Р Е Ш Е Н
И Е № 254
Гр.
Сливен, 26.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд –
Сливен, в съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При секретар Радостина
Желева, като разгледа докладваното от
съдия Бозукова-Ганева административно дело № 128/2023 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
Д.Н.К. ***, подадена чрез адв. М. Д.,***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000143 от
22.03.2023 г., издадена от Началник сектор в РУ-Сливен към ОД на МВР-Сливен, с
която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“
от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – Временно отнемане на СУМПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна. Оспорващият твърди, че по време на проверката
бил с в. т. т. и о., поради което отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества. Сочи, че не са били налице материалните
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП. Иска от съда
отмяна на заповедта. Претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. Р. от
АК – Сливен, надлежно преупълномощен от адв. М. Д. ***, който поддържа жалбата. Моли съдът да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната заповед. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Административният орган -
Началник сектор в РУ Сливен към ОДМВР
Сливен, редовно призован, не се явява. В писмено становище по делото оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от другата страна адвокатски хонорар.
Административен съд -
Сливен намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
/заповедта е връчена на оспорващия на 27.03.2023г.-л.18, а жалбата е подадена пред АС
Сливен на 04.04.2023г.-л.2/, от надлежна страна по смисъла на чл. 147 от АПК, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът съобрази
приобщените по делото доказателства и установи от фактическа страна следното:
На 22.03.2023 г., около
01:00 часа, в гр. С., ****, в посока движение - Н. м., оспорващият К., като
водач на МПС – А.Р.156 с peг. № ****лична
собственост, управлявал гореописания автомобил и при извършена проверка от
органите на МВР, същият отказал да бъде изпробван за употреба на упойващи
вещества с техническо средство ДРУГ ЧЕК-5000 с фабричен номер ARME-0068 в 01:
25ч. на 22.03.2023 г. На К. бил издаден талон за медицинско изследване №
098962/2023 г. в 02:20 ч. на 22.03.2023 г., като оспорващият не е дал кръвна
проба за изследване. /л.16/ За нарушението, осъществяващо състава на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП-водачът
отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, срещу К.
бил съставен АУАН № АД 472890/22.03.2023г. В него оспорващият посочил, че няма
възражения. /л.14/
Въз основа на АУАН с
процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000143 от 22.03.23 г., на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП на Д.К.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на
свидетелството за правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя
лично на 27.03.2023 г./л.17/
Към делото е приобщена
Справка за нарушител/водач на Д.К., заповед №343з-3031/31.12.2021г. за оправомощаване
на Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Сливен да издава ПАМ по чл.171т.1
от ЗДвП. /л.21/, медицинско удостоверение изх.№ 70/05.06.2023г., издадено от
„АПМП д-р Е.Т.“ гр. С. /л.33/ и рецепта от 23.03.2023г. /л.7/.
При така изложените
фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съдът съобрази ангажираните
доказателства и приема, че ЗППАМ е
издадена от материално и териториално компетентен орган в рамките на неговите
правомощия, съгласно заповед №343з-3031/31.12.2021г. на директор на ОДМВР
Сливен.
Заповедта отговаря на
изискванията за форма. Противно на твърденията на оспорващия обжалваната
заповед е надлежно мотивирана, издадена при съответствие на правните основания
спрямо фактите, установени в хода на административното производство. Не се
констатираха допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за
нейната отмяна.
При извършената проверка
за законосъобразност съдът намира, че заповедта е издадена и при правилно
приложение на материалния закон.
Правното основание за
издаването на ПАМ– чл. 171, т. 1, буква „б“
от ЗДвП разписва, че временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;
В случая, за да приложи
ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган се е позовал на една
от хипотезите – водачът на МПС отказва да му
бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества или техните
аналози. Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза,
като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на
посочените дата и място жалбоподателят управлява лек автомобил марка А.Р.156 с peг. № ******, лична собственост и отказва да бъде тестван
за употреба наличие на наркотични вещества или техните аналози с посочено
техническо средство и не изпълнява предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и
техните аналози. Така описаната фактическа обстановка е достатъчна да обоснове
налагането на ПАМ на водача на автомобила, по смисъла на приложената правна
норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за
прилагане на ПАМ. С факта на отказа е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 1, буква „б“
от ЗДвП.
В случая органът действа в условията на обвързана компетентност и оспорената
ПАМ е приложена законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин
наличието на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й.
По делото е приобщен АУАН № АД 472890/22.03.2023
г., съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по
установения ред и форма, като в частта на установяването на отказа да бъде
извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство от
страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и място, материализира
удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се до съществуването на
факти, възприети лично от длъжностно лице – издател. Същият е официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила
за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
В случая жалбоподателят твърди,
че е у. л.за п. т.и поради тази причина е отказал да даде кръвна проба, тъй
като била налице вероятност пробата да отчете наличие на наркотични вещества.
Настоящият съдебен състав не приема като основателни така направените
възражения. Действително представените от К. доказателства - медицинско
удостоверение и рецепта за лекарствени продукти несъмнено сочат, че на
27.03.2023г. К. е посетил лечебно
заведение по повод остра вирусна инфекция, съобщавайки за отпадналост, болки в
гърлото и мускулите, като му е била назначена терапия. Горното обаче не оборва по
никакъв начин отразеното в съставения АУАН, съгласно който оспорващият К. е
спрян за проверка на 22.03.2023 г., в 01: 00 часа.
Съдът намира, че е налице
е хипотезата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1, при която лицето е отказало тест с
техническо средство и следва да проведе медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Съгласно чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 Контролният орган връчва на лицето срещу
подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи.
Нормативното изискване
за даване на биологична проба съдържа кумулативно три изисквания – да се яви
посоченото лице, в посоченото лечебно заведение и в определеното време за
явяване. Условията следва да са налични кумулативно, и в случая при К. не е
изпълнено нито едно от тях. В този смисъл, жалбоподателят не е дал надлежно биологична
проба и е налице посочения в обжалваната ЗППАМ отказ, поради което заповедта
има фактическо основание, което е съответно на вписаното в нея правно основание
за налагане на ПАМ.
Жалбоподателят не оспорва, а и потвърждава факта, че е отказал да му бъде
извършена проверка за установяване употребата за наркотични вещества, като
твърди, че бил о. и е п. л. за в. и.,
които могат да повлияят на резултата. В тази връзка на първо място следва да се
отбележи, че именно биологичната проба ще установи по несъмнен начин наличието
на упойващи вещества в кръвта, а на второ място, ако физическото
/здравословното/ състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство, това би оправдало единствено отказа на К. да му бъде
извършена проверка за установяване на употребата на наркотични вещества с
техническо средство Друг Чек 5000, но не и отказа на водача на МПС да бъде
изследван с медицинско и химическо лабораторно изследване /чл. 3а във вр. с чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, начините за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от
водачите на МПС/. В случая, доколкото от доказателствата по делото се
установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, наличието както на изричен
отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство,
така и обективиран с конклудентни
действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване наличие
на упойващи вещества в кръвта, съдът приема, че наличието на правно релевантния
юридически факт за възникването на
публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано. Относно причината
за проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества и техни
аналози в кръвта съдът следва да отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. ". Нормата касае
проявление на външни признаци именно на употреба на наркотични вещества.
Външните признаци са индивидуални и преценката на контролните органи в
конкретния случай е била правилна, доколкото е налице изричен отказ за проверка
с техническо средство и отсъства информация от проведено изследване по реда на
цитираната наредба, което да преодолее основанието за налагане на ПАМ. При
медицинското изследване медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 описва
състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му, както и абстинентните му прояви,
когато има такива. Резултатът от изследването, събраните анамнестични
данни за налични заболявания (в случая ОВИ) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се
вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно
приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал.
1, извършил изследването. ". Тоест, способът за опровергаване на
фактическото основание за издаване на заповедта – отказ от проверка с
техническо средство е провеждане на медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични
вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. В случая това не е
сторено от жалбоподателя К..
Ето защо съдът намира,
че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. При наличие на
законоустановените предпоставки, както е в случая, административният орган
действа при обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка
относно издаването на ЗППАМ. Според нормата на чл. 171, т.1, б.
"б" от ЗДвП, ПАМ се налага за срок до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В случая заповедта
отговаря на целта на закона - да не се допуска водачите, като участници в
движението, да управляват МПС под въздействието на наркотични вещества и/или
техните аналози, тъй като подобни действия са с изключително висока степен на
обществена опасност. Именно с приложената ПАМ се постига преследваната от
законодателя цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения.
При така изложените
мотиви съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради което
жалбата срещу нея като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от процесуалния представител на жалбоподателя.
Предвид изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъдени на оспорващия.
От органа разноски не се претендират, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.К.
***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000143 от 22.03.2023 г., издадена от Началник сектор в РУ-Сливен към ОД
на МВР-Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“
от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - Временно отнемане на СУМПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение
второ от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: