Р
Е Ш Е
Н И Е
260272/14.12.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния
съдия гр. д. №415 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1
от СК, както и небрачни искове за определяне на мерки по отношение на
ненавършило пълнолетие дете.
В молбата си до
съда ищецът Ю.К.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, излага, че с
ответника Т.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, са сключили граждански
брак на 16.07.1994 г., като от брака си имат родени две деца- В.Ю.К., ЕГН **********
и Д.Ю.К., ЕГН **********. Ищецът твърди, че три години след сключване на брака,
ответницата му изневерила, като напуснала семейното жилище и осем месеца живяла
с друг мъж. През този период голямата им дъщеря останала да живее при него,
като посещавала и майка си в гр. Шумен. След осем месеца ищецът простил на
съпругата си и двамата отново заживели заедно в дома на родителите на ищеца в
с. Белокопитово. В края на 2012 г., началото на 2013 г., съпругата казала на
ищеца, че заминава да работи в Гърция. Ищецът се съгласил, като ответницата
повече от една година пращала пари за малкото дете, но в последствие спряла,
включително и телефонните разговори с него. От него момент съпругата му си
идвала в България два-три пъти, за да види малката им дъщеря. Голямата им
дъщеря вече живеела и работела в чужбина. Страните водили разговор да се
разведат, но не можели да постигнал съгласие кой да се грижи за малкото дете.
Ищецът твърди, че не знае съпругата му какво работи в Гърция, като чувал, че
там тя живеела с друг мъж и работи професия, която в България била забранена и
срамна. През седмицата ответницата се обаждала по телефона на малката си
дъщеря, която се отглеждала от ищеца с помощта на неговата майка. Ищецът
попитал дъщеря си при кого иска да живее и тя му отговорила, че иска да остане
при него. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде прекратен сключеният между
страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
по вина на ответницата; да му се предостави упражняването на родителските права
върху роденото от брака дете Д.Ю.К., ЕГН **********, като се определи
местоживеенето му на адреса на бащата; да се определи режим на лични контакти
на детето с майката, както следва: 20 дни през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, първата половина от зимната и от пролетната ваканция
през четна година, а втората половина от зимната и от пролетната ваканция през
нечетна година и 2 часа на рождения ден на детето; да се осъди ответницата да
заплаща месечна издръжка на детето Д.Ю.К., в размер на 200.00 лева, платима до
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба, както и месечна
издръжка за една година назад /считано от 18.02.2019 г. до 18.02.2020 г./, по
180.00 лева месечно. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответницата депозира отговор, в който заявява, че искът е
допустим и основателен само в частта за прекратяване на брака. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения относно брачния живот на страните. Заявява,
че желае да ѝ се предоставят родителските права над детето Д.Ю.К., като
на бащата се определи режим на лични контакти, както следва: 20 дни през
лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина
от зимната и пролетната ваканция през четна година и през втората половина
зимната и пролетната ваканция в нечетна година; 2 часа на рождения ден на
детето. Моли бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на
200.00 лв. месечно, с падеж до пето число на месеца, за който се отнася.
Претендира и разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа брачния и
небрачните си искове.
Ответникът също поддържа становището си прекратяване
на брака по вина на ответника, както и искането си за предоставяне
упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете.
По отношение на откритото
производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Във връзка с представен от
ответника документ, а именно: Индивидуален безсрочен трудов договор, ведно с
превод на български език и при оспорване истинността му, по отношение
автентичността на документа, касателно подписа, поставен в графата
„Работодател“, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния
представител на ответника, че желае да се ползва от документа, е открил
производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорения документ, досежно
проверка автентичността на документа в оспорената му част. Така оспореният
документ представлява по същността си частен диспозитивен документ и като такъв
притежава т. нар. формална доказателствена сила. Съобразно разпределянето на
доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК,
тежестта за доказване истинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на
документа пада върху страната, която го представя, в настоящия случай- ответника.
Видно от представения от ответника документ- Единен образец на известие за
наемане на работа, безспорно се установи, че ответницата е наета на работа при
посочения в оспорения документ работодател, т.е. че е налице оспореното от
насрещната страна правоотношение. От същия документ се установи, че този
договор е надлежно, по съответния в чуждата държава ред /Гърция/, регистриран и
породил своето действие. Ето защо съдът стига до извода, че оспорването не е
доказано и документът не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото.
След като се запозна с изложеното и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното: Видно от представеното удостоверение,
издадено въз основа на акт за граждански брак №0001/16.07.1994 г., съставен от длъжностното
лице по гражданско състояние при с. Лозево, общ. Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 16.07.1994 г. От представените по делото писмени доказателства- частно заверени преписи
от удостоверения за раждане, издадени от Община Шумен, се установи, че от брака
си страните имат родени две деца- В.Ю.К., ЕГН **********, пълнолетна и Д.Ю.К., ЕГН
**********, малолетна
към датата на приключване на устните състезания. Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по
делото гласни доказателства, че към датата на образуване на делото съпрузите не
живеят заедно, като съпругът живее в дома на неговите родители в с.
Белокопитово, а съпругата живее в с. Градина, общ. Първомай. Соченото се
установява и събраните по делото гласни и писмени доказателства. От събраните по
делото гласни доказателства, се установи, че страните са разделени, като съпругата
основно е живяла и работила в Гърция, а съпругът е живял в дома на родителите
си в България. От същите доказателства става ясно, че между съпрузите е имало
неразбирателство, като ищецът често е обвинявал съпругата си в непристойно
поведение, като ѝ отправял обиди в този смисъл. И двете страни изразяват
категорично желанието си за прекратяване на брака по между им.
Позовавайки се на изложеното и изразеното
категорично нежелание на съпрузите да възобновят съжителството по между си,
съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие,
уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и
интересите и съществува повече във вреда на съпрузите, отколкото полза, без
реални перспективи за заздравяването му. Очевидно е, че към датата на приключване на устните
състезания двамата се намират във фактическа раздяла, като липсва желание да
възобновят съжителството си. Брачната връзка съществува само формално и същата
е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона.
Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на
брака противоречи на принципите на морала. Разстройството на брака е трайно,
постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването
на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че
запазването на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски
неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на децата. Ето защо, приема, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, и следва да бъде прекратен.
Досежно вината, съобрази следното: От
събраните гласни доказателства, се установи, че през 2012-2013 г. страните са
се разделили, тъй като съпругата е заминала да работи в Република Гърция, а
съпругът е останал в Република България. От събраните гласни доказателства-
показанията както на разпитаните по искане на ищеца, така и на разпитаните по
искане на ответника свидетели, се установи, че причина ответницата да замине да
работи в чуждата държава е необходимостта от средства за издръжка на
семейството и изплащане на заем към кредитна институция. Ищецът не доказа
наличието на соченото от него в исковата молба противобрачно поведение на
съпругата /изневяра и упражняване на непристойна професия/. Нещо повече, изявленията,
изложени в исковата молба в този смисъл противоречат на твърденията му,
направени в открито съдебно заседание / в исковата молба се твърди, че
съпругата е заживяла на съпружески начала с друг мъж около три години след
сключване на брака /т.е. около 1997 г./, а в съдебно заседание се изложиха
подобни твърдения за 2008 г. На следващо място, от показанията на разпитания по
искане на ищеца свидетел-М., близък приятел на семейството на ищеца, се
установи, че не е чувала съпругата да е упражнявала някаква непристойна
професия. Ето защо и съобразно всички доказателства, съдът стигна до извода, че
вината е обща, т.е. принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото те, с
поведенията си са нарушили основни принципи, залегнали в основата на брачните
отношения, а именно грижа, подкрепа, разбирателство и съвместно живеене.
Относно фамилното име на съпругата, последната не
прави изрично изявление по този въпрос, поради което съдът счита, че същата
следва да си запази придобитата със сключване на брака фамилия Д..
По въпроса за упражняване на
родителските права върху роденото през време на брака и ненавършило пълнолетие
дете Д.Ю.К., ЕГН **********, съобрази следното: Няма спор, а се установи и от
всички събрани по делото доказателства, че към момента на приключване на
устните състезания детето живее с баща си, в дома на родителите на бащата в с. Белокопитово,
като помощ при отглеждането му оказва неговата баба по бащина линия. И двамата
родители изразяват категоричното си желание да упражняват преки и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря си. От събраните
по делото доказателства, се установи, че докато майката е била в Република
Гърция детето е отглеждано в дома на родителите на баща си, като бащата също е
присъствал. От същите доказателства, се установи, че майката, докато е била в
чужбина не е спирала да се интересува от развитието на детето, като редовно е
поддържала контакти с дъщеря си. Установи се, че въпреки физическото си
отсъствие, майката редовно е подпомагала финансово семейството, в това число
детето и се е интересувала от учебния процес на дъщеря си, като е поддържала
контакт и с представители на училището, което е посещавала. От представения по
делото социален доклад и доклад по повод предоставяне на краткосрочна услуга
„Изготвяне на оценка на родителския капацитет, се установи, че майката показва
сериозно отношение и постоянство в действията си по отношение на детето, като
притежава нужния родителски капацитет да се грижи за детето си. От изготвения
от Д“СП“- Шумен доклад става ясно, че бащата също има желание и възможност да
полага грижи за дъщеря си, като в семейството на бащата адекватно се
задоволяват потребностите на детето. В съдебно заседание Д. заяви, че желае да
живее с майка си, като пред социалните работници, отишли в дома на бащата, е
заявила, че желае да живее с баща си. По делото е изслушана и СПЕ, от която
става ясно, че при детето не е установен синдром на родителско отчуждение към когото
и да било от родителите. При детето се набелязват маркери на емоционална
незрялост, импулсивност и проблем с привързаността, повлияващи цялостното
функциониране, които ако не бъдат преодолени ще поставят детето в риск. Към
причините за емоционалната лабилност се добавя и незрелият модел на
родителстване от страна и на двамата родители, но Д. е в топло отношение и с
двамата си родители. Възрастта, в която навлиза детето, налага същото да има
достатъчно добър и пълноценен контакт и с двамата си родители- от една страна с
баща си, с когото живее в годините, когато майката е работила в Гърция, но от
друга страна е от съществено значение да има редовен и пълноценен контакт с
майката, като носител на повечето изисквания към нея, като носител на женския
модел за идентификация и подражание, и като родителят, с който могат да се
обсъждат изключително важни за възрастта теми, които не биха могли да се
обсъждат с бащата. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото
заяви, че в първите три години детето е живяло в пълно семейство, основно под
грижите на родителите, респ. на майката, като по този начин е изпълнена много
важната задача майката, като най-значим възрастен, основно да е при детето. ВЛ
посочи, че детето много често дава отговори по начин, по който се очаква от
съответния родител. ВЛ заяви, че бащата е на работа, като основно детето се
отглежда от баба си по бащина линия. По-контролиращият и по-изискващият
родител, според вещото лице, е майката. ВЛ категорично заявява, че предвид
навлизането на детето в периода на ранно юношество е необходимо да се полагат
специфичните за тази възраст грижи и контрол. Детето е достатъчно голямо и има
достатъчно добър ресурс, за да се справи в момента с всяка промяна на
ситуациите в живота му. Съдът, след като съобрази гореизложеното и имайки
предвид категорично желание на майката и възможностите, които тя има, възпитателските
качества на родителите, възрастта и пола на детето, и като цяло интересите на
малолетната, заключава, че упражняването на родителските права върху ненавършилата
пълнолетие Д. следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето
бъде на адреса, на който живее майката в момента- с. Градина, общ. Първомай,
ул. “Л. Д.“ №3. За да стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по
делото доказателства относно поведението и отношението както на детето към
родителите си, така и на родителите към детето. Изслушано в съдебно заседание,
детето заяви, че иска да живее при майка си, като да продължи да се вижда с
баща си. На следващо място, съдът се съобрази и с изявленията на родителите,
направени по реда на чл.59, ал.6 от СК. Водещото при изявлението на майката са
интересите на детето, която изрично заяви, че желае пряко и непосредствено да
поеме грижите за дъщеря си, но обективно посочи, че детето има нужда и от
пълноценна връзка с баща си и баба си, с които е израснало. От друга страна,
водещото при изказванията на бащата са твърдения относно поведение на майката и
финансовите аспекти на спора.
Касателно режима на лични отношения на бащата с
детето, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време. В разглеждания случай безспорно се
установи, че родителите живеят в различни и отдалечени населени места, като
майката живее в с. Градина, общ. Първомай, а бащата- в с. Белокопитово, обл.
Шумен. Предвид това, както и установеното по делото, че и бащата има
необходимия родителски капацитет да се грижи за дъщеря си, от друга страна,
след като отчете факта, че детето е отглеждано в дома на баща си, заедно с
неговите родители, към които е привързано, заключава, че подходящ режим на
контакти ще е следният: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък /след
приключване на учебните занятия/ до неделя, 18.00 ч., с преспиване, както и
през зимната, пролетната и 40 дни от лятната ваканция. Съдът счита, че този
режим е изцяло в интерес на малолетното дете, тъй като по този начин ще се
осигури възможност на същото да общува пълноценно и с двамата си родители и
най- вече да не се прекъсва връзката между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права.
По отношение издръжката на детето, съобрази
следното: Не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства,
че майката работи по трудово правоотношение, с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева. От събраните по делото
доказателства, се установи, че бащата също работи по трудово правоотношение, като
реализира месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 700.00 лева. Съобразявайки
се с изложеното, а от друга страна отчитайки възрастта и като цяло интересите
на детето, както и предвидения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален
размер на издръжка, заключава, че на детето следва да се определи месечна издръжка,
в общ размер на 360.00 лева, от която бащата да заплаща 200.00 лв., месечно, а
майката, полагаща непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му-
разликата от 160.00 лева. Съдът счита, че следва да отбележи, че първостепенна
грижа на всеки един родител е грижата за ненавършилите пълнолетие деца,
независимо от получаваните доходи и притежавано имущество. Издръжката се дължи
считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до настъпване на
законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение правото на издръжка,
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, с падеж до пето
число на месеца, за който се дължи.
По отношение ползването на семейното жилище, се
установи, че същото е в с. Белокопитово, обл. Шумен, ул. „Г.Д.“ №16 и е
собственост на родителите на съпруга. Безспорно се установи, че жилището е
напуснато от съпругата и се ползва от ищеца, който живее с родителите си. Ето
защо заключава, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на
съпруга.
На
основание чл.329, ал.1 от ГПК, деловодните разноски остават в тежест на всеки
един от съпрузите така, както са направени.
Съобразно ангажираните по делото доказателства
относно доходите на страните, съдът определя окончателна държавна такса за
разглеждане на брачния иск, в размер на 50.00 лв., от които приспада
първоначално внесените от ищеца 25.00 лв. Остатъкът от сумата следва да се
доплати от ответника.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1,
т.2 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС и сума от 288.00
лева, представляваща държавна такса върху определения размер на издръжка на детето
му.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 16.07.1994 г., с акт № 0001/16.07.1994
г. на длъжностното лице по гражданско състояние при с. Лозево, Община Шумен,
граждански брак между Ю.К.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и Т.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ЗАПАЗВА
фамилното име на съпругата, придобито със сключване на брака- Д.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху роденото от брака дете Д.Ю.К., ЕГН **********, на МАЙКАТА Т.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, като
определя местоживеенето на детето на адреса, на който живее майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА
Ю.К.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и ДЕТЕТО Д.Ю.К., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък /след приключване
на учебните занятия/ до неделя, 18.00 ч., с преспиване, както и през зимната, пролетната
и 40 дни от лятната ваканция.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в село Белокопитово, обл. Шумен, ул. „Г. Д.“ №16 на Ю.К.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ю.К.Д., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, да заплаща на детето си Д.Ю.К., ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител Т.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, месечна издръжка, в размер
на 200.00 лева /двеста лева/, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на законни предпоставки, водещи до прекратяване или изменение
правото на издръжка, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото
в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Шуменски районен съд сума, в размер на
25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща остатък от държавна такса за
водене на делото.
ОСЪЖДА Ю.К.Д., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Шуменски районен съд сума, в размер 288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/,
представляваща държавна такса върху определения размер на издръжка за детето
му.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО извършеното от ищеца оспорване на документ, представляващ Индивидуален безсрочен трудов
договор, ведно с превод на български език, по отношение автентичността на
документа, касателно подписа, поставен в графата „Работодател“.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: