Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.11.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Д.Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9089/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б.Д.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Д.П., срещу „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от общо 1 495,04 лева, предмет на изпълнение
по изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с
район на действие ***, образувано по повод на изпълнителни листи от 31.05.2013
г. и от 19.08.2015 г., издадени по гр.д. № ***г. по описа на ***, ***състав,
включваща: 1. по изпълнителен лист от 31.05.2013 г.: 337,05 лева – главница,
представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за потребителски кредит №***г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението; 341,19 лева – законна лихва, начислена за периода от
23.08.2010 г. до 27.07.2020 г.; 241,80 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.05.2008 г. до 14.06.2010 г.; 125 лева – присъдени съдебни разноски; 2. по
изпълнителен лист от 19.08.2015 г.: 450 лева – присъдени съдебни разноски; като
вземанията са прехвърлени от „***“ ЕАД на „***“ ООД по силата на Договор за
цесия от *** г.
По твърдения в исковата молба, по ч.гр.д. №***г.
по описа на ***, *** състав, срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение №***
г. в полза на кредитора „***“ ЕАД, за следните суми: 337,05 лева – главница,
представляваща незаплатени месечни вноски по Договор за потребителски кредит №***г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.08.2010 г. до окончателното изплащане
на задължението; 241,80 лева – обезщетение за забава за периода от 15.05.2008
г. до 14.06.2010 г. и 125 лева – присъдени съдебни разноски.
Сочи се, че срещу издадената заповед
за изпълнение ищецът подал възражение, по повод на което е предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, като образуваното гр.д. № ***г. по описа на ***, ***
състав, е приключило с решение в полза на кредитора. Със същия съдебен акт в
тежест на ищеца са възложени и разноските за исковото производство в размер на
450 лева.
Заявява се, че след влизане в сила
на решението по гр.д. № ***г. по описа на ***, *** състав, по същото са
издадени изпълнителни листи от 31.05.2013 г. и от 19.08.2015 г., по повод на
които ответникът като цесионер на вземанията от „***“
ЕАД образувал изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***.
Ищецът твърди, че вземанията по
посоченото изпълнително дело са погасени по давност на 08.05.2018 г., преди
образуване на същото.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца излага становище за основателност
на предявения иск и иска неговото уважаване. Счита, че е налице правен интерес
от предявяване на същия, като същият е доказан изцяло. Претендира и
присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът не се
представлява и не изразява становище за същото.
След
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приобщеното към доказателствата по делото изп.д. № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, в полза на „***“
ЕАД са издадени два изпълнителни листи от *** г. /въз основа на Заповед за
изпълнение №*** г. по ч.гр.д. №***г. по описа на *** – ***, *** състав/ и от
19.08.2015 г. /въз основа на Решение № *** г. по гр.д. № ***г. по описа на ***,
***състав/.
Посоченото изпълнително дело е образувано по повод на молба
от 23.10.2019 г. от ответника /като цесионер на „***“
ЕАД по силата на Договор за цесия от ***
г./ за събиране на сумите по посочените изпълнителни листи, като отново по
повод на молба от ответника изп.д. № *** по описа на
ЧСИ *** е прекратено с Постановление от 24.09.2020 г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил
защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на
вземането, са различни. Отрицателният установителен
иск по чл. 439 ГПК за
недължимост на вземанията е защита срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като в процесния
случай, предмет на делото е установяване недължимост
на парични вземания, при позоваване от страна на ищеца на изтекла погасителна
давност в периода от 08.05.2013 г. до 08.05.2018 г.
Допустимостта
на настоящия иск е обусловена от наличието на твърдения за обстоятелства,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по гр.д. № ***г. по
описа на***, а именно изтекла в полза на ищеца
погасителна давност преди образуване на изп.д. № ***
по описа на ЧСИ ***. Тоест исковата претенция е основана на нововъзникнали
обстоятелства и при установен правен интерес за ищеца да осуети принудителното
изпълнение върху своето имущество, поради което е допустима.
По делото
ищецът не спори, че именно ответникът се легитимира като кредитор на процесните задължения в качеството си на частен
правоприемник на „***“ ЕАД по силата на сключен Договор за цесия от 23.02.2015 г.
Основният
въпрос в производството е дали към момента на образуване на изпълнителното
производство погасителната давност по отношение на процесните
задължения е изтекла в полза на ищеца. С оглед наведеното от ищеца фактическото
основание и характера на предявения иск - отрицателен установителен,
ответникът е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да
установи, че вземането по изпълнителните листи не е погасено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД,
с петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, а съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги
пет години. Същевременно, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като с
Тълкувателно решение №***г. по т.д. №***, се дават подробни разяснения по
приложението на института. В т. 10 от мотивите на цитираното тълкувателно
решение се посочва кои са тези действия, а именно: давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
като конкретно се изброяват - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В
същия ред на разсъждения върховната инстанция посочва и действията, които не
могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността -
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
В
случая, изпълнителното основание – Решение №***г., постановено по гр.д. № ***г. по
описа на***, е влязло в сила на 08.05.2013 г., като оттогава до образуване на изп.д.
№ *** по описа на ЧСИ ***, с Разпореждане от *** г. е изтекъл срок, по-дълъг от
пет години. В този смисъл и доколкото в посочения период от страна на ответника
не са предприети действия по принудително изпълнение, установената в закона
петгодишна погасителна давност за процесните вземания
е изтекла към момента на образуване на изпълнителното производство, без да е
била прекъсвана или спирана в никой момент.
Изложените съображения водят до
извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от същия разноски в размер общо на 409,80
лева, от която сума: дължима и заплатена държавна такса в размер на 59,80 лева
/съобразно изменения размер на исковата претенция/ и адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата
от общо 1 495,04 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и четири
стотинки) лева, предмет на изпълнение по изп.д. № *** по
описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие ***, образувано по повод
на изпълнителни листи от 31.05.2013 г. и от 19.08.2015 г., издадени по гр.д. № ***г.
по описа на***, включваща: 1. по изпълнителен лист от 31.05.2013 г.: 337,05 лева – главница, представляваща
незаплатени месечни вноски по Договор за потребителски кредит №***г., ведно със
законната лихва, считано от
28.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 341,19 лева – законна лихва, начислена за периода от 23.08.2010 г.
до 27.07.2020 г.; 241,80 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.05.2008 г. до 14.06.2010 г.; 125 лева – присъдени съдебни разноски;
2. по изпълнителен лист от 19.08.2015 г.: 450
лева – присъдени съдебни разноски; като вземанията са прехвърлени от „***“
ЕАД на „***“ ООД по силата на договор за цесия, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата
от общо 409,80 (четиристотин и девет лева и осемдесет стотинки) лева, от която
сума: дължима и заплатена държавна такса в размер на 59,80 (петдесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева /съобразно изменения размер на исковата претенция/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: