№ 8096
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110172993 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу М. Т. М. и ЦВ. Т. М. /наследници на Ц../ осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми при разделна отговорност
при равни части: сумата от 4166,22 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 670,80 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г., сумата от 43,15 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
21.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,14 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода
31.10.2018 г. – 21.10.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците – Ц.., в качеството на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил
това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „МХ Е.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите Наредба №2/ 28.-05.2004 г. и на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Т. М. е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск, като твърди, че няма достъп до процесния имот, като
жилището се ползвало единствено от неговия брат – П.М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ПЛ. Т. М., чрез А.Й., е подал отговор на
исковата молба, в който твърди, че претендираните от ищеца суми са недължими и
неправилно изчислени. Сочи, че имотът е с демонтирани отоплителни тела. Твърди, че
дружеството не е издавало месечни фактури. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач „М. не изразява становище по предявените искове.
Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците /респ. техния наследодател/ въз основа на твърдяното вещно
право на собственост, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153 ГПК съдът е отделил за безспорно обстоятелството по делото, че
ответниците са съсобственици при равни квоти на процесния имот за процесния период
предвид неоспорване на това обстоятелство в подадените отговори на исковата молба, с
оглед на което съдът приема, че същите имат качеството „битов клиент“ на топлинна
енергия. Ответникът М. Т. М. е възразил, че няма достъп до имота и същият се ползва от
години единствено от неговия брат, но така направеното възражение на практика е
ирелевентно, тъй като съгласно уреденото в закона правило за това кой следва да отговаря
за заплащане на задълженията за доставената до имота топлинна енергия, именно
ответниците в качеството си на съсобственици на имота са отговорни за начислените суми,
а това кой от тях ползва фактически имота е въпрос на вътрешни отношения между
съсобствениците и следва да бъде уреден помежду им, съответно няма как тези вътрешни
отношения да се противопоставят на друго лице, в случая „Т..
Ответниците в качеството си на потребители на топлинна енергия са обвързани с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
2
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По делото не е установено и
ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице.
Общото събрание на ЕС с протокол от 30.04.2002 г. е избрало фирма ЕТ “А.” за
изпълнение на услугата „Т.” чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ.
Не е избран дял на ТЕ за сградна инсталация от общото количество ТЕ за отопление според
изискванията на тогава действащите ЗЕЕЕ и Наредба за топлоснабдяването, приета с ПМС
№64 от 18.03.2002 г. /ДВ, бр. 31/26.03.2002 г. Според тези документи делът на сградната
инсталация от общото количество ТЕ за отопление може да бъде от 10% до 30%. Договорът
с ЕТ „А.” №006 е сключен на 20.05.2002 г. Договорът е със срок 5 години и се продължава
автоматично, ако никоя от страните не го прекрати с писмено едномесечно предизвестие.
Преди процесния период фирмата за дялово разпределение за сградата, в която се намира
процесния имот, е „M. Е.” ООД.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. С., aб. № . е била
измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер
№., който се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като отчитането
не е визуално, а чрез електронно устройство, а отчетът се документирал. От отчетеното
количество ТЕ се приспадат технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна
станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на
доставчика на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при Потребителите, се
разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ. От
справката от топлорайон „София” се вижда, че технологичните разходи са извадени от
общото количество ТЕ, влязло в АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За
3
разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” ТЕ. Вещото лице
посочва, че общият топломер е одобрен тип, като е преминал метрологични проверки на
12.10.2017 г. и 21.03.2021 г., като вещото лице сочи, че проверката на топломерите за 2021 г.
е направена 1 година и 5 месеца след законовия срок, като пропускането на 24-месечния
законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушение. Вещото лице
отбелязва, че от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и
след изискуемия срок със заключение „Съответства”, дава основание да се заключи, че за
този период ОТ е бил годно СТИ. Причината за това закъснение била, че „Т. не е имала
сключен договор с фирмите за метрологичен контрол през 2019 г. и 2020 г.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че за
целия процесен период абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет на уредите, видно
от представените протоколи за липса на достъп от 05.04.2019 г. и 02.05.2019 г. (за първия
отчетен период) и от 01.06.2020 г. и 08.06.2020 г. (за втория отчетен период). Според
данните от фирмата за дялово разпределение /ФДР/ за периода 2018/2019 г. в имота е имало
3 бр. радиатори без ИРРО /индивидуални разпределители на разходите за отопление/, за
които е начислена служебна топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход за
сградата/. За периода 2019/2020 г. в процесния имот има 3 бр. радиатори и 1 брой щранг-
лира без ИРРО, поради което за всички отоплителни тела се начислява служебна топлинна
енергия по МСРС. Вещото лице е констатирало, че по данни от фирмата за дялово
разпределение щранг-лирите в сградата са описани през м.януари 2020 г., т.е. топлинна
енергия за щранг-лирата не е начислявана до този момент. Oсвен това абонатът заплаща и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички
абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Поради
липсата на достъп и според изравнителните сметки в процесния имот топлинната енергия за
БГВ /битово горещо водоснабдяване/ се начислява служебно „на брой лица“ с разходна
норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител, като за процесния период потребителите са
били 1 бр.
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. е 4138,58 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния
период – за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за
получаване в размер на 1880.04 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за
получаване в размер на 156.93 лв. Вещото лице е достигнало до извод, че сумите са
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и не се е натъкнал
на нарушения от страна на ФДР. Следва да се отбележи и разясни, че съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията
между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща
действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени,
като ответниците следва да отговарят по 1/2 част от дължимата обща сума от 4138,58 лв.
или всеки от тях по 2069,29 лв., съобразно квотата им в съсобствеността.
Ответникът П.М. е оспорил заключението на вещото лице, с твърдението че
отоплителните уреди в имота са били демонтирани, но, на първо място, следва да се посочи,
че по делото няма ангажирани никакви доказателства в тази насока, като включително и
вещото лице-топлотехник не е констатирала в проверената от него документация да има
данни, че радиаторите в имота за процесния период са били демонтирани. На следващо
4
място, доколкото вещото лице е разяснило в открито съдебно заседание, че поради липсата
на достъп, дори да няма радиатори, според приложимата за процесния период Наредба за
топлоснабдяването се начислява топлинна енергия за всички радиатори, които са по проект,
то на практика това обстоятелство не може да окаже влияние на крайния резултат. Следва да
се поясни, че обстоятелството, че потребителят препятства възможността да се извърши
реално отчитане на съответните измервателни уреди, не го освобождава от задължението да
заплаща топлинна енергия. Именно за хипотезите, в които не е осигурен достъп намира
приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването /отм./, съгласно
която при неосигурен достъп се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без
уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата
наредба. Следва да се отбележи и, че ответниците са имали право на основание чл. 70, ал. 5
Наредбата да поискат допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и
твърдения това да е сторено. Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на
потребителя, на същия се начислява количество топлинна енергия по посочения начин
служебно, са изложени и в Решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ 4364/2015г. на ВКС, IV г. о.
Предвиденото в чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяването начисляване служебно на
топлинна енергия при неосигуряване на достъп до имота не представлява санкция за
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на
ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на
цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното и
отчитане.
Неоснователно е и възражението на ответника П.М., че ищцовото дружество не било
издавало месечни фактури-съобщения за дължимата сума за потребена енергия, тъй като
основанието за дължимост на процесните суми е не издаването на фактурите от страна на
„Т., а доставката на топлинна енергия до процесния имот, която доставка се установява по
безспорен начин, както от представените от третото лице-помагач документи, така и от
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Неоснователно е и
възражението, че по делото не били приложени изравнителните сметки за периода,
доколкото такива са представени от „М. с молба от 27.04.2022 г. и същите не са оспорени от
ответниците.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните
сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
документи за отчет и от заключението по СТЕ, третото лице-помагач е извършило услугата,
като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на
ищеца дължимото възнаграждение в размер на 43,15 лв., от които всеки ответник дължи 1/2,
т.е. по 21,57 лв., който размер не е оспорен от ответниците.
Ответниците не твърдят плащане на процесните суми за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г.
Предвид изложеното исковете за заплащането на вземания за цена на топлинна енергия
и за такса за дялово разпределение следва да бъдат уважени за посочените по-горе размери.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законната
лихва от датата на подаване исковата молба до окончателното плащане.
5
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответниците са в забава, считано
считано от 15.09.2019 г. за задълженията по Обща фактура № **********/31.07.2019 г. и
считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура № **********/31.07.2020 г. На
основание чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн лихвен калкулатор съдът определя размера
на дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г. върху уважения
размер на главницата (4138,58 лв.) на 650,68 лв. (по 325,34 лв. за всеки ответник), като за
разликата до пълния предявен размер от 670.80 искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което акцесорната претенция
в размер на 9,14 лв., за периода от 31.10.2018 г. – 21.10.2021 г. се явява изцяло
неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът е представил списък на сторените по делото разноски, като същият е заплатил
195,57 лв. – държавна такса, 280 лв. депозит за съдебно – техническа експертиза, както и
претендира 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на ищец в размер на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството. С оглед уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца
разноски в размер на 568,66 лв. (по 284,33 лв. всеки от тях).
Ответникът ПЛ. Т. М. претендира разноски, но липсват доказателства същият да е
направил такива.
Ответникът М. Т. М. не претендира и не е сторил разноски по делото, поради което и
6
съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да заплати на „Т.,
със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2069,29 лв., представляваща съответна част /1/2/ от
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се
в гр. С., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021
г. до изплащане на вземането, сумата от 325,34 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г. върху вземането за топлинна енергия сумата от
21,57 лв. – съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода м.10.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2083,11 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
335,40 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4,57 лв. – обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 21.10.2021 г.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. да заплати на „Т., със
седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2069,29 лв., представляваща съответна част /1/2/ от стойността на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 325,34 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2021 г. върху вземането за топлинна енергия сумата от
21,57 лв. – съответна част /1/2/ от главница за дялово разпределение за периода м.10.2018 г.
– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2083,11 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от
335,40 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4,57 лв. – обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 21.10.2021 г.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С. да заплати на „Т.,
със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 284,33
лв., разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. да заплати на „Т., със
седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 284,33
лв., разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. – „МХ Е.” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8