Решение по дело №1106/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 18
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Здравка Запрянова
Дело: 20225140201106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Кърджали, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140201106 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от 04.10.2022г.,
издадено от Началник на сектор П. п.- К. към ОДМВР- Кърджали, с което на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200.00лв. на Д. Ф. Д. от гр.К. с ЕГН ********** за
нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП извършено на 26.09.2022г. в гр.К. на ул.З. З..
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д.,
който считал издаденото наказателно постановление за неправилно и
противоречащо на закона поради следните съображения: процедурата по
установяване на нарушението и налагането на административното наказание
не е съобразена с изискванията на закона; описанието на нарушението е
непълно; не е виновен, за да бъде санкциониран. Моли съда да отмени изцяло
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
противоречащо на закона с присъждане на направените по делото разноски. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество
настоява да се постанови решение, с което да се отмени изцяло издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно като им се присъдят
1
направените по делото разноски. Пледира за липса на надлежни и обективни
доказателства по делото, тъй като липсват преки свидетели на ПТП, липсва
скица на местопроизшествието, няма дори писмени сведения на участниците
в самото произшествие, не са извършвани никакви замервания или
установяване на находки по платното за движение. По този начин е
разколебана доказателствената сила на акта за установяване на
административно нарушение, тъй като той не е подкрепен от други
доказателствени средства.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Представя писмено становище, с което оспорва
жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление и да остави жалбата без уважение
като претендира юрисконсултско възнаграждение, а при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
26.09.2022г. около 16,00ч. в гр.К. по ул.З. З. жалбоподателят Д. Ф. Д.
управлявал товарен автомобил марка „М. С.“ с рег.№ ****** в посока
кръстовището с ул.С. С.. По същата улица и време, но срещуположно на него
се движел товарен автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ******* в посока към кв.
„П.“ управляван от свидетеля С. В.. При разминаването между двата
автомобила настъпило съприкосновение като си ударили страничните
огледала, при което се счупил левия мигач на товарен автомобил марка „М.
С.“ с рег.№ ******, който се намирал на страничното огледало. Това се
случило, защото жалбоподателят Д. Ф. Д. навлязъл в насрещното пътно
платно, тъй като в неговото имало храсти, при което при разминаването
настъпило произшествието между двете превозни средства. След
произшествието свидетелят В. спрял на място, а жалбоподателят Д.
продължил движението си. След около 100 метра след мястото на удара, едва
след като видял, че другият водач е спрял, нарушителят Д. се върнал на
мястото на сблъсъка. Двамата водачи не успели да постигнат съгласие за
2
вината за настъпилото ПТП, при което бил подаден сигнал за случилото се до
компетентните органи. По повод настъпилото пътно- транспортно
произшествие на место били изпратени полицейските служители Н. П. и Б.
М., които видели че на улицата няма положена пътна маркировка. При
пристигането си те заварили и двата автомобила, които обаче били
преместени след произшествието на около 50 метра разстояние. Товарният
автомобил „М. С.“ след връщането си обратно се намирал в реда на
паркираните автомобили пред намиращия се там блок, а товарният автомобил
„Ф.“ бил паркирал вдясно по посока на движението извън пътното платно.
Двамата свидетели П. и М. не установили спирачен път на място, но видели
разпръснатите парчета от счупения мигач, които били по цялото платно, тъй
като преминаващите след това автомобили ги разпръснали. Непосредствено
след произшествието тези парчета се намирали по средата на пътното платно
на улица З. З., но в частта на движение на автомобилите движещи се в посока
към кв.П., в която свидетелят В. управлявал своя автомобил. Същият ден
свидетелят Н. П. съставил акт за установяване на административно
нарушение по чл.44 ал.1 от ЗДвП, който нарушителят подписал без
възражения. На базата на този акт за установяване на административно
нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания
на Н. П., Б. М. и С. В., от писмените доказателства- акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ****** от 26.09.2022г., чиято
доказателствена сила не бе оборена, Протокол за ПТП № ******/ 26.09.2022г.
ведно с план схема, Карта за регистрация на ПТП. Всички тези доказателства
са еднопосочни и изграждат една и съща житейска ситуация. Съдът намира,
че не бе оборена доказателствената сила на съставения акт, тъй като не бяха
представени доказателства, които да опровергаят констатациите в него, а
освен това същият е и редовно съставен. Освен това факта на откритите
счупени стъкла в пътното платно на насрещно движещия се автомобил
означава, че жалбоподателят Д. е навлязъл в него и по този начин не е
осигурил достатъчно разстояние при разминаването. Настоящата инстанция
кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С. В., тъй
като той е единствения очевидец на случилото се, показанията му
кореспондират с другите гласни доказателства, както и със съставения акт за
установяване на административно нарушение.
3
От правна страна съдът установи следното: Подадената жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са надлежно връчени и оформени според задължителните
реквизити на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или
бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото
да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено
виновно, като основната разлика между административното нарушение и
престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако
липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не
би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. На
основание чл.44 ал.1 от Закона за движението по пътищата „При разминаване
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства”. От изложената фактическа обстановка безспорно се доказа, че
водачът Д. не се е съобразил с правилата за движение при насрещно
движение на автомобили, при което причинил ПТП. За да достигне до този
извод настоящата инстанция взе предвид и поведението на жалбоподателя Д.
непосредствено след настъпването на ПТП, при което той не е спрял и не е
останал на място за установяване на причините, а напротив продължил е
своето движение и едва след като е видял, че другият участник е спрял, тогава
и той се върнал на мястото. По този начин установената фактология от
обективна и субективна страна съставлява нарушение на чл.179 ал.2 вр.ал.1
т.5 пр.5 от ЗДвП, според който текст изпълнителното деяние представлява
извършване на пътно- транспортно произшествие от водач, който не спазва
правилата за разминаване и с това създава опасност за участниците в
движението. Всичко това означава, че обжалваното наказателно
постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява
състава на посочения по- горе текст. Правилно административно наказващият
орган е определил размера на административното наказание, тъй като
нормата на чл.179 ал.2 вр.чл.ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда наказание в
единствено възможния размер от 200лв., каквото и е наложено. Поради това
следва да се потвърди наказателното постановление.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
4
материалния закон в хода на административно наказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима
свидетели, в което процесуалният представител на наказващия орган не е взел
участие, но е изготвил и депозирал и становище озаглавено молба, поради
което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й
на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** от
5
04.10.2022г., издадено от Началник на сектор П. п.- К. към ОДМВР-
Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200.00лв. на Д. Ф. Д. от гр.К. с ЕГН
********** за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП извършено на 26.09.2022г. в
гр.К. на ул.З. З..
ОСЪЖДА Д. Ф. Д. от гр.К. с адрес гр.К. кв.В. № *** вх.* ет.* ап.** с ЕГН
********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6