№ 97
гр. Плевен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20234430201742 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „****“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, бул. ****, представлявано от **** С.И.Д., чрез адв. Г.
Г. от АК-Плевен, против Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „****“ ЕАД гр.
Варна, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Г., който моли да бъде отменен издадения електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №**********, както и да бъдат присъдени направените разноски за
1
адвокатски хонорар в настоящото производство. Излага доводи, че санкцията е
непропорционална, в противоречие с решението на ЕС.
В даденият от съда срок процесуалния представител на жалбоподателя
адв. Г. не представя писмена защита.
Административнонаказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призован, се представлява от юрк. С.И., която моли ел.фиш да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е издаден в
предвидения от закона ред и форма, и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Твърди, че нарушението се доказва от представените по делото
доказателства. Както и че за процесното ППС не е имало заплатена пътна
такса към момента на извършване на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
В даденият от съда срок е представена писмена защита от Агенция
„Пътна инфраструктура“ представлявана от Председателя на Управителния
съвет, чрез представител по пълномощие юрк. Х.К., като от името на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София, моли да бъде постановено решение, с
което да се приеме, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, и жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Излага подробни доводи в тази насока. Счита, че същият е
издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. Твърди, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на ППС. За
извършеното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2,
т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложена предвидената
имуществена санкция. Нарушението е доказано по несъмнен начин от
представените по делото доказателства, от които е видно, че към момента на
нарушението, за процесното ППС не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Във връзка със
становището на процесуалният представител на жалбоподателя и цитираното
решение на СЕС по дело С-61 от 2023 година, представителят на ответника по
жалбата моли съда да има предвид, че преюдициалният въпрос касае
единствено принципа на съразмерност, съответно пропорционалност на
2
наказанието. Съгласно чл. 9а от Директива №1999/62 - Държавите-членки
установяват подходящ контрол и определят система от санкции, приложими
при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата
Директива, като те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
тяхното изпълнение. В този смисъл пропорционалността на санкцията не
следва да се разглежда изолирано от останалите й две функции, тъй като
размерът й очевидно следва да постигне възпиращата си и ефективната си
функция. Процесуалния представител на АНО, моли съда да постанови
решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди издадения
електронен фиш като правилен и законосъобразен. В случай, че съдът отсъди
в полза на ответната страна то претендираното адвокатско възнаграждение да
бъде намалено до предвидения в закона минимум, с оглед фактическата и
правна сложност по делото. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.3 от АПК.
Съдът като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2021г. в 14:50 часа, е установено нарушение №
C1A9DВВ9А5354168Е053011F160AСА0D, с ППС специален автомобил
„МАН ТГА 26.430“, с регистрационен № ****, с технически допустима
максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3, без
ремарке, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км. 100+471, с
посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-3 км. 100+471.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движение по пътищата, на „****“ ЕАД, с ЕИК ****, е наложено наказание
„имуществена санкция“, в размер на 2 500 (две хиляди петстотин) лева.
Административно-наказващият орган е представил: Електронен фиш
3
№**********; създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в
от ЗДвП; заверена извадка на справка за собственост на МПС; статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.
№ ****; известие за доставяне на ЕФ – ИД PS 1618 *** – заверено копие.
От приложения към делото Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** е видно, че за
извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата
и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по
пътищата, на „****“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. Варна, бул. ****, представлявано от **** С.И.Д., е наложена имуществена
санкция в размер на 2500.00 лева.
Горната фактическа обстановка е изложена в обжалвания електронен
фиш, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП
и се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за
обжалване по чл.59 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка е, че за
процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, а не че няма
никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с
размера на санкцията, като не е отразена информация за размера на
дължимата, но неплатена пътна такса. В същото време в санкционната норма
законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави
невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка
с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, например
размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
4
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Въпреки това на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона
за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева, като е допуснато неправилно
приложение на материалния закон.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
Във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя
относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и
дело С-61/2023 г., образувано попреюдициално запитване, отправено с
определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен
съд - Хасково, съдът е спрял производството по НАХД №916/2023г. до
произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.
СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В настоящият случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500.00 лева,
5
противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира,
че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран
размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна
колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява
несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност
да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на
нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното
ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да
обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е
предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г.относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата,
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество.
С оглед гореизложеното, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен на основание чл. 63, ал.2, т.1 от
ЗАНН, без да бъдат коментирани останалите възражения и доводи на страните
в настоящото производство.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН в полза
на „****“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
бул. ****, представлявано от **** С.И.Д., да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 700.00 лева за осъщественото от адв. Г. Г.
процесуално представителство. Съдът намира, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ следва да бъде осъдена да заплати на „****“ ЕАД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. ****,
представлявано от **** С.И.Д. сумата от 700.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с който на „****“ ЕАД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. ****, представлявано от
**** С. И. Д. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ да заплати на „****“ ЕАД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. ****, представлявано от
**** С. И. Д. сумата от 700.00 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок, считано от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7