РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Сливен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106109 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС.
Ищцата твърди, че с ответника Ж. М. и с Д.А.М. са съсобственици на
следния недвижим имот: УПИ № Х-78 по плана на гр. **, общ. Твърдица, обл.
Сливен, с адрес: гр. **, ул.„**“ № **, с площ 510 кв.м., при граници на имота:
ПИ V-70, ПИ VIII-76, поземлен имот IХ-77, улица, ПИ Х-79, ведно с
построените в имота сгради: Масивна жилищна сграда на два етажа, с
разгърната застроена площ 126.30 кв.м., състояща се от : първи етаж - три
стаи, килер и коридор, със застроена площ 63,15 кв.м., втори етаж - три стаи
килер и коридор, със застроена площ 63,15 кв.м., ведно с таванско помещение
в обема на сградата с полезна площ 63,13 кв.м.; Полумасивна стопанска
сграда на един етаж, със застроена площ 23,80 кв.м.; Масивна стопанска
сграда на един етаж със застроена площ 50.31 кв.м.
Ищцата и ответника притежавали по 1/3 ид.ч. от имота. Последният бил
придобит от тях като наследници на А. М. П.
Твърди, че години наред в процесния недвижим имот живеел единствено
ответника. Ищцата сочи, че многократно правила опити да осъществи достъп
до имота, но ответникът не я допускал и забранил да припарва до имота.
1
Ищцата изпратила на ответника покана, с която го уведомила, че занапред
претендира да получава месечен наем в размер на 200 лв. Ответникът получил
поканата на 01.07.2024г., но не заплатил наемна цена на ищцата.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 1 000 лв., обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот
за периода 01.07.2024г.- 30.11.2024г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор е депозиран от ответника, който оспорва
иска. Твърди, че купил от третия съсобственик Д. М. неговата 1/3 ид. част от
имота. Въвежда възражение, че придобил идеалната част на ищцата по
давност, доколкото повече от десет години живял в имота. Сочи, че целият
процесен имот находящ се в гр. **, общ. Твърдица, ул. ** № *** бил построен,
след като баща му излязъл от казармата през 1967 г. Като построили тази
къща, в нея заживели дядо му, заедно със семейството си, включително и
бащата на ответника, чичо му и леля му - настояща ищца. Тогава последната
не била омъжена. Омъжила се през 1979 г. и напуснала имота. Ответникът
сочи, че от раждането си през 1971г., до 1991г. живял в имота, след което
заминал в София. Сочи, че дядо му и баба му, още през 1980 г. напуснали
имота и се преместили да живеят при чичо му Д. М. в съседен имот. От 1980г.
бащата на ответника живеел в имота до смъртта си през 2015г., а ответникът
живял до 1991г., след което заминал за гр.София. Твърди, че в процесния имот
се върнал да живее отново през м. юли 2014 г. Там все още живеел баща му.
Сочи че, решил да се установи в имота и през месец юли 2014 г. събрал леля
си П., чичо си Денчо и баща си и им заявил, че иска да инвестира пари в този
имот, за да остане да живее в него. Всички изразили съгласие, вкл. и ищцата.
Иска се отхвърляне на претенцията.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са наследници на А. М. П. Същият починал на
28.02.1996г. и оставил наследници по закон съпругата си Д.П.П., починала на
13.08.2012г. и низходящите си М. М. – син, починал на 29.04.2015 г., Д. М. –
син и ищцата П. Б. – дъщеря. М. М. починал на 29.04.2015 г., като оставил
наследник по закон синът си, ответникът Ж. М. А.
С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по
давностно владение и наследство № 176, том IV, рег. № 6926, дело № 608 от
2
28.07.2016 г. на нотариус рег. № 128 НК с район на действие СлРС, ищцата П.
Б. била призната за собственик по давностно владение и наследство на
следните недвижими имоти:
1/3 идеална част от ПИ № V- 70, кв. 70 по плана на гр. ***, общ.
Твърдица, обл. Сливен, целият с площ 660 кв.м., ведно с 1/3 идеална част
от построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа
със застроена площ 64 кв.м., МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със
застроена площ 16 кв.м., МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ 26 кв.м.
и МАСИВНА СТОПАНСКА ГРАДА със застроена площ 44 кв.м. При
граници: улица, ПИ VI – 74, ПИ Х – 78, ПИ Х – 79, ПИ IV – 69, както и на
1/3 идеална част от ПИ № 78, кв. 70, по плана на гр. ***, общ. Твърдица,
обл. Сливен, целият с площ 510 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от
построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа със
застроена площ 65.15 кв.м., от които: първи етаж – три стаи, килер и
коридор и втори етаж – три стаи, килер и коридор, ПОЛУМАСИВНА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 23.80 кв.м. и МАСИВНА
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 50.31 кв.м. при граници:
ПИ V– 70, ПИ VIII – 76, ПИ IX – 77, улица, ПИ Х – 79.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание наследяване по закон № 193, том IV, рег. № 9284, дело № 719 от
21.09.2022 г. на нотариус рег.№ 128 НК и район на действие СлРС,
ответникът Ж. М. бил признат за собственик на 1/3 идеална част от следните
недвижими имоти:
УПИ V– 70, кв. 70, в гр. ***, с административен адрес – гр. ***, общ.
Твърдица, обл. Сливен, ул. „***“ № **, с площ 660 кв.м. при граници:
улица, ПИ VI– 74, ПИ Х – 78, ПИ Х – 79, ПИ IV – 69, ведно с построените
в имота сгради, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с РЗП
128 кв.м., състояща от първи етаж – три стаи и салон със застроена площ
64 кв. м. и втори етаж – три стаи и килер със застроена площ 64 кв.м. и
МАСИВНА СГРАДА – ГАРАЖ със застроена площ от 26 кв.м., както и
УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. ***, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „**“ №
**с площ 510 кв.м. при граници ПИ V– 70, ПИ VIII – 76, ПИ IX– 77,
улица, ПИ Х – 79 , ведно с построените в имота сгради, МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с РЗП 126.30 кв.м., състояща се от
3
първи етаж – три стаи, килер и коридор със застроена площ 63.15 кв.м.,
втори етаж . три стаи, килер и коридор със застроена площ 63.15 кв.м.,
ведно с таванско помещение в обема на сградата, с полезна площ 63.15
кв.м.; ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА на един етаж със
застроена площ 23.80 кв.м. и МАСИВНА СТОПАСКА СГРАДА на един
етаж със застроена площ 50.31 кв.м., ведно с направените подобрения и
трайни насаждения в имота.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка на основание давностно владение и наследяване по
закон № 39, том V, рег. 9823, дело № 758 от 10.10.2022г. на нотариус рег. №
128 и район на действие СлРС, трето неучастващо по делото лице, а именно Д.
А. М. бил признат за собственик на основание давностно владение и
наследяване по закон върху 1/3 идеална част от
УПИ V– 70, кв. 70, в гр. ***, с административен адрес – гр. **, общ.
Твърдица, обл. Сливен, ул. „***“ № **, с площ 660 кв.м. при граници:
улица, ПИ VI– 74, ПИ Х – 78, ПИ Х – 79, ПИ IV – 69, ведно с построените
в имота сгради, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с РЗП
128 кв.м., състояща от първи етаж – три стаи и салон със застроена площ
64 кв. м. и втори етаж – три стаи и килер със застроена площ 64 кв.м. и
МАСИВНА СГРАДА – ГАРАЖ със застроена площ от 26 кв.м., както и
УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. **, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „**“ № ** с
площ 510 кв.м. при граници: ПИ V– 70, ПИ VIII– 76, ПИ IX – 77, улица,
ПИ Х – 79, ведно с построените в имота сгради, МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА на два етажа с РЗП 126.30 кв.м., състояща се от първи етаж –
три стаи, килер и коридор със застроена площ 63.15 кв.м., втори етаж -
три стаи, килер и коридор със застроена площ 63.15 кв.м., ведно с
таванско помещение в обема на сградата, с полезна площ 63.15 кв.м.;
ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА на един етаж със застроена
площ 23.80 кв.м. и МАСИВНА СТОПАСКА СГРАДА на един етаж със
застроена площ 50.31 кв.м., ведно с направените подобрения и трайни
насаждения в имота.
Ищцата поканила писмено ответника да й заплаща сума в размер на 200
лева месечно обезщетение за това, че ответникът използвал лично имота.
Поканата била връчена лично на ответника на 01.07.2024 г. с обратна
4
разписка.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 115, том IV, рег. №
7123, дело № 676 от 20.09.2024 г. на нотариус рег. № 128 и район на действие
СлРС Д.А.М. продал на ответника Ж. М. притежаваната от него 1/3 идеална
част от двата недвижими имоти УПИ № V– 70 и УПИ Х – 78, подробно
описани по-горе в Нотариален акт № 39 от 10.10.2022 г., ведно с построените в
тях сгради, като продавачът запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно
вещно право на ползване върху описаните недвижими имоти.
В хода на процеса е прието заключение на съдебно техническа
експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че
средния пазарен наем на процесния имот е в размер на 255 лв. месечно. За
исковия период 01.07.2024г.- 30.11.2024г. /пет месеца/ дължимият наем е в
размер на 1275 лв., а съобразно 1/3 ид.ч. на ищцата задължението е в размер
на 425 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетели, с оглед направеното възражение от ответника за придобиване по
давност на идеалната част на ищцата.
Показанията на разпитаните свидетели М., У. и М. са идентични и
установяват, че къщата в процесния имот УПИ Х – 78 била построена преди
1970г. от родителите на ищцата, баба и дядо по бащина линия на ответника.
По-късно била построена къща в другия имот УПИ № V– 70. В спорния имот
останал да живее бащата на ответника и брат на ищцата със семейството си,
вкл. и със сина си ответника Ж. М.. Последният живял в имота от раждането
си до заминаването си в гр.София. Върнал се окончателно в имота през 2014г.
и започнал да прави ремонт на къщата и подобрения в имота. Бабата и дядото
на ответника живеели в другия имот, който свидетелите сочат, че бил на чичо
му Денчо. Свидетелите установяват, че ищцата от повече от 20 години не е
влизала изобщо в процесния имот. Докато били живи родителите й, тя им
ходела на гости, но в имота, в който живеели при другия си син Денчо.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, които като еднозначни и непротиворечиви,
кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило
5
съдебно техническата експертиза по делото, като неоспорено от страните,
като пълно и ясно и изготвено от експерт в съответната област.
Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели, като последователни, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи едни с други и с писмените
доказателства по делото.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е
допустим. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да
си служат с нея според правата им. Това е част от правомощията на всеки
собственик. В случаите, когато общата вещ се ползва лично само от един от
съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени от деня на писменото поискване /чл.31, ал.2 ЗС/.
Следователно, за да възникне правото на съсобственик да получи
обезщетение, следва да е налице ползване на общата вещ от някой от другите
съсобственици, респ. другия съсобственик, това ползване да е лично и не
ползващия съсобственик да е отправил писмено искане до останалите за
заплащане на Т. обезщетение.
Спорно по делото е наличието на съсобственост. Съдът намира
възражението на ответната страна за придобиване на имот УПИ Х – 78, кв. 70
на гр. ***, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „***“ № ***с площ 510 кв.м.,
ведно с построените в имота сгради, въз основа на давностно владение за
неоснователно и недоказано.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено
вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по
давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху
имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя.
Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение.За разлика от владението, държането,
6
дефинирано в чл.68, ал.2 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя, т.е. сочената от законодателят разлика
между владение и държане засяга субективния момент, субективното
отношение по повод на упражняваната фактическа власт на една вещ.
Държането на вещта е право на държателя да държи вещта на правното
основание, на което е получил фактическата власт, за разлика от владението.
Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на
договорно основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е
предадена фактическата власт върху вещта.
В настоящия правен казус съдът счита, че ответника не доказа да е
установил владение, съобразно твърденията си. Напротив, установи се, че
процесният имот е бил собственост на родителите на ищцата, които построили
къщата в него. Макар и в имота да е живял праводателят на ответника - негов
баща, той му е бил предоставен от неговите родители /баба и дядо на
ответника по бащина линия/ за ползване. При това положение бащата на
ответника не е получил владението на имота, а е бил държател на същия по
неформален договор за заем за послужване.
След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност, и само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява, чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по
скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на
придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече, чрез явна
промяна на държането във владение / в този см. Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС; І г.о., Решение №270/20.05.2010г., постановено
по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 118/21.05.2013 г. по гр.д. №
1535/2013, ІІ г.о. /.
Демонстриране промяна в намерението е приложимо, когато
7
фактическата власт е установена като държане и след този момент се
претендира завладяване.Такива действия са отказ на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до
знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да
се разпореди с имота само в своя полза или Т. ползване на имота, което ясно
показва, че изключва владението на останалите наследници / в този см.
Решение № 635/25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, I г.о.,
Решение № 6/22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на II г.о. ВКС/.
В процеса не се установи бащата на ответника да е демонстрирал
промяна на държането на имота във владение, по отношение на тогавашните
собственици негови родители, а след смъртта им и по отношение на
останалите сънаследници, вкл. ищцата негова сестра. Дори и да се приеме, че
е съществувала договорка имотът да остане за бащата на ответника, това не
променя факта, че той е бил държател на имота, а не владелец. Не се установи
такава промяна в намерението за своене и от страна на ответника спрямо
останалите съсобственици – наследници и в частност ищцата, след като се е
завърнал в имота през 2014г. Не се доказа твърдението на ответника, че след
завръщането си през 2014г. ясно е заявил на ищцата, че счита имота за свой,
поради което предприел редица подобрения в него.
В обобщение, не се доказа ответникът да е променил държането на
имота във владение и това да е доведено до знанието на ищцата. За това
свидетелстват и трите констативни нотариални актове, издадени по
обстоятелствена проверка, въз основа на които тримата наследници са
признати за собственици именно на по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. Нещо повече,
ако ответникът е считал процесния имот изцяло за свой на основание
давностно владение, то не би закупил на 20.09.2024г. идеалната част /1/3 ид.ч./
от имота от другия сънаследник Д. М.. Това действие ясно сочи, че
субективното намерение на ответника не е за своене на имота. Не са действия
по своене на имота извършването на ремонти в сънаследствения имот, защото
всеки съсобственик, съгласно чл.31 ЗС е длъжен да участва в ползите и
тежестите за общата вещ, съобразно с дела си, а когато сънаследник сам е поел
изцяло стойността на необходимите и полезни разноски за съсобствената вещ,
може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от
разноските, съответстваща на техния дял в съсобствеността / в този см.
Решение № 635/25.10.2010г. по гр.д. № 1405/2009г. на I г.о. ВКС;Решение №
8
110/20.03.2012г. по гр.д.№ 870/2011г. II г.о ВКС; Решение № 381/25.10.2010г.
по гр.д. № 37/2010г. на II г.о. ВКС/.
С оглед изложените твърдения, установената в чл.69 ЗС презумпция се
счита за оборена, а възражението на ответника за придобиване на процесния
имот по давност е неоснователно. Това обуславя основателност на
претенцията на ищцата, макар и не в пълния заявен размер. Обезщетение по
чл.31, ал.2 ЗС се дължи от деня на писменото поискване до момента на
предявяване на претенцията. В случая се установи изпращане на писмена
покана от ищцата до ответника с искане за заплащане на Т. обезщетение.
Доказа се връчване на поканата на ответника на 01.07.2024г., от когато е
заявена претенцията.
Безспорно се установи, че за исковия период ответникът е ползвал
еднолично целият наследствен процесен имот и не е допускал в него ищцата,
като по този начин я лишил от възможността и правото й да ползва имота,
съобразно притежаваната от нея идеална част. Установи се, че за исковия
период от време 01.07.2024г. - 30.11.2024г. /пет месеца/ и съобразно идеалната
част на ищцата в съсобствеността обезщетението е в размер на 425 лв., до
който размер искът е основателен и доказан. Над уважения размер до пълния
предявен от 1 000 лв., претенцията бива отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищцата,
съобразно уважената част от иска, а ищцата дължи разноски на ответника,
съобразно отхвърлената част. Ищцата сторила деловодни разноски в общ
размер на 850 лв. /50 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатски хонорар и 300 лв.
възнаграждение за вещо лице/ и съобразно уважената част от претенцията,
ответникът бива осъден да й заплати сума в размер на 361,25 лв., разноски.
Ответникът сторил разноски в размер на 950 лв., адвокатски хонорар, но
възражението на ищцата за редуцирането му до минимален размер е
основателно и то бива редуцирано по чл.7, ал.2, т .1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 400 лв.
Така съобразно отхвърлената част от претенцията, ищцата бива осъдена да
плати на ответника сума в размер на 230 лв., разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2 ЗС Ж. М. М., ЕГН: ********** от
гр.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Б.,
ЕГН: ********** от гр.**, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“**“ № **, по
банкова сметка ****, в банка Асет Интернешънъл Банк с титуляр адвокат М.
Д. АК Сливен, сума в размер на 425 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ ,
представляваща обезщетение за ползване на притежаваната от ищцата 1/3 ид.
ч. от съсобствени недвижими вещи, а именно УПИ Х – 78, кв. 70 на гр. **,
общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „**“ № **с площ 510 кв.м. при граници ПИ
V– 70, ПИ VIII – 76, ПИ IX– 77, улица, ПИ Х – 79 , ведно с построените в
имота сгради, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с РЗП 126.30
кв.м., състояща се от първи етаж – три стаи, килер и коридор със застроена
площ 63.15 кв.м., втори етаж - три стаи, килер и коридор със застроена площ
63.15 кв.м., ведно с таванско помещение в обема на сградата, с полезна площ
63.15 кв.м.; ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА на един етаж със
застроена площ 23.80 кв.м. и МАСИВНА СТОПАСКА СГРАДА на един етаж
със застроена площ 50.31 кв.м., ведно с направените подобрения и трайни
насаждения в имота, за периода 01.07.2024г.-30.11.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
1 000 лв. /хиляда лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. М. М., ЕГН: ********** от
гр.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Б.,
ЕГН: ********** от гр.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“***“ № ***, по
банкова сметка ***, в банка Асет Интернешънъл Банк с титуляр адвокат М. Д.
АК Сливен, сума в размер на 361,25 лв. /триста шестдесет и един лева и
0,25 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК П. А. Б., ЕГН: ********** от
гр.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на Ж. М.
М., ЕГН: ********** от гр.***, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.“***“ № ***
сума в размер на 230 лв. /двеста и тридесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
10
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11