№ 9281
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110159354 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
След издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя
„АмонРа Енерджи“ АД за сумата от 24 000 лв. главница, в срока за възражение е постъпило
такова от длъжника „Мега Солар Пауър“ ООД, с приложени към него доказателства за
частично плащане на сумата от 7000,00 лв.
Съдът е изискал от заявителя становище в 3 дневен срок, като такова е постъпило на
13.01.2025 г.
Заявителят не оспорва извършеното от длъжника частично плащане, като счита
вземанията си по ЗИ в размер на 24 000 лв., за частично погасени до 17 000 лв. След
подаденото становище, заявителят е признал за още едно частично плащане от страна на
длъжника, като към 07.02.2025 г. твърди, че непогасеното му към длъжника вземане възлиза
на 12 000 лв., за установяването на което е депозирал по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
установителен иск, по която ИМ е образувано гр.д. № 7424/2025 г. по описа на СРС.
По делото е депозирано на 20.02.2025 г., в изпълнение на Разпореждане №
9289/16.01.2025 г. на съда, становище от длъжника, в което изнася идентични със заявителя
данни, че към настоящия момент общия размер на задължението по процесната фактура №
***/31.03.2023 г. възлиза на 40959,62 лв.
Длъжникът „Мега Солар Пауър“ ООД изразяват готовност да сключат Споразумение
със заявителя, в което да фиксират точни срокове и размери на отделните вноски, за
разсроченото погасяване на задълженията му, но към датата на подаване на становището от
20.02.2025 г. твърди, че няма съгласие от страна на заявителя за такова извънсъдебно
уреждане на отношенията им по повод процесната фактура, за което прилагат като
доказателство имейл кореспонденция, разменена между страните.
1
Съдът като взе предвид извършеното частично плащане и становището на заявителя,
с което признава вземанията си по издадената ЗИ от 11.10.2024 г. за частично погасени до
размер от 12 000 лв., намира, че ЗИ подлежи на частично обезсилване, по отношение на
вземанията на заявителя за главницата в размер на 12 000 лв.
За непогасената част от главницата от 12 000 лв. и законната лихва върху платената и
неплатената главница до датата на плащането и съдебните разноски, ще следва да се издаде
изпълнителен лист в полза на заявителя, тъй като същите не се оспорват от длъжника, но не
са били погасени в срока за възражение.
Съдът не споделя становището на длъжника, че не дължи разноските за
производството, тъй като правел периодично частични погасявания по процесната фактура,
което му поведение според него обосновава липса на интерес у кредитора му, да търси по
съдебен ред, вземанията си.
Напротив, във фактура № ***/31.03.2023 г. е посочен падеж за пълното й погасяване –
31.03.2023 г., който очевидно не е спазен от получателя на стоката и настоящ длъжник „Мега
Солар Пауър“ ООД. Няма данни страните да са уговорили и кредитора да е приел плащане
на части /т.е. разсрочено/. Следователно заплащането от страна на длъжника на различни
суми, през различни периоди, не води до точно изпълнение от негова страна на
задължението му като купувач по договора. Неточното му изпълнение пък е повод за
кредитора да потърси целия си непогасен остатък по фактурата, по съдебен ред, като
последния има избор измежду по-облекчения път на заповедното производство /целящо да
установи има ли спор по отношение на вземането/ или директно да предяви осъдителен иск
за непогасената част от стойността на фактурата. След като длъжника е дал повод за водене
на делото, то същия следва да понесе и отговорността за сторените от заявителя/ищеца в
производството, съдебни разноски.
В конкретния случай, при наличие на правен интерес, заявителят „АмонРа Енерджи“
АД първо е подал заявление по чл.410 от ГПК за сумата от 24 000 лв., част от общата
непогасена стойност по фактура № ***/31.03.2023 г., а след възражението на длъжника в
срока за това и по указания на съда, е предявил и установителен иск по реда на чл.422, ал.1
от ГПК за неплатения остатък от 12 000 лв., след извършените частични погасявания също в
размер на общо 12 000 лв.
Анализирайки заявеното във възражението на длъжника от 04.12.2024 г. и имайки
предвид извършените частични плащания и желанието за споразумение и извънсъдебно
уреждане на спорните отношения със заявителя/кредитора, съдът намира, че за непогасената
част от вземането на „АмонРа Енерджи“ АД следва да се издаде изпълнителен лист, тъй
като за заявителят не е налице правен интерес от водене на установителния иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, тъй като по същество липсва оспорване на вземането му от страна на
длъжника.
Предвид изложеното по-горе, Разпореждане № 180527/09.12.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 59354/2024 г. на СРС, в частта, в която указва на заявителя, че в случай, че не счита
2
вземането си за изцяло погасено, в е.1 месечен срок от съобщаването му, може да подаде иск
за установяване на вземането си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, като довнесе дължимата
държавна такса върху цената на иска си, след приспадане на вече внесената такава в хода на
заповедното производство и представи доказателства за плащането й и за спазения срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, като неправилно и постановено поради грешка от съда, подлежи на
отмяна по реда на чл.253 от ГПК.
Образуваното исково производство по гр.д. № 7424/2025 г. като погрешно образувано
също ще подлежи на прекратяване, а довнесената държавна такса от 240 лв. от страна на
ищеца, съответно на възстановяване.
Така мотивиран, съдът в настоящия си състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 11.10.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 59354/2024 г. по описа на 164-ти състав, до
размер от 12 000 лв. – частично погасено вземане по фактура № ***/31.03.2023 г.
РАЗПОРЕЖДА в полза на заявителя „АмонРа Енерджи“ АД с ЕИК ********* да се
издаде изпълнителен лист за останалата непогасена част от вземането му, съгласно
издадената ЗИ от 11.10.2024 г., до размер от 12 000 лв. ведно със законна лихва върху сумата
до датата на плащането й, както и законната лихва върху частично погасената главница от
общо 12 000 лв., за периода от образуване на ч.гр.д. № 59354/2024 г. до датата на всяко
отделно плащане, както и за съдебните разноски, сторени от заявителя в производството в
размер на 1920,00 лв., представляващи заплатена държавна такса от 480,00 лв. и адвокатско
възнаграждение от 1440,00 лв.
ОТМЕНЯ, на осн. чл.235 от ГПК, Разпореждане № 180527/09.12.2024 г.,
постановено по настоящото ч.гр.д. № 59354/2024 г. на СРС, в частта, в която е указно на
заявителя, че в случай, че не счита вземането си за изцяло погасено, в едномесечен срок от
съобщаването му, може да подаде иск за установяване на вземането си по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса върху цената на иска си, след
приспадане на вече внесената такава в хода на заповедното производство и представи
доказателства за плащането й и за спазения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като неправилно и
постановено поради грешка на съда.
Определението, в частта относно разпореждането за издаване на ИЛ, подлежи на
обжалване в двуседмичен срок, с частна жалба пред Софийски градски съд, който за
длъжника тече от връчване на ПДИ от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3