Р Е Ш Е Н И Е
№ 91 17.07.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище втори
състав
на шестнадесети
юни
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : И.лина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700075 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40
от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно
– процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Д.Д.К. ***
против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективиран в писмо №********************. на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието. В жалбата се изтъква, че обжалваният
частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е направен по
подадено от жалбоподателя К. заявление вх.№********************. до Министъра
на правосъдието. Сочи се, че в писмо №********************. на Директора на
Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на правосъдието не се съдържа отговор
на поставените със заявлението въпроси, респ. не е предоставена исканата от
заявителя информация, като същевременно не е обективиран изричен и мотивиран
отказ за предоставянето ѝ. В жалбата се обосновава характера на търсената
информация като обществена по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ. Изтъкват се
съмнения относно компетентността на органа, разгледал заявлението, сочи се
неспазване на предписаната от ЗДОИ форма на произнасяне по това заявление и
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят моли съда да отмени оспореното
решение в частта му, с която не му е предоставен достъп до търсената обществена
информация и да се дадат задължителни указания на административния орган да
предостави същата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В
проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа
подадената жалба.
Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в
Министерство на правосъдието, редовно призован, не се явява, но се представлява от
надлежно упълномощения главен юрисконсулт И. Т., която оспорва жалбата и
поддържа изцяло становището, застъпено в постъпилото по делото писмо
изх.№95-00-51/08.06.2023г., подписано от надлежно упълномощен от ответника
юрисконсулт. Според последното описаната в заявлението като търсена информация
категорично не попада в понятието „обществена“, тъй като субектът няма законово
задължение да създава и съхранява такава на материален носител. Изтъква се, че
в заявлението са формулирани въпроси, които по своята същност съдържат
твърдения, а не представляват искане за предоставяне на обществена информация,
обективирана в издаден акт или съдържаща се в друг документ, и няма как
субективните очаквания на заявителя, обективирани под формата на заявление за
достъп до обществена информация, но непопадащи в обхвата на дефиницията за
обществена информация по ЗДОИ, да бъдат удовлетворени. Ответната страна твърди,
че не е налице незаконосъобразен отказ за произнасяне по въпросите в
заявлението предвид липсата на основания за произнасяне на отказ, а и такъв
изобщо не е формиран. Сочи, че оспореното писмо с peг. № *******************г.
представлява уведомление до заявителя относно това, че формулираните от него
въпроси не кореспондират с налична в Министерството на правосъдието създадена,
съхранявана или обработвана обществена информация, а именно - не попадат в
обхвата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Със същото на заявителя било разяснено
съдържанието на приложимите разпоредби от действащото законодателство, както и
целта на същите, предвид, че сезираният орган е издател на приложимата наредба,
а с оглед спазване на принципа на откритост, достоверност и пълнота на
информацията, на заявителя била предоставена съответно и относимата към
питането информация. Поради изложеното моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Прави претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 240 лв., определено съобразно Наредба за заплащането на правната
помощ.
В Определение №188/18.05.2023г.
по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна по изложените в
съдебния акт съображения. Относно приемането на жалбата като допустима съдът
се е произнесъл с мотивирано определение в проведеното на 16.06.2023г. открито
съдебно заседание.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните фактически положения по
административноправния спор:
В заявление, заведено с вх.№ 95-00-51/22.03.2023 г. в Министерство на правосъдието, жалбоподателят Д.Д.К.
е поискал предоставяне на следната информация:
„Каква е законосъобразната
причина Комисиите за провеждане на изпит за юридическа правоспособност,
назначени със следните заповеди:
*********************г.,(първи
изпит по Наредбата за придобИ.не на юр. правоспособност)
********************., (втори
изпит)
*********************., (четвърти
изпит)
*********************. (пети
изпит),
да са назначени в противоречие с
чл. 24, ал. 4, изр. 2 от Наредбата - „Комисията се назначава поне един месец
преди провеждане на изпита. “?
Комисиите са назначени съответно
9 дни, 10 дни, 18 дни и 19 дни преди съответните изпити. Ако назначението е
незаконосъобразно, какви са причините за това и какви мерки са взети за
бъдещото предотвратяване на този проблем?“. Заявителят е уточнил, че желае да
получи информацията по електронен път чрез ССЕВ.
По повод постъпилото заявление, с
писмо №*********************. Директорът на
Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието П.Р.е поискала от Директора на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП да представи в 6-дневен срок писмен
отговор за предоставяне или мотивиран отказ за предоставяне на исканата
информация на Дирекция „Правни дейности“ във вид, който да може да се
предостави на заявителя, като при положително становище да приложи и копия на
документите, които счита, че следва да бъдат предоставени на заявителя. С писмо
№**********************. Директорът на Дирекция „Взаимодействие със съдебната
власт“ в МП е отговорил на Директора на Дирекция „Правни
дейности“, че съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредба № 1 от 1.02.2019 г. за
придобиване на юридическа правоспособност съставът на комисията се определя със
заповед на министъра на правосъдието, в която се посочват и петима резервни
членове като комисията се назначава поне един месец преди провеждане на изпита.
Посочено е в писмото, че целта на изр. 2-ро от цитираната разпоредба е
осигуряване на достатъчен период от време на изпитната комисия за подготовката
на изпита - за приемане на правила за организацията на провеждане на изпита за
придобИ.не на юридическа правоспособност (чл. 25, ал. 1 от Наредбата), за
разработване на тест (чл. 28, ал. 2 от Наредбата) и за разработване на три
варианта на казус (чл. 29, ал. 2 от Наредбата). Отговорено е, че срокът в
посочената разпоредба е инструктивен и цели единствено своевременното
осигуряване на работата на изпитната комисия. В писмото е изложена информация,
че със Заповед № *********************г. на министъра на правосъдието, Заповед
№ ********************. на министъра на правосъдието, Заповед № *********************г.
и Заповед № *********************. на министъра на правосъдието е определен
съставът на комисията за провеждане на изпита придобИ.не на юридическа
правоспособност съответно през м. октомври 2020 г., м. юни 2021 г., м. декември
2021 г. и м. април 2022 г., като изброените заповеди за назначаване на изпитни
комисии са законосъобразни, тъй като са спазени изискванията на чл. 299, ал. 3
от ЗСВ и чл. 24, ал. 1 от Наредбата по отношение състава на изпитната комисия,
изпитите са проведени, резултатите са обявени и издържалите изпита кандидати са
получили удостоверения за придобита юридическа правоспособност, с което била
спазена целта на закона. Въз основа на получената информация от Директора на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП ответникът – Директор на Дирекция „Правни дейности“ в Министерство на
правосъдието, заместван от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“, е подписал и
изпратил до жалбоподателя писмо с изх.№ №********************./предмет на
оспорването/, с което заявителят К. е уведомен, че формулираните от него в
подаденото заявление въпроси не попадат в обхвата на ЗДОИ съгласно чл. 2, ал. 1
от същия закон. Независимо от това, в писмото дословно са пренесени
разясненията, дадени в писмо №**********************. на Директора на Дирекция
„Взаимодействие със съдебната власт“ в МП, според които едномесечният срок за
назначаване на изпитната комисия преди датата на изпита е инструктивен и цели
осигуряване на възможност и достатъчно време за работа на тази комисия по
приемане на правила за работа, разработване на тестове и казуси.
Заявителят е уведомен за отговора
по подаденото от него заявление на 31.03.2023г. чрез ССЕВ.
По делото са приети като
доказателства, представени от жалбоподателя, цитираните в подаденото от него
заявление по ЗДОИ Заповед № СД-03-447/15.10.2020г., Заповед № ********************.,
Заповед № *********************г. и Заповед № *********************. – всички,
издадени от Министъра на правосъдието.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Оспореният административен акт,
за който жалбоподателят твърди, че представлява частичен отказ за предоставяне
на заявения от него достъп до обществена информация, е обективиран в писмо с
изх.№********************., подписано с КЕП от Ю.Р.Б.от името на П.Р.– директор
Дирекция „ПД“, явяваща се упълномощено лице по ЗДОИ със Заповед №********************г.
на Министъра на правосъдието. Видно от представената по делото Заповед №********************г.
на Министъра на правосъдието, на Директора на Дирекция „Правни дейности“ са
делегирани от Министъра на правосъдието правомощия да издава решения за
предоставяне или отказ на достъп до обществена информация по ЗДОИ, да препраща постъпилите в МП заявления по ЗДОИ в хипотезата на чл. 32 ЗДОИ,
както и да уведомява писмено заявителя в случаите, при които се установи, че
подаденото в МП устно запитване и писмено заявление за предоставяне на достъп
до обществена информация не попада в приложното поле на ЗДОИ. По делото е
налице Заповед №********************. на Министъра на правосъдието, съгласно
която считано от 05.12.2022г. П.Р.е преназначена на длъжност „Директор на
Дирекция „Правни дейности“. От Заповед №*******************. на и.д.
гл.секретар МП следва, че е наредено през периода на отсъствие на П.Х.Р. - А.,
Директор на Дирекция „Правни дейности“, за времето от 30.03.2023г. до
31.03.2023г.вкл., същата да бъде замествана от Ю.Р.Б.– гл.юрисконсулт в Д“ПД“,
като по време на заместване последната да изпълнява задълженията на отсъстващия
служител. Обсъдените доказателства сочат, че на датата на издаване на оспорения
акт правомощията на органа, на когото са били делегирани същите, са изпълнявани
по заместване от изрично оправомощен служител. Ето защо съдът приема, че е
доказана материалната компетентност на органа по смисъла на чл. 28, ал. 2 във
вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При това положение липсва основание за отмяна по
смисъла на чл. 146 т.1 АПК.
С оспорения административен акт –
писмо, органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59 ал.2 АПК и
разпоредбите на Раздел I Глава Трета от ЗДОИ писмена
форма. Преценката относно спазването на изискванията към съдържанието на акта
следва да се направи след съобразяване на направеното в този акт изявление. В
случая органът е преценил, че търсената от заявителя К. информация не попада в
обхвата на понятието „обществена информация“ по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ.
При такава констатация органът не дължи произнасяне с решение по смисъла на чл.
37 ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп, тъй като тази констатация не попада
в нито една от групите основания за такъв отказ, предвидени в чл. 37 ЗДОИ, а
именно когато търсената информация е: 1/
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени
със закон; 2/ служебна обществена информация, достъпът до която е ограничен
съгласно чл. 3 ал.2 ЗДОИ и 3/ предоставена на заявителя през предходните 6
месеца. Ето защо съдът не намира, че в случая е налице и отменителното
основание по чл. 145 т.2 АПК.
Относно отменителните основания
по чл. 145 т.3-5 АПК съдът намира за необходимо да направи съвкупна преценка
предвид спецификата на случая. При протичане на административното производство,
започнало по подаденото от жалбоподателя К. заявление, не се установяват
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Подаденото заявление е било редовно като напълно съответстващо на изискванията
на чл. 25 ЗДОИ, а след приемането му задълженият субект е отговорил по същото в
рамките на регламентирания в чл. 28 ал.1 ЗДОИ 14-дневен срок. С оглед
релевираните в жалбата оплаквания следва да бъде установено дали търсената от
заявителя информация попада в обсега на понятието „обществена информация“ по
смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, респ. дали е налице незаконосъобразен отказ за
предоставяне на същата.
Съгласно законовото определение
на понятието „обществена информация“, дадено в чл. 2 ал.1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана
с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти, а съгласно чл. 2 ал.3 ЗДОИ информация от обществения сектор е всяка
информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена
като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от
организация от обществения сектор. В същия смисъл е и регламентацията на
чл. 3 ал.1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи,
техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република
България. За разлика от съдържащата се в писмените актове на държавните органи
и органите на местно самоуправление официална информация, служебната обществена
информация съгласно чл. 11 ЗДОИ се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните
администрации. В самата дефиниция на служебната информация е заложено условието
тя да е налична на материален носител при задължения субект. Следователно, за
да подлежат на достъп като обществена информация, съответните данни следва,
освен да позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените
субекти, да бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект. С
подаденото по реда на ЗДОИ заявление предвид съдържащите се в същото въпроси жалбоподателят
К. реално не търси достъп до информация, която подлежи на създаване и
съхраняване в Министерство на правосъдието, поради което и не може да бъде
предоставена. Съгласно ЗДОИ задълженият субект има задължението да предостави
налична създадена или събрана от него информация, но няма задължение да създава
тепърва такава за нуждите на подадено до него заявление по ЗДОИ. Ето защо съдът
приема, че според конкретното си съдържание въпросите в заявлението не
очертават като предмет обществена информация. В МП със сигурност е налице
информация за датите на издаване на заповедите, с които министърът на
правосъдието назначава комисиите за провеждане на изпит за придобИ.не на
юридическа правоспособност, но със сигурност липсва обективирана информация
относно причините, поради които тези заповеди са издадени в срок, по – малък от
един месец преди датата на съответния изпит. С въпросите в заявлението се търси
по – скоро обяснение от МП за причините, поради които едномесечният срок за
назначаване на изпитните комисии не е спазен, като се изказва мнение, че
неспазването на този срок води до незаконосъобразно назначени комисии и се
изисква отговор относно конкретните причини за това и за взетите мерки с цел предотвратяване
на тази практика. По този начин чрез заявлението, подадено по реда на ЗДОИ, се
цели извършване на своеобразен контрол върху изпълнението на правомощията на
министъра на правосъдието, в рамките на който се изисква от МП да изложи мнение
относно причините, поради които съответните заповеди са издадени на определена
дата, като тези причини могат да бъдат от различно субективно естество.
Описаният подход категорично не попада в обхвата на предвидените от ЗДОИ
процедури. Ето защо съдът намира, че търсената с поставените в заявлението
въпроси информация не покрИ. признаците на обществена информация по смисъла на
ЗДОИ, поради което и ответният административен орган не е дължал произнасяне по
тези въпроси и съответно не е налице и визирания от жалбоподателя отказ. В
т.см. са и Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V
о., Решение № 7345 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2016 г., V о., Решение
№ 7972 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о.
Предвид изложените съждения съдът
приема, че направеното с жалбата оспорване е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК.
По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143
ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната
страна има право на присъждане на съдебни разноски. В случая е направена
претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лева /л.41 от делото/. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в
случая е относима нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв. Участието
на юрисконсулта, представляващ ответната страна по делото, се е изразило в
присъствие в единственото проведено по делото съдебно заседание и съответно в
поддържане на изготвеното по делото писмено становище. Предвид тези данни и с
оглед факта, че делото не е със завишена фактическа и правна сложност, следва
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважена в размер
около и над минималния, а именно 120 лева. Ето защо следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието на Р България сумата в
размер на 120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно оспорването по жалба на Д.Д.К. ***, ЕГН – **********,
против частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация,
обективиран в писмо №********************. на Директора на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143 ал.3 АПК във връзка с чл. 40 ЗДОИ във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл. 24 от НЗПП Д.Д.К. ***, ЕГН – **********, да заплати на Министерство на
правосъдието на Република България, сумата в размер на 120/сто и двадесет/лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 40 ал.3 ЗДОИ.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: