Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			04.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV н.о.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	20 май		2020

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		23		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

        Производството е образувано е по жалба на Н.С.П.,с ЕГН:**********,***, срещу Наказателно постановление № 19-5310-001379 от 12.12.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП е наложено административно наказание- „глоба „в размер на 50.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

             С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован не се явява вместо него адвокат С., който поддържа депозираната жалба и отново моли Наказателното постановление да бъде отменено така незаконосъобразно.Излага подробни съображения в тази насока.

            За административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2019г., около 16.15  часа по ПП1,Е-79,км.334+000,в посока с.Джерман,жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка „Фолксмваген”, модел „Голф”, с рег.№ КН2677АМ,негова собственост,като не спира при подаден ясен сигнал за спираве на униформен служител на „Национално ТОЛ управление”.Сигнала бил подаден със стоп палка по образец на „ТООЛ”.

 

водача не представил и контролен талон от свидетелството за управление на МПС.

           С описаното по – горе действие жалбоподателят е извършил нарушението както следва:

1) не спира плавно на посоченото място,или в най-дясната част на платното за движение,при подаден сигнал за спиране от контролен орган,с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДВП.

 

Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление №19-5310-001379 от 12.12.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП е наложено административно наказание- „глоба „в размер на 50.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

 

АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.

            Неправилно и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е съставен без присъствието на нарушителя и на свидетелите, посочени в акта,видно от показанията на разпитания по време на съдебното следствие свидетели.

            Наказателното постановление е издадено, без наказващия орган да изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като провери съставения против жалбоподателя АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, задължително преценявайки и събраните доказателства, в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл., чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. 

АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, е съставен на 21.11.2019 г. по отношение на която дата липсват данни по делото жалбоподателят да е бил уведомен, че ще се съставя акта именно на тази дата и за процесното нарушение. В делото не са налице доказателства, че нарушителят е било надлежно уведомен, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Няма данни по делото и къде лицето е следвало да се яви, за да му бъде съставен акта. В последния липсва отбелязване, че съставянето му става в отсъствие на нарушителя. В АУАН не е вписано изрично поканата до нарушителя, както и че актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие (когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта). В случая, на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката. При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл. 40-44 от ЗАНН не е допустимо разширително тълкуване. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен.

Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка се констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това. Целта на съставянето на акта в присъствие на нарушителя, актосъставителя и свидетели, тоест при участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, първо при съставянето му, така и при подписването му, гарантира правото на защита на нарушителя. Така нарушителят непосредствено възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му, от една страна, и верността на посочените в акта обстоятелства, от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване правото на защита в пълен обем.

В настоящия случай безспорно се установи, че актосъставителят не е очевидец на извършеното административно нарушение, не е имал преки и непосредствени впечатления за деянието. По делото се установи,че АУАН е съставен единствено въз основа на докладна записка, макар  това обстоятелство да не е посочено в АУАН и НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Нарушаването на тези основни правила на административнонаказателното производство от процесуален характер, е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП на процесуално основание.  

При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.

            В обстоятелствената част на АУАН съвсем бланкетно се твърди, че жалбоподателят като водач на МПС не спира при подаден ясен сигнал за спиране от униформен служител на Национално ТОЛ управление, който сигнал е подаден със стоп-палка по образец „TOOL“. Не е ясно (липсва посочване в акта) кой именно, в каква униформа, откъде и в изпълнение на кои функционални задължения е подал сигнала, за кого се е отнасял и своевременен и достатъчен  за възприемане ли е бил, както и въз основа на какво е приел, че сигналът е бил ясен.

            Нещо повече, в НП са посочени допълнителни обстоятелства около извършването на нарушението, а именно:  „Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган”, непосочени в акта за неговото установяване, което е недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по надлежния ред нарушение, пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за пръв път в НП. Съгласно изискванията на закона нарушението е следвало да бъде описано в акта за неговото установяване и посочването на нови обстоятелства около нарушението за пръв път в НП води до осъществяване на неприсъщи на АНО функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, чрез установяване и дописване на обстоятелствата, при които е извършено. Разширяването на обективните предели на производството чрез въвеждането за първи път в НП на цитираните по-горе твърдения е недопустимо, защото по тези предмети  жалбоподателят не е привлечен да отговаря с акта по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.

           С акта за установяване на административно нарушение се осъществява обвинението в извършване на административно нарушение и привличане на съответното лице като нарушител. Именно поради тези основни функции, които изпълнява, АУАН следва да отговаря на някои особено съществени изисквания по отношение на съдържанието си. В АУАН следва да са описани конкретно, изчерпателно и точно всички съставомерни обстоятелства, от които следва и да е напълно ясно в извършване на кое нарушение се обвинява лицето. Относно тези обстоятелства не трябва да е налице противоречие между АУАН и НП. Т.е. съответният нарушител може и следва да бъде наказан единствено за това административно нарушение, за което е обвинен с предхождащия НП АУАН. В разглежданата хипотеза тези особено съществени изисквания за законосъобразност на крайния акт - НП, не са спазени.

   Гореизброените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до ограничаване на правото ми на защита, а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани правила.

Не се събраха безспорни и категорични доказателства, които да докажат административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 103 от ЗДвП.

За да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и  ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролния орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подадения сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Член 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на  чл. 170, ал. 3 от ЗДП. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-5310-001379 от 12.12.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на Н.С.П.,с ЕГН:**********,***, на основание чл.53 ЗАНН, чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП е наложено административно наказание- „глоба „в размер на 50.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец,като незаконосъобразно.

           Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок,от съобщаването му на страните, пред Административен съд – Кюстендил.

 

                                                                 РАЙОНЕН   СЪДИЯ: