Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 25.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести февруари през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4994 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 252591 от 27.10.2017 г., постановено по гр.д. № 34348/2015 г. на СРС,
145 състав, е осъдено „Б.И.“ ЕООД заплати на „Е. - Т“ ЕООД
следните суми : 1/ на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД във
вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД сумата
от 2 080 лв., представляваща недължимо платена цена на отпаднало
основание поради разваляне на Договор за поръчка на ремонт № 4 от 21.01.2015 г.
за извършаване на ремонтни и монтажни дейности на лек автомобил „Пежо“ 206 с
per. № *******, ведно със законната
лихва от датата на депозиране исковата молба (18.06.2015 г.) до
окончателното й изплащане, 2/ на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД във вр.
чл. 82 от ЗЗД сумата от 2 778,82 лв., представляваща
обезщетение за претърпени загуби вследствие на виновното неизпълнение по
Договор за поръчка на ремонт № 4 от 21.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба
(18.06.2015 г.) до окончателното й изплащане, като е отхвърлен този иск за останалата сума до пълния предявен размер
напретенцията от4 912,18 лв. (за разликата от 2
113,36 лв.) като неоснователен, и 3/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК общата сума от 403 лв., за направени разноски в производството.
Решението в частите, в които
исковете са били уважени, респ. и произтичащата от
това отговорност за разноските, е обжалвано
от ответника „Б.И.“ ЕООД чрез управителя
И.Б., с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете изцяло. Излагат се доводи за неправилност на решението поради
нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила,
довело и до необоснованост на решението в обжалваните части. Правят се оплаквания
за неправилен извод на СРС, че отговорът на исковата молба не бил подаден в
срока по чл.131 от ГПК, без да е отчетено, че в случая срокът истича на
04.03.2016 г., която е неприсъствен ден, и респ. срокът изтича на в първия
работен ден след това на 07.03.2016 г., когато е и подаден отговора на исковата
молба. Излага оплаквания, че не било доказано МПС да е предоставено на
ответника на 21.01.2015 г. за ремонт, тъй като договорът за поръчка № 4 от тази
дата не бил надлежно оформен, нямало доказателства че МПС е престояло до
01.04.2015 г. при ответника, и необосновано искът бил уважен само на база
свидетелските показания на свидетеля на ищеца, при липсата на писмени
доказателства. Оспорва ремонтът на МПС да е бил извършен от ответника
некачествено, като поддържа възражението си, че още при приемането на МПС е
била посочена от ответника на ищеца необходимостта но подмяна на скоростната
кутия в нова, но по изрично настояване на ищеца е бил извършен ремонт на
същестувващата. По втория иск възразява, че не се доказало по делото наличие на
причинно-следствена връзка между
извършения ремонт от ответника на МПС Пежо 306 с подмяна на дискови спирачки,
феродови спирачки, масло и филтър, с направената впоследствие подмяна на цялата
скоростна кутия от трето лице, като излага оплаквания за липсата на доказана
идентичност между скоростните кутии по представените по делото доказателства,
също и за пробега на МПС. Сочи и наличие на друго, наказателно производство,
като свързано с настоящето.
Въззиваемата страна – ищец „Б.И.“ ЕООД чрез управителя О.Т., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че жалбата е
неоснователна, и при липсата на доказателствени искания с нея изложените доводи
били такива по същество на спора.
Страните не са направили искания пред въззивния съд за
събиране на доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
При извършената
служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение, е валидно, но е недопустимо.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове. Това е така, защото видно от
мотивите и от диспозитива на обжалваното решение, СРС се е произнесъл по първия иск- този за връщане на
даденото по развален договор, като искане, касаещо договор за поръчка на ремонт № 4 от 21.01.2015 г.
на основание чл. 87, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД (безполезно изпълнение) без
предоставяне на подходящ допълнителен срок за изпълнение на ответника като изпълнител по договора.
Респективно е обсъдил сключването, неизпълнението и развалянето на такъв именно
договор от 21.01.2015 г. С исковата молба, обаче, ищецът е изложил твърдения за
сключен договор за ремонт на МПС преди това, с постигане на съгласие за ремонт
на скоростната кутия на МПС съгласно
издадена от ответника фактура от 15.01.2015 г.
на стойност от 2080 лв., от която сума ищецът като възложител заплатил
авансово 1200лв. по фактура също от 15.01.2015г., и окончателно платил остатъка
от 880 лв. на 21.01.2015 г. при получаване на МПС. С исковата молба ищецът се позовал на документа, наименован като
„договор за поръчка на ремонт № 4 от 21.01.2015 г.“ обосновавайки с него предявяването на
гаранционната отговорност на изпълнителя-ответника, по силата на вече извършен
и заплатен ремонт по фактура от
15.01.2015 г. и издадена на 21.01.2015 г. гаранционна карта за извършения
ремонт. В този смисъл е и насочването към изпратеното рекламационно писмо от
30.01.2015 г. от ищеца до ответника за некачествено извършен ремонт, уговорен
устно на 15.01.2015 г., цена уточнена с фактура от товетника от 15.01.2015 г. и
приета цена с частично плащане на 16.01.2015 г., и нуждата от остраняване в
рамките на гаранционния 12 месечен срок, на констатиран от възложителя-ищеца
недостатък на ремонта, и поради бездействие, извършено разваляне с конклудентни
действия, на договора за ремонт, чрез фактическото прибиране обратно от
възложителя на МПС-то. С проекто- доклада по чл.140 от ГПК с определението от
19.12.2016 г. , обявен за окончателен по чл.146 от ГПК без изменения, СРС не е
посочил, че именно писмения документ от 21.01.2015 г. счита за договора, чието
раззваляне ищецът сочи и връщането на даденото по който иска да направи
ответника, а това прави едва с решението по същество. Ето защо въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд не е разгледал правнорелевантните факти
относно сключване на договор за
изработка-ремонт на скоростна кутия на МПС по уговорка от 15-16.01.2015 г.,
платената ли е от възлогителя цената по този договор и в какъв размер, т.е.
дали платената сума от 2080 лв. по този договор ли се отнася или по последващ
такъв като сключен на 21.01.2015 г. , и били ли са налице предпоставките за
разваляне на договора за ремонт по уговорките от 15-16.01.2015 г. , вкл. и
относно уведомяване от възложителя за констатиран дефект при изпълнението.
Недопустимост на решението е
налице по тези съображения и относно втория обективно съединен иск- за вреди от
неизпълнението, защото първо, той също е разгледан като последица от разваляне
на договор от 21.01.2015 г., а не на договора по уговорките от 15-16.01.2015
г., и второ, с доклада по чл.146 от ГПК,
възпроизвеждащ проекта по чл.140 от ГПК с определението от 19.12.2016 г. този
иск е приет като такъв с основание чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.82, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на вреди от неизпълнение на договор, а едва с решението по
същество този иск е разгледан като такъв с основание чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД,
вр. чл.82 от ЗЗД. Правното основание на иска се очертава от изложеното в
исковата молба и от петитума на иска по исковата молба, а петитума сочи на иск
за обезщетение поради пълно неизпълнение на поръчката, без да е обвързан
петитума с разваляне на договора, още по-малко на дотговор от 21.01.2015 г.
Съобразно така дадената правна квалификация на този иск с доклада по чл.146 от ГПК първоинстанционният съд е указал и доказателствената тежест на ищеца да
установи неизпълнение по сключен договор и вредите от това неизпълнение, но не
и предпоставките за разваляне на договора.
Изложеното сочи на недопустимост
на решението в обжалваните части, поради необсъждане от първоинстанционния съд
на правнорелевантните факти относно сключване на сочения от ищеца договор за
ремонт на МПС с уговорките от 15-16.01.2015 г., неговото изпълнение от
страните, възраженията на възложителя за дефекти, респ. развалянето на
договора, и последицата от развалянето.
Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК решението в обжалваните
части, като постановено по непредявени искове, следва да се обезсили и делото
да се върне на СРС за произнасяне по предявените искове. Ако за първоинстанционният
съд съществува неяснота относно фактическите твърдения на ищеца, то разполага с
възможностите по чл.129 от ГПК. При този
изход на служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не
следва да обсъжда правилността на решението в обжалваните части.
По разноските: Съгласно изхода на
спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за
разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора
и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК на
разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на
делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето
въззивно производство.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 252591 от 27.10.2017 г.,
постановено по гр.д. № 34348/2015 г. на СРС, 145 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е осъдено „Б.И.“ ЕООД заплати на „Е. - Т“ ЕООД посочените в
решението суми, вкл. и за разноски.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за произнасяне по предявените искове в
обезсилените части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.