ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 09.07.2020г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ -
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в.ч.гр.д. №286
по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на основание чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 258 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №3324/13.03.2020г. от Й.Г.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. Р. М., съдебен адрес:***, против определение №232 от
19.02.2020г., постановено по гр.д. №2135/2018г. по описа на Районен съд –
Дупница, поправено с определение №393 от 23.03.2020г., постановено по гр.д.
№2135/2018г. по описа на ДРС.
С обжалвания акт КРС е изменил по реда на чл. 248 от ГПК решение
№712/20.11.2019г., постановено по гр. д. №2135/2018г. по описа на ДРС в частта
за присъдените разноски, като е изменил размера им като е осъдил „***“ ЕООД да заплати на Й.Г.К. 1356 лв. деловодни
разноски.
Жалбоподателят намира атакуваното разпореждане за неправилно в частта за
разноските присъдени в полза на ищеца. Намира, че съдът правилмно е определил
размера на разноските в атакуваното определение, но е следвало да ги присъди не
в полза на ищеца в първоинстанционното производство – Й.К., а на неговия
процесуален представител – адв. Р. М.. Мотивите за това били, че К. бил защитаван по
делото безплатно при условията на
нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Това било видно от приложен
по делото договор за правна защита и съдействие. Бил представен и списък за
разноски по чл. 80 от ГПК. На тази база
се иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което „***“ ЕООД да заплати на адв. Р.М.сумата от 1356 лв. с
вкл. ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
След проверка съдът установи, че частната жалба е депозирана от лице с
активна процесуална легитимация за предявяването й, в законоустановения срок
/съгласно чл.243, ал.3, изр. II, във вр. с чл.259,
ал.1 от ГПК/, който е двуседмичен след заплащане на дължимата държавна такса и
е надлежно администрирана от страна на районния съд, поради което настоящата
инстанция ще пристъпи към нейното разглеждане.
От фактическа страна съдът установи следното:
Пред Районен съд – Дупница е предявен иск от Й.К. с процесуален
представител адв. Р.М.от САК. Към исковата молба е приложен договор за правна
защита и съдействие /л.4-5/. Видно от същия в частта за уговореното възнаграждение
е посочено, че същият е сключен на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 от ЗА.
Не е посочена платена сума от ищеца за процесуалното представителство. С
решение №712 от 20.11.2019г., постановено по гр.д. 2135/2018г. по описа на ДРС
съдът частично е уважил исковата претенция. Осъдил е ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 500 лв. за деловодни разноски. Подадена е молба от ищеца за изменение на решението
в частта за разноските с искане да се присъди сума в размер на 1356 лв. в полза
на процесуалния представител на ищеца. Въз основа на молбата е постановено
атакуваното определение, с което ответникът е осъден да плати на ищеца сумата
от 1356 лв. По-късно, на 23.03.2020г., постановено определение
№393/23.03.2020г. по същото гражданско дело, с което се поправя предходното
определение, като диспозитивът му е
идентичен – осъжда се ответникът да плати на К. 1356 лв. разноски за
адвокат.
От правна страна съдът намери
следното:
Частната жалба е основателна по следните съображения:
Видно от горецитираното пълномощно, приложено по първоинстанционото дело
процесуалният представител на ищеца му е предоставил безплатна правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА ако насрещната страна в производството е осъдена за разноски, то
процесуалният представител има право на възнаграждение. Т.е. правото за
възнаграждение възниква директно за адвоката, а не за страната представлявана
от него. Нещо повече – по делото няма данни К. да е плащал възнаграждение на
процесуалния си представител, за да му се дължи възстановяване на доказани
разноски по делото. Настоящата инстанция няма да прави ревизия за размера на
дължимото възнаграждение – 1 356 лв., поради общия принцип, че при липса на
оплакване от другата страна не може да се влошава положението на жалбоподателя.
Освен това намира, че размерът е определен правилно, съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На тази база, настоящата инстанция ще отмени атакуваното определение,
като вместо него ще осъди ответника да плати директно на процесуалния
представител на насрещната страна.
По обжалваемостта:
Настоящото определение е необжалваемо.
Въз основа на горното, настоящият състав на Окръжен съд- Кюстендил,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.02.2020г.,
постановено по гр. д. №2135/2018г. по описа на Районен съд – Дупница, поправено
с определение №393 от 23.03.2020г., постановено по гр. д. №2135/2018г. по описа
на ДРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***
да плати на адв. Р. М., адрес: гр. ***,
сумата от 1 356 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.