№ 23
гр. гр.Несебър, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100961 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищцата О. А. М. срещу ответника собствениците от Етажната собственост на комплекс
„*******“ – сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Несебър, е предявен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната
собственост, проведено на 12.08.2022г. Ищцата сочи, че лицето П. Т. е инициирало общо събрание
като управител, но правомощията му били прекратени на 31.12.2021г. Счита, че това представлява
нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска да отмени всички решения,
взети от общото събрание.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на комплекс
„*******“ – сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Несебър, е депозиран отговор, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Развиват се подробни съображения за
липса на нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Обръща се внимание на нормата на чл. 19, ал. 5, изр.
2, пр. 2 от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички
решения, взети на 12.08.2022г. от общото събрание на Етажната собственост на комплекс
„*******“ – сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Несебър. В тежест на ищцата по
предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били
взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е, че събранието е проведено при
спазване на чл. 12 от ЗУЕС.
Между страните не е спорно, че ищцата са собственик на самостоятелен обект в сградата –
1
с идентификатор *******.20 (посоченото се установява и от нотариален акт на л. 60 л. 62 от
делото). Не е спорно, че са взети решения по протокол от 12.08.2022г. (представен на л. 109 – л.
122 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба, а именно, че
общото събрание не е свикано от надлежен субект по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Във връзка
с горното следва да се посочи, че към отговора на исковата молба е представен протокол (на л. 123
от делото), съставен по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС -за поставено съобщение, с който се
удостоверява, че съобщението за изготвен протокол е поставено на установеното за това място и
вратите на входовете на етажната собственост на 19.08.2022г. в 18:30 часа. Следователно всички
необходими документи са били на разположение на собствениците и те са имали възможност да се
запознаят с тях и да направят съответните оспорвания в предвидения срок по чл. 40, ал. 2 от ГПК –
30 дни от 19.08.2022г. (т.е. до 19.09.2022г. включително). Исковата молба е подадена в този срок,
поради което изрично соченото в нея възражение по чл. 12, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде разгледано.
Не следва обаче да бъде разглеждани възраженията на ищцата (вкл. за нарушение на чл. 13 от
ЗУЕС), направени за пръв път с допълнение към искова молба вх. № 8767 от 07.10.2022г. (на л. 72
– л. 73 от делото), допълнение към искова молба вх. № 9061 от 14.10.2022г. (на л. 84 – л. 85 от
делото) и допълнение към искова молба вх. № 181 от 09.01.2023г. (на л. 205 – л. 206 от делото). Не
е имало никакви пречки ищцата да въведе всички свои възражения в предвидения срок – до
19.09.2022г. Видно от приложенията към исковата молба още към момента на подаването й –
12.09.2022г. тя е разполагала както с поканата за свикване на събранието – на л. 5, така и с
протокола от събранието – на л. 6 - л. 32 от делото, поради което не е съществувала никаква
обективна пречка да въведе всички свои конкретни възражения още с исковата молба.
Същевременно тя е въвело само едно възражение и то по изключително конкретен начин – за
допуснато нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Ето защо не съществува законова причина други
нейни възражения да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство. Въвеждането на
тези възражения за пръв път с цитираните молби (в периода 07.10.2022г. – 09.01.2023г.) е извън
предвидения срок и не съществуват обективни причини за това късно въвеждане. Ето
възраженията в тези молби не следва да бъдат коментирани в настоящия съдебен акт, в който
следва да се обсъдени единствено възражението, направено в предвидения срок – с исковата
молба.
По възражението за нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС:
Видно от покана (на л. 108 от делото) П. п. Т., в качеството си на управител на етажната
собственост в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Несебър, свикал общо събрание за 12.08.2022г., като поканата била поставена в 15:05 часа
на 04.08.2022г. Събранието е свикано на основание чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
ЗУЕС Общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет
2
(управителя); контролния съвет (контрольора). Спорен по делото е въпросът дали към 04.08.2022г.
П. Т. е бил управител на етажната собственост. В тази връзка следва да се обърне внимание на
решение по т. 5 от протокол от общо събрание от 02.08.2020г. (на л. 91 – л. 96 от делото), с което
именно П. Т. (като управител на юридическото лице „********“ ЕООД – арг. от чл. 19, ал. 5
ЗУЕС) е избран за управител на процесната етажна собственост за срок от 2 години, считано от
влизане в сила на решението. Видно от приложено по делото Решение № 76 от 28.03.2022г. по
гр.д. № 756/2020г. по описа на Районен съд Несебър (на л. 101 – л. 107 от делото) посоченото
решение е потвърдено по съдебен ред. От приложени по делото уведомления от Община Несебър
(на л. 142 – л. 204) се установява, че П. Т. подал и уведомление по чл. 46 б от ЗУЕС на 10.09.2020г.
Вярно е, че впоследствие – на 13.11.2020г., било подадено уведомление от друго лице,
легитимиращо се като управител – Г.Г., ведно с протокол от 04.11.2020г. (на л. 155 – л. 173 от
делото). След това уведомление обаче П. Т. подал ново такова (на 26.01.2021г. – л. 174 от делото),
към което приложил Определение № 260032 от 11.01.2021г. по гр.д. № 1143/2020г. по описа на
Районен съд Несебър, с което е спряно изпълнението на решението за избор на управител – Г.Г..
Следователно по делото са постъпили доказателства, от които се установява, че П. Т. (като
управител на „********“ ЕООД) е избран за управител на етажната собственост на 02.08.2020г. с
мандат 2 години от влизане в сила на решението, като е спряно изпълнението на последващо
решение за избиране на друг управител. Впрочем тези факти се установяват и от представената от
самата ищца справка (на л. 63 от делото). С оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, съдът
намира, че решението от 02.08.2020г. е могло да влезе в сила най-рано на 09.08.2020г. (датата на
обявяването му съгласно протокол на л. 100 от делото) и към 04.08.2022г. не е бил изтекъл
мандатът на управителя на ЕС, предоставен на П. Т.. Още повече, че решенията на ОС на ЕС са
оспорени и към 28.03.2022г. е постановен съдебен акт за потвърждаването им. При всички случаи
следва да се приеме, че считано от 02.08.2020г. П. Т. е избран за управител на ЕС. Няма данни
впоследствие да е избиран друг управител (освен с решението, изпълнението на което е спряно по
надлежния ред), следователно при всички случаи и с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС
към 04.08.2022г. управителят (П. Т.) е продължавал да изпълнява функциите си. Т.е. по делото се
доказа (на база събраните писмени доказателства), че към 04.08.2022г. П. Т. е бил управител на
ЕС. Самата ищца не твърди да е избран друг управител, а се позовава единствено на изтекъл
мандат на П. Т., но дори и при това положение и на основание чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС той е следвало
да се счита за действащ управител до избирането на нов (т.е. до решението от 12.08.2022г.).
Налага се краен извод, че при така наведените от ищцата твърдения и съобразно
доказателствата по делото, към 04.08.2022г. инициаторът на събранието е бил управител на
етажната собственост, поради което събранието е свикано от годен субект по смисъла на чл. 12, ал.
1, т. 1 от ЗУЕС и единственото възражение на ищцата се явява неоснователно и недоказано по
делото.
С оглед изложеното до тук съдът достигна до краен извод, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. –
платено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 223 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от О. А. М.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *******., с постоянен адрес в гр.Несебър,
к.к.********, БУЛСТАТ: *********, за отмяна на всички решения от 12.08.2022г., взети от
общото събрание на Етажната собственост на комплекс „*******“ – сграда с идентификатор
******* по КККР на гр. Несебър, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О. А. М., гражданка на Руската Федерация,
родена на *******., с постоянен адрес в гр.Несебър, к.к.********, БУЛСТАТ: *********, да
заплати на собствениците от Етажната собственост на комплекс „*******“ – сграда с
идентификатор ******* по КККР на гр. Несебър, сумата от 400 лв., представляваща направени по
делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Решението да се връчи на ищцата по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК – на изрично посочен от нея
електронен адрес (на л. 217 от делото), като й се укаже, че в едноседмичен срок от получаването
следва да го потвърди с изпращането на потвърждаващо съобщение на електронния адрес на
Районен съд Несебър. В случай, че не бъде осъществено потвърждаване в дадения срок решението
да се връчи на ищцата на регистрирания й адрес в БУЛСТАТ.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4