Решение по дело №364/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260525
Дата: 13 април 2021 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20215300500364
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    260525

                                    гр. Пловдив, 13.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IX  граждански състав в публичното заседание на 06.04.2021г. в състав:

                                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                                                                    ЕЛЕНА КАЛПАЧКА

при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 364 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

        Образувано е по въззивна жалба вх. 264167 от 04.02.2021г. на адв. Р.Д. ***, като пълномощник на С.К.М., ЕГН ********** – баща на непълнолетната С.С.К. против решение № 3031 от 13.12.2020г., постановено по гр. д. № 11811 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., с което се допуска настаняване по съдебен ред на С.С.К. с ЕГН **********, родена на ***г. от майка – А.Н.С. с ЕГН ******** и баща – С.К.М. с ЕГН ********** в ЦНСТ „***“ с адрес: ***, за срок до навършване на пълнолетие или 20-годишна възраст ако продължава образованието си.Задължава Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив да осъществява контрол след допускане на настаняването.

         Жалбоподателят твърди, че не е бил редовно уведомен за съдебното производство, поради което не е имал възможност да изрази становище и да се яви в съдебно заседание.Оспорва твърдението на майката на непълнолетната С., че той биел дъщеря им и че се е дезинтересирал от нея.Поддържа, че тя желаела да отиде при него в Англия, редовно се чували по телефона, че може да й осигури добри условия за живот и да оказва пълноценни грижи за нея.Счита, че първоинстанционният съд не е проявил активност с оглед характера на производството и не е изследвал пълно всички обстоятелства по делото.Не е направил задълбочен анализ на поведението на бащата и възможностите му да задоволи интересите на детето.Не било съобразено и желанието на С..Поради това счита, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.Алтернативно иска да бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което молбата да бъде отхвърлена.

          В съдебно заседание бащата поддържа жалбата.

          Майката А.С. счита, че е добре дъщеря й да пребивава в Кризисния център „**“ в гр. Г***.

          Процесуалния представител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив в съдебно заседание заявява, че на този етап не поддържат искането, тъй като по отношение на детето е предприета последваща мярка за закрила.

        Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено.

        Постъпилата въззивна жалба е в срок, подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Делото пред районния съд е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив на основание чл. 26 от Закона за закрила на детето, с която е поискано на основание чл. 26 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД да бъде настанена С.С.К. в ЦНСТ „***“ в гр. Пловдив, ул. „****“* за период – до навършване на пълнолетие или 20 години.

В обжалваното решение въз основа на установеното в първоинстанционното производство от фактическа страна, е прието, че до момента момичето е било отглеждано в семейна среда.Не се наблюдава емоционална привързаност на детето към майката, като момичето поддържа близки отношения с бабата по майчина линия.Родителите не полагат достатъчно усилия да стимулират дъщеря си да учи, да организира личното си време и да проявява самокритичност.Социални работници посетили жилището и провели разговор с майката и момичето.Майката споделила, че ежедневно бащата упражнява спрямо нея насилие, като този модел на поведение се възприема и от С., която постъпва по същия начин спрямо нея.Бащата работел в Англия и трайно се дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на дъщеря си.Месец юли 2020г. постъпил сигнал от Началника на 5-то РПУ при ОД на МВР Пловдив, че непълнолетната продължава да упражнява насилие над майка си, употребява наркотични вещества и е обявена за издирване.Родителите са ползвали услуги, както и момичето – съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.Впоследствие на екипна среща било взето решение за настаняване на С. в ЦНСТ „***“ по административен ред, което било направено със Заповед на Директора на ДСП Пловдив от 02.09.2020г.

При така установеното от фактическа страна районният съд е намерил искането за основателно.Приел е, че са налице основания за предприемане на мярка за закрила спрямо С., която е дете в риск по см. на Закона за закрила на детето.Момичето не зачитало родителите си като авторитет, не спазвало установените правила и норми на поведение в обществото, а майката не успявала да се справи с поведението на дъщеря си.В интерес на С. било да се допусне настаняването й по съдебен ред в ЦНСТ за срок до навършване на пълнолетие или 20-годишна възраст, ако продължава обучението си.

Пред настоящата инстанция е представена като писмено доказателство Заповед Д ЗД/Д-РВ-016/01.02.2021г. на директора на Д „СП“ Пловдив, с която на основание чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 29, т. 8 и чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и чл. 33 от ППЗЗД, е прекратено настаняването на детето С.С. С., ЕГН ********** в ЦНСТ „****“ гр. Пловдив, ул. „***“ № * и е настанено временно детето в Кризисен център „*** гр. Г***..Промяната е предприета, тъй като непълнолетната С. напуснала района на центъра без разрешение и била обявена за ОДИ.Момичето поддържало нарегламентирани контакти с пълнолетни лица от ромския етнос и съществувал риск от трафик и попадане в неподходяща социална среда.Бащата пребивавал в чужбина, а майката на момичето била в конфликтни отношения с нея.С оглед на това е преценено, че в интерес на С. е да бъде временно настанена в Кризисен център „***“ гр. Г***, с цел гарантиране на безопасна среда и адекватно посрещане на потребностите й предвид възрастта.

Като писмено доказателство е приложен и заверен препис от решение № 485/08.03.2021г. по адм. дело № 451 по описа за 2021г. на Пловдивски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на С.К., в качеството му на родител на непълнолетната С.С.К., ЕГН ********** срещу заповед № ЗД/Д-РВ-016/01.02.2021г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, с която е прекратено настаняването на детето С.С.К., ЕГН **********, с майка: А.Н. С** и баща: С.К.М., в Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ „***“ гр. Пловдив и е наредено временно настаняване на детето С.С.К. в Кризисен център „***“ гр. Г**, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД.

Пред настоящия състав на съда бащата С.М. /жалбоподател в производството/ заявява желание дъщеря му С. да живее при него.Твърди, че се е върнал трайно в РБългария, живее на квартира под наем и работи по трудово правоотношение, за което представя и писмени доказателства.Обяснява, че всяка седмица посещава дъщеря си в Кризисния център в гр. Г***и смята, че тя се е подобрила, двамата се разбират и могат да живеят заедно.

Свидетелят Е. П. е колега на жалбоподателя.Според показанията му С. се е върнал в страната, за да се грижи за дъщеря си.Говорел постоянно за нея, но свидетелят не знае дали преди са имали проблеми.Споделял му, че се разбира с дъщеря си.

Майката А.С. смята, че бащата не може да се грижи за дъщеря им.Той проявявал агресия спрямо С., а тя спрямо нея.Счита, че момичето е в риск, тъй като не се прибирала в къщи, движела се в лоша среда.

Непълнолетната С. беше изслушана в настоящето производство по реда на чл. 15 от ЗЗД.Детето обяснява, че в момента живее в Кризисния център в гр. Г***, но желае да е при семейството си.С родителите й поддържали контакти и смята, че могат да живеят заедно.В момента нямала проблеми с тях, но преди се случвало баща й да й посяга.Наясно е, че има правила, които трябва да се спазват и в личния живот и в училище.Съгласна е да живее при баща си.Твърди, че редовно посещава учебни занятия, но не знае имената на учителите, които й преподават.

В приложения по делото социален доклад се съдържат данни, че между детето и майката не се наблюдава емоционална привързаност.В нейно присъствие момичето е неспокойно и нервничи.Непълнолетната поддържа контакт с баба си по майчина линия.В предходните години бащата е пътувал и по-голямата част от времето е бил в чужбина, емоционалната връзка с дъщеря му е нарушена.С. разчита основно на финансова издръжка от него.Бащата трудно разпознава потребностите на момичето.Към момента базовите потребности на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване, контакт с връстници, се посрещат от екипа на Кризисен център гр. Г***.Родителите на непълнолетната са разделени.В преписката са събрани данни, че бащата упражнява физическо и психическо насилие спрямо майката и дъщеря им.Майката не можела да се справя с поведението на С..Момичето непрекъснато упражнявало физическо насилие спрямо нея и извършвало бягства от дома.Родителите не проследявали здравословното състояние на непълнолетната, не задоволявали адекватно образователните й потребности.Бащата през годините не полагал основните грижи за дъщеря си, не упражнявал контрол върху поведението й, трудовата му заетост към момента във фирма извън гр. Пловдив била предпоставка за липса на родителски контрол.На този етап социалните работници са на мнение, че родителите не могат да гарантират опазване на здравето и интересите на дъщеря им и тя не следва да пребивава при някого от тях.

При тези данни настоящият състав на съда намира, че по отношение на непълнолетната С. е била предприета последваща адекватна мярка за закрила – настаняване в Кризисен център „***“ гр. Г***, създаваща гаранция за защита най-добрия интерес на детето, а необходимостта от  предприетата първоначална мярка – настаняване в ЦНСТ „****“ гр. Пловдив, е отпаднала.

С оглед на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта, с която е допуснато настаняване на С.С.К. с ЕГН ********** в ЦНСТ „****“ гр. Пловдив за срок до 01.02.2021г. и на основание чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 29, т.8 от ЗЗД да бъде прекратено настаняването на детето в ЦНСТ „****“ гр. Пловдив, поради последваща промяна на мярката за закрила. 

Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3031/13.12.2020г., постановено по гр. д. № 11811 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е допуснато настаняване по съдебен ред на С.С.К. с ЕГН **********, родена на ***г. от майка – А.Н.С. с ЕГН ********** и баща – С.К.М. с ЕГН ********** в ЦНСТ „***“ с адрес *** за срок до 01.02.2021г.

ПРЕКРАТЯВА настаняването по съдебен ред на С.С.К. с ЕГН **********, родена на ***г. от майка – А.Н.С. с ЕГН ********** и баща – С.К.М. с ЕГН ********** в ЦНСТ „*****“ с адрес ***, поради  промяна на мярката за закрила.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: