№ 132
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2551305, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. С. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и писменото допълнение към нея освен
типичните бланкови възражения, излага и конкретни такива, относими към
специфичния случай, а именно:
-авторството на нарушението оставало недоказано от събраните по
делото доказателства;
-АТСС не било използвано съгласно инструкцията на експлоатация и
изготвения видео клип не бил валиден;
Претендира за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
ЕФ. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ
Електронният фиш е издаден за това, че на 18.02.2019г. в 20:44 ч. в гр.
Пловдив, на ул. Васил Левски до № 121, при максимална разрешена скорост
за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ****** се движело с установена
наказуема скорост 71 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът
е М. С. П.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство
TFR 1-M № 648.
На първо място следва да се отбележи, че приложеното по
административната преписка статично изображение № 14190 съгласно чл.
16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено
средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В
тази връзка следва да се счетат за доказани по надлежния ред установената
скорост на движение- 74 км/час, приспаднатият толеранс- 3 км/час,
наказуемата скорост 71 км/час и наказуемото превишение от 21 км/час.
Не така стоят нещата обаче досежно конкретното МПС, което е
извършило нарушението. Действително в статичното изображение в графа
рег. № е посочен номер ******.
Тук обаче следва да се съобразят особеностите на конкретно
използваното АТСС:
-за разлика от по-новата система ARH CAM S1, която работи с
лазерен лъч и разполага с вградена система за разпознаване на
регистрационния номер и в този смисъл изключва изцяло човешкия фактор
при определяне на МПС-нарушител и възможните грешки или неправилни
възприятия
-видно от приложената по преписката инструкция за експлоатация,
процесната АТСС, а именно TFR 1-M използва доплеров сигнал и не
2
разполага с вградена система за автоматично разпознаване на
регистрационния номер. Същата изготвя записи на допуснатото нарушение,
като съществува необходимостта записите да бъдат прегледани от
служител, който да възприеме и разпознае регистрационния номер на
МПС, с което е извършено нарушението и да го въведе в представяното като
доказателство по делото статично изображение.
Предвид гореизложения механизъм на работа на използваното АТСС,
разчитащ на човешки фактор при разпознаването на МПС-нарушител, то по
всяко дело, особено в случаи като процесния, в който това обстоятелство
изрично е оспорено в жалбата, възниква необходимостта от проверка дали
възприятията и отразяванията на контролния орган съответстват на
действителността.
В случая и четирите снимкови изображения: Т=-0,5, измерен Т= 0,
Т=1,9 и Т= 3,6 са изцяло черни. На две от снимките изобщо не се
забелязват дори съвсем бегли очертания на автомобил, на третата снимка
се вижда светлина от един фар, а на четвъртата- светлина от два фара и
съвсем смътни очертания на МПС. Нито една снимка обаче не предоставя
възможност за разпознаване на вид и модел на автомобила, а още по-
малко на регистрационен номер.
В този смисъл остава напълно неясно как наказващият орган е
достигнал до извода, че нарушението е извършено именно с МПС с рег.№
******. Предвид представените по делото доказателства, този извод е изцяло
непроверим и хипотетичен, а по аргумент от чл. 303 НПК административно
наказателната отговорност не може да почива на предположения. Както вече
се отбеляза, съвсем други изводи можеше да се направят, ако използваната
система разполагаше с вградена възможност за разпознаване на
регистрационен номер, подобно на ARH CAM s1.
На следващо място допуснато е и съществено нарушение на режима на
използване на АТСС съгласно инструкцията за експлоатация, което води
автоматично и до нарушение на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
според която норма- автоматизираните технически средства и системи се
използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип.
В раздел VIII от инструкцията за експлоатация, озаглавен „Валидност
3
на клип при измерване на скорости“ е посочено, че за да се счита за валиден
един видеоклип за установяване на нарушение, той следва задължително да
отговаря едновременно на следните условия:
МПС-нарушител следва да бъде в кадър в интервала на засичане на
скоростта, тоест МПС следва да е заснето или в кадъра измерен Т= 0
или предходните два или в следващите два кадъра, тоест в диапазона Т
измерен +/- 0,2 секунди;
От документационния снимков материал, трябва еднозначно да се
определя нарушителя, тоест регистрираната скорост да не може да се
причисли на друго МПС
От направения клип и съдържащия се в него снимков материал, следва
да бъде подбран и приложен по делото този кадър, от който по ясен и
недвусмислен начин се вижда регистрационния номер на
извършилото нарушението МПС.
В процесния случай нито едно от посочените условия не е налице. На
първо място в кадър „Т=0 измерен“ не само, че не се забелязва процесния
автомобил, но и в него изобщо не се вижда наличието на каквото и да било
МПС. Същото важи и за кадър Т=-0,5. Кадри от Т = +/- 0,2 секунди изобщо не
са представени. От друга страна на третия и четвъртия кадър Т=1,9 и Т=3,6 се
забелязва автомобил, но неговия модел, и регистрационен номер са изцяло
неустановени.
От гореизложеното е видно, че не са налице условията за валидност
на клипа, който установява нарушението.
В тази връзка следва да се напомни, че с ТР 1/2014г. на ВАС се
потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за
условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата
към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ.
4
бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип- чл. 6 от Наредбата.
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредбата.
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на автоматизирано техническо
средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава
процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.
В конкретния случай установеното нарушение на изискването АТСС
да се използва съгласно инструкциите за експлоатация на производителя
в частта за валидност на клипа за установяване на нарушението влече
безусловна отмяна на ЕФ:
-не само поради допуснатото формално нарушение а процедурата,
-но и поради обстоятелството, че допуснатия порок води до липса на
несъмнена установеност на авторството на деянието.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
5
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и депозиране на подробно писмено становище следва
да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита
и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2551305, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на М. С. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на М. С. П., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6