Определение по дело №99/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №149

гр. Варна, 09.03 .2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 99/20г., намира следното:

            Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „БУЛ ИНС”, АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от адв. Ст. С. ***, против решение № 77/18.11.2019г., постановено по т.д. № 24 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Търговище, с което същото е осъдено да заплати на М.П.Г. от гр. Попово сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат ѝ Р.П.Г., б.ж. на гр. Русе, настъпила при ПТП на 04.05.2017г. при управление на л.а.“Форд Фокус“, рег.№ Р 49-91 ВС на път Е-70 (гр.Варна-гр.Русе, до гр.Разград) в нарушение правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от водача Венелин Василев Попов от гр. Русе, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество, за което е съставена застрахователна полица №02-116002340722 за периода 04.09.2016г.-03.09. 2017г., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението; дружеството е осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 2330 лв. на довереника на ищцата Адвокатско дружество “Ч.,***, БУЛСТАТ *********, а по сметка на Окръжен съд-Търговище - държавна такса от 2 348 лв. и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 487.50 лв. върху уважената част от иска,  на осн.чл.78, ал.6 от ГПК; в полза на ищцата М.П.Г. са присъдени направените по делото разноски в размер на 252 лв., на осн.чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК. Счита се, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е налице причинен деликт от водача на застрахования в застрахователното дружество лек автомобил (посочени са имената на лице, различни от посочените в обжалваното решение) – не е налице установяване по делото наличието на вината и деянието на водача, както и причинната връзка между неговото деяние и настъпилите имуществени вреди (вероятно се имат предвид неимуществени вреди). Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП и причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца и претендирани за обезщетяване имуществени вреди. Поддържа се, че дори и да са налице вреди, то те са в резултат на случайно деяние по см. на чл. 15 от НК. Поддържа се, че по делото не е доказано ищцата да е имала изключителна като дълбочина житейска и емоционална връзка със своя брат, извън установените традиционни такива за обществото ни. Оспорват се констатациите на СПЕ, че вследствие на преживян стрес от смъртта на брат си, психическото здраве на ищцата е било неимоверно разклатено и от този стрес са ѝ изпадали зъбите. В тази връзка се сочи, че освен свидетелските показания, липсват други доказателства в подкрепа на тази констатация. Освен това по делото е било установена и загубата на други близки хора на ищцата, преди смъртта на брат ѝ – смъртта на нейната дъщеря и на нейният баща. Това обстоятелство не е било преценявано от вещото лице по СПЕ. Поради това и се считат за неоснователни, както главният, така и акцесорният иск за присъждане на лихва от датата на деликта. В условията на евентуалност се поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и е в противоречие с принципа за справедливост, прогласен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, вкл. и противоречи на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ (обн. в ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.18г.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ – до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лв. Освен това присъденото обезщетение не е съобразено с конкретните икономически условия към момента на увреждането. Претендира се отмяна изцяло на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.  

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна  М.П.Г., подаден чрез адв. Ст. Ч. от  Адвокатско дружество „Ч.,***, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага извода, че произшествието е настъпило по изключителната вина и поради противоправното поведение на водача на посочения лек автомобил, застрахован при ответното дружество, който с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения. В резултат на това ПТП е настъпила смъртта на брата на ищцата. Между двамата е била налице трайна и дълбока емоционална връзка, изпълнена с взаимна обич, подкрепа, уважение и привързаност, която е надхвърляла по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка взаимоотношения. Съдът е взел предвид и загубата на други близки родственици на ищцата и въз основа на всички доказателства по делото е направил обоснован извод за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ. Счита се, че присъденото обезщетение не е в завишен размер и съответства на принципа за справедливост, изхождайки от конкретни данни по делото. В тази връзка се споделят изцяло съображенията на съда, приел, че нормата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката ГО при използването на МПС и за контрол върху задълженията за сключване на такава застраховка – в съответствие с приетото в Решение на СЕС от 24.10.13г. по дело С-277/12г., което е зачетено съобразно нормата и на чл. 633 от ГПК. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящата инстанция. 

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен за горницата над присъдения размер на обезщетението от 60 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв.

Въззивната жалба е подадена в съответния процесуален срок за това, от страна с правен интерес от обжалването на съответната част от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства и за надлежна представителна власт, поради което въззивната жалба е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито с.з.

Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което и нови доказателства не следва да се събират във въззивното производство.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 01.04.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители по телефона, на осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК, предвид необходимостта да се спази изискването на чл. 56, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: