Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 109 Година 2020,02.07. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На първи
юни Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ...……………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното
от съдията
търговско дело номер
143 по описа
за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците К.З.М., ЕГН **********, гражданин на *** и С.И.М., ЕГН **********, гражданин на ***, адрес: ***, чрез процесуален представител: адв. Свилен Николов Николов - ВАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Патриарх Евтимий” № 15 ет.1 са предявили обективно кумулативно съединени искове против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Т. М. Димитров” №1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев - Изпълнителни директори, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата К.З.М. сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на съпруга й И.С.М., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила на ***. в резултат от ПТП на 10.12.2016г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил “Фолксваген Пасат” с per. № А 6891 АТ; сумата от 3 841 лева, представляваща законна лихва върху предявената сума от 150 000 лева, за периода от 18.12.2017г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва от 19.03.2018г. до окончателното изплащане и на ищцата С.И.М. сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на баща й И.С.М., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила на 10.12.2016г. в резултат от ПТП на 10.12.2016г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил “Фолксваген Пасат” с per. №А 6891 АТ; сумата от 3 841 лева, представляваща законна лихва върху предявената сума от 150 000 лева, за периода от 18.12.2017 г. до 19.03.2018г., ведно със законната лихва от 19.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото. Ангажират се доказателства.
Ищците твърдят, че са увредени от застрахователно събитие лица, по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ, като наследници на И.С.М., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 10.12.2016г. На същата дата, водачът М.А.Д. на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с per. №А 6891 АТ, собственост на трето лице В.С.Т., при движение по път М 906 в посока от с. Каблешково към с. Лъка, е предприел изпреварване на неустановено МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещ се в посока от с. Лъка към с. Каблешково лек автомобил “Рено Клио” с peг. №А 3591 АТ, управляван от наследодателя на ищците – И.С.М., ЕГН **********, бивш жител ***. Ударът бил челен- ексцентричен и в резултат от причиненото ПТП и непосредствено след него, на същата дата, в 12:37 часа, пострадалият .С.М. е починал, за което е издаден акт за смърт М 0352/12.12.2016г. Непосредствена причина за смъртта е тежка гръдна травма с оформен гръден капак, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, като пряко следствие от получените при ПТП наранявания, а именно: счупване на ребра двустранно по две линии и счупване на гръдната кост /контузия на белия дроб, заедно с разкъсно-контузни рани по главата, лицето и крайниците, охлузвания по лицето и крайниците, хипертрофия на лявата камера на сърцето. Като причина за описаните увреждания се сочи “...съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в автомобила при внезапното му привеждане от движение в покой при ПТП.“ За настъпилото произшествие бил съставен Протокол за ПТП от 10.12.2016г., заведена преписка и образувано досъдебно производство под № ДП 3203М-774/10.12.2016г. при РУП - гр. Поморие. Описаните обстоятелства, причина за настъпилото ПТП, представляват покрит риск, съгласно чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ, по издадена от ЗАД “ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” Застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 461, т.1 КЗ, с № BG/30/116002558270, издадена на 03.10.2016г. със срок на валидност 02.10.2017г., и с лимит на отговорност на застрахователя за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали лица. За настъпилото застрахователно събитие ищците уведомили ответника - ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” с писмено заявление с обратна разписка и отправили искане за изплащане на застрахователно обезщетение, получено от застрахователя на 16.03.2017г., по повод на което били заведени щети с № ********** и № **********. В отговор на постъпилото заявление получили уведомление от застрахователя, че за да бъде формирано становище, относно основанието и размера на справедливо възмездяване на претърпените неимуществени вреди, е необходимо представянето на допълнителни документи. Въпреки представянето на такива, на 18.12.2017г., ответникът постановил отказ с изх. № 212/12.01.2018г. с мотива, че наличните документи остават недостатъчни за формиране на мотивирано становище относно основанието и размера на застрахователната претенция. Било прието и че пострадалото лице - починалия в резултат на ПТП И.М. е допринесъл в голяма степен за осъществяването на ПТП и за причиняването на вредоносния от него резултат, което според ищците не отговаря на истината и не е подкрепено с каквито и да е доказателства. Напротив, сочи се, че пострадалият е управлявал автомобила си със скорост, значително по-ниска от максимално допустимата, автомобилът е бил в изправно техническо състояние, пострадалият не е предприел каквито и да било маневри, които да допринесат за настъпилото ПТП. Пострадалият не е боледувал, бил е в отлично здраве, не е страдал от каквито и да било заболявалия, а избягването на ПТП от негова страна е било обективно невъзможно, тъй като ударът в тази ситуация е бил неизбежен. Ищците оспорват и извода на застрахователя, че липсва близка духовна и емоционална връзка между тях и И.М., респ. че не може да бъде установено дали същите са търпели неимуществени вреди от загубата на починалия и в какъв обем. Излагат се твърдения, че между ищците К.З.М. (***) и С.И.М. (***) и пострадалото лице И. С.М. приживе са съществували изключително близки и сърдечни отношения, обичайни за семейството, съжителстващо в общо домакинство, в което са съществували отношения на силна привързаност и взаимопомощ. Ищците считат, че изцяло е осъществен фактическия състав на прекия иск по чл.432 от КЗ и молят исковете им да се уважат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - застраховател е представил писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Счита същите за неоснователни, а
при условие на евентуалност моли да бъде намален размера на обезщетението.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на л.а. „Фолксваген Пасат” с per. № А 6591 АТ, по
силата на Застрахователна полица №BG/30/l 16002558270/03.10.2016г., сключена със ЗАД
„Далл Богг Живот и здраве” АД. Оспорва водачът М.А.Д. да е нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото прилагане, както и да е причинил процесното ПТП. Сочи, че исканият
размер на обезщетението от ищците е прекалено завишен. Претендираните размери
не са съобразени с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищците болки и
страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия И.С.М.,
изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан. М. управлявал л.а, „Рено Клио“ с несъобразена с пътните
условия скорост и с изключени фарове, като по този начин попречил на насрещно
движещите се автомобили да го забележат и сам е допринесъл за получените от
него увреждания. На следващо място, сочи
че фактът на определена роднинска връзка между ищците и пострадалия не е
единственото основание за дължимост на обезщетение, а от значение е естеството
на отношенията приживе между загиналия и правоимащите лица. Оспорва претенцията
по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират. По отношение на процесния
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002558270/03.10.2016г., действа Кодекс за застраховане в сила от 01.01.2016г. Според измененията, въведени с него, законна
лихва се дължи от изтичане на срока за становище след представяне на всички
необходими документи. Сред необходимите документи, изрично регламентирани в
Кодекса, са и банковите сметки на пострадалите лица. В случая същите са
представени едва с молба с вх. № 2562/18.12.2017г., от която дата евентуално би
се дължала законна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От служебно изготвените заверени преписи от влязла в
сила присъда от 11.04.2019 год. по НОХД № 166 по описа за 2019 год. на Окръжен
съд Бургас,потвърдена от Апелативен съд Бургас с решение № 161 от 16.12.2019
год. по ВНОХД № 175 по описа за 2019 год. ,в частта ,с която подсъдимия М.Д. е признат за виновен в това ,че на 10.12.2016
год. около 08,00 часа по път 906 ,в участъка между гр.Каблешково,община Поморие
и с.Лъка,община Поморие,около 55 км+ 500м. управлявал МПС0лек автомобил марка
„Фолксваген“,модел „Пасат“ с рег. № А 65
91 АТ ,със скорост 103,8 км./час, нарушил
правилата за движение,а именно :чл.21,ал.1 от ЗДвП-„ПРи избиране
скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км./ч.:категория „В“
Извън населено място 90 км/ч.“ ;чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП-„Водач,който
изпреварва ,е дъжен:когато при изпреварването навлиза в пътна
лента,предназначена за насрещното движение,да не създава опасност или пречки за
превозните средства,движещи се по нея“ ;чл.43,т.4 от ЗДвП-„Изпреварването на
МПС ,с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош,е забранено :при използване
на пътна лента за насрещно движение,когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“,като допуснал ПТП с лек
автомобил марка „Рено,“,модел „Клио“ с
рег. № А 3591 АМ и по непредпазливост причинил смърт на водача И.С.М.
вследствие на тежка гръдна травма с оформен гръден капак/счупване на ребра
двустранно по две линии и счупване на гръдната кост/,довела до остра дихателна
и сърдечна недостатъчност, с което
деяние от правна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1
от НК във вр. с чл.21,ал.1 във вр. с чл.42,ал.2,т.2 във вр. с чл.43,т.4 от ЗДвП.От мотивите на присъдата на Окръжен съд Бургас и решението на Апелативен
съд Бургас се установява и механизма на произшествието,който се потвърждава
изцяло и от събраните по настоящото дело
при разглеждането му в Районен съд
Бургас,доказателства,а именно на 10.12.2016 г., около 8,00 часа, по път № 906,
в посока с. Каблешково към с. Лъка е настъпило ПТП с участници М. А.Д. и И.С. М.,като
между двата автомобила е настъпил челен ексцентричен удар в лентата за движение
на лекия автомобил на последния ,след който те са се завъртели
около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и са се
установили в левия банкет на ходовите си
колела.До удара се е стигнало,тъй
като при управлението на лек автомобил
„Фолксфаген Пасат“, водачът Д. е предприел маневра по изпреварване на
неустановено МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение. Изпреварваният
неустановен автомобил, увеличил скоростта на движение, при което водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ прекратил маневрата
по изпреварване,тъй като видял,че срещу него се движил друг
автомобил.Прекратявайки маневрата по изпреварване,М.Д.,чийто автомобил в този
момент се движил със скорост от 103,8 км./ч., задействал аварийно спирачната система,но
водачът на изпреварвания автомобил също намалил скоростта,което не
позволило на автомобила „Фолксваген Пасат“ да се върне отново в дясната лента за
движение,откъдето започнал маневрата
изпреварване.Независимо,че и движещия се
по посока от с. Лъка към с. Каблешково лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № А3591
АМ, управляван от пострадалия М. със скорост 60,86 км./ч. е предприел аварийно
спиране ударът между двата автомобила е
станал неизбежен .Установено е,че към момента на настъпване на произшествието
пътната настилка е била суха, без замърсявания , увреждания и неравности,а
участъкът от пътя-прав с наклон,като
лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ се е спускал по него.Времето е било ясно, с добра видимост,която не е била
намалена от разсъмването-сблъсъкът е настъпил около половин част след изгрева
на слънцето.Няма данни някой от двата автомобила да е бил технически
неизправен.Констатирани са причините,довели до произшествието,като те са
преценени като субективни и изцяло зависещи от водача на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“: управляваният от деликвента
автомобил се движел със скорост от 103,8 км/час, при ограничение от 90 км/час,видимостта
е била добра и водачът, преди предприемане на маневрата изпреварване, е имал
техническа възможност да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в
движението,които се движат пред него в лентата
за насрещно движение и е могъл да се съобрази с тяхното положение,посока
и скорост на движение.Констатирано е също така,че ако се бе движил с
разрешената скорост за движение от 90
км./ч.,водачът М.Д. е могъл да спре преди мястото на удара,тъй
като при задействане на спирачната система на автомобила опасната му зона за
спиране би била с около 20 м. по-малка от тази при действителната му скорост от
103,8 км./ч.,а също така е могъл,дори и при високата скорост,с която се е
движил по наклонения прав път , да види движещия се със значително по-ниска
скорост от 60,86 км./ч. в лентата за насрещно движение автомобил на пострадалия
и да не предприема маневрата изпреварване.Същевременно за пострадалия водач не е съществувала
обективна и техническа възможност да избегне инцидента, тъй като движещия се в
неговото пътно платно автомобил е бил на разстояние по – малко от опасната зона
за спиране.В наказателното производство като безспорни са установени и следните
два факта-автомобилът на И.М. се е движим
без включени светлини,а самият водач не е бил с поставен предпазен
колан.
Влязлата в сила присъда № 109/11.04.2019 г. по НОХД № 166/2019 на
Бургаски окръжен съд ,отчасти изменена и
отчасти отменена,но в частта за наказанието и по гражданските искове, на
основание чл.300 ГПК е задължителна за настоящия съд,разглеждащ
гражданските последици от деянието,относно това дали то е извършено,неговата противоправност
и виновността на дееца. При това положение
е доказано, че
настъпилото на 10.12.2016г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на И.С.
М., е по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксфаген Пасат“ с рег. № А
6891 АТ – М.А.Д.,както и че деянието му е противоправно и по-точно е
престъпление.Тъй като,обаче,поведението на пострадалия не е елемент от състава на престъплението,извършено по горните
законови текстове,то въпросът за
съпричиняване от негова страна на произшествието не е обхванат от пределите на
чл.300 от ГПК и подлежи на установяване в настоящия граждански процес,при
въведени твърдения и възражения от
ответника в тази насока.
Отговорността на водача на лек автомобил при
ПТП се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена между собственика на МПС, участник в ПТП,
управлявано от причинилия вредите водач и застрахователно дружество.
Страните в производството по
настоящото дело не са представили застрахователната полица - оригинал или
заверено копие, за лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван от причинителя
М.Д.. Безспорно е обаче между тях, че е налице валидно
сключен застрахователен договор със застрахователно дружество ЗАД „Далл Богг
Живот и здраве” АД –ответник по настоящото дело ,по застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на настъпване на пътния инцидент,
представляващ с оглед сключената застраховка, застрахователно събитие. Обстоятелство,
че за автомобила е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е
удостоверено и в съставената Карта за регистрация на ПТП от 12.12.2016 г. на РУ
Поморие, имащ характер на официален удостоверителен документ, като там също са посочени
и индивидуализиращите белези на застрахователния договор. От посочените
доказателства се установява,а това не е и спорно между страните, че за
автомобила, участвал в процесното ПТП, към датата на инцидента е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по която е именно ответника.Това обстоятелство е признато
от ответника и в предхождащото настоящото производство ,производство по щета №
********** и № **********,посочени в писмо изх. № 212 от 12.01.2018 год. на
ответното дружество,образувано по заявление
на ищците по настоящото дело-процесуална предпоставка за допустимост на
настоящия процес.
От
заключението на извършената и приета по делото без възражения от страните комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещите
лица инж. Веселин Гяуров и д-р Параско Парасков, която съдът възприема изцяло като
компетентна, обективна и безпристрастно дадено, се установява детайлно и
безпротиворечиво механизма на настъпилото пътнотранспортно
произшествие-идентичен с този установен в наказателното производство.Констатациите
на вещото лице Гяуров изцяло потвърждават отразеното от съставителите на протокол
за оглед на местопроизшествие от 10.12.2016 г. и Карта за регистрация на ПТП от
12.12.2016 г. на РУ Поморие с незначителни разлики-от 1 до 2 км./ч. в скоростта на движение на сблъскалите се
превозни средства. При това положение
съдът намира,че начина по който е протекло произшествието, е установен
безпротиворечиво от всички посочени по-горе доказателства.
От експертизата в автотехническата й част се установява още,
че водачът на лекия автомобил марка „Фолксфаген Пасат“ е
могъл обективно да възприеме насрещно движещия се автомобил на пострадалия на
разстояние от 150 метра минимум по насрещните запалени фарове.Не е даден
отговор от вещото лице на въпроса,въпреки,че такъв е бил поставен,от какво
минимум разстояние водачът Д. е могъл
обективно да възприеме лекия автомобил „Рено Клио“, ако фаровете на последния не са били запалени. Съдът намира,че не следва да взема предвид
изявлението на вещото лице,че според него , предвид ранния час на настъпване на
произшествието, не е възможно лекия автомобил на пострадалото лице да се е
движел без запалени фарове,тъй като то не почива на конкретни обективни
данни-такива не са посочени,а по
същността си това изявление представлява
предположение.Съдът,обаче,намира с оглед данните от заключението на експертите,че за
конкретното произшествие е без значение дали пострадалият се е движил в
автомобил с включени светлини. Това е
така,тъй като видимостта е била
достатъчно добра- не е била намалена
от разсъмването,тъй като произшествието е станало около половин час след
изгрева на слънцето,времето е било ясно,лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ се е спускал по наклон на
прав път,следователно с по-добър и широк
обзор ,поради което дори и да не са били
включени късите светлини на управлявания от пострадалия лек автомобил ,
виновния за произшествието водач не е
бил обективно възпрепятстван да възприеме
управлявания от И.М. автомобил от достатъчно разстояние и да реагира адекватно ,за да избегне
произшествие.Безспорно е,че Д. се е
движил със скорост по-висока от разрешената ,а вниманието му е било ангажирано изцяло с предприетата от
него маневра „изпреварване“,което се установява от детайлните му обяснения за
поведението на изпреварвания автомобил,като е пропуснал преди
осъществяването й да възприеме цялостно ситуацията, и преди всичко тази в лентата за насрещно движение.
От
изготвената експертиза става ясно,че автомобилът „Рено Клио“ е бил оборудван с
4 бр. триточкови инерционни предпазни колани, като предвид получените
наранявания и установената неоспорена
причина за смъртта на наследодателя на ищците,е счетено , че пострадалия водач
не е бил с поставен обезопасителен колан. Този извод не се оборва от
изслушаните по делото свидетелски показания на свидетеля С.Ж.-мл.автоконтрольор,очевидец
на последиците от произшествието ,съставил картата за регистрация и схемата
на ПТП .Той заявява, че
пострадалият водач е бил с поставен предпазен колан, като той
и колегите му са се мъчили да го откопчаят,за да освободят затиснатият в
автомобила си и в много тежко състояние И.М.. Съдът не кредитира показанията на този свидетел,тъй като те са твърде общи и
изолирани и неподкрепени от целия останал събран доказателствен материал
,включително и в наказателното производство.Те и противоречат на неоспорените
констатации на експертизата в медицинската й част относно вида и характера на получените травми и установените
причини за смъртта на И.М..Съдът ,обаче намира,че с оглед конкретно установения
механизъм на произшествието е без значение
обстоятелството дали пострадалия е ползвал или не обезопасителен колан.Действително
,вещите лица,представили заключения и по настоящото дело ив наказателното
производство, сочат,че при поставен обезопасителен колан травмите,но по тялото
на пострадалия, биха били по-леки и не биха
довели до летален изход.От друга страна ,обаче,при поставен предпазен колан в зависимост от силата и вида на сбъсъка може
да пострада врата и да се счупят шийни прешлени ,което също може да доведе до
смърт.Нито един от двамата специалисти-медици в настоящото и в
наказателното производство,не заявява,че И.М. при конкретните обстоятелства
,ако бе поставил обезопасителен колан,би останал жив.
Следователно, шофирането без светлини или липсата на предпазен колан не могат сами по себе си, изолирано от
останалите обстоятелства на произшествието
,да бъдат квалифицирани като съпричиняващи фактори.Те имат превантивна
роля,но тя не е еднозначна.Необходимо е във всеки конкретен случай да се
изследва отражението на тези отрицателни
факти върху механизма на всеки отделен пътен инцидент.Тъй като,както бе
посочено по-горе в настоящия случай не са събрани доказателства,от които
безспорно да се установи,че тези две бездействия на пострадалия се включват в
цялостния механизъм на катастрофата,то не би могло да се приеме,че И.М. е
съпричинил смъртта си.
От
събраните гласни доказателства и съдебно – медицинска експертиза става ясно, че
вследствие на настъпилото ПТП на 10.12.2016 г., пострадалото лице М.е било
прието за лечение в ОАИЛ в 9,17 часа, като е починал същия ден в 12,37 часа.
Смъртта е настъпила в следствие на получените от произшествието травми, а
именно – тежка гръдна травма с оформен гръден капак /счупване на ребра
двустранно по две линии и счупване на гръдната кост/, контузия на белия дроб,
счупване на лява подлакътница, ракъсно контузни рани по главата, лицето и
крайниците, хипертрофия на лява камера на сърцето, цикатрикс от стар инфаркт по предната стена на лявата камера.
Като непосредствена причина за смъртта се сочи от вещото лице тежката гръдна травма,
довела да остра дихателна и сърдечна недостатъчност.
От
показанията на свидетеля С. (съпруг на племенница на ищцата К. М. и първа братовчедка
на ищцата С. М.) и свидетелката М. (без родство със страните) се установяват
страданията, търпени от ищците. Изложеното от свидетелите съдът кредитира
изцяло, независимо, че единият от тях е от кръга лица посочени в чл. 172
от ГПК, тъй като то е логично, не страда от вътрешни противоречия. Констатира
се, че ищците преживяват изключително тежко и до сега загубата на техния съпруг и баща,
който ги е подкрепял духовно и е осигурявал и издръжката на цялото
семейство.Майка и дъщеря са разчитали на деятелността и активността на
починалия от съвсем ранна възраст на ищцата С.,като всички са били отдадени на
таланта на детето и грижата то да
го развива пълноценно.Няма данни след навършване на пълнолетие, тя да се е отделила от семейната среда и да е заживяла в отделно
домакинство,самостоятелно от своите
родители.Няма данни да е създала и свое
собствено семейство.
От показанията на свидетелите се установява,
че ищците все още изпитват силни душевни болки и страдания – избягват да
пътуват по пътя, на който се е случил инцидентът, като до настоящия момент не
са минавали с кола през мястото на произшествието, разстройват се при спомена
за техния родственик и усещат осезаемо липсата му. Ищцата С.М., която е шофьор
е спряла да шофира след инцидента, спряла също така да свири на пияно и да дава
уроци, което е било нейна професия.Действително,починалият
М. е бил в зряла възраст-на 73 години,но в много добро здравословно
състояние,като смъртта му е била внезапна и неочаквана.
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Ищците са предявили при условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл.
86 от ЗЗД.
Непозволеното
увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на
деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина,
която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази
отговорност по отношение на пострадалия, цели да обезпечи предвидената в
законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите". Следователно, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение-каквото не се оспорва че съществува в настоящия случай, е
необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича. В тази връзка, пред факта, че в хода на
производството е влязла в сила присъда
№ 109/11.04.2019 г. по НОХД № 166/2019
на Бургаски окръжен съд, същата на основание чл. 300 ГПК е задължителна за настоящия съд,
като следва да се приеме за доказано, че настъпилото на 10.12.2016г. ПТП,
в резултат на което е причинена смъртта на И. С. М., е по вина на водача на лек
автомобил марка „Фолксфаген Пасат“ с рег. № А 6891 АТ – М.А.Д..
Съдът
счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432,
ал. 1 от КЗ на ответник ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”.
Налице е влязла в сила присъда,която установява деянието,дееца,противоправността на деянието ,виновността на дееца и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат,тъй като смъртта на физическо лице е елемент от състава на престъплението,за което М.Д. е осъден.
Наличието
на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника ЗАД “ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” за лекия
автомобил марка „Фолксфаген
Пасат“ с рег. № А 6891 АТ, води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432,
ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди. Въпреки, че застраховката се сключва от собственика на превозното
средство, тя покрива гражданската отговорност на водача му, независимо от това
на какво основание осъществява управлението. Тъй като възражения в тази насока
не са и въвеждани, такива не е необходимо и да бъдат обсъждани. При това
положение предявеният иск е доказан по своето основание.
Спорен
между страните и е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема
предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както
и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени
вреди, включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не
само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
Установи
се, че ищците са понесли изключително тежко загубата на своя родственик,който
въпреки,че е бил на 73 години-зряла възраст,не е страдал от заболявания ,бил е
активна и дейна личност,отдадена на грижата за
семейството ,както на осигуряване на материалното му благополучие.Ищците
все още не са преодолели последиците от
смъртта му, лесно се разстройват при спомена за техния близък, който е бил
тяхна опора и е издържал семейството. Отношенията им са се характеризирали с
взаимна обич, уважение и разбирателство. Живеели са в едно домакинство,независимо от
обстоятелството,че ищцата С.М. отдавна е навършила пълнолетие,поради което
между тях продължават да съществуват обичайните връзки родители-дете.За ищцата С.М.
това е единственото семейство,в което тя е единствено дете,от което получава
подкрепа и съпричастност в трудности.В резултат на претърпяната травма от
загубата, ищцата С.М. престанала да шофира, както и да свири на пияно и
преподава уроци, което било нейна професия. И двете ищци, и към настоящия
момент избягват участъка в който е настъпило произшествието и когато им се
налага да пътуват, минават по обиколни маршрути. За всички посочени неблагоприятни последици,
настъпили в живота на ищците М. вследствие на катастрофата и загубата на техния
близък родственик, съдът счита, че е справедливо обезщетението за неимуществени
вреди да се определи в еднакъв размер и
да възлиза на сумата от по 90 000 лева за всяка от тях. Тази сума е съобразена
и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и
със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания,
настъпили в същия период в идентични хипотези с оглед характера и вида на
връзката между починалия и наследниците му и възрастта на пострадалия и
преживелите го негови близки.С оглед на
горното претенциите над сумата от 90000 лв. до претендираните 150000 лв. се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на възражението на ответника
за наличие на съпричиняване съдът съобрази следното: С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год.
на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. В трайната практика на ВКС за да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем.
В
настоящия случай не бе установено, че липсата на поставен предпазен колан и
невключването на светлини ,представляващи сами по себе си нарушения на правилата за движение по пътищата ,са
допринесли за леталния изход на И.М. в конкретния случай и при конкретно
установения по-горе механизъм на произшествието,поради което не може да се
приеме,че той е допринесъл с поведението си, за смъртта си.
По отношение на направеното от
ответника искане за намаляване на определеното от съда обезщетение със сумата от 44 700,20
лева, за която се твърди, че е получена от ищците като обезщетение, получено от
друг австрийски пенсионен застраховател, съдът намира същото за неоснователно.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че посоченото
обезщетение е реално изплатено, нито основанието във връзка, с което е
евентуално изплатено и какви вреди е следвало да покрие. Представена е
единствено кореспонденция между двете застрахователни дружества, от която не
могат да бъдат установени по безспорен начин твърдените от ответника
обстоятелства. От писмото на австрийския застраховател се установява, че последният
е
посочил,че е изплатил обезщетение във
връзка с пенсионни вноски, а в настоящия случай претендираните обезщетения са
за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от загуба на близък. Освен това самият
ответник заявява, че посоченото обезщетение е получено само от една от ищците –
К.М., по повод смъртта на нейния съпруг, но по повод на какъв покриван от
чуждия застраховател риск, се дължи посоченото обезщетение, не се установява.При това положение,не може да
се приеме,че дори и да е получена сума от посоченото чуждестранно юридическо
лице,тя има за цел да репатрира
неимущуествени вреди,каквито само са предмет на производството по настоящото
дело.
При
това положение съдът приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на по 90 000
лева за всяка от ищците, не следва да
бъде намалено,нито поради съпричиняване,нито поради това,че вече за същите
вреди е получено обезщетение от друг застраховател.
Без значение е и обстоятелството,че в
наказателното производство ищците са претендирали обезщетение за неимуществени
вреди в размер от по 50000 лв.Гражданските искове в наказателното производство
са били оттеглени и производството по делото в тази му част прекратено.При това
положение не е налице нито сила на пресъдено нещо по размера на
обезщетението,нито може да се твърди,че ищците оценяват психичните си болки и
страдания на сумата от по 50000 лв. за всяка от тях и претенциите в настоящото
производство са неоснователни.Производството по настоящото дело е било
образувано в началото на 2018
год.,наказателното производство в
съдебната му фаза,където са били разгледани гражданските искове,впоследствие
оттеглени,е образувано през 2019 год.Двете производства са се движили
паралелно,като настоящото е било спряно с оглед установяване на престъпните
обстоятелства,от които се твърди да са настъпили вреди.При това положение,размерите
на предявените граждански искове в
наказателното производство са без правно значение за основателността на исковите претенции по
настоящото дело.
Съгласно
чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищците имат право на обезщетение в размер на законната лихва
върху сумата от 90 000
лв. за периода до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ
е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования,
само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ или считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, тъй
като ищците не са посочили с първоначалното си
заявление,входирано от застрахователя на 15.03.2017 год. банкови сметки, по които евентуално да бъде
изплатено определеното им обезщетение, ответното застрахователно дружество не е
било в забава до момента на отстраняване на този порок на претенциите им,което
е сторено едва на 18.12.2017 г.,с
второто подадено от тях заявление. Следователно,следва да се присъди обезщетение за забава от 18.12.2017 год. върху
сумите от по 90 000 лв. до окончателното им изплащане.С молбата за изменение на
предявените искове ищците не само са
увеличили търсените обезщетения от 13000 лв. на 150000 лв.,но са изменили и
началния момент,от който търсят присъждане на сумите от по 150000
лв. и той е датата 18.12.2017 год./за сравнение в първоначалната искова
молба с предявени частични искове в
размер от по 13000 лв.,обезщетенията са претендирани от датата на
застрахователното събитие-10.12.2016 год. ,като обезщетенията за забава върху частичния размер и за периода
10.12.2016 год. до завеждане на делото са
изчислени на сумата от по 1682,53
лв. с внесена такса от по 67,30 лв. само по
тях/. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода от възникване
на застрахователното събитие-10.12.2016 год. до 18.12.2017 год. само върху
сумата от 13000 лв. обаче не е оттеглена,нито е заявен отказ по отношение на
нея,а добавянето на нов период от време,респ. намаляването на период от време,
за който се търси обезщетение, не представлява изменение на претенцията по
размер,а представлява изменение на предмета на делото.При това положение
добавянето на нов период от време води до изменение на иска чрез прибавяне на
нов иск ,а намаляване периода от време може да бъде осъществено само чрез
оттегляне или отказ от иск за съответния период,каквото процесуално действие,
обаче, от ищците не е предприето.При това положение съдът дължи произнасяне по
искането за присъждане на обезщетение за забава
върху частичния иск от 13000 лв. за периода от 10.12.2016 год. до
18.12.2017 год.,което следва като неоснователно да се отхвърли по изложените
по-горе съображения и тъй като по отношение на него не са приложими правилата
на чл.214 от ГПК и не е направен отказ или оттегляне на иск.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
От представения по делото списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и находящите се в кориците на делото документи е
видно, че ищцата К.М. претендира и действително е направила разноски в общ
размер на 6 153,64 лева като сбор
от внесени държавни такси при сбор от претенции
с общ размер от 155191,55
лв.,формиран от следните суми: 150000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди ,
законни лихви от 3841 лв. върху
него за периода от 18.12.2017 год. до
19.03.2018 год. и законни лихви от 1350,55 лв. върху частичния иск от
13000 лв. за периода от 10.12.2016
год. до 18.12.2017 год.Исковете са уважени в общ размер от 92300 лв. от които
90000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2300 лв. законна лихва за
периода от 18.12.2017 год. до 19.03.2018 год. Размерът на лихвата е изчислен при
използване на изчислителната система за изчисляване на законна лихва на програмния продукт Апис-финанси от
продуктова платформа Апис 7 на „Апис –Европа“ АД.При това положение на тази
ищца се дължи сумата от 3659,87 лв.
разноски съобразно уважената част от исковете.
По отношение на разноските направени от
ищцата С.М., от горепосочените документи се установява, че действително направените
от нея разноски са в общ размер на 6 373,64 лева,в които освен държавни
такси се включват и разноски на възнаграждение на вещо лице и свидетел.По
отношение на нейните претенции важи казаното по-горе за претенциите на ищцата К.М..При това положение на С.М. следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 3790,71 лв.,съобразно уважената част от нейните искове.
Тъй като, видно от представеният в последното
съдебно заседание от 01.06.2020 г., договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020
г., сключен между ищците и адвокат Пламен Велчев, последният е оказал безплатно адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на осн. чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.
38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.
36, ал.2 от ЗА и чл.
7, ал.2, т.4 и т. 2 във вр. с чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне
на възнаграждението са уважените части на исковете /90 000 лева + 2300 лева за всяка от ищците/. С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците
съобразно уважената част от исковете, сума в общ размер на 7016 лв. или по 3508 лв. на всяка от тях.
На ответното
дружество с оглед направеното от него в тази насока искане следва да бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.От списъка по чл.80
от ГПК и приложените писмени
доказателства е видно,че то действително
е направило разноски в размер на 220 лв. за възнаграждения на вещо лице и
свидетел.Претендира и юрисконсултско възнаграждение без да е посочило
размер.Съдът намира,че на налице предпоставките на чл.25,ал.2,предл.2 на
Наредбата за заплащане на правната помощ,като максималния размер възнаграждение
от 300 лв. по ал.1 на чл.25 следва да
бъде увеличен със 100 лв.,тъй като материалният интерес многократно надхвърля
сумата от 10000 лв.,делото се
характеризира с фактическа и правна
сложност и въпреки,че на нито едно от
проведените множество –повече от три съдебни заседания,не се е явил процесуален
представител,активно е осъществявал защита както чрез представяне на писмен
отговор,така и чрез извършване на процесуални действия писмено между заседанията.При това положение
общият размер на разноските на ответника следва да се изчисли на сумата от 620
лв. Съобразно отхвърлената част от исковете
на ответника се дължи сумата от 251,26 лв. ,която двете ищци му дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Т. М.
Димитров” №1 да заплати на К.З.М., ЕГН **********, гражданин на *** и на С.И.М.,
ЕГН **********, гражданин на ***, адрес: ***, суми от по 90 000 лева ( деветдесет хиляди лева) на всяка от двете , представляващи обезщетение
за претърпени от тях неимуществени
вреди, причинени вследствие смъртта на техния * и * И.С. М., ЕГН **********, бивш жител ***,
настъпила на ***г. в резултат от ПТП на 10.12.2016г., по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за лек автомобил “Фолксваген Пасат” с per. № А 6891 АТ и суми от по 2300 лева на всяка от ищците , представляващи обезщетение за
забава,определено в размер на законната лихва върху сумите от по 90 000 лева, за периода от 18.12.2017г.
до 19.03.2018г./дата на завеждане на делото/, както и обезщетение в размер на законната лихва върху главниците от по 90000 лв. ,начиная от 19.03.2018г./датата
на завеждане на делото/ до окончателното им изплащане,като претенциите за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в размери над уважените от по 90000 лв. до претендираните такива от по 150000 лв. от всяка от ищците и за
присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху частта от
13000 лв. от присъдените обезщетения за
периода от 10.12.2016 год. до 18.12.2017 год. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Т. М.
Димитров” №1, да заплати на К.З.М., ЕГН **********, гражданин на *** сумата от 3659,87
лева, представляваща направени за
настоящото първоинстанционно производство разноски, съобразно уважената част от
предявените от нея претенции.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Т. М.
Димитров” №1, да заплати на С.И.М., ЕГН **********, гражданин на ***, адрес: ***
сумата от 3790,71 лева, представляваща направени за настоящото
първоинстанционно производство разноски, съобразно уважената част от
предявените от нея претенции.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Т. М. Димитров” №1, да
заплати на адвокат Пламен Стоянов Велчев с адрес на кантората гр. Варна , ул.
"Струма" № 6, сумата от 7016 лева, представляваща сбор от определените от съда по реда на чл.
38, ал.2 от ЗА две адвокатски
възнаграждения от по 3508 лв. всяко от тях за осъществено безплатно процесуално
представителство на двете ищци по делото.
ОСЪЖДА К.З.М., ЕГН **********, гражданин на ***
и на С.И.М., ЕГН **********, гражданин на ***, адрес: *** да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, бул. Т.
М. Димитров” №1 сумата от 251,26 л. ,представляваща направени за настоящото
първоинстанционно производство разноски,съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчване препис от него на
страните по делото.
СЪДИЯ: