Решение по дело №13589/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.11.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

 

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13589 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

искове с пр.осн. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - Г.Н.Г., твърди, че на 16.08.2016г. депозирал в община Боб дол Заявление с вх. № 9 4-Г-49/19.08.2016г. за незаконно строителство.

На 11.11.2016г. бил в двора си в с. Новоселяне, когато ответниците - А.Р.Г. и Н.Р.Г., които били засегнати от заявлението, дошли при него и започнали да го бият, за да оттегли заявлението. Поради принудата това се случило.

След това се обадил в полицията, като било образувано НОХД № 1711/2017г. по описа на РС Дупница, като постановената присъда № 90/14.11.2018г. била изменена с Решение № 96/18.07.2019г. постановено по ВНОХД №18/2019г. на ОС Кюстендил, и влязло в сила на 18.07.19г.

Ответниците били признати за виновни в това, че на 11.11.2016г. в с. Новоселяне, обл. Кюстендил, в съучастие като съизвършители го принудили да оттегли подаденото заявление, противно на волята му, като употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци в главата - престъпление по чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Със същата присъда били признати за виновни, за това, че са му причинили средна телесна повреда – контузия на лявото око, изразяваща се в разкъсна рана на роговицата с пролабиране на ириса през нея, субконюктивален кръвоизлив, довело до трайно отслабване на зрението на лявото око – престъпление по чл. 129, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Във връзка със случилото се търпял негативни емоции.

Предвид изложеното, моли да се осъдят ответниците да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с престъпно посегателство, осъществено срещу него на 11.11.2016г. в с. Новоселяне, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016г. до окончателно плащане на дължимото обезщетение.

Претендира и разноски.

Ответниците – А.Р.Г. и Н.Р.Г., оспорват иска:

- искът бил неоснователен за сумата над 1 000 лева;

- ищецът не бил получил средна телесна повреда; той имал увреда на окото много преди побоя;

- оспорват причинно-следствената връзка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

С Присъда № 90 от 14.11.2018г. по НОХД № 14.11.2018г., ответниците са признати за виновни за това, че:

на 11.11.2016г. в село Новоселяне, обл. Кюстендил в съучастие като извършители са - принудили Г.Н. *** да оттегли, като се откаже от подаденото от него заявление Вх. № 94-Г-149/19.08.2016г. до Кмета на Община Бобов дол за извършено незаконно строителство в притежавания от него имот планоснимачен № 123 по кадастралния план на село Новоселяне, общ. Бобов дол, противно на волята му, като са употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци в главата; и

че на 11.11.2016г. в село Новоселяне. Кюстендил, в съучастие като извършители, причинили чрез нанасяне на побой, удари с юмруци в лицето на Г.Н. ***, средна телесна повреда - контузия на ляво око, изразяваща се в разкъсна рана на роговицата с пролабиране на ириса през нея, субконюнктивален кръвоизлив, довела до трайно отслабване на зрението на ляво око - престъпление по чл. 129, ал. 1, пр. I-во, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК.

Присъдата, след изменението, което в случая е ирелевантно, е влязла в сила на 18.07.2019г.

С Решение № 10285 от 19.08.2020г. на САС по в.н.о.х.д. № 696/2020г. е оставено без уважение искането за възобновяване.

 

Депозирани са заключение на няколко СМЕ и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 27.04.2021г. и 24.11.2023г., се установява, че:

1. комплексна СМЕ, изготвена от в.л.-а М., П. и М., оспорена от ответниците недобросъвестно – както е обърнато внимание по-долу, направен е опит да се пренебрегне влязлата в сила присъда:

По анамнестични данни Г.Г. от детски години е с късогледство, по-високо в ляво око. Използвал контактни лещи, след това очила. Роговицата на ляво око е обработена с радиерни кератотомии (радиерни надрези) по проф. Ф. от руски специалисти, с цел намаляване на диоптрите. Кератотомиите на ляво око са направени на 1, 3, 5, 7, 9 и 11 часа.

През 2003г., 2004г., 2005г., 2008г. и след оперативно имплантиране на изкуствена вътреочна леща през 2015г. зрението на ляво око е в почти еднакви стойности (0,1, 0,4, 0,2). По време на операция се извършва разрез между роговица и склера (корнео-склерална рана), изважда се помътнялата леща и се поставя изкуствената леща. Зашива се с конци 10/0, с които се шие роговица. В История на заболяване от 22.10.2015г. не е описана никаква друга рана.

След хирургично обработване на травматични рани на роговицата с прекъснати конци на 12.11.2016г., зрението е намаляло до 0,02. Роговични рани през цялата дебелина зарастват за около 5-6 месеца. Около 6 месеца след травмата е отбелязано в очен преглед зрение на ляво око възстановено до зрението преди травмата (0,1).

Двете очи са с характерни миопични промени на зрителните нерви - миопичен конус (белезникава дъговидна зона до външния ръб на зрителния нерв, в резултат на разтягане на склерата встрани, придружено от атрофия и отдръпване на пигментния епител и съдовия слой от ръба на зрителния нерв) и миопична хориоидоза (процес в който в съдовете на хориоидеята (съдовия слой) и ретината (най-вътрешната обвивка) се нарушава кръвоснабдяването и настъпват дегеративни промени. Не са описани промени в очните дъна 01 травматичен характер, потвърдено от направената ФА през 2017г. от доц. И. – офталмолог (дясно око - данни за миоцична хориоидоза, циркулярен миопичен конус; ляво око - данни за миопична хориоидоза, циркулярен миопичен конус; не се установяват данни травматична ретинопатия).

Неврологичен преглед на 21.012021г.: Г.Г. е прегледан неврологично на 21.01.2021г. в МЦ „А.“ – гр. София: касае се за мъж на възраст отговаряща на календарната, придвижващ се с 1 помощно средство, поради проблеми с тазобедрените стави. Анамнезата се снема трудно поради частична глухота.

Съобщава за основно заболяване - Лицев хемиспазъм от 1994г. за което е претърпял 6 операции без ефект. В момента приема Невролакс вечер за сън и Фокусин поради хипартрофия на простата. През м.08.2020г. претърпял смяна на лявата ТБС. Има 92 % ТНТ с решение на ТЕЛК № 1588/10.09.2008г. за общи заболявалия: последици от МСБ. Мултифункционална енцефалопатия. Състояние след ИМИ във ВБС. Дизкоординационен синдром. Състояние след двустранна декомпресия на н. инфраорбеталис декстра и синистра. Двустранен лицев хемиспазъм. Двустраннен неврит на слуховете нерви. Язва на дванадесетопръстника. Стеноза на пилора - 2-ра ст.

Обективно от неврологичния статус - Двустранно неволеви клоничнотонични двиения на лицевата мускулатура двустранно повече в дясно. Хипакузиз. Повишен мускулен тонус в 4-те крайника без данни за парези. Оживени с разширени рефлексогенни зони СНР двустранно еднакви. /+/ орални феномени Бабински /+/ двустранно. Изразен тремор на двете ръце предимно статичен и постурален. Походка - атактична с бастун. Виши корови функции - когнитивен дефицит.

Видно от предоставената медицинска документация Г.Г. страда от заболяването Лицев хемиспазъм от далечната 1988г. Това е стеротипно, неволево, клонично-тонично съкращениеие на лицевата мускулатура, което се смята, че се дължи на възпаление или дразнене на лицевия нерв, който отговаря за инервацията на мускулите на лицето. Когатто не се открива причина свързана с лицевия нерв се говори за есенциален лицев хемиспазъм. Обикновено заболяването обхваща caмo едната лицева половина, но може да е и двустранно. Съвременното лечение се извършва с поставяне на инжекции с ботулинов невротоксин, които блокират отделянето на ацетилхолин в невромускулния синапс и по този начин предотвратяват съкращението на мускулатурата. За първи път BONT е приложен през 1977г. в офталмологията за лечение на кривогледство при двте. От 1980г. се използва и в неврологията за лечение на фокални дистонии. Инжекциите се поставят в опрелени точки на мускулите и потискат тяхната хиперактивност. Няма влияние върху нервните окончания или черепномозъчните нерви. Няма данни за увреждане на окото на пострадалия от приложение на BONT. BONT има временен ефект върху мускулното неволево съкращение - обикновено 3-4 месеца и трябва да се постави отново.

От направените невроизобразяващи изследвания - КТ и МРТ на главния мозък през 2006г., 2007г., 2009г. има данни за малкомозъчна атрофия, исхемични мозъчни инсулти в лява и дясна малкомозъчна хемисхера, пунктиформени в областта на понса, МСБ потила на мултиинфарктна енцефалопатия, корова атрофия. Не се установява компресионно-дислокационен синдром. Зрителният анализатор има 3 части - рецептори в ретината, проводни пътища и зрителна кора в тилните мозъчни дялове. Описаните изменения в мозъка на пострадалия нямат отношение към увреждането на зрението му, а са резултат от дегенеративни процеси и недобре лекувано кръвно налягане в миналото.

Пострадалият е претърпявал няколко мозъчни операции с цел повлияване на двустранния лицев хемиспазъм - за такива се смятат операции свързани с отваряне на черепната кутия т.е. краниотомии. Първата остеокластична краниотомия в задната черепна ямка в дясно и микроваскуларна декомпресия на десния лицев нерв е направена в Пирогов през 1994г. Декомпресията на клонове на троичния нерв (инфраорбитални нерви), която е извършена в неврохирургична клиника през 2002г. и 2004г. е довела до временен ефект върху лицевия хемиспавъм, но това са нерви които са третирани екстракраниално в областта на лицето и поради анатомичевките особености няма как да окажат влияние върху зрението на лявото око защото те са пряко продължение на 2-рия клон на троичния нерв който има отношение само към кожната инервация на долния клепач, горната устна и външния нос. През 2015г. е направена поетапна двустранна палидотомия със стереотаксична техника в НХ на „Св. И. Рилски“ поради напредване на заболяването и засягане и на гълтателната мускулатура с временен ефект. Третираните структури нямат отношение към зрителния анализатор. Претърпените мозъчни операции не са оказали ефект върху сенилната катаракта и миопията на лявото око.

Има налична фронтална корова атрофия но поради анатомичните особености тя няма отношение към зрението, защото зрителната кора се намира в окципиталните (т.е. тилни) дялове на мозъка. Тя има отношение към паркинсонизмът за който ТЕЛК му е определил група инвалидност.

През 2015г. при постъпването в клиника за операция на катаракта, вътрешно перде на лявото око, зрението е било = 0,1. Това означаване, че с това (явно лявото) око е виждал знаците в зрителната таблица на най-горния ред, а нормално виждащо око ги вижда от 50 метра. Това око ги вижда от 5 м. В медицината проценти не се използват, но ако грубо трябва да каже 10 %, = 0,1. При изписването зрението е било = 0,02, но в последващо медицинско направление от опериращата лекарка е отбелязано, че при изписването зрението е било = 0,2 (= 0,3), което означава, че вижда примерно не от 5 метра, а от 5 метра и половина, в едни и същи долу горе граници. Това е след оперативното лечение на катарактата на ляво око. След 2015г. е след операцията за катаракта, побоят е 2016г. След изписването от клиниката след побоя зрението на това око е = 0,02, което означава, че брои пръстите на ръката от един метър. При нанесения побой има рана на роговицата, на тази прозрачната част на очите, където преди около 20 години са правени надрези за намаляване на диоптрите от високо късогледство. Те са направени на един, три, пет, седем, девет и единадесет часа. На девет часа старият надрез е с нарушена цялост и раневи отвор така да се каже се е включил в раната ирис, които оперативно е бил възстановен, промита предната камера и зашита раната. Предполага се, че удар директно в окото или в тази част на главата е причинил това нараняване.

След побоя зрението е намалено. След травмата на ляво око зрение = 0,02.

Травмата се е случила 2016г., обработвана оперативно 2021г., няма никакъв начин да се види колко шева са сложени, как е пролабирал ирисът и как е била тампонирана роговичната рана. Това е състоянието непосредствено след раната, преди оперативната намеса. Така че няма причина да се прави снимка.

Налице е причинно-следствена връзка между наложилата се операция и раната на окото, за която се твърди в медицинското направление.

В епикризата е описано, че след травма се наблюдава пролабирал ирис, рана по роговичния шев на девет часа. Извършена е операция, при което са успели да приберат ириса, да възстановят предната камера и да зашият този разрез. Такава снимка, при която се вижда, че раната е на три часа, а не на девет часа не е виждана от експерта.

Няма данни за психично заболяване.

2. тройна СМЕ, изготвена от в.л.-а К., С. и К.. Тя не е оспорена от страните:

От прегледа направен в очно отделение на ШМБАЛ “Лозенец“ се установи следното: ВОД=1.0с -1.50 дсфр; е - ВОС=0.15 нк; ТОД=17мм; ТОС=16мм биомикрокопия. Дясно око: преден сегмент без изменения, рогвица гладка прозрачна, псевдофакия оперативна ИОЛ ин ситу. Ляво око: роговица радиални кератотомии, централна роговична част гладка, прозрачна, предна камера умерено дълбока, ирис атоофичещ зеница кръгла реагира на светлина псевдофакия, оперативна ИОЛ ин ситу. Офталмоскопия на ляво око миопичен конус съдове склерозирани и нагънати, ретина лежи, хороидоза.

При проследяваш на медицинската документация преди инкриминирания побой е видно средното: 05.2003г.: ВОД= 1.0-3.50 дсфр, ВОС=0.1нк; 08.0712005 г.: експертно решение 1737 ВОД=1.0с-3.75дсфр, ВОС=0.4нк, биомикроскопия: леща опалесцира.

Заключение: намалено централно зрение на ляво око, нарушение на рефракцията и акомодацията.

Епикриза от 22.10.2015г. от 1-ва МБАЛ -София ВОД=0.08-катаракта нуклеарис, ВОС=0.02 катаркта нуклерис; извършена операция на ляво око, отстранена катаракта на ляво око, постоперативен период спокоен ИОЛ ин ситу на ляво око; 12.11.2016г.: постъпил по спешност в Очна клиника ИСУЛ след нанесен побой; от очния статус: перфоративна роговична рана на 9 ч. с пролабирал ирис; извършена оперативна интервенция - репозиция на ирис; наложен конец на 9 ч. по радиерната кератотомия и още 3 броя 10.0 прекъснати конеца на съседните кератотомии; 05.04.2017г.: операция на катаракта на дясно око; постоперативен период спокоен ВОД=1.0с- 1.0дсфр, ВОС=0.1нк; 04.2019г.: преглед при д-р Скринска: ВОД=1.0- 1.0дсфр-1.0/170, ВОД=0.1нк; от посочените прегледи е видно, че ВОД=1.0 с-1.0дсфр, ВОС=0.15нк.

След нанесения побой 11.11.2016г. и оказаната медицинска помощ и оперативна намеса зрителната острота на ляво око е останала почти същата както преди инкриминирания побой и няма данни за силно намалено зрение след нанесения побой.

След нанесения побой и оказаната медицинска помощ и операция с репозиция на ирис и поставени конци 10./0 по радиерната кератотомия на 9 ч зрителната острота е останала на ляво око 15% т.е.ВОД-0.15; няма трайна загуба на зрение, тъй като лявото око е било с намалена зрителна функция и до нанесения побой на 11.11.2016г.

            От приложената флуоресцеинова ангиография и констатацията на д-р Евдокия И. е видно, че няма данни за травматична ретинопатия и трайно увреждаше на зрението на ляво око. Лявото око на ищеца е с висока степен на миопия и изменения в зрителния нерв от високата миопия (конус миопикус) и ретинална хороидоза, вследствие на високата миопия. Поради тази причина е предложена на ищеца радиерна кератотомия за намаляване на диоптъра на ляво око и изравняване на разликата в диоптрите на двете очи. Лявото око никога преди това не е имало висока зрителна функция, видно от измененията в очното дъно.

От извършения преглед и биомикроскопията на Г.Г. в УМБАЛ “Лозенец“ се установи, че след побоя на 11.11.2016г. ищецът е постъпил на лечение в Очно отделение на ИСУЛ. Роговичната рана е обработена, ирис репониран и поставени единични конци 10/0 по радиерна кератотомия на 9 ч. Постоперативният период е преминал без усложнение и зрителната функция се е възстановила до ВОД= 0.15. Централнта роговична част е прозрачна, а роговицата гладка без мътнини, освен радиерните кератотомии, които ищецът е имал и преди побоя. Именно прозрачността на централната част на роговицата допринася за възстановяване на зрителната функция както преди побоя.

Мозъчните операции на Г.Г. нямат отношение към зрителната функция и нарушеното зрение на ищеца. На дясното око ищеца има 100 % зрителна функция, а на ляво око 15 % Токова е било зрението на ищеца и преди съдова мозъчна болест, прекаран мозъчен инфаркт, паркинсон и невралгията описани в медицинските документи.

За около месец след побоя е възстановена зрителната функция след направените спешни интервенции. В документацията липсва времетраене и не може да се каже - обикновено възстановяването е толкова.

Не са необходими детайлни микроскопски снимки, защото няма пробив на роговицата и няма пролапс на ириса.

Роговицата е гладка, прозрачна и е възстановена.  Роговицата е тази част от окото, която отговаря на зрителната острота. Около 40 % диоптъра пречупва светлината. Това е първата обвивка на окото, която има отношение към зрителната функция. Увреденото око, преди датата 2016г. и след 2016г., е със същата зрителна функция. Вещите лица била удивени, че е имало пролабиране на ириса и тази кератотомия се е отворила. По нищо не личи в биомикроскопията, че има наложени шевове в ИСУЛ. Толкова елегантно, а те цитират три шева, със десет нули конец, който при всички случаи би оставил някаква следа. Тази операция не е оставила последващи  изменение върху роговицата. Най-малката травма, която има на тази роговица, тя се отразява, конеца с десет нули щеше да остави някаква следа. Трите в.л-а наблюдавали пациента и не установили такива промени, а те свидетелстват за такава извършена операция. Конците в момента не съществуват и е запазена прозрачността на роговицата.

Преди инцидента и след инцидента остротата на зрението е приблизително еднаква, даже по-ниска, 0,002 в по-малко от 0,15. След операцията зрението леко се е подобрило, този човек е имал катаракта. Той е имало катраракта, която в последствие му е махната. Преди инцидента е имал зрение 0,002, а след инцидента и след оперативното лечение на катаракта той има зрение – 0,15. Повишава се зрението. Катаракта, това е възрастов проблем и не е свързан с инцидента.

Относно експертизите е взето становище в „от правна страна“.

            Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. К. и К. Г. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е син на ищеца). От показанията им се установява, че:

            - св. К.: бил приятел на синовете на ищеца и по тази причина познавал и последния. След побоя на 11.11.2016г. г-н Г. Г. бил смазан физически и психически. Имало операции и вадене на конци. Многократно, и в присъствието на свидетеля, се ходело до болници, включително, за да се свалят конци. Било го страх и не смеел да се движи по улиците. В момента не можел даже сам да се грижи за себе си. Ищецът имал множество заболявания, но преди инцидента бил деен и ходел и по планините.

            Заболяванията на ищеца били известни, още повече, че страните са роднини (в тази връзка и Удостоверение за наследници - л. 834-5);

            - св. Г.: след инцидента баща му имал физически и психически травми. Не можел да се обслужва, било му трудно дори да отиде до тоалетната. Многократно се ходело в болнични заведения. Конците се сваляла на интервали – по два три на ходене (общо 13 конеца). Това продължило към 5-6 месеца. Ищецът бил и много наплашен.

            Съдът кредитира изложеното от свидетелите, те се потвърждават от доказателствата, които са събрани коректно в производството.

            По делото е преставането огромно количество медицинска документация, която е използвана от вещите лица по допуснатите експертизи. Там, където фотоснимките са относими, те са допустими като веществено доказателство (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р. 1510-77-I).

            Освен това обаче, следва да се посочи и следното:

            1. Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Става въпрос за експертизите, събрани в наказателните дела (например – л. 938);

2. Например не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о. на ВС; доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е била налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д. № 1/1986г., на ОСГК на ВС; Не може съдът да постанови решението си като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169/21.09.76 г., по гр.д. № 1684/75 г., на I г.о. Изложеното се отнася до гласните доказателствени средства, отново събрани в наказателните производства.

Изключение в тази насока е само евентуално признание на ищеца на неизгодено за него обстоятелство – докато е разпитван в качеството му на свидетел (Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.). Такова обаче не се уставоява. Напротив – в Обясннеия (л. 778-9) се излагат твърдения, идентични на тези в мотивационната част на иска.

            3. Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние -ТР № 142 от 01.12.1966г. по гр.д. № 112/1966г., ОСГК на ВС; актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и обвинителен акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието - решение № 43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

            Изложеното в т. 1-3 има отношение към присъединените наказателни дела. Те са приложени без да има юридическо основание за това. От значение е само, съобразно и посоченото в „от правна страна“, диспозитива на присъдата. Дори мотивите щ не могат да се ползват (Решение № 29 от 14.05.2016г. по т.д. № 94/2015г., I т.о.).

            4. Чий точно е поземления имот, за който спорят роднините, е ирелевантно за това производство – Решение от 12.07.2018г. на РС Дупница по гр.д. № 219/18г. и Решение № 54 от 21.02.2019г. на Кюстендилски ОС, по в.гр.д. № 477/18г. (л. 226-33, а също така и л. 764-66, а и на други места, където е направен опит да се включи в предмета на това производство въпросът за собствеността върху спорен недвижим имот).

            5. Сами по себе си печатните материали са доказателство единствено за съществуването на публикацията, но не и за нейната достоверност - Решение № 651 от 23.07.1985г., II г.о. на ВКС; също: Определение № 299 от 18.03.2009г. по гр.д. № 355/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС.

            Изложеното се отнася до разследването на В.И., което дори не е публикация, а може би свалени реплики от телевизионно предаване (л. 675). Тяхната достоверност е несигурна; аналогични и относно документацията, свързана със предаването „Съдебен спор“ (л. 683). И двата документа не представляват допустими доказателства.

            Статиите (л. 811-3) биха били относими отново само при наличие на признание за неизгоден за страната факт.

            от правна страна:

            Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД). Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди другиму (alterum non laedere).

            Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК).

            Според Решение № 392 от 11.03.1976г. по гр.д. № 95/76г., I г.о., присъдата не е задължителна за гражданския съд за поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК като елемент от фактическия състав на деянието, а преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд. В същия смисъл и Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК (отм.), респ. възпроизведени в чл. 300 ГПК, обстоятелства.

            Ответниците са признати за виновни за това, че, нанасяйки побой, са причинили средна телесна повреда на ищеца, свързана със зрението, довела до трайно отслабване на зрението на лявото око – по-точно: контузия на ляво око, изразяваща се в разкъсна рана на роговицата с пролабиране на ириса през, нея, субконюнктивален кръвоизлив, довела до трайно отслабване на зрението на ляво око. Това обстоятелство не подлежи на преоценка от гражданския съд. Решаващият орган не може да поставя под съмнение крайния извод на наказателния съд (нито да преоценява начина на водене на наказателното производство), а именно, че е причинена средна телесна повреда, вследствие на побоя – изложеното е във връзка с оспорването на причинно-следствената връзка. Както бе посочено, самият довод в тази насока, изложен в отговора, в хода на по същество, а и в писмените бележки, е недопустим.

            Същото се отнася и до твърдените медицински нарушения, свързани с д-р Кючуков. Не е налице влязъл в сила акт на наказателен съд, който по някакъв начин да има отношение към присъдата и деянието, предмет на това производство.

            Според първата СМЕ, след хирургично обработване на травматични рани на роговицата с прекъснати конци на 12.11.2016г., зрението е намаляло до 0,02. Роговични рани през цялата дебелина зарастват за около 5-6 месеца. Около 6 месеца след травмата е отбелязано в очен преглед зрение на ляво око възстановено до зрението преди травмата (0,1). Това отговаря на изискванията за трайност (трайно) – например Определение № 116 от 13.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 4164/2017г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, а и наказателните актове, свързани с побоя.

Както бе посочено, въпросът не подлежи на преразглеждане. В първата експертиза е констатирана операция, за разлика от втората. По тази причина решаващият орган не кредитира второто заключение – между възможните причини за това е евентуално объркване или недоглеждане. Възможно е, също така, и операцията да е била изпълнена изключително добре, а не се спори, че конците вече ги няма. Те са вадени и за това има гласни доказателства, които са специфични – начинът на изваждане, който не е коментиран от експертите. Това означава, че подобна практика е нормална, а синът на ищеца и първият свидетел трудно биха могли да лъжествидетелстват за подобно нещо (освен ако нямат медицински познания и то тясно свързани с офталмологията).

Доколкото заключението на вещото лице е доказателствено средство, то, като всички такива, се преценява и обсъжда от съда в мотивите на решението заедно с другите доказателства по делото, без последният да е длъжен да го възприеме (чл. 202 ГПК), дори и когато страната не е направила възражения срещу него - Решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г., ІV г.о. на ВКС; също: Следователно заключението на вещото лице не става абсолютно доказателство по делото, ако страната не е направила възражения срещу него - Решение № 932 от 25.09.1991г. по гр.д. № 699/1991г., I г.о. на ВС; и съдът не може да възприема заключението на вещото лице безкритично – Р. № 710 от 26.10.2007г. по т.д. № 327/2007г. на ВКС, ТК.

                Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

                Това, което е от значение като фактология: явно поради имотен спор (чийто предмет в случая е ирелевантен), ищецът е сезирал местена контролираща администрация. Това е довело до ответната реакция на братята, които след побой са принудили пострадали да оттегли заявлението си.

                Ищецът страда от множество заболявания и то много преди 2016г. Той е възрастен човек, която, според събраните гласни доказателства, въпреки проблемите си, е бил подвижен (активен) до степен да ходи от време на време на планина, а и периодично на селото си. В момента ситуацията е различна.

                Периодът за който зрението му се е възстановило до нивата от преди побоя е 5-6 месеца. Първоначално е бил и в тежко физическо състояние, а отделно от това е посещавал и  болнични заведения, за да се извършват съответните процедури. Става въпрос за относително възрастен и физически уязвим човек (за това ще бъде взето становище и по-долу):

            - болки от побоя и стреса на принудата за оттегляне на заявлението (изпитани в деня на деликта) – 8 000 лева;

                - на ищеца е увредено и без това проблемното зрение, а то е изключително важно за всеки човек, за да може да се ориентира в ежедневието си (отделен е въпросът за дейности като гледане на телевизия, кино, четене и т.н.). Тази увреда е съчетана и с други физически проблеми, вследствие на побоя – средно 5,5 месеца Х 7 000 лева = 38 500 лева;

            - решаващият орган прима показанията на свидетелите за притесненията на ищеца, свързани с излизане извън дома му, доколкото е в състояние е и да го прави. Той е слаб и се притеснява от повторение на случилото се – 6 000 лева; би следвало да се притеснява и за физическото си състояние и за възможността си да се възстанови и зависимостта му от околните – 8 000 лева;

            - физически страдания на ищеца след приключване на периода от 5,5 месеца до момента, а и за в бъдеще – 10 000 лева.

                Общо  70 500 лева.

                Необходими са две уточнения:

            1. възможно е да има съпричиняване от страна на пострадалия, независимо че произтичащите от него фактори не са свързани със съзнателната му дейност: Р. 272/1984 IV: Върховният съд е приел 1/2 съпричиняване от пострадалата поради това, че за вредния резултат е допринесъл нейният чувствителен към работната среда организъм; Р. 413/1983 – IV: съдът е намалил наполовина обезщетението на пострадалия, тъй като смъртта му се е дължала не само на предизвиканото от лошите условия на труд силикозно заболяване, но и от предшествуваната го бъбречна недостатъчност; Р. 81/1986-IV: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 kg тежък акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската отговорност на съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни машини за този вид дейност. Наред с това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното увреждане, е допълнителен фактор за настъпването на вредите.

            Или, ако фактическата ситуация беше просто побой над възрастен човек, който обаче е страдал от множество заболявания, това би било основание да се намали с някакъв процент обезщетението.

            Един пример, във връзка с изложената практика: възможно при улично спречкване между непознати, лек удари, предназначен да уязви, да доведе до счупване на крайник, ако увреденият страда от лесно чупливи кости.

            Ако обаче делинквентът е наясно със заболяването и въпреки това нанесе удар, а в случая в главата, а ответниците са били наясно със здравословното състояние на ищеца, тъй като са негови близки роднини (арг. и от протокола на очна ставка – л. 831), то това е хипотеза на умисъл, в най-добрия случай за тях – евентуален умисъл (чл. 11 от НК). Допускали са, че от побоя могат да последват и по-съществени последици, но са се съгласили с тях.

            Цялата практика, цитирана по-горе относно предшестващите заболявания следва да се приема по аргумент за обратното.

            2. сумите, посочени по-горе, определени по реда на чл. 52 от ЗЗД са такива към днешна дата (причината за това е само удобство за съда).

            https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

            Според инфлационен калкулатор за периода Инфлацията за периода от датата на деликта до последното о.с.з. възлиза на 44,66 % (относно допустимостта да се използва подобно програма - Решение № 92 от 01.09.2014г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК).

            Обезщетението се дължи в стойността към момента на извършване на деликта, а за болките, страданията и други неприятни изживявания – към момента на изпитването им.

            Така, 70 500 лева – 44,66 % (31 485,3) = 39 014,70 лева. на основание чл. 162 от ГПК тази сума следва да се увеличи до 41 000 лева, тъй като част от страданията са последващи при различен инфлационен процент.

            Искът е основателен за тази сума, дължима при условията на солидарност – чл. 53 от ЗЗД, а за горницата следва да се отхвърли.

            по разноските:

1. На ищеца се дължат разноски – 1 640 лева, съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Минималният размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от 22.01.2019г.), възлиза на 830 лева + 1 200 лева. Отделен е въпросът, че са проведени множество заседания – чл. 7, ал. 8, а и предвид съществената юридическа сложност на производството, вследствие и на поведението на ответниците, този състав, би приел, че не следва да се намалява и съществено по-висок размер на възнаграждение – арг. от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.

На ответниците се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 1 098 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

По компенсация ответниците дължат – 542 лева (например: Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и разноските се компенсират - (Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.)

2. ответниците дължат държавна такса и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от иска – 1640 лева + 984 лева = 2 624 лева (чл. 77 от ГПК).

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, А.Р.Г., ЕГН **********,***, и Н.Р.Г., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „********. 3, чрез адв. И.К., да заплатят при условията на СОЛИДАРНОСТ на Г.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Н., e-mail: ********.bg, следното:

- сумата от 41 000 (четиридесет и една хиляди) лева, обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени във връзка с престъпно посегателство, осъществено срещу него на 11.11.2016г. в с. Новоселяне, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016г. до окончателно ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,

- сумата от 542 (петстотин четиридесет и два) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, А.Р.Г., ЕГН **********,***, и Н.Р.Г., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „********. 3, чрез адв. И.К., да заплатят, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, сумата от 2 624 (две хиляди шестстотин двадесет и четири) лева, дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от иска.

 

ДА СЕ ВЪРНАТ НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА от съдилищата от които са изискани

ОСВОБОЖДАВА депозита от 700 лева, заплатен на 15.08.2023г. (150 лева) и преди това – на 29.06.2021г. (550 лева) на ответника А.Г. (л. 1272 и л. 1256).

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: