№ 216
гр. Варна, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Ш.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Ш. Въззивно гражданско
дело № 20233100500041 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:09 часа се явиха:
Въззивникът В. Н. П., редовно призован, явява се лично, не се
представлява.
Въззиваемите страни М. С. И. и Д. Н. И., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. С. К., редовно упълномощена и приета от
съда от преди.
Въззиваемата страна В. М. С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Трети лица помагачи В. М. С., М. С. И. и Д. Н. И. – съобразно
установеното.
Вещото лице Е. А. А., нередовно уведомено по телефона на
31.01.2023г., не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 06.02.2022 г. молба от въззивника
В. П.о, обективираща искането му за отвод на съдия Н.Ш. от по-нататъшното
разглеждане на в.гр.д. № 41/2023г. по описа на ВОС. Искането е мотивирано с
твърдения, че председателя на съдебния състав е участвал като член на
състава разгледал и решил спора по гр.д. № 1473/2022 г. по описа на ВОС, III
състав. Въззивникът и въззиваемата М. И. са били страни и по това дело.
Посочва, че отговорът на въззивната жалба изрично цитира решението по
това дело, като това подсещане е напълно достатъчно, за да се приеме, че при
своето произнасяне по същество по настоящото дело съдия Ш. ще се
ръководи от собственото си произнасяне по предходното в. гр. д. № 1473/2022
г. С оглед на това е отправено искане да се отведе от разглеждането на
делото.
1
ВЪЗЗИВНИКЪТ В. П.: Поддържам искането.
АДВ. С.: Считам искането за неоснователно. Участието на съдия в
производство с различен предмет и различни страни, каквото е посоченото в
искането, не е основание за отвод, а позоваването като довод по същество от
някои от въззиваемите още по-малко, поради което моля да отхвърлите
искането.
АДВ. К.: Считам, че не са налице основания за отвод.
ВЪЗЗИВНИКЪТ В. П.: Изтъкнат е като довод обстоятелството, че
предмет на спора е предходното въззивно гражданско дело, където са били
упълномощителни учредителни волеизявления на моя наследодател от 2018г.
Същите тези обстоятелства са включени и в настоящия спор и това е може би
вече петото по ред дело, в което няма да чуем от съда и от ответната страна
дали е алогизъм или не фразата „½ от х“, което показва всъщност абсолютно
невежество по логиката и напълно потвърждава тезата на адвокат П. И., че
логиката няма място в гражданския процес и това ще се случи и в
настоящото дело. Това са причините да искам отвод на съдия Н.Ш., защото
тя не се е произнесла по това важно, ключово обстоятелство по предходното
въззивно дело и няма да се произнесе и по това, а този спор е фактически
преюдициален спрямо спора за последващите сделки.
СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното искане за отвод съобрази,
че предмет на в.гр.д. № 1473/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са
били предявени искове от В. Н. П. срещу М. И. с предмет нищожност и
унищожаемост на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижими
имоти на Н. П., находящи се в землището на село Игнатиево в различно време
от момента на изповядване на процесните и оспорени сделки. Действително
съдия Н. Ш. е участвала като член на състава, разгледал и решил спора по
цитираното дело. Предметът и страните по двете дела обаче са различни,
съответно не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 22, т. 6 от ГПК по
отношение на членове от настоящия състав, поради което искането за отвод
следва да бъда оставено без уважение.
Ето защо СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането обективирано в молба от
06.02.2023г. от В. П. за отвод на съдия Н.Ш. при твърдение за наличие на
обстоятелства по чл. 22, т. 6 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Изразил съм становище.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. Н. П. срещу Решение №
3089 от 14.10.2022г. постановено по гр.д. № 4244/2021г. по описа на ВРС,
ХV-Iти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. С.
И. с ЕГН ********** и Д. Н. И. с ЕГН ********** искове, както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 183 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр.
2 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко
[1]продажба по НА № 85 от 06.02.2019г. на Нотариус Ж.Т., с който Н. Т. П.
продал на М. С. И. ½ ид.ч. от ПИ с ид. № 30497.505.850 с площ от 1586 кв.м.
в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот съответства на ПИ с ид.
30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. 30497.505.1052 с площ от 744
кв.м. по действаща КККР, поради противоречие на закона – правната норма
на чл. 183 от ЗЗД, поради това, че купувачът не се е задължил да изпълни
даденото обещание за плащане на продажната цена; поради липса на
съгласие, тъй като изразеното съгласие от продавача, изхожда от оглупял и
безпаметен човек; и липса на предписана от закона форма поради липса на
валидно направено изявление за редовно плащане-получаване на уговорената
цена;
- на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на същия
договор, поради това, че към момента на сключването му Н. Т. П. не е могъл
да разбира и да ръководи действията си, за което лице преди неговата смърт е
поискано да бъде поставено под запрещение и чиято фактическа
недееспособност произтича от размера на цената по договора и условията на
плащане и поради болестно състояние; както и поради измама – умишлено
въвеждане на продавача в заблуждение от страна на купувача, че договора е
изгоден за него;
- на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради
неизпълнение на задължението на купувача да плати на продавача
уговорената цена по същия,
като решението в тези части е постановено при участието на В. М. С. с
ЕГН **********, в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответниците.
- Отхвърлени са предявените от въззивника срещу М. С. И. с ЕГН
**********, Д. Н. И. с ЕГН ********** и В. М. С. с ЕГН ********** искове
за прогласяване нищожността на договора за покупко продажба по НА № 175
от 24.06.2019г. на Нотариус Ж.Т. до размера на ½ ид.ч. от правото на
собственост, с който М. и Д. И.и продали на В. С. собствените си идеални
части от ПИ с ид. 30497.505.850, находящ се в с. Звездица, м. „Под село“ с
площ от 1586 кв.м., поради опороченост на първата, придобивна за
продавачите по този договор продажба от 06.02.2019 г.
3
- основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен предявения от въззивника срещу
В. М. С. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху ½ ид.ч. от ПИ с ид. 30497.505.850 с площ от 1586 кв.м.,
находящ се в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот по
действаща КККР съответства на ПИ с ид. 30497.505.1053 с площ от 744 кв.м.
и ПИ с ид. 30497.505.1052 с площ от 744 кв.м.,
като решението в тази част е постановено при участието на М. С. И. и Д.
Н. И. в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено при неизясненост
на делото от фактическа страна, в нарушение на процедурни правила,
визирани в чл. 12 и чл. 235 от ГПК и в разрез с практиката на ВКС. Изложени
са доводи, че съдът произволно редуцирал предмета на спора до въпроса има
ли плащане по оспорената сделка или не. Не са обсъдени поддържаните
съображения за психическото състояние на наследодателя; предходните
негови разпореждания; историята на семейния му живот, така и
взаимоотношенията му с ищеца, с други роднини и с купувача по договора; че
в текста на НА не се съдържа уговорка и отбелязване за извършено плащане,
а само обещание да се плати на продавача в брой след подписване на акта в
разрез с дефиницията на продажбата по чл. 183 от ЗЗД. Съгласието на
продавача с този начин на плащане, заедно с баснословно ниската цена на
продажбата са израз на собствената му неспособност да се разпорежда с
имоти и пари като здравомислещ човек. Здравомислещите хора, като
продавачи винаги се стремят да получат възможно найвисоката цена.
Индиция в тази връзка са и обстоятелствата, че продажната цена по първия
договор е 7 пъти по-ниска от тази по втората продажба; че на 24.02.2017г.
наследодателят продал имот с площ от 833 кв.м. в м. „Под село“ за 20 000 лв.,
от които по банковата си сметка получил 10 000 лв.; на 17.12.2018г. продал ½
ид.ч. от имот с площ от 826 кв.м. в същата местност за 9 000 лв.; на
06.02.2019г. продал дела си от процесния имот с площ от 1586 кв.м. на
двойно по-ниска цена от 5 000 лв. спрямо договорената по предходните две
сделки и на 15.02.2019г. продал дела си от имот от 3322 кв.м. /четворно по-
голям по площ имот от гореописаните имоти/, в същата местност на цена
отново от 5 000 лв. За този главоломен спад в цените на недвижимите имоти
от 24.02.2017г.-27.02.2019г. специално при продажбите на дяловете на
наследодателя съдът не е дал разумно обяснение, а всички сделки на Н. П. от
2007г. нататък доказват, че е абсолютно непригоден да се грижи сам за
интересите си, да действа рационално и разумно. Неизяснени по делото са
останали също причините за прахосническото отношение на наследодателя
към имотите и парите му, както и моралните и юридически основания, които
бащата е имал, когато замислял обезнаследяването на сина си. Неправилно в
решението си ВРС е приел, че представената от ответника разписка не е
оспорена от ищеца. Оспорване е предприето по делото, а основното
твърдение в исковата молба е, че в договора няма валидно изразено от
продавача изявление за получаване на договорената цена. От друга страна
унищожаемостта в хипотеза на чл. 31 от ЗЗД е обоснована с твърдения, че от
нотариалния текст на продажбата от 06.02.2019г., конкретно от съдържащите
се в него клаузи за размера на цената и начина на плащане, обсъдени във
взаимовръзка с предходните и последващи разпореждания на наследодателя,
следва да се приеме, че продавачът не е разбирал свойството и значението на
4
собственото си разпоредително волеизявление, нито е бил в състояние да
ръководи действията си. Нелогичен е правният извод на ВРС, че цената, на
която продавача продава имота си няма никакво отношение към психическата
му годност да се разпорежда с пари и имущество като здравомислещ човек.
Не са необходими специални знания по психиатрия и психология, за да се
съобрази, че ако лицето е изпаднало в психически кризи далеч назад във
времето, то няма как психическото му състояние прогресивно да се
подобрява с навлизането в старостта. По всички тези съображения отправя
искане обжалваното решение да се отмени като вместо него се постанови
друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата М. и Д. И.и оспорват доводите в нея като
несъстоятелни, а по същество твърденията като недоказани, а и неотносими
към предмета на спора, при липса на данни, че в обективната действителност
събитията са се осъществили именно според субективните възприятия на
въззивника. Поддържат други, с които обосновават правилност на решението,
а именно: неизпълнението на задължението по чл. 183 от ЗЗД не е основание
за нищожност на договора за покупко продажба; не е установено наличие на
т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ по смисъла на приетото в т. 11 от ТР №
5/2014г. на ОСГТК на ВКС; спазена е предписаната от закона нотариална
форма; не е доказано, че към момента на сключване на оспорения договор,
наследодателят – продавач да е бил с трайно разстройство на съзнанието,
дължащо се на старческо оглупяване поради заболяване – мозъчно съдова
болест – съдова деменция, състояние засегнало възможността му да действа
разумно, а е доказано, че към релевантния момент наследодателят е бил
наясно с предмета на сделката, със съдържанието на насрещните права и
задължения, както и с правните последици на сделката. Отправили искане
поради това обжалваното решение да се потвърди.
В отговор на жалбата В. С. също оспорва изложението с насрещни
доводи, с които обосновава законосъобразност на обжалваното решение.
Поддържа в тази връзка, че основанието за нищожност противоречие на
закона е налице, когато предметът на сделката или основанието за
сключването й противоречат на конкретна правна норма от императивен
порядък; липса на съгласие е налице, когато дееспособно лице изявява
външно волята си, но зад изявлението липсва негово вътрешно
волеворешение, при което е налице „съзнавано несъгласие“ – без намерение
за обвързване. Твърденията на ищеца в случая за несъзнавана липса на
съгласие и са неотносим към соченото основание за нищожност; не е
доказано към момента на извършване на сделката продавачът е извършил
волеизявлението си в разстроено съзнание, а обратно, от съвкупността на
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в последните
години от живота си Н. П. е бил с добре съхранен за възрастта си
интелектуален капацитет и е бил в състояние разумно да ръководи действията
си; по делото не е установено от друга страна наследодателят да е сключил
оспорената сделка под влияние на заблуждение за правните й последици.
Отправил искане в тази връзката обжалваното решение да се потвърди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила от въззивника на 30.01.2023г. молба,
обективираща становище, че докладът на жалбата отразява неточно и невярно
5
въведените от страната пороци на обжалваното решение, с доводи за неточно
възпроизвеждане на автентичния текст на въззивната жалба в доклада на
същата; за неотразяване на твърдения и коментари на жалбоподателя като
всяко оплакване е подробно доразвито и анализирано със заключение по
всеки абзац, че въззивната инстанция е в състояние да възпроизведе
аналитичните пороци на първоинстанционното решение. Отправено е искане
за постановяване на ново определение, в което изрично и еднозначно да се
посочи описанието и повдигнатите въпроси по § 1- § 15 от молбата –
становище.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Поддържам въззивната жалба и депозираната
молба във връзка с доклада. Оспорвам отговора.
АДВ. К.: Запознах се с молбата. Считам, че не са налице основания за
изменение и допълване на доклада. Същият не е неточен или непълен, нито е
налице неправилно разпределена доказателствена тежест, както твърди
въззивникът.
Относно искането за допълване на задачата на експертизата, считам за
недопустимо, доколкото е недопустим и така формулирания въпрос.
АДВ. С.: Считам искането за допълване на доклада за напълно
неоснователно. Докладът по чл. 268 ГПК, няма нужда и няма такива
изисквания да съдържа пълно възпроизвеждане на жалбата и отговора по нея.
Освен това считам, че докладът не може да съдържа и становище на съда по
заявените от въззивника пороци на първоинстанционно решение, с което би
се предрешил спора.
По отправеното доказателствено искане ще взема допълнително
становище. Считам, че докладът е пълен и не се нуждае от исканото
допълване от тази инстанция.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Производството пред въззивна инстанция по своя
предмет не е предвестие на производството пред първа инстанция. В момента
имаме едно решение на Варненския районен съд и това по необходимост
трябва да бъда включено в предмета на спора. Така или иначе няма да имаме
само спор от материална страна, а ще имаме спор и относно предмета и
съдържанието на това решение, което е обжалвано. Не може да редуцираме
спора само до спор по материалното право и спор по фактическите
обстоятелства, по необходимост трябва да коментираме и решението на
първоинстанционния съд. Няма как да се мине направо по
материалноправния спор. Това е буквално повторение все едно, че
решението е отменено и не съществува, а то съществува и тепърва трябва да
се произнася съда.
СЪДЪТ като изслуша становището на страните и за да се произнесе по
постъпилото становище-искане във връзка с доклада на делото съобрази, че
докладът на въззивната жалба и отговора не е необходимо да възпроизвежда
автентичния текст в пълнота на въззивната жалба и в този смисъл приема, че
не са налице предпоставки за изменение, допълване или коригиране на
изготвения доклад, който отразява оплакванията във въззивната жалба в
синтезиран вид.
Ето защо
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. П., обективирано в молба
от 30.01.2023г. за изменение и допълване на доклада на въззивната жалба,
съобразно подробно изложени анализи от § 1 до § 15 в рамките на 35
страници.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Поддържам въззивната жалба.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
Във връзка с определението на съда да съдействаме на вещото лице с
представяне на образци, моля да укажете на вещото лице при изготвяне на
заключението да ползва официалните документи, находящи се по преписките
на нотариус Ж.Т. от 06.02.2019 г., 15.02.2019 г. и 27.02.2019 г.
АДВ. С.: По повод на сравнителния материал, моля да укажете на
вещото лице да ползва свободните образци от подписи, представляващи
подредените в Служба по вписванията нотариални актове носещи подписа на
Н. П..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба на 25.01.2023г. от въззиваемите
М. и Д. И.и, придружена с официално заверен препис от разписка от
06.02.2019 г., приложена на л. 317 от делото, снет от оригинала на посочения
документ с рег. № 2725/04.04.2022 г. по описа на Нотариус К.К., рег. № 513.
С молба от 30.01.2023г. въззивниците изрично са заявили, че ще се
ползват от оспорената Разписка от 06.02.2019г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Запознат съм с въпросната разписка, тя не е в
оригинал. Считам, че трябва да се представи оригинала след като ще се
сравнява подписа. Така наполовина се обезсмисля експертизата при ползване
като сравнителен материал на заверени копия.
СЪДЪТ, по представения в изпълнение на указанието по реда на чл.
183 от ГПК официално заверен препис на разписка от 06.02.2019г.,
приложена на л. 317 от делото
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА официално заверен препис от разписка от
06.02.2019 г., приложена на л. 317 от делото като писмено доказателство по
делото.
СЪДЪТ констатира, че с определение от 11.01.2023 г. по делото е
7
допуснато провеждане на СГЕ, която към настоящия момент не е изготвена.
ДОКЛАДВА в тази връзка молба вх. № 2847/02.02.2023 г. от вещото
лице Е. А., обективираща изявлението му, че поради късно уведомяване, не е
възможно експертизата да се изготви в срок. Отправя искане делото да бъде
отложено за друга дата, като му се даде възможност да представи заключение
в срок.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила от В. Н. П. на 30.01.2023 г. молба –
становище в частта, обективираща искане да се включи в задачата на вещото
лице графолог „да даде изрични разяснения върху причините, поради които
начинът на подписване и изписване на името „Н. Т. П.“ е коренно различен от
начинът, по който е положен подписа и изписано името „М. И.“ след
печатния текст „Предал сумата“, като изясни причините, поради които едното
и другото лице се подписват и изписват буквите по съвсем различен начин.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Поддържам молбата.
АДВ. С.: Подобна задача е неотносима по спора, тъй като няма
отношение към автентичността на подписа, а сравнението на почерка на две
различни лица е ненужно и не носи никаква информация.
АДВ. К.: Поддържам становището на колегата С. и считам, че е
недопустимо включването на подобни въпроси.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Те ползват като голям експерт по психиатрия
нотариус Т. и ако може с определение да им постановите да я ползват като
консултант и тя да им обясни естеството на тази задача, която искам да бъде
поставена на вещото лице. Тук въобще не става дума за авторството на двата
почерка, а за начина, по който хората пишат въобще и който проектира
изцяло психическия статус на автора, който е същевременно индикация и за
някакви невропсихически проблеми. Така и не разбрах това понятие
недопустимост от къде следва.
СЪДЪТ по искането за допълване задачата на допуснатата СГЕ
съобрази, че формулираната от въззивника задача е неотносима към предмета
на доказване по делото. Формулирана по този начин, задачата не би
помогнала за изясняване на релевантни факти, необходими за правилното
решаване на делото. В този смисъл искането следва да се остави без
уважение.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на В. Н. П., в
молба – становище от 30.01.2023г. за включване в задачата на вещото лице
графолог „да даде изрични разяснения върху причините, поради които
начинът на подписване и изписване на името „Н. Т. П.“ е коренно различен от
начинът, по който е положен подписа и изписано името „М. И.“ след
печатния текст „Предал сумата“, като изясни причините, поради които едното
8
и другото лице се подписват и изписват буквите по съвсем различен начин.
УКАЗВА на вещото лице, при изготвяне на заключението по
поставената задача за сравнителен материал да се ръководи от свободните
образци от подписи, представляващи подредените в Служба по вписванията
нотариални актове носещи подписа на Н. П., както и документите, находящи
се по преписките на нотариус Ж.Т. от 06.02.2019г., 15.02.2019г. и 27.02.2019г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ П.: Настоявам да допуснете като свидетел нотариус
Т. и поддържам останалите си доказателствени искания.
АДВ. С.: Считам, че няма причина да се ревизира тази част от
определението на съда.
АДВ. К.: Аз също считам това.
СЪДЪТ по направените искания за ревизиране на произнасянето
обективирано в определение от закрито заседание, проведено на 11.01.2023 г.
не намира основание за ревизия на това произнасяне. Изложени са
съображения защо исканията са неотносими, процесуално недопустими
частично и не са необходими в друга част.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника В. П. за
ревизиране на определение, постановено в закрито заседание на 11.01.2023 г.
в частта му по произнасянето по доказателствените искания, формулирани
във въззивната жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид, че по делото е допуснато събиране на
доказателство – заключение на СГЕ, която по независещи от страните
причини не може да се събере към настоящия момент, намира, че за събиране
на допуснатото доказателство необходимо за правилното решаване на делото,
следва по делото да се насрочи ново заседание.
Ето защо и на основание чл. 273 вр. чл. 148, ир. 2 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 07.03.2023 г. от
09:00 часа, за която дата и час редовно призованите страни се считат
уведомени на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице за насроченото ново съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:31 часа.
Председател: _______________________
9
Секретар: _______________________
10