Р Е Ш Е Н И Е
719/13.12.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, втори
състав, на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Д. Георгиева
При секретаря В. Илиева, като
разгледа докладваното от районния съдия ВАНД
№ 2147 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 459720-F491982 от 27.08.2019г. на Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Варна,
с което на основание чл.180, ал.1
от ЗДДС на „ТВМ” ООД, с ЕИК *********, гр.Шумен е
наложена имуществена
санкция в размер на 1 041,80 лева, за неизпълнение на
задължение към държавата по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като в
жалбата са изложени подробни доводи. В съдебно заседание за жалбоподателя,
редовно призован, се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа
жалбата, като излага и твърдение, че такава фактура каквато е посочена в НП не
съществува.
Въззиваемата
страна, редовно призована изпраща процесуален представител, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, но счита, че доколкото дружеството е платец по глава VIII от ЗДДС административно наказващият орган е трябвало да прецизира отговорността на дружеството,
съгласно разпоредбата на чл.180а от ЗДДС.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
При проверка, приключила с Протокол №
П-03002719036598-073-001 от 28.05.2019г., свидетелят Я.М.К. – ст. инспектор по
приходите в офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна констатирал, че дружеството –
жалбоподател не било декларирало ВОП за първото шестмесечие на 2018г.
Свидетелят установил от представените му от счетоводството на дружеството,
фактури, че „ТВМ“ като данъчно задължено лице по ЗДДС е нарушило чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, като не е декларирало ВОП с издаване на протокол.
На 12.06.2019г. за констатираното неизпълнение на
задължение свидетелят К. съставил АУАН сер. AN № F491982 срещу „ТВМ“
ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Любен
Каравелов № 1 за това, че като получател на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС
от доставчик „NV BANDENBEDRIJF VANDEKERCKHOVE с VIN ВЕ0884257344 по
фактура /invoice № 35118030810167/08.05.2018г. с ДО 2663,33
евро /5 209,02 лева, дружеството не е начислило данъка по реда на чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82, ал.2, т.3 от същия закон, не е издало Протокол
на основание чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, с което е нарушило разпоредбите на
чл.86, ал.1 от ЗДДС,чл.86, ал.2 от ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващия, лице
– П.Х.Т., което го подписало и вписало, че има възражения. На 14.06.2019г. било
депозирано писмено възражение, в което моли да бъде взето предвид, че цитираната фактура е получена с голямо закъснение, тъй
като е издадена в Белгия и обикновено се предават на някой от шофьорите, който
след приключване на работата ги донася в България. Обикновено това ставало със
закъснение понякога от 2-3 месеца, тъй като през това време шофьорът извършвал
курсове изцяло в чужбина.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. На основание чл.180,
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя „ТВМ” ООД, с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в
размер на 1 041,80 лева, за нарушение по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. В наказателното
постановление, АНО е извършил конкретизация на датата и мястото на извършване
на нарушението. Наказателното постановление е връчено на
упълномощеното лице на 27.09.2019г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел – Я.М.К. – актосъставител.
При преценка на АУАН и наказателното
постановление, съдът констатира
процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Както в АУАН и в издаденото въз
основа на него, НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да
начисли данъка по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82,ал.2,
т.3 от ДДС за получени услуги от доставчик „NV
BANDENBEDRIJF VANDEKERCKHOVE с VIN ВЕ0884257344 по фактура /invoice № 35118030810167/08.05.2018г. с ДО 2663,33 евро
/5 209,02 лева. Като в атакуваното наказателно постановление е вписана дата на
извършване на нарушението – 15.06.2018г.
По административно – наказателната преписка като доказателства са приложени
седем заверени копия от фактури измежду, които липсва такава фактура – с такъв
номер и дата на издаване. В съдебно заседание актосъставителят посочи, че
процесната фактура се намира на л.19 и на л.31 от делото. На лист 19 от делото
номерът на фактурата е нечетлив, на датата на издаване на същата е видно, че е
28.02.2018г. На лист 31 от делото е видно че номерът на фактурата е 35118020810167 от 28.02.2018г. Дори да се приеме, че грешното
посочване на номера на фактурата е някаква техническа грешка, която е била
направена в АУАН, а в последствие и в НП, то грешно посочената дата на издаване на фактурата, води до
безспорния извод, че нарушение не е било осъществено на 15.06.2018г., за
каквото нарушение е санкционирано дружеството – жалбоподател.
Посочените
нарушения настоящият състав счита за съществени, тъй като липсва задължителен
реквизит – дата на извършване на неизпълнение към държавата.
Освен
гореизложеното, съдът намира за напълно основателен изложения в жалбата довод
за неправилно определена санкционна норма.
Наказващият
орган не е отчел обстоятелството, че данъкът е изискуем от дружеството като платец по глава
осма от ЗДДС, и че за начисления данък
има право на пълен данъчен кредит.
Разпоредбата
чл.180а от ЗДДС предвижда различна санкция от предвидената в чл.180 от ЗДДС за
неначисляване на данък в срок при наличието на следните условия – 1. когато
данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и 2. за начисления данък лицето има право на пълен
данъчен кредит. Хипотезата на
чл.180а от ЗДДС сочи като изискване наличието на право на данъчен кредит като
предпоставка за прилагане на облекчената санкция, а не упражняването на това
право. Намира, че законодателят е направил разграничение между правото на пълен
данъчен кредит и упражняването на това право. Съгласно чл.73а от ЗДДС при всички
случаи на самоначисляване на данък е
налице право на данъчен кредит, стига сделката да не е укрита и данни за нея да
са налични в счетоводството на
получателя. В конкретният случай дружеството е следвало да бъде санкционирано
на основание чл.180а от ЗДДС, която предвижда и друг размер на имуществена санкция.
Предвид на изложеното, съдът
счита, че административно-наказващият орган е издал едно неправилно и незаконосъобразно
НП, което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 459720-F491982 от 27.08.2019г. на Директор на Дирекция “Контрол”
при ТД
на НАП - Варна, с
което на основание чл.180, ал.1
от ЗДДС на „ТВМ” ООД, с ЕИК *********, гр.Шумен е
наложена имуществена
санкция в размер на 1 041,80 лева за неизпълнение на
задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на
Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: