представителят
на държавното обвинение е заключил, че не следва да кредитира показанията
на свидетелите от компанията на пострадалия, тъй като същите са в
противоречие с показанията на посочените свидетели. Посочил е, че
свидетелските показания на свидетелите извън кръга на пострадалия
кореспондират със записите от охранителните камери. От друга страна
заявените от свидетелите Г.Г., С.Ж., М.М., Е.Б., П.Т. и М.Н. обстоятелства не
8
отговарят на останалите събрани доказателства. Така св. Г. И. Г. е заявила на
досъдебното производство „...Докато танцувахме едно от момчета дойде и
блъсна моя приятел М.. М. беше прав до нашата маса, защото танцуваше. В
това време дойде момчето с татуировките.“ Така заявеното не се подкрепя от
видеозаписа на охранителните камери в заведението. Св. С.Ж. е заявила
“Докато ние танцувахме едно момче дойде при М.. Това момче беше от
бурната компания на сепарето в дъното на заведението...П. даже беше заспал
на масата. И тъкмо го събудихме да става, дойде едно момче при М. и пита
„какъв ти е проблемът“....Дойде момчето изведнъж и започна да бута М.,
питаше го какъв му е проблемът. Св. М.М. е заявил - „Ние си танцувахме,
забавлявахме се. С М. играехме двамата. Дойдоха един след друг няколко
човека от тази компания и нещо започнаха да викат на М.... Опре делено се
заяждаха с М., защото директно към него тръгнаха“. Обсъдени са
показанията на св. Е.Б., която твърди „...След това продължихме да
танцуваме. После дойде един от тяхната компания и започнаха да говорят
нещо с М.. Максимилиян застана до тях и започнаха да говорят..“. Св. П.Р.Т. и
св.М.Н. са заявили, че не са наблюдавали събитията, непосредствено
предхождащи побоя. Св. М.Н. е заявила, че не е наблюдавала началото на
сбиването, защото по това време е танцувала с гръб. Св. Т. посочва, че
„мелето” е започнало докато е бил седнал в сепарето и че бил станал, за да се
намеси. Прокурорът обаче е констатирал, че огледа на видеозаписите на
охранителните камери, непосредствено преди да започне побоя, се
установява, че св. Т. е танцувал изправен, като е започнал да наблюдава
случващото се след като е започнал конфликта между М.М. и обв. Б.Д.. Св.
С.Ж. не е танцувала непосредствено преди конфликта, както твърди, а е
седяла в сепарето, с гръб към обвиняемите. Видно от видеозаписа не е
танцувала и св. Г.Г.. Двете свидетелки и св. Н. са наблюдавали св. М. и св. Б.,
като никой не е наблюдавал св. М., поради което за тях е останало
незабелязано неговото отдалечаване от групата. Самият пострадал е дал
показания, че непосредствено преди побоя той е седял на ъгъла сепарето.
Тогава покрай него били минали двама от обвиняемите, като единият от тях
бил го попитал дали има някакъв проблем. Тези показания също не
съответстват на записа на видеокамерите.
Прокурорът е приел, че началният момент на сбиването е фиксиран
от записите на видеокамерите. От видеозаписите се установявало, че в
9
04,45:21 часа постр. М. се обръща надясно и се насочва към мястото, където
се намират обвиняемите лица. Той се отдалечава от своята компания, като
приближава мястото, където се намират обвиняемите. На снимка № 3 от
камера 14 (л. 7 гръб от т. III) се виждало, че М.М. стои изправен и леко
разкрачен пред друг човек, като ръцете на М. са свити в лактите и вдигнати
нагоре, на нивото на раменете. От същата снимка се установявало, че това е
привлякло вниманието на приятелите на М.. Следващата снимка от същата
камера под № 4 показвала отново М.М. в гръб, който е стъпил на крачка
наляво, приведен наляво, като очевидно се подпира на облегалката на
фотьойлите между сепарето, където са били обвиняемите през вечерта и
второто празно сепаре. На една линия със св. М. се вижда торс на жена, с руса
коса и бяла блуза с къс ръкав, която се е извърнала леко надясно в посока на
М.. Прокурорът е направил извод, че М. е бил застанал именно пред тази жена
и че той е имал съприкосновение с нея.
От видеозаписите на охранителните камери се установявало още
осъществен контакт между постр. М. и св. Ч. непосредствено преди
възникването на конфликта. В 4,45,20 часа постр. М.М. се е приближил към
танцуващата в този момент Ч.. Съгласно протокол за оглед на ВД на л. 35 том
III “ .. на заден план около 4,45,20 часа в дъното от лявата страна на кадър,
влиза танцуваща жена с руса коса, облечена в бяла тениска и синя блуза. От
дъното в кадър влиза мъж, облечен в бяла тениска, с апликация в предната й
част и дълъг панталон, като същият се приближава към танцуващата жена с
руса коса. В дъното зад мъжа се появява жена, която го дърпа за тениската и
двамата излизат от кадър в посока западния край на питейното заведение,
около 4, 45,35 часа”.
Прокурорът е кредитирал показанията на св. П.М., според която
постр. М.М. е бил видимо употребил алкохол и е обикалял по масите в
заведението. Заявеното от нея се подкрепяло показанията на св. А.П. (л. 47 , т.
II), който наблюдавал постр. М. как ходи „поне 10 пъти” при „М.“.
Независимо, че св. М. М. ( л. 81, т. V) отрекла същата вечер да е имала
въобще контакт с пострадалия, прокурорът е кредитирал показанията й в
частта, в която същата е заявила, че е възприела провокативно поведение от
страна на компанията на пострадалия, защото е видяла как студентите
подвиквали към обвиняемите. Според свидетелката сбиването е започнало с
провокация от страна на компанията на пострадалия - „някой от студентите
10
нещо каза или направи на компанията на Б. и Ф. и от там тръгна цялата
работа”.
Прокурорът е кредитирал показанията и на св. О.А., който също
посочвал св. М.М. като човека, който е обикалял в заведението и твърди че
той е „досаждал” на св. А.Ч.. В обобщение на тези доказателства е направил е
извод, че в показанията на свидетелите, които са от компанията на двамата
пострадали, не се съдържат информация за всички факти, предхождащи
конфликта.
От друга страна е обсъдил обясненията на обвиняемите. Според
представителя на държавното обвинение от тях установяло че постр. М.
неколкократно се е приближавал към танцуващите св. А.Ч. и обв. И.Д.. Това
се установявало от обясненията на обв. Б.Д., според който св. М.М. е
„изблъскал” А.Ч. и е започнал да го обижда „на майка”. Според обв. Ф.Д.,
тогава обв. Б. Д. и обв. В. Д. са се намесили, като са отстранили св. Ч. и
предупредили св. М. „да не прави така, че ще стане проблем”. Кредитирани са
и обясненията на обв. Ф.Д., който твърдял, че тогава към св. М. са се
присъединили неговите приятели от компанията и двете групи се скарали,
като си разменили обиди. Обв. И.Д. също твърдил, че обв. Б. Д. се намесил,
защото „видял, че между мен и това момче става нещо и се приближи да му
каже да не се заяжда...”. Кредитирани са обясненията на обвиняемите, че на
няколко пъти постр. М. се е приближавал към тях и „ с поведението си пречел
на А.Ч.” - приятелка на обв. И.Д.. Въпреки няколкократните предупреждения,
включително и като са отишли на масата на студентите, М. не е преустановил
това свое демонстративно поведение.
От анализа на доказатествата прокурорът е достигнал до извод, че
преди конфликта св. М.М. е проявил по отношение на другите присъстващи
поведение, което е предпоставило възникването на последващия конфликт.
Направил е извод и че, не са събрани доказателства за проявено хулиганско
поведение от страна на обвиняемите лица преди настъпването на конфликта.
Мотивирал е този свой извод с обстоятелството, че поведението, което
обвиняемите са имали при влизането на компанията на пострадалия в
заведението е обичайно за тях. Действително някои от обвиняемите са били
съблечени до кръста, двама са били с шапки с прорези на очите и устата, но
по този начин обвиняемите само са се забавлявали шумно. След като
11
заведението се напълнило и вероятно след забележка на персонала,
обвиняемите се облекли и преустановили шумното си поведение. Изложеното
давало основание да се приеме, че това по - шумно и по - бурно поведение на
обвиняемите лица не е израз на тяхното намерение да нарушат обществения
ред и да проявят явно неуважение към обществото. Допълнителен аргумент в
тази насока се явявал и обстоятелството, че в последствие, при напълване на
заведението, обвиняемите преустановили тези свои действия. По делото не
били събрани доказателства и за това кой е хвърлил бутилката в краката на
св. Б. и св. М.. Предполагало се, че това е станало от член на компанията на
обвиняемите. Дори това предположение да се докажело, видно от
последващите събития, сбиването не е било предизвикано от хвърлената
бутилка в краката на двамата свидетели.
Прокурорът е направил извод, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин наличието квалифициращия елемент „хулигански
подбуди“ при извършване на деянието. Приел е, че не са събрани
доказателства, от които да е видно, че побоят е бил нанесен от обвиняемите
след тяхна предварителна уговорка. Направил е извод, че всеки от
подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние на престъплението като е
нанасял удари на всеки от пострадалите, но само един от тях е държал
бутилка и с нея нанесъл инкриминирания удар с бутилка, която се строшила
при съприкосновението с лицето на постр. М.. Според показанията на св. Ж.
/която е от компанията на пострадалите/ нападателят с бутилката я държал
скрита зад гърба си, което отново поставяло под съмнение знанието на
останалите обвиняеми, за това обстоятелство. С оглед на това намерил, че не
се доказвало по категоричен начин наличието на общност на умисъла от
страна на всички обвиняеми за причиняване на телесната повреда на постр.
М., тъй като техните действия - нанасяне на удари с юмруци или ритници не
би довел до съставомерния резултат.
Поради липсата на доказаност на общност на умисъла за
причинената средна телесна повреда, на основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК
прокурорът изцяло прекратил досъдебното производство по отношение на
обвиняемите обв. Б.Д., Р.Д., В. Д. и И.Д., а по отношение на Ф.Д. - в частта
относно квалифициращия признак по чл. 131 ал.1 т.12 от НК.
Посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 161 от НК, причиняването
12
на леки телесни повреди на повече от едно лице — по чл. 131 ал, 1 т. 4, вр. с
чл. 130 от НК е престъпление от частен характер. Това означавало, че за това
престъпление наказателното производство се образувало по тъжба на
пострадалия до съответния районен съд.
Приел, че воденото досъдебно производство следва да продължи
срещу обв. Ф.Д. за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК - за това че на
18.02.2016 г. в гр. **** е причинил на М. Й. М. средна телесна повреда,
изразяваща се в обезобразяване на лявата част на лицето и други части на
тялото /лява ушна мида и лява част на шията/ в следствие на нанесени
порезни рани по лява ушна мида и лява част на лицето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирано лице, което има качеството на
пострадал по смисъла на чл.243, ал.4 от НПК, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, и събраните по
делото доказателства, намира следното: По делото са извършени
необходимите за разкриване на обективната истина процесуално-следствени
действия.
Съдът намира изводите на прокурора за неправилни и
противоречиви. Прието е, че всеки от подсъдимите е участвал в
изпълнителното деяние на престъплението като е нанасял удари на всеки от
пострадалите, но само един от тях е държал бутилка и с нея нанесъл
инкриминирания удар с бутилка, която се строшила при съприкосновението с
лицето на постр. М.. Поради липсата на доказаност на общност на умисъла за
причинената средна телесна повреда, на основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК
прокурорът изцяло прекратил досъдебното производство по отношение на
обвиняемите обв. Б.Д., Р.Д., В. Д. и И.Д., а по отношение на Ф.Д. - в частта
относно квалифициращия признак по чл. 131 ал.1 т.12 от НК.
Прокурорът е съсредоточил своите правни изводи към обсъждане на
събраните по делото доказателства относно наличието на квалифициращия
признак „хулигански подбуди“. Нито в описанието на възприетата от него
фактическа обстановка обаче, нито в правните му изводи присъства
механизмът на получената телесна повреда на жалбоподателя. Според
13
изготвената СМЕ, приета и кредитирана от прокурора, на пострадалия М. Й.
М. са причинени следните травматични увреждания: порезни рани по главата,
лява ушна мида и лицето, хирургично обработен с наложен шев, разкъсно
контузна рана на шията и на дясната китка,белези от зараснали порезни и
разкъсно - контузии рани по съответните места, кръвонасядане по лицето,
мозъчно сътресение, протекло с главоболие, гадене, световъртеж и
светобоязън. Описаните наранявания са причинени в резултат от удар с или
върху твърд предмет с остър връх и режещ остър ръб и удари с твърд, тъп
предмети и е възможно да са получени по начин, описан в делото - удари със
стъклена бутилка, юмруци и крака по главата. В приетата фактическа
обстановка липсва посочване на конкретните лица, които са участвали в
побоя над жалбоподателя. В тази връзка съдът изцяло споделя направеното
от процесуалния представител на пострадалия възражение в настоящата
жалба, че прокурора не е формирал извод за авторството на тези увреждания.
Същото е от изключително значение доколкото причинените на пострадалия
и други увреждания, сочат на умисъл у лицата участвали в побоя като
съизвършители в нанесеното инкриминирано телесно увреждане.
Същественото е, че действията на всеки един от нападателите в побоя е
насочен към осъществяването на общия престъпен резултат - телесното
увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла. В случая,
независимо, че е прието, че обв. Ф.Д. е нанесъл удара с бутилката, то за
останалите причинени телесни увреждания, липсва посочване от кого и по
какъв начин са причинени. Посочено е единствено „междувременно,
вследствие на получените удари, св. М.М. се отдръпвал назад, като кръвта му
течала по лицето и накрая седнал на сепарето… В размяната на удари се
включил и обв. Р.Д., който допреди това бил в тоалетната.“. Съгласно Р. №
352/94 от 27.02.1995 г. по н. д. № 175/94 г., I н. о. налице е съизвършителство
и общност на умисъла не само когато съучастниците нанасят побой заедно -
едновременно или поотделно, но и когато единият действа в отсъствие на
другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което
видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този момент. Ето
защо съдът приема, че обжалваното постановление е неправилно прекратено
по отношение на обвиняемите Б.. Р. ДЖ., Р. СВ. Д., В.Ю. Д. и ИВ. ЮЛ. Д..
Нещо повече, след като се е произнесъл при непълно установена фактическа
обстановка, то прокурорът неправилно е прекратил наказателното
14
производство по отношение на всички обвиняеми за престъпление по чл.131,
ал.1,т.12 от НК. В тази връзка съдът споделя изложеното в обжалвания акт, че
при престъпления извършени по „хулигански мотив“ основният мотив на
дееца е не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира пренебрежение
към обществото. До токова заключение може да се достигне едва след
посочване на участието на всяко едно от обвинените лица в изпълнителното
деяние на причинената телесна повреда, съобразено с поведението на
останалите участници и конкретната обстановка. В тази връзка съдът приема,
че събрания доказателствен материал е достатъчен, за да се направи описание
на действителната фактическа обстановка, а от там и да се изведе заключение
относно наличие или не на осъществено изпълнително деяние на конкретно
престъпление и от кое лице.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното постановление
следва да бъде отменено изцяло, а делото се върне на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните
указания относно прилагането на закона.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Свищовският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 02.07.2020г. на прокурор при Районна
прокуратура Велико Търново, ТО-****, за частично прекратяване на
основание чл. 243, ал. 1 , т.2 и ал.2 от НПК на досъдебно производство на
досъдебно производство №60/2016г. по описа на РУ на МВР ****.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд
Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
15