Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 11773 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.07.2020г. по гр.д. №
55103/2019г. на СРС, ГО, 145 състав е осъден ответника „Ю.Б.“ ЕООД да заплати
на В.Ц.В., на основание чл. 200 КТ във вр. чл. 52 ЗЗД, сумата 38 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в болки,
страдания и неудобства в ежедневието по причина на получените вследствие на
трудова злополука от 30.06.2019г., настъпила в магазин на „Ю.Б.“ ЕООД“ в гр.
София, „Ринг мол – София“ , ул. *********№ ***ведно със законната лихва от
30.06.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над
38 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и сумата 4
800 лева, представляваща разходи за закупуване на медицински изделия съгласно
фактура № **********/02.07.2019г.,
издадена от УМАЛ „Света Ана – София АД, ведно със законната лихва от
30.06.2019г. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ответника „Ю.Б.“
ЕООД“ в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
оспорва изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението
по чл. 201, ал. 2 КТ. Сочи, че съгласно представения по делото протокол за
оглед на местопроизшествието, по земята не са намерени кашони, поради което не
е налице описаният от ищеца механизъм на настъпване на процесната трудова
злополука. Поддържа, че съгласно заключението на приетата САТЕ, тежестта на
кашона, който е следвало да разтовари ищецът, следва да бъде над 50 кг, за да е
причина за падането, а в случая кашонът е бил не повече от 15 кг. Сочи, че
машината високоповдигач, от която е паднал ищецът, е добре обезопасена и
съгласно констатациите на вещото лице, ако пострадалият се е намирал само върху
платформата й, не би могъл да падне. Твърди, че съгласно мотивите на СРС в
обжалваното решение, при извършване на действията по прехвърляне на кашона от
стелажа към платформата на високоповдигача, ищецът се е навел, като част от
тялото му е било извън парапета и е загубил равновесие и паднал, но този
механизъм на настъпване на злополуката е невъзможен според заключението на
САТЕ. Поддържа, че съгласно доказателствата по делото, единственият възможен
механизъм на настъпване на злополуката е напускане на платформата от ищеца в
грубо нарушение на трудовите правила. Сочи се, че ищецът е бил запознат с
начина на управление на процесната машина и му е бил проведен инструктаж
съгласно представените по делото Инструкция за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи от
18.12.2018г. и Инструкция за безопасна работа с ръчноводим електрически високоповдигач
от 10.12.2018г. Предвид изложеното, въззивното дружество поддържа, че ищецът е
проявил груба небрежност и допринесъл за настъпването на трудовата злополука в
съотношение 90 на сто. Отделно излага, че определеният размер на обезщетението
е завишен. Сочи, че неправилно СРС е определил обезщетение за травмите на крака
на ищеца, тъй като от страна на последния не били предприети действия по
рехабилитация. Моли съда да отмени
решението в обжалваната от него част, като отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
– ищец е подал отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от
ответника част, с присъждане на разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца В.Ц.В.
срещу решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на неимуществени
вреди за разликата над сумата 38 000 лв. до пълния предявен размер от
50 000 лв. Въззивникът - ищец
поддържа, че определеният размер на обезщетение е занижен, с оглед установените
по делото множество и тежки травматични увреждания, продължителният период на
възстановяване, проведеното болнично и стационарно лечение, както и настъпилите
усложнения след изписване от болницата. Излага, че са налице трайни увреждания
вследствие на претърпяната трудова злополука – белези по главата и лицето,
които няма да се заличат и ще остане обезобразен до живот. Моли съда да отмени
решението в отхвърлителната част и да уважи иска за неимуществени вреди до
пълния предявен размер, с присъждане на разноски.
Въззиваемото дружество оспорва насрещната
жалба на ищеца в депозиран писмен отговор.
Третото лице помагач „ДЗИ О.З.“ ЕАД
не заявява становище.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,
като подадени от надлежни страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Производството е образувано по предявени
от В.Ц.В. искове с правно основание, чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника „Ю.Б.“ ЕООД“ да заплати сумата 50 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата 4 800 лв., обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпени загуби за сторени разходи за лечение, възникнали
вследствие на трудова злополука от 30.06.2019г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият
състав за възникване на обективната отговорност на работодателя включва
следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между
ищеца ответника, професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, вреда – имуществена или неимуществена и
причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и
вредата.
В настоящият случай горепосочения
фактически състав е налице. По делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „касиер - аранжор“ при ответника, съгласно трудов договор №
12/13.03.2017г., а впоследствие – длъжността „продавач-консултант“, съгласно
допълнително споразумение № 94/28.03.2019г.
С влязло в сила разпореждане № 5104-22-67/02.09.2017г.
на ТП на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната с декларация от 04.07.2019г.
злополука, настъпила с участието на ищеца на 30.06.2019г., е приета за трудова
по чл. 55, ал. 1 от КС. В декларацията е посочено, че ищецът е паднал от
височина при сваляне на артикули за магазина от стелажите в склада, посредством
високоповдигач.
Спорните въпроси между страните,
повдигнати с въззивните жалби, са свързани с механизма на злополуката, респ. настъпването
на твърдените от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с
трудовата злополука, както и с размера на дължимото обезщетение за тяхното
репариране.
По възражението на въззивника – ответник
по чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно цитираната разпоредба имуществената
отговорност на работодателя може да се намали, но не и да отпадне при
установена груба небрежност. Груба небрежност е налице, когато работникът или
служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е
не конкретната, а абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е
смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява неговата груба
небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа
за обективната действителност. В настоящия казус не е установено подобно
поведение от ищеца.
Съгласно
представения по делото протокол № 49/14.08.2019г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, съставен на основание чл. 58, ал. 1 КСО, въз основа
на обяснения на трима служители на ответното дружество, злополуката е настъпила
на 30.06.2019г., около 21. 15 ч, при издигане на ищеца с електрокар високоповдигач
в склада до нивото на трети реди на стелажа. Ищецът е следвало да подготви за
транспорт за следващия ден кресло и пейка и при прехвърлянето на креслото от
стелажа към високоповдигача, е паднал върху пода на помещението от
височина около 3-4 м. На ищеца е
проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана /служебна бележка № 009/17.03.2017г./, като последният периодичен
инструктаж е от 07.01.2019г. Съгласно констатациите на комисията, обективирани
в протокола, са налице отклонения от нормалните действия и условия от страна на
работодателя, констатирани при проверка № ПР1925229/12.08.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, представляващи следните нарушения на
нормативни актове: не са налице представени на работниците и служителите
писмени инструкции за използване на работното оборудване /високоповдигач/ -
нарушение на чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7/99г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд; в склада на магазина, на пулта на
управление на „Високоповдигач“, липсва идентификация на български език –
нарушение на чл. 164, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/99г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд; не са спазени изискванията на
вътрешните инструкции за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности и при
работа с ръчноводим електрически високоповдигач; не е означена товароносимостта
на стелажите в складовите помещения в нарушение на чл. 30 от Наредба №
10/2004г.; по пода в склада на магазина има разхвърляни материали и отпадъци,
което създава риск от спъване и падане, в нарушение на чл. 7, ал.3, т. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Гореописаните нарушения са констатирани при
проверка № ПР1925229/12.08.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, като са дадени предписания на осигурителя за отстраняването им.
Съгласно
заключението на приетата САТЕ, процесният високоповдигач се състои от две
платформи, от които едната е предназначена за оператора на машината, а другата
– за товар, като тази за оператора е обезопасена с парапети. Вещото лице дава
констатации, че кашоните, които се намират във вътрешността на стелажа, са на
около 0.5 – 1м от мястото, където може максимално да се доближи платформата на
високоповдигача; за да може работникът да достигне кашоните, намиращи се до
стената на помещението, е необходимо да се наведе извън предпазните парапети; по
време на настъпилото събитие, ако пострадалият работник се е намирал само върху
платформата на високоповдигача, ни би могъл да падне от нея. Съгласно
заключението, падането е възможно и ако работникът не е носил кашон, ако се е
бил навел извън парапетите на високоповдигача; не е възможно само падането на
кашон да е причина за настъпилото събитие, тъй като между кашона и него не е
имало голяма връзка; възможно е падане на кашон да предизвика рязко наклоняване
на тялото на работника извън парапетите на високоповдигача, с цел задържането
му. При разпита на вещото лице в о.с.з. прави уточнение, че само кашон с тежест
над 50 кг може да избута оператора от платформата, както и че операторът на
машината не може да премества кашони от стелажа към платформата и обратно, без
да се навежда.
При
така изложеното, въззивният съд споделя изводите на СРС за липса на пълно
доказване от страна на работодателя, чиято е доказателствената тежест, на
възражението за съпричиняване. Съгласно трайната съдебна практика, груба
небрежност от страна на увредения
работник е налице, когато той не е положил и минималната грижа и
старание при извършване на възложената работа, респ. пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност, т.е. когато не е положил грижа,
каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. В случая е
безспорно установено, че в процесния склад са били налице нарушения на
организацията на работа относно безопасни условия на труд от самия работодател,
тъй като констатациите от извършената
проверка, описани по-горе, не са опровергани от други доказателства по делото.
Отделно тези констатации се подкрепят от събраните гласни доказателства
/показания на св. В./. Ответникът – работодател не сочи конкретни правила от
представените от него Инструкции за безопасни условия на труда, които са
нарушени от ищеца. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели В. и
Василев, преценени в съвкупност със заключението на САТЕ, високоповдигачът не е
най-удачния вариант за работа от гледна точка на безопасни условия на труд.
Поради изложеното, при констатираните нарушения от страна на работодателя
относно осигуряване на безопосни условия на труд, последният не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение.
Поради
това доводите за проведен инструктаж на ищеца, както и за наличие на правоспособност
на ищеца за управление на процесния електроповдигач, са без значение за крайния
извод относно възражението за съпричиняване. Отделно по делото е безспорно
установено, че на самия пулт за управление на машината не е била налице идентификация
на български език.
Неотносимо
е и оплакването за липса на намерени кашони по пода на помещението.
Заключението на приетата САТЕ в частта за възможните хипотези за падането на
ищеца също не налага извод за доказаност на възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.
Констатациите на вещото лице са, че преместването на кашони от стелажа и
обратно не може да бъде извършено без навеждане извън платформата, поради
което, при липса на очевидец на самото падане, сигурен извод е, че ищецът е
загубил равновесие и залитнал, съответно паднал, очевидно след излизане на
тялото извън парапета. При така изложеното, констатираните нарушения от страна
на работодателя не могат да бъдат свързани с правомерни последици за самия
него. Поради изложеното, не налагат различен извод и доводите за наличие на
обезопасяване на процесната машина.
Предвид
изложеното, по делото се установява възникване на фактическия състав на
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ - трудова злополука, призната
по съответния законоустановения ред, настъпила по време на действие на
трудовото правоотношение между страните, както и причинени вследствие на нея
телесни увреждания, довели до болки, страдания и битови неудобства за ищеца.
По
размера на обезщетението:
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението ППВС
№ 4/23.12.1968г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, обстоятелствата,
при които са извършени, интензитетът и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в
тяхната съвкупност, допълнително влошаване състоянието на здравето,
осакатявания, загрозявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки
и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време.
При
определяне размера на това обезщетение, следва да бъдат съобразени следните обстоятелства,
релевантни в конкретиката на процесния случай и установени със заключенията на
приетите по делото съдебно-медицинска експертиза, комплексна СМЕ – неврологична
и офталмологична части и събраните писмени и гласни доказателства /показанията
на свидетелите П., майка на ищеца и Н. В., син на ищеца, които са имали преки наблюдения
за търпените от него болки и страдания/: характера и тежестта на получените от
ищеца травматични увреждания - контузия и голяма разкъсно-контузна рана
в дясна челно-теменно - слепоочна област на главата; тежка лицева травма, изразяваща
се в двустранен периорбитален и на дясна лицева половина хематом,
разкъсно-контузни рани в областта на дясна орбита и открито счупване на дъгата
на дясна яблъчна кост и проц. фронталис, счупване на предна и латерална стени
на горночелюстен синус вдясно, счупване на задно-латерална стена на дясна
орбита и орбиталната част на челната челюст /марго супраорбиталнс/ вдясно;
счупване на лявата яблъчна кост и предната стена на левия горночелюстен синус;
фрактура на костите на стъпалото на десен крак - дистална
(крайна) фаланга на първи пръст и счупване на базата на проксималните (първи)
фаланги на 4-ти и 5-ти пръсти на дясно ходило; вида на
проведеното лечение, наложило се с оглед естеството на уврежданията – проведени
две операции, една от които под пълна анестезия и последващи медицински
интервенции, наложили болничен престой за около
седмица. При определяне на обезщетението
следва да бъде съобразен интензивния характер на болките в първите близо
2 месеца, в които ищецът е бил на легло и лежал само на дясната си страна, като
е имал нужда изцяло от чужда помощ за битовите и физиологични нужди, както и
различният период на възстановяване за различните увреждания.
Съгласно заключението
на СМЕ, по отношение на тежката лицево-черепна травма, възстановителният процес
продължава 1.5 - 3 месеца, като не е налице пълно възстановяване от
преживените травматични увреждания. Травмата в областта на главата при ищеца е
била особено тежка, като тя е била свързана със затруднение на дъвченето и
възможни нарушения в говоренето през периода на възстановяване. Независимо от
проведените операции /с поставяне на метални плаки и пластина/, като възможни
усложнения могат да персистират видими лицеви деформации, сетивни промени и др.
Поставеният метален фиксатор се изважда само при доказано зарастване на костите
с контролен преглед и не по-рано от 4 - 6 месеца след инцидента. През
възстановителния период пострадалият е бил на практика неподвижен, изпитвал е и
продължава да има оплаквания от болка, замайване, световъртеж, нестабилност в
походката и проблеми с паметта, които са резултат от тежката черепна травма,
като последиците от нея у ищеца могат да продължат месеци, години, дори цял
живот. Вещото лице дава констатации, че е възможно и в бъдеще да персистират
като последици от възникналите посттравматични увреждания,
продължаващи болки
в областта на травматичните лицеви кости, нарушена захапка, чести
инфекции на околоносните - горночелюстни синуси, изтръпвания на кожата и др.
Отделно от това,
налице са останали трайни и видими загрозяващи
белези на главата и лицето
- в дясно челно теменно и слепоочно добре видим белег от дъговидна рана
с дължина 15 см, розово червеникав цвят; подобни два белега в областта на дясно
око и над дясна скула с вертикално разположение около 6 см и два по-малки почти
един до друг хоризонтално разположени на нивото на вътрешен край на долен
орбитален ръб, които са за цял живот.
Отделно съгласно
заключението на СМЕ – офталмологична част, за период около 1 година след
злополуката е имало изоставане на дясната ябълка на окото темпорално, т.е.
имало е нарушена моторика на окото. Към момента на прегледа от вещото лице през
м. юни 2020г., при ищеца като последица
от травмата е налице посттравматичен енофталм /хлътване/ на дясното око и малки
цикатрикси /белези/ на кожата над зигоматичната и горночелюстната кост, които
са с дълготраен козметичен дефект. Вещото лице дава констатации, че към датата
на заключението вече има пълна симетрия между двете очи в моториката.
По отношение на
счупването на пръстите на дясно ходило, е била налице имобилизация за около 45
дни и към датата на прегледа от вещото лице е налице леко ограничение на обема
на движения, както и лесна умора и болка при натоварване. Тази слабост и
персистиране на болки при промяна на времето в ходилото на десен крак могат да
продължат дълго време - години след инцидента.
Съгласно
констатациите на вещото лице – невролог, последица от преживяната черепно –
мозъчна травма е наличие на церебрастенен посттравматичен синдром с оплаквания
от главоболие, световъртежни кризи, безсъние, намалена концентрация, паметови
световъртежни кризи, лесна умора, паметови смущения. Налице са и късни
усложнения на травмената болест на мозъка, каквито са регистрираните в
медицинската документация по делото прилошавания със загуба на съзнание.
При
определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид и трудоспособната възраст
на ищеца към датата на злополуката – 50 г., както и значителните битови
неудобства, които е претърпял и продължаващите болки и страдания вследствие на
тежката черепно –лицева травма.
При
съобразяване на всички горепосочени обстоятелства, на разпоредбата на чл.52 ЗЗД
и обществено-икономическите отношения в страната към процесния период, съдът
намира, че пълният размер на претендираната сума от 50 000 лв. би обезщетил ищеца
за претърпените от него неимуществени вреди, без да доведе до неоснователно
обогатяване. При определяне на обезщетението въззивният съд взе предвид
доказаните по делото трайни неврологични нарушения и усложнения в дясното око
за периода от около 1 година след злополуката, както и възстановената симетрия
и моторика след това и съдебната практика при определяне на обезщетения от
подобен вид. Не са налага различен извод от липсата на доказана проведена
рехабилитация на десния крак, каквито са доводите в жалбата на ответника.
Доказаните по делото увреждания налагат извод за основателност на предявения
иск до пълния предявен размер.
Въззивникът – ответник е обжалвал
решението в цялост, т.е. и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата
4800 лева, обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за
сторени разходи за лечение вследствие на трудовата злополука. Предвид
бланкетния характер на жалбата в тази част, съдът следва да се ограничи до
посочване, че решението в тази част е допустимо, като не се установява
нарушаването на императивни норми на материалния закон. Отделно искът е доказан
по основание и размер от представените писмени доказателства и заключение на
СМЕ.
Поради частичното несъвпадение на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
на СРС следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска и вместо него
постановено друго за уважаване на иска до пълния предявен размер, а в частта за
уважаване на иска решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора,
на адвокатско дружество „Д. и Х.“ следва да се присъди претендираното на
основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от НМРАВ адвокатско
възнаграждение с включен ДДС в размер на сумата 1068 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 15.07.2020г. по гр.д. № 55103/2019г. на СРС, ГО, 145 състав в ЧАСТТА , с
която е отхвърлен предявения от В.Ц.В. срещу „Ю.Б.“ ЕООД иск с правно основание
200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над сумата 38 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв., както и в ЧАСТТА, с която е осъден В.Ц.В.
да заплати на „Ю.Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 61. 31 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********да заплати на В.Ц.В., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД, допълнително сумата 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в болки,
страдания и неудобства вследствие на трудова злополука от 30.06.2019г.,
настъпила в магазин на „Ю.Б.“ ЕООД“ в гр. София, „Ринг мол – София“, ул. „********“
№ ***ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2019г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 15.07.2020г. по гр.д. № 55103/2019г. на СРС, ГО, 145 състав в останалата
част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********да заплати на адвокатско дружество „Д. и Х.“, БУЛСТАТ ********,
представлявано от адв. Г.Б.Х., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата 1068
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК ********да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата 240 лв. – държавна такса.
Решението
е постановено при участието на трето лице -помагач
на страната на ответника – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК
в 1-месечен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.