№ 1653
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20231100902121 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския
закон (ТЗ).
Производството е образувано на Софийска градска прокуратура. В исковата
молба се твърди, че „Л.Б.“ ЕООД е останало без управител след смъртта на вписания
управител, настъпила на 16.11.2020 г. Иска се дружеството да бъде прекратено.
Особеният представител на ответника – адв. К. П. от САК, назначена по реда на
чл. 29 ал. 2 ГПК, застъпва теза, че не са ангажирани надлежни доказателства, че
вписаният в търговския регистър управител е починал. Навежда довод, че без да е
представен смъртен акт не може да се установи настъпване смъртта на лицето. Смята
и че следва да бъде дадена възможност на наследниците на починалия едноличен
собственик на капитала да изразят становище дали желаят да поемат дружеството по
силата на чл. 157 ал. 1 ТЗ. При тези съображения оспорва иска.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура –
прокурор Христова, поддържа иска.
Процесуалният представител на ответника – адв. П., оспорва иска по
съображенията, въведени с отговора на исковата молба.
Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От обявените данни по партидата на „Л.Б.“ ЕООД в търговския регистър се
установява за управител на дружеството на 09.08.2017 г. да е вписан Ф.М.Ф., който и
1
към датата на приключване на устните състезания фигурира като управител на
ответното дружество.
Нормата на чл. 121 ал. 2 от Конституцията на Република България утвърждава
като принцип, че в съдебното производство се установява истината. Достигането й е
невъзможно без събиране на информация за случилото се с придадено от закона
значение. Процесуалният закон детайлизира правилата, при които да се осигури
конституционно прогласената ценност. Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна в
исковия процес дължи да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Липсва придадена от правилата изключителна сила на което и да било
доказателствено средство. Единствено е очертана пречката за използване на
определени доказателствени средства за конкретни обстоятелства.
Съдът дължи да формира фактическия си извод при отчитане степента на
убедителност на доказателствата, която обаче не следва от техния вид, а 1) от
потенциала да възпроизведе точно значимите за спора факти или връзка между тях и
2) условията, при които е получена информацията. При отсъствие на изрично
утвърдено ограничение всеки източник на информация за правнозначими
обстоятелства позволява извеждане и на фактически извод.
Съгласно чл. 22 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) Национална база
данни „Население“ е електронната форма на регистъра на населението в България,
който от своя страна се състои от личните регистрационни картони на физическите
лица, намиращи се в трайни отношения с българската държава под формата на
гражданство, дългосрочно или постоянно пребиваване, съответно осигурено убежище.
Нормата на чл. 25 т. 22 ЗГР предписва като елемент от съдържанието на личния
регистрационен картон и отразяване факта на смъртта, съответно идентификационни
белези за акта на смъртта – документа, в който фактът на смъртта бива удостоверен.
От текста на чл. 55 ал. 1 ЗГР еднозначно следва, че актът за смърт не отразява
непосредствената констатация на длъжностното лице, а извежда удостоверената с този
официален документ информация от нарочно предписан източник – писмено
съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице. Следователно при все
че актът за смърт е призван да удостовери гражданското състояние на физическо лице,
той не отразява непосредствено констатиран от съставителя му факт на смъртта, а
единствено регистрира получена информация, относима към личния статус на
физическото лице. Идентичен е подходът за документиране на това обстоятелство при
нормативно предписани правила и в регистъра на населението. Нормата на чл. 179 ал.
2 ГПК утвърждава доказателствена стойност на извлечена от официален документ
информация, аналогична на произтичащия от самия документ. При тези съображения
няма основание за различно третиране доказателствената сила на акта за смърт от една
страна и на националния регистър от друга.
2
В процеса не е повдигнат спор досежно автентичността на представения
документ и липсват данни, подлагащи на съмнение достоверността на тази
информация. При тези съображения настоящият състав приема за доказан фактът на
смъртта на Ф.М.Ф., чийто единен граждански номер съответства на посочения в
нотариално заверената декларация, налична сред книжата по регистрацията.
Представеното извлечение от НБД „Население“ отразява като дата на смъртта
16.11.2020 г. От данните по партидата на дружеството не се установява след тази дата,
а и до приключване на устните състезания по делото да е вписана промяна.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Законът признава на дружеството с ограничена отговорност самостоятелна
правосубектност, обуславящо неговата самостоятелност спрямо притежателите на
капитала му, включително и когато собствеността е съсредоточена у едно лице.
Управителният орган осигурява участието на фингираната личност в стопанския
оборот като материализира волята на юридическото лице и обезпечава
взаимоотношенията му с останалите правни субекти. При създадена по закон личност
се опира 1) на обособено имущество и 2) на фактическа възможност за неговото
управление, обезпечено чрез персонализирано и дееспособно лице. Прекратената
дееспособност на вписания управител лишава търговското дружество от управителен
орган .Законът допуска временна липса на лице с очертаните качества, но когато това
състояние продължи повече от три месеца, разпоредбата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява
прокурора да поиска прекратяване на дружеството. Тази норма не държи сметка за
причината, поради която дружеството е останало без управител. Необходимо, но и
достатъчно е към датата на приключване на устните състезания в партидата на
дружеството да няма вписан управител.
В случая на еднолично дружество с ограничена отговорност освен липсата на
законен представител, препятстващ волеизявяващата функция, юридическото лице
бива лишено и от волеобразуващия си орган, в чиито правомощия е възложено и
конституирането на управителния орган – арг. от чл. 147 ал. 2 вр. чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ.
Юридическата независимост на търговското дружество предпоставя самостоятелен
живот на това формирование. Функционирането му обаче изисква пряк ангажимент на
дееспособни лица. Затова и наследственото правоприемство не е достатъчно, за да
възникне членствено правоотношение. Нормата на чл. 157 ТЗ не регламентира
изключение от правилото на чл. 155 т. 3 ТЗ, а напротив – изрично изисква призованите
към наследяване на покойния едноличен собственик 1) да обективират и 2) огласят
желанието си, а и 3) да конституират волеизявляващия орган в предписания от закона
като приемлив тримесечен срок. Бездействието на наследниците, без оглед на
3
причината за това, овластява прокуратурата да се противопостави на съществуването
на правен субект, лишен от волеизразяващ орган, а следователно и от обективна
възможност да участва в стопанския живот. Затова и намерението на наследниците по
отношение на дружеството е без правно значение, съответно безпредметно остава и
неговото изследване.
Предмет на защита в случая е общественият интерес, провокиран от
съществуване на правен субект, лишен от възможност да отстоява собствените си
интереси. Понеже наследяването не включва и членственото правоотношение
(прекратено със смъртта на едноличния собственик на капитала), интересите на
наследниците не са засегнати. Напротив, задействаната процедура непосредствено ги
ползва, осигурявайки им възможност да получат придобитото по силата на
наследяването имуществено право – вземане за равностойността на дружествения дял
след прекратяване на дружеството.
В съдебно производство на защита подлежат реални, а не хипотетични права.
Отсъствието на вписан управител пряко засяга както интереса на дружеството – няма
кой да отстоява неговите права и косвено тези на наследниците на едноличния
собственик на капитала поради безстопанствеността на имуществото. Реално
застрашени са и интересите на кредиторите включително и с оглед необходимостта от
допълнителни разходи, за да наложат защита на интересите си, която би била и
осуетена при разпиляване на имуществото. Очертаната увреда се предотвратява
именно чрез контролираното от държавен орган производство по ликвидация,
предпоставено от прекратяване на дружеството.
Отчитайки принадената стойност от членственото правоотношение законът
изрично предписва възможност заинтересованите наследници да възстановят
търговската дейност дори и след прекратяване на дружеството (арг. от чл. 274 ТЗ).
Следователно, идентифицираната от адв. П. възможност наследниците да поемат
дружеството не е ограничена с прекратяването му.
По изложените съображения съдът приема, че предметът на делото в
настоящото производство е ограничен до юридическите факти, очертани в чл. 155 ал.
1 т.3 ТЗ. Макар и в случая по партидата да се установява вписан управител, след
доказаната негова смърт дружеството остава без законен представител. Това
препятства участието на дружеството в стопанския живот и доколкото състоянието е
продължило над предвидения в закона 3-месечен период, налице е предвидена в закона
причина за принудително прекратяване на дружеството. Следователно, прекратяването
на дружеството в случая е резултат от липсващ управителен орган и настъпва по
изрично предписание на закона.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.
Процедурата по ликвидация следва прекратяването на юридическото лице.
4
Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя
разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива наложено,
следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично
овластява длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничен до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче
предпоставя възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че
нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи
ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по инициатива на
съдружниците.
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна
такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор
ангажира привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като
заплати дължимата държавна такса.
Уведомителното писмо за определения адвокат отразява и обещано му
възнаграждение в размер на 1000 лв., определено от Съвета на Адвокатска колегия –
София. Правомощието на Адвокатския съвет при определяне размера на
възнаграждението на адвоката е ограничено до договорно поети задължения. С оглед
възмездния характер на адвокатската услуга изразеното желание от ползващия
услугата да го представлява конкретно избран от него адвокат го ангажира да заплати
е следващото му се възнаграждение. В този смисъл именно непостигнатото съгласие
по една или друга причина досежно съществен елемент от договорното
правоотношение – размерът на възнаграждение, предвид нормативно утвърденото
възмездно правоотношение овластява гилдийния орган да остойности конкретно
положения труд при съобразяване на заложените в чл. 36 ал. 2 ЗА принципи –
справедливост и обоснованост.
В случая адвокатската защита не следва от възложена от страната в
производството правна защита и съдействие. Адвокатът не е избран, а бива назначен.
Той не е упълномощен, а се явява овластен да отстоява защитимите според закона
интереси на ответника в процеса. Служебният характер на възникналото
правоотношение лишава от меродавност мнението на Софийския адвокатски съвет за
размера на следващото се възнаграждение.
Предписаната от закона съдебна процедура изисква обезпечено участие на
5
привлечената в процеса страна. Понеже смъртта на едноличния собственик на
капитала практически лишава ответника освен от законен орган и от такъв,
легитимиран да предприеме мерки за учредяване на законната представителна власт,
средство за осигуряване участието на дружеството е служебно ангажиран адвокат.
Следователно, изискването за участие на адвокат произтича от закона, а
Конституцията на Република България възлага в изключителна компетентност на
самоуправляващата се професионална общност – адвокатурата, да организира тази
дейност и по отношение на юридическите лица. Целево финансираната адвокатска
защита и регламентирана от Закона за правната помощ (ЗПрП) е ограничена до
физическите лица (чл. 5 ЗПрП). В съдебното производство обаче страните са
равнопоставени. Достъп до съд е гарантиран за всеки правен субект, а
равнопоставеността предполага и равенство във възможностите. С оглед бюджетната
дисциплина финансово обезпечаване на нормативно регламентирана дейност не може
да бъде изведено по аналогия и съответно да бъде поето от целево формирания
бюджет на Националното бюро за правна помощ, което, предвид нормата на чл. 83 ал.
1 т. 3 ГПК средствата за възнаграждението да бъдат осигурени от бюджета на
Софийски градски съд.
Аналогично на Националното бюро за правна помощ и съдът се разпорежда с
бюджетни средства. Предвид утвърдения спорен характер на производството, налага и
гарантирана възможност за изразяване и отстояване на собствена позиция. Средство за
това се явява именно служебната защита. Ето защо служебно ангажираният адвокат
обслужва обществения интерес да бъде осигурен ефективен достъп до съд.
Същевременно служебно учреденото представително правомощие изключва
приложението на пазарните правила, които очевидно е призвана да осигури Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Специалният ЗПрП
ангажира местната структура на адвокатурата да определи адвокат, изразил желание
да поеме защитата и на възложена му защита в интерес на правосъдието, а очакваната
ефективност предполага изборът да осигури участие в производство на адвокат,
притежаващ необходимите квалификация и опит за конкретния случай.
Регламентираният от ЗПрП механизъм за обезпечаване на адвокатска защита и на
нуждаещи се, но неспособни да възмездят адвокат според условията на пазара,
предписва специфичен ред за остойностяване на положения специализиран труд в
полза на обществото. Понеже в основата на остойностяване на труда стои съответната
работа и условията при които е предприета и съответно осъществена няма легитимна
причина поета защита на физическо лице да бъде оценявана различно от защита,
предоставена при аналогични обстоятелства спрямо юридическо лице. Следователно
налице са предпоставките за прилагане по аналогия (чл. 5 ГПК) на утвърдения от
специалния закон механизъм за осигуряване на адвокатската помощ. По тези
съображения настоящият състав приема, че размерът на възнаграждението за
6
служебно назначения особен представител на ответника – юридическо лице, следва да
бъде определен съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Финансовата дисциплина, на която е подчинен всеки бюджетно финансиран
орган (без оглед на конкретно обособения източник), обуславя разпореждането с
бюджетни средства от принципно защитими критерии за извършване на конкретния
разход като персонализира органа, овластен да го стори. Софийският адвокатски съвет
не е овластен да се разпорежда със средства от бюджета на съда, което го
делегитимира и да определя размера на възнаграждението. Понеже то се явява
необходим разход за развитие на производството, подлежи на остойностяване от
състава на съда, разглеждащ конкретния спор.
Дори хипотетично да се приеме даденото разрешение в т. 6 на Тълкувателно
решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, припознато и от законодателя с нормата на
чл. 47 ал. 6 ГПК, за приложимо и в хипотезата на чл. 29 ал. 2 ГПК, предвид Решение
от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 г. на Съда на Европейския съюз, Наредбата
не е годна да определи пазарния размер на възнагражденията. Размерът на
възнаграждението рефлектира и върху представляваната страна, понеже в нейна
тежест възниква задължение да възстанови направения в нейна полза разход. Именно
защото съдът дължи да съобрази възложеното задължение с принципно обосновима
тежест, наложително е отчитането на спецификите на конкретното дело и в частност,
естеството на необходимите действия за ефективна защита. При очертания предмет на
спора той не разкрива нито фактическа, нито правна сложност. Дори напротив,
обхватът на преценка и доказателствените средства не могат да бъдат равнопоставени
на който и да било друг правен спор. Настоящият състав приема за обективен
измерител на труда, изискващ определена квалификация утвърденото възнаграждение
за съдия в окръжен съд, компетентен да разглежда процесния спор. Въз основа на
утвърденото основно възнаграждение към датата на приключване на устните
състезания възлиза на 31,81 лв. поради което настоящият състав приема
възнаграждение от 100 лв. за достатъчно да възмезди адвоката за положения труд.
Сумата е платима от бюджета на съда, но подлежи на възстановяване от ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА
ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА търговско дружество с наименование „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК
****.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. К. С. П. от Адвокатска колегия-София, в
размер на 100 лв., което да бъде изплатено от бюджета на Софийски градски съд.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н "Лозенец", ж.к. "Лозенец", бул. "****, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
сумата 130,00 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция
по вписванията за администриране на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8