Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 30.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 860 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД
гр. Кюстендил против Б.Я..
В исковата
молба се сочи, че по силата на договор за повишаване на квалификацията и преквалификация,
сключен на 03.01.2013 г. между ищеца като работодател и ответника като
служител, ищцовото дружество (поради недостиг на лекари) се задължило и
изплатило на ответника стипендия за периода на обучението му:
01.01.2013 г. – 01.05.2016
г., като за период, равен на периода на изплащане на стипендията
специализанта-ответник на основание т.2.3 от договора се задължил да
работи при работодателя за срок от 41 месеца (срокът, за който е
изплащана стипендията). Ответникът не изпълнил това си задължение за последните
25 месеца
от 41 месечния срок поради едностранно прекратяване на трудовия му договор с
работодателя по негова инициатива считано от 08.05.2018г. и на осн.чл.326, ал.1 от КТ въз основа на заявление вх.№972/03.04.2018г. и дадено предизвестие със същото.
На основание т.7.2 от
договора при
неизпълнение на задълженията от страна на специализанта същият дължал на
работодателя връщане на платената му стипендия за срока на неизпълнението от 25
месеца, както и неустойка в размер на законната лихва върху платените вноски от
плащането им до окончателното издължаване.
Твърди се, че
неизпълнението на задължението на ответника е за срок от 25 месеца, който период
съответствал на последните 25 месеца от изплащане на стипендията, а именно
за периода 01.05.2014 г. - 01.05.2016 г., съответно законната лихва била
дължима от 01.05.2014 г. до окончателното издължаване.
С оглед гореизложеното ответникът дължал на ищеца
следните суми по договора: 18366,00 лв. - главница,
представляваща платената на ответника стипендия за последните 25 месеца от срока на изплащането
й; 6633,00 лв. -
неустойка в размер на законна лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2014 г. – 01.01.2019
г. Законната лихва върху
сумата от 18 366,00 лв. за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Поради това, че посочените суми не били изплатени ищецът депозирал пред
КРС заявление по чл.410 от ГПК против ответника, за което била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 332/2019 г на КРС. Поради постъпило възражение от длъжника, а
заповедният съд уведомил заявителя За необходимостта от
предявяване на иск по чл.422 от ГПК, което обуславяло правния
интерес от водене на настоящето дело.
С оглед изложеното се иска
съдът да постанови решение, с което на
основание чл-422 от ГПК да признае за установено, че съществува задължението на
ответника към ищеца по силата на договор
за повишаване на квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2О19 г. на КРС, в следните размери:
18366,00 лв. - главница, представляваща платената на
ответника стипендия
за последните 25 месеца от срока на изплащането й;
6633,00 лв. - неустойка в размер на законна лихва за
забава върху главницата за периода 01.05.2014 г. - 01.О1.2019 г.
Законната лихва върху сумата от 18366,00 лв. за
периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се разноските, извършени в заповедното
производство по ч.гр.д. №322/2019 г. на КРС, както и тези, сторени в
настоящото такова.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
В законоустановения срок ответната страна е депозирала писмен отговор, в който е
посочено, че исковата претенция е неоснователна. Твърди се, че
на 28.05.2012 г. с тристранен договор между страните по делото и
Медицински университет София, ответникът бил изпратен на практическо обучение с
цел придобиване на специалност "анестезиология и
инвазивно лечение" в МБАЛ "Д-Р Н. ВАСИЛЕВ" АД със срок
01.06.2012- 01.06.2016 г.
Съгласно чл. 19 и сл. от
тристранния договор, практическото му обучение се заплащало от МУ-София. Настоящата искова претенция била
злоупотреба с право и
опит за неоснователно обогатяване. В чл. 15 от договора било посочено, че ответникът няма право да работи
по договор с това лечебно
заведение и отделението, в което специализира. Въпреки това, на 30.12.2013 г. с трудов договор № 563
бил назначен на длъжността „ЛЕКАР в спешно отделение“, с непълно работно време, на 1/2 длъжност (с идеята да няма конфликт с
тристранния договор). Със
Заповед № ЛС 2757 от 30.12.2013 г. му било възложено да си отработва всички дежурства в ОАИЛ, т.е. в същото отделение в което
специализирал. Полагайки
тези всички дежурства (една длъжност и половина) редовно му се случвало да дежури в ОАИЛ по 24 ч. и повече без прекъсване, с което
допълнително от времето му на специализация можело да се счита за
частично отработване спрямо въпросният договор за повишаване на
квалификацията.
Оспорва се ищцовата претенция, тъй като тристранният договор бил
със срок 01.06.2016
г., като ответникът изпълнил
задълженията си.
Оспорва се
твърдението, че между д-р Я. и МБАЛ "Д-Р Н.Василев"
е бил сключен трудов договор за повишаване на професионалната
квалификация и придобиване на медицинска
специалност.
С оглед изложеното се твърди, че исковата претенция е неоснователна.
В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа
депозираната искова молба, а ответникът я оспорва и поддържа възраженията си,
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че страните се били в трудовоправни
отношения, като ответникът заемал длъжността „лекар” при ищцовото дружество, за
което е сключен трудов договор № 563 от 30.12.2013г., както и допълнително
споразумение към него от 29.12.2016 г.
Договорът бил прекратен на 08.05.2018 г., в хипотезата на чл. 326, ал. 1 от КТ, като заявление за това депозирал ответникът
с вх. № 972/03.04.2018 г.
По-рано, на 03.01.2013 г. бил сключен договор за повишаване на
квалификацията и преквалификация между страните по делото, като те се
съгласили, че ответникът като специализант, ще премине курс и обучение за
придобиване на нова специалност „Анестезиология и интензивно лечение“, при
заплащана месечна стипендия в размер на две минимални работни заплати за срока
на обучението – до м. 06.2016 г., като след успешното му приключване, ще работи
при работодателя (ищеца), за срок не по-малък от срока на изплащане на
стипендията. В противен случай специализантът следвало да възстанови на
работодателя изплатените суми за срока на неизпълнение, както и неустойка в
размер на законната лихва – т. 7.2 от договора.
Страните не спорят, че в изпълнение на посочения договор специализантът е
положил успешно необходимите изпити и е придобил специалност „Анестезиология и
интензивно лечение“.
Приложена е справка за получената издръжка и дължимата неустойка.
Приобщен към доказателствата по делото е и Договор за обучение от
12.06.2012 г., заверено копие от първа страница на Диплома за призната
специалност, длъжностна характеристика и заповед №2757/2013 г.
Приложено е и заключение по допуснатата ССчЕ, според което ищецът заплащал
на ответника суми по Договора в общ размер на 28526 лв. в периода 25.01.2013 г.
27.05.2018 г. Като по силата на сключения тристранен договор сумата от 4031,22
лв. била заплатена от Медицински университет.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. №332/2019 г. на
КРС ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била
издадена такава, срещу която своевременно е депозирано възражение, а в срока по
чл. 415 от ГПК е предявена настоящата претенция.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
При условията на кумулативно обективно съединяване (чл.
210, ал.1 ГПК) са предявени специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к. с правно основание с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), с предмет установяване съществуването
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По допустимостта: Съдът, в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните
положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с
оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, констатира, че е налице издадена заповед за
незабавно изпълнение в хода на заповедното производството за
вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е
депозирано възражение
по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като
е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд
до заявителя по реда на чл. 415 ГПК
са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск.
По
основателността: Съгласно нормата на чл.234, ал.1 от КТ страните по трудовото
правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на
работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия
или специалност (преквалификация). В ал. 2 на посочената норма е определено
минималното задължително съдържание на договора, а третата й алинея дава
възможност на страните по него да уговарят и допълнителни условия, свързани със
задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен
срок, както и отговорността, която се носи при неизпълнението на първото
условие или при незавършване на обучението (Решение №160/07.06.2011 г. по
гр.д.№617/2010 г. на ВКС, IV г.о.).
За основателността на претенцията следва да се установи,
че страните по него са били в трудово правоотношение, между тях е бил сключен
договор по чл.234 КТ за обучение, че е било проведено такова обучение,
служителят виновно не е изпълнил задълженията си по договора по чл.234 КТ и
размерът на дължимото обезщетение.
В случая не е спорно по делото и от представените писмени
доказателства се установява, че страните се били в трудовоправни отношения,
като ответникът заемал длъжността „лекар”, за което е сключен трудов договор №
563 от 30.12.2013г., в сила от 01.01.2014 г., прекратен на 08.05.2018 г.
Между тях е бил сключен и Договор за повишаване на квалификацията и преквалификация
от 03.01.2013 г., като волята на страните била ответникът като специализант да
премине курс и обучение за придобиване на нова специалност „Анестезиология и
интензивно лечение“, при заплащане на месечна стипендия в размер на две
минимални работни заплати за срока на обучението – до м. 06.2016 г., а след
успешното му приключване да работи при работодателя (ищеца), за срок не
по-малък от срока на изплащане на стипендията. В противен случай специализантът
следвало да възстанови на работодателя изплатените суми за срока на
неизпълнение, както и неустойка в размер на законната лихва – т. 7.2 от
договора.
Доводите на ответника в противен смисъл – че подобен договор не бил
сключен, са несъстоятелни.
Безспорно е по делото, че в изпълнение на посочения договор специализантът
(тук ответник) е положил успешно необходимите изпити и придобил специалност
„Анестезиология и интензивно лечение“, считано от 01.01.2017 г., видно от
приложената по делото диплома. От този момент ответникът следвало да изпълнява
задълженията си по Договора, но реално изпълнението е започнало към датата на
сключване на договора, а трудовото правоотношение било прекратено на 08.05.2018
г. в хипотезата на чл. 326, ал. 1 от КТ, като заявление за това депозирал
ответникът с вх. № 972/03.04.2018 г. То безспорно има
характер на писмено предизвестие по чл. 326 КТ с изричното изявление, че няма
да бъде спазен законовият срок на предизвестието, а трудовото правоотношение ще
бъде прекратено още на посочената в него дата. В тази хипотеза прекратяването
на трудовото правоотношение е настъпило само по волята на служителя, а не в
хипотезата на чл. 325 от КТ, както се сочи в отговора на исковата молба. До
това развитие на отношенията между страните се е стигнало, въпреки постигнатата договореност за престиране на труд по
новата специалност за срок не по-малък от срока на изплащане на стипендията.
Поради това следва
да намери приложение установеният в трудовото право принцип, че на работодателя
се дължи обезщетение съответно на неизпълнението (Решение
№9/14.02.2013 по дело №689/2012 на ВКС, ГК, III г.о.). И такава отговорност за възстановяване
на вредите на работодателя от неизпълнение на поето от работника задължение
може да бъде договаряна съгл. общото гражданско право и по начин избран от
страните. Именно с подписването на Договор за повишаване на
квалификацията и преквалификация от 03.01.2013 г. (Договора) ответникът приел
да се обучава, съгласил се да продължи да работи при Работодателя за срок не
по-малък от срока на изплащане на стипендията. Тя е била изплащана за времето
от м. януари 2013 г. до 27.05.2016 г., или 3 г. и 5 мес., респ. ответникът,
след придобиването на специалност, следвало да упражнява дейността по договора
за повишаване на квалификацията за същия период. Няма спор, че този срок не е спазен
от ответника, поради напускането му на работа, за което е подал молба, преди
изтичане на уговорения срок. Именно заради това и съгласно поетата уговорка в т.
7.2 от Договора той следва да възстанови на работодателя действително
направените от него разходи за обучение за всеки неотработен месец. Според
заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза общият размер на
разходите направени за обучението на ответника са 28526 лв. За неотработения
период от 25 месеца дължимата сума е в размер на 18366 лв., но 4031,22 лв. от
тях са били заплатени на ищцовото дружество от Медицински университет София,
както сочи и вещото лице в заключението си, респ. тази сума не може да формира
вреда за ищеца, нито да се възложи в тежест на ответника. В
т.см. е и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 272 от 5.10.11г. по гр.д.№ 1637/10г.на ВКС. Поради това претенцията е
основателна за сумата от 14334,78 лв. и в този размер ще бъде уважена.
Отделно от това, предвидената в договора клауза за
неустойка е действителна, защото преследва позволена от закона цел –
обезщетение за вредите от неизпълнението на чл.234 ал.2 т.3 от КТ (в този
смисъл решение № 28 от 01.07.2011г. по гр.д. № 243/2010г. Г.К.ІV Г.О. на ВКС).
С договора за повишаване на
квалификацията, служителят е приел след провеждането на обучение да работи при
работодателя за определен предварително срок. Неустойката се дължи от
ответника, защото трудовото правоотношение е прекратено на 08.05.2018 г. по
негова инициатива преди изтичането на срока, през който е поел задължението да
работи при придобиването на специалността „Анестезиология и интензивно лечение“. Размерът й вещото е определило на
сумата от 6827,71 лв. за периода 01.05.2014 г. – 01.01.2019 г., но доколкото се
претендира сумата от 6633, то претенцията в тази част е изцяло основателна.
По разноските: С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да
заплати на
ищцовото дружество направените
разноски по
настоящото производство в общ размер на 587,10
лв., а на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК в тежест на ищеца ще се възложат разноските на ответника,
пропорционално на отхвърлената част от иска в размер на 206,41 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1781/2017 г., вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
ответната страна следва да възстанови на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер на 413,55 лв., в
т.ч. припадаща се държавна такса, с оглед
претендираните и установени суми. В хода на заповедното производство ответникът
не е сторил разноски (или поне доказателства за това не са били ангажирани),
заради което съдът не може да произнесе по възлагането им с оглед изхода на
делото.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани от съда,
доколкото искане в т.см. не е било заявено.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Б.Н.Я., с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на
МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ № 1, представлявано от изп. директор
Ал. В., следните суми:
§
сума в размер на 14334,78 лв. - главница, което
задължение е възникнало поради неизпълнение на задължението на длъжника да
работи при работодателя за последните 25 месеца от срока по т.2.3 от договор за повишаване на квалификацията и преквалификация, сключен на 03.01.2013 г., като искът до пълния му претендиран размер от 18366,00
лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва върху главницата от 14334,78 лв., от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК -14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
§
както и сумата от 6633,00 лв. - неустойка върху главницата
за
периода 01.05.2014 г. - 01.01.2019 г., дължима по силата на договор за повишаване на
квалификацията и преквалификация, сключен
на 03.01.2013 г.,
§
за които задължения е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2019
г. на КРС.
ОСЪЖДА Б.Н.Я., с ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на
МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „17-ти януари“ № 1, сумата в размер 587,10 лв. (петстотин осемдесет и седем лева
и десет стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 413,15 лв. (четиристотин и тринадесет лева и
петнадесет стотинки) - деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 332/2019 г. на КРС.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил, ул. „17-ти януари“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер 206,41 лв. (двеста и шест лева и четиридесет
една стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство,
дължими на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен
съд - Кюстендил.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: