Р Е Ш Е Н И Е
№262 20.06.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
тринадесети юни 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №348 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК, образувано по жалбата на Васила А.Г. против Решение №139/22.04.2019г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й
против действия на публичния изпълнител по образуване на изпълнително дело
№*********/2019г. с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение
№С-190024-048-0054296/25.03.2019г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице изх. №С-190024-007-0001143/25.03.2019г.
поради липса на правен интерес – чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, и са потвърдени
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С190024-022-0022222/25.03.2019г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки №С190024-022-0022255/25.03.2019г., издадени от публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.
С жалбата се иска от съда да приеме, че
липсва изпълнително основание въз основа на което да бъде образувано
изпълнително дело срещу В.А.Г. в качеството й на неограничено и солидарно
отговорен съдружник в СД „Г. СД“ ЕИК *********, което на 21.12.2013г. е прехвърлено по реда на чл.15 от ТЗ на
„ДЕВИЗ 56“ ЕООД. РА №*********/08.04.2014г. на ТД на НАП –Пловдив, въз основа
на който е образувано изпълнително дело срещу В.А.Г. е издаден за задълженията
на универсалния правоприемник „ДЕВИЗ 56“ ЕООД. На СД „Г.“ е извършена
ликвидация, като кредиторите са поканени, чрез покана в ТР да предявят
вземанията си, но тъй като такива не са постъпили, включително и от НАП, СД е
било заличено. Заличаването е извършено на 28.07.2014г. / дата, следваща датата
на издаване на РА – 08.04.2014г/, чрез съответното вписване в Агенцията по
вписванията. РА срещу събирателното дружество е бил обект на съдебен контрол
със страна „ДЕВИЗ 56“ ЕООД, като РА е влязъл в сила на 10.05.2017г., когато с
окончателно решение №5797/10.05.2017г. постановено по адм.д.№8397/16г. на ВАС
на РБ е оставено в сила решението на Административен съд Пловдив за отхвърляне
на жалбата срещу него. „ДЕВИЗ 56“ ЕООД е поискало да бъде открито производство
по несъстоятелност от Окръжен съд Стара Загора, по което искане е образувано
търговско дело №167/17г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, приключило с
решение №256/09.08.2017г., с което дружеството е обявено в несъстоятелност и
производството е спряно. С решение №435/21.09.2018г. по същото дело, Окръжен
съд Стара Загора е прекратил
производството по несъстоятелност и е заличил „ДЕВИЗ 56“ ЕООД гр. Стара Загора
от Търговския регистър. Въз основа на ревизионния акт срещу „ДЕВИЗ 56“ ЕООД е
образувано производство по реда на ДОПК за принудително събиране на установените публични задължения
№*********/2017г., в хода на което са наложени обезпечителни мерки – възбрана
върху недвижим имот, собственост на настоящия жалбоподател В.А.Г. с
Постановление № С170024-022-0041537/21.07.2017г., което е отменено с Решение
№369/21.08.2017г. поради това, че третото лице не носи отговорност за
задълженията на „ДЕВИЗ 56“ ЕООД, срещу това трето лице няма установено
самостоятелно публично задължение, така че принудителното изпълнение не може да
се насочва срещу нея, както и че
правоприемството между СД „Г. СД“ и „ДЕВИЗ 56“ ЕООД е безспорно. Следователно,
правоприемството и липсата на самостоятелно изпълнително основание, както и на
отговорност за задълженията по ревизионния акт за В.А.Г. вече са разрешени с
посоченото Решение на Директора на ТД на НАП Пловдив. С оспореното Решение
№139/22.04.2019г. Директора на ТД на НАП Пловдив приема, че липсва идентичност
между фактите и правните изводи по двете постановени от него решения и противно
на вече установеното от фактическа и правна страна, позовавайки се само на чл.
88 от ТЗ оставя без разглеждане жалбата на Г. против образуване на изпълнително
дело по ДОПК срещу нея и потвърждава наложените същински обезпечителни мерки,
въпреки липсата на изпълнително основание. Оспореното решение пререшава вече
разрешени със стабилен административен акт въпроси от същия административния
орган и се явява недопустимо, като е в нарушение и на принципите за законност,
обективност прогласени в чл.2 и чл.3 от ДОПК, защото представлява опит за
принудително реализиране на спорни права, чрез заобикаляне на процесуалния ред
предвиден в ДОПК относно установяването на данъчни задължения и на процесуалния
ред, предвиден в ТЗ за предявяване претенции на кредитори в производствата по
ликвидация и несъстоятелност на търговци. От съда се иска да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на
образуването на изпълнително дело №*********/2019г., за което действие е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение и искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, ведно с постановленията за
налагане на обезпечителни мерки, всички действия и актове на публичния
изпълнител с дата – 25.03.2019г. Претендира разноските по делото, съгласно
представен списък.
Ответника Директор ТД на НАП Пловдив в
писмено становище поддържа доводите, изложени в оспореното решение, а именно че
РА №*********/08.04.2014г., издаден за задълженията на СД „Г.“ ЕИК *********, в
които съдружник е била В.А.Г.,
установява публичния задължения в нейна тежест по аргумент от чл.76 ал.2
и чл. 88 изречение второ от ТЗ. Дружеството е заличено на 28.07.2014г. след
извършено прехвърляне на предприето му на „ДЕВИЗ 56“ ЕООД, което не притежава
никакви активи, от които да се удовлетвори публичния взискател, с оглед на
което правилно и законосъобразно принудителното изпълнение за събиране на
публичните задължения на СД, установени с ревизионния акт, е насочено срещу
солидарно и неограничено отговорния съдружник. За обезпечаване събирането на
тези вземания законосъобразно са наложени обезпечителни мерки. От съда се иска
да отхвърли жалбата и да присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Решението по чл. 267 ал.2 т.5 и т.6 от ДОПК подлежи на съдебен контрол по жалба на длъжника, която се подава в 7-дневен
срок от съобщаването му. Решението е връчено на 02.05.2019г., съгласно обратна
разписка на стр. 19 по делото, и е оспорено с жалба от 07.05.2019г. от длъжника
спрямо, когото са насочени действията и актовете на публичния изпълнител,
поради което е допустима. Разгледана по същество е изцяло основателна,
включително и по отношение обжалване действията по образуване на изпълнително
производство срещу В.А.Г., изпращането на съобщение за доброволно изпълнение,
на искане за представяне на документи и писмени обяснения и налагане на
обезпечителни мерки, които подлежат на отмяна и на самостоятелно основание
поради липса на изпълнително такова срещу конституирания незаконосъобразно и в
нарушение на чл.21 от ДОПК длъжник.
На първо място е необходимо да се
изясни следното: Съгласно чл. 21 от ДОПК в случаите по чл. 16, чл.18 и чл.19
отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Правилото е
императивно, ясно, категорично и не предвижда изключения. Материално правната
разпоредба на чл. 76 от ТЗ е относима към чл.16 ал.1
от ДОПК, която норма дава определение за задължено трето лице по чл.14 т.3 от
същия кодекс, а именно лице, което в предвидените от закон случаи има
задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на
носителя на задълженията – в случая носител на задължението е юридическо лице,
самостоятелен субект на правото, независимо, че съдружниците са неограничено и
солидарно отговорни. Солидарната отговорност на съдружниците в събирателно
дружество не дерогира изискването на чл.21 от ДОПК за установяването й с
ревизионен акт, включително и по аргумент от ал.3 – отговорността на третите
лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена с влязъл в сила
ревизионен акт. Преценка на органите по приходите, когато установяват
задължения на събирателно дружество е дали да издадат ревизионен акт само срещу
дружеството или и срещу солидарно и неограничено отговорните съдружници.
Разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ТЗ е материално правна, но не е основание за
образуване на производство срещу третото лице по чл.16 ал.1 вр. с чл.14 т.3 от ДОПК за принудително събиране на задължения, установени с ревизионен акт
издаден срещу задълженото лице по чл.14 т.1 от ДОПК. Следва да се каже още, че
разпоредбите на чл.16 и чл.18 са общи спрямо специално предвидените частни
случаи на отговорност на трети лица по чл.19 от ДОПК, но въпреки това
производството по реализиране отговорността на третите солидарно задължени лица
възниква след влизане в сила на ревизионен акт. Тяхната отговорност за
задължението следва да бъде установена с ревизионен акт и отклонение от това
правило не е допустимо. Разпоредбата на чл.19 от ДОПК е също така материално
правна, както и тази на чл. 76 ал.2 от ТЗ. Предвидената в закон солидарна
отговорност на съдружниците се установява с ревизионен акт по императива на
чл.21 ал.1 от ДОПК. Нямало е пречка да се издаде ревизионния акт едновременно
срещу СД и срещу неограничено отговорните съдружници, като в този случай би бил
изпълнително основание за образуване на производство срещу физическите лица за
принудително събиране на задължението, за което носят отговорност. В настоящия
случай длъжника е бил лишен от възможността за защита и единствения ред е да обжалва
действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното дело, за
което му е изпратено съобщение за доброволно изпълнение и искане за представяне
на документи и обяснения. Специално основание за отмяна на наложените
обезпечителни мерки е предвидено в чл. 197 ал.3 от ДОПК – съдът ги отменя, ако
не съществува изпълнително основание. Следователно законодателя е предвидил
правомощие на съда да провери съществуването на изпълнително основание с цел
контрол върху законосъобразното насочване на принудителното изпълнение спрямо
лицето, конституирано като длъжник. Налице е още един факт, който отрича
съществуването на изпълнително основание спрямо жалбоподателката, която е била
съдружник в СД към момента на възникване на публичните задължения, а именно прекратяването
на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника в лицето на
универсалния правоприемник „ДЕВИЗ 56“ ЕООД, върху който са преминали всички
права и задължения на субекта на ревизионното производство. Съгласно чл.168 т.7
от ДОПК публичните вземания се погасяват при заличаване на юридическото лице
след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят
за публичното задължение. Разпоредбата предвижда изключение при съществуване на
публично задължение и при установено с акт по чл.21 от ДОПК отговорност на
трети лица за неговото плащане. Освен липсата на акт по чл.21 от ТЗ , в
настоящия случай липсва и задължение, защото съгласно чл.193 от ДОПК, уреждаща конкуренцията
между принудително изпълнение и производство по несъстоятелност, публичния
изпълнител разполага с шест месечен срок да реализира имущество, върху което
преди откриване на производството по несъстоятелност, което е универсално, е
наложил обезпечителни мерки. След това публичните задължения по аргумент от чл.
164 ал.1 от ДОПК ще следва да се събират в производството по несъстоятелност на
длъжника. Съвместния прочит на двете разпоредби – чл.164 и чл.193 от ДОПК сочи,
че предимство за публичния взискател и съответно на принудителното изпълнение
по ДОПК при едновременно провеждане и на производство по несъстоятелност, е
предвидено за имуществото, което е обект на обезпечителни мерки преди откриване
на производство по несъстоятелност. След тази дата конкуренцията е в полза на
универсалното производство по несъстоятелност, с приключване на което се
погасяват останалите неизплатени задължения по аргумент от чл. 739 ал.2 от ТЗ,
а настоящия случай е именно такъв. Вземането е погасено със заличаване на
търговеца – длъжник, поради проведено производство по несъстоятелност и липса
на ревизионен акт спрямо неограничено отговорните съдружници в събирателното
дружество. След като Директора на ТД на НАП веднъж е установил, че спрямо
длъжника „ДЕВИЗ 56“ ЕООД, жалбоподателката е трето лице, което не носи
отговорност за неговите задължения, то образуването на производство срещу нея
за тяхното принудително събиране противоречи на принципите за стабилност на
административните актове и не пререшаване на разрешени с тях въпроси, на
принципа на законност – тъй като е образувано производство срещу лице, спрямо
което няма влязло в сила изпълнително основание, на принципа на обективност –
не е съобразена обективната истина за фактите и тя е, че вземанията по
ревизионния акт са погасени, както е посочено в чл. 739 ал.2 от ТЗ и поради липсата
на условията по чл. 168 т.7 от ДОПК за продължаване съществуването на
вземането, въпреки заличаването на юридическото лице – длъжник „ДЕВИЗ 56“ ЕООД.
Само за пълнота – нормата на чл. 88 от ТЗ, аналогично на тази на чл.21 от ДОПК
изисква предявяване на иск срещу неограничено отговорния съдружник, за да е
възможно да се насочи принудително изпълнение и срещу него след изчерпване на
възможността за удовлетворяване на вземането от главния носител на
задължението. Принципа на чл.21 от ДОПК е проявление на общия принцип на
правото, че на принудително изпълнение подлежат онези задължения и то се
насочва срещу онези лица, които са посочени за негови носители в съответното
изпълнително основание.
Воден от тези мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение
№139/22.04.2019г. на Директора на ТД на НАП Пловдив по жалба на В.А.Г. ЕГН **********
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ действията на
публичен изпълнител Д. по образуване на изпълнително дело №********* от 2019г.
по описа на ТД на НАП Пловдив с изпращане на Съобщение за доброволно изпълнение
№С190024-048-0054296/25.03.2019г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице №С190042-007-0001143/25.03.2019г.
ОТМЕНЯ Постановления за
налагане на обезпечителни мерки №С190024-022-0022222/25.03.2019г. и
№С190024-022-0022255/25.03.2019г. на публичен изпълнител Д. при ТД на НАП
Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите гр. София да заплати на В.А.Г. ЕГН ********** сумата от
510лв/петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: